Решение № 13445 от 7.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8401/2017 г.

Решение № 13445 от 7.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8401/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "МБАЛ д-р Б. Ш." АД, гр. С., подадена чрез пълномощника си адв. Василев срещу Решение № 230 от 14.06.2017 г., постановено по адм. дело № 73/2017 г. по описа на Административен съд С., с доводи за неговата неправилност. Твърди, че неправилни са изводите на съда за недоказаност на предявения иск. Съдът не е отчел факта, че е важно не кога е представено доказателството, а факта към кой момент се установява вредата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за установяване на факт- плащане което е настъпило със завеждането на производството по административното дело. По АХД не са представени доказателствата, а именно платежното нареждане, тъй като в това производство не се присъждат такива при отмяна на НП и не е необходимо тяхното доказване. Иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество, като се уважи предявеният от болницата иск. Претендира разноски пред двете инстанции. Ответната страна - Национална здравноосигурителна каса чрез процесуалния си представител юрк. Тонева изразява устно и с писмено становище доводи за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че административният съд неправилно е преценил, че искът е недоказан. Позовава се на ТР № 1/15.03.2017 г. в което е прието, че платените разноски за адвокат по производство по отмяна на НП представляват вреда по смисъла на ЗОДОВ и са пряка и непосредствена последица от отменения административен акт. Върховния административен съд, състав на трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на I и II колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. По същество е основателна при следните съображения: С обжалваното решение Административния съд - С. е отхвърлил предявения от МБАЛ "Д-р Б. Ш."АД гр. С. срещу Националната здравноосигурителна каса иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 360 лв., представляващи претърпени имуществени вреди - разноски във връзка с оспорването на издадено, и отменено като незаконосъобразно, НП № 21/НП-332 от 01.12.2015 г. на директора на РЗОК-С., както и претендираната лихва за забава. За да постанови този резултат административният съд е приел, че не са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника, тъй като не е доказана по делото реално причинена вреда, която да произтича пряко и непосредствено от отмяната на наказателното постановление. Прието е, че не е доказана по безпорен начин вредата към момента на приключване на устните състезания по делото - 22.01. 2016 г. Съдът се е позовал и е цитирал и съдебна практика на ВАС по адм. д. № 4285/2016 г. на трето отделение на Върховния административен съд. Решението е неправилно. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Установено е от доказателствата по делото, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт, постановен от административен орган при изпълнение на санкционираща административна дейност - наказателно постановление, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилно е прието в обжалваното решение, че направените разноски за обжалване на наказателно постановление са пряка и непосредствена последица от самия незаконосъобразен акт, издаден от орган, осъществяващ административна дейност и те имат характер на претърпени вреди или пропуснати ползи по смисъла на чл. 1, ал. 1. от ЗОДОВ. С. Т. Р. № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от специалния закон. В случая обаче неправилно съдът е приел, че не е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, да е налице реално причинена вреда, изразяваща се в реално заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление. По НАХД № 929/2015 г. по описа на Районен съд С., приключило с отмяна на обжалваното наказателно постановление с Решение № 72 от 22.02.2016 г., правната защита на ищцовото дружество е осъществена от адв. А. В., чиято представителна власт произтича от представеното пълномощно, както и от представения по делото договор за правна защита и съдействие приложени на л. 82 от делото. В този производства е представен както се посочи изискуемия от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, доказващ възмездността на положения от адвоката труд. Няма спор по делото, че представянето на платежното нареждане е станало в производството по предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Видно от платежното нареждане то е с дата от 11.01. 2016 г., а договора за за правна помощ и съдействие приложен на л. 82 от делото където е отразен размера на сумата и начина на плащане е сключен на дата 8.01. 2016 г. В този договор е отразено договорено възнаграждение от 360 лева, като е отразено, че са платими изцяло с платежно нареждане и това е станало три дни по-късно на 11.02. 2016 г. В плажното нареждане е отразено, че плащането е за договор за правна помощ № 1873 от 8.01. 2016 г. приложен по НАХД929/2015 г. на РС - С. По изложените съображения предявеният иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се явява изцяло основателен и доказан, а обжалваното решение неправилно, поради което следва да бъде отменено и делото решено по същество. Представеното по делото платежно нареждане с № П7352358 от 11.01.2016 г. на "ЦКБ" - клон С. представлява писмено доказателство относно настъпил факт от обективната действителност, изразяващ се в плащане на сумата от 360 лева с основание Договор за правна помощ от 8.01. 2016 г. от ищеца към процесуалния му представител. Този факт е част от предмета на на настоящото дело и представеното доказателство е относимо и е следвало да бъде преценено от съда при формиране на фактически и правни изводи, тъй като се касае за исково производство в което ищецът е длъжен да доказва в хода на процеса твърдените обстоятелства в исковата си молба. В тази връзка изводът на първоинстанционния съд за недоказаност на настъпилата вреда, поради не представянето на платежното нареждане в хода на административнонаказателното производство се явява необоснован. Не представянето на платежното нареждане в производството по НАХД би имало значение, ако се присъждаха разноски в това производството. В конкретния случай с представеното в исковото производство платежно нареждане на банка " ЦКБ" безпорно се установява факта на плащането на възнаграждението на процесуалния представител на ищеца в наказателно административното производство, като в самото платежно нареждане изрично е посочена причината за извършения паричен превод. Позоваването на съда на Решение № 6799/31.05.2017 г. постановено по адм. д. № 4285/2016 г. е неправилно, тъй като в това производство е установена липсата на договор за правна помощ доказващ размера на уговореното възнаграждението за ползвана правна помощ и начина на плащане. В конкретния казус по настоящото дело е установено безпорно наличието на сключен договор за правна помощ, уговорен размер на възнаграждението и начина на плащане. В исковото производство е установено единствено, че действително е налице плащане, три дни по-късно с платежно нареждане чрез банка т. е. установено е настъпването на вредата, което прави и предявения иск основателен и доказан. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на понесените разноски пред касационната инстанция се явява основателно относно платената държавна такса от 25 лева видно от приложеното на л. 5 от делото платежно нареждане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение