Решение № 358 от 18.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6321/2007 г.

Решение № 358 от 18.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6321/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1 б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по жалбата на Р. А. И. от с. З., общ. Главиница, чрез процесуалния й представител адв. Р, против въззивното решение без номер от 14 май 2007 г., постановено по в.гр. д. № 214 по описа на окръжния съд в гр. С. за 2006 г., с което, след като с решение № 23 от 2 март 2007 г. е отменено решение № 64 от 3 май 2006 г., постановено по гр. д. № 188 по описа на районния съд в гр. Д. за 2004 г. и вместо него е обявен за окончателен вариант първи на проекторазделителен протокол, съдът е разпределил дяловете между съделителите по вариант първи. Сочи се касационното основание по чл. 218б ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.) - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Касаторката изтъква, че съдът възприел вариант за разпределение на имотите не както са работени от страните; не всички съделители са присъствали при определянето на вариантите и при предявяването на проекторазделителния протокол; вариантите следва да бъдат определени с жребий. Ответниците О. А. Б., С. С. С., Е. В. Б., З. В. Г., Ф. С. С., Ю. С. С. и Ю. С. И., в отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.) изтъкват, че са съгласни с решението на въззивния съд, независимо, че не са присъствали на някои от заседанията; касаторката владее имотите по вариант първи и дори ги отдава под наем. Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) от лице, легитимирано да подаде жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на атакуваното решение. За да постанови решението си въззивният съд приел, че са несъстоятелни съображенията на касаторката, че по вариант първи земите са с по-ниско качество; поделянето на имотите в заключението е извършено без поименно разпределение, а за два от имотите е изготвена и заверена скица по реда на чл. 7 от ЗСПЗЗ. Съдът е сезиран с иск за делба на наследствена земеделска земя. Не се спори, че страните по спора са наследници на Б. С. С. - б. ж. на с. Б., обл. Силистра, починал през 1970 г. Садула оставил в наследство четири земеделски имота. Страните имат различни дялове в наследството, като касаторката има 7/27 идеални части, ответникът О. Б. - 2/27 идеални части, а останалите - по 3/27 идеални части. Касационната жалба е неоснователна. Неоснователно се твърди от касаторката, че при наличието на спор между страните относно разпределението на имотите, то всички страни е следвало да присъстват при определяне на вариантите, така и при предявяване на проекторазделителния протокол. След като се състави проектът за разделителен протокол съобразно правилото на чл. 289 от ГПК (отм.), съдът призовава страните отново, за да предяви проекта за разделителен протокол и изслуша възраженията на страните по него и постанови определение за предявяването му. Едва тогава съдът обвява за окончателен съставения и предявен проект за разделителен протокол с решение, което решение подлежи на обжалване. При предявяването на проекторазделителният протокол в съдебното заседание от 27 февруари 2007 г. всички съделители са били редовно уведомени, но са се явили само касаторката и ответникът Б. Процесуалните права на неприсъствалите на това съдебно заседание страни не са нарушени, тъй като те са били редовно уведомени за него и са могли да вземат съответно становище. Не може да се сподели твърдението на касаторката, че вариантите следва да се определят с жребие. Вещото лице е дало два варианта за съдебно разделителен протокол. Според първия вариант делбената маса е разпределена съобразно квотите между съсобствениците, полагащата им се площ, качеството на земята и паричната равностойност на дяловете. Вторият вариант пък държи сметка за ползването на имотите. Вариант първи е одобрен от ОЗСГ, която е дала заверен и одобрен проект за делба. Тегленето на жребие е предвидено от закона в друга процедура, а не при определяне на вариантите за съдебно разделителния протокол. По делото не са събрани данни да е налице трайно установен по общо съгласие на съсобствениците начин на ползване на имотите, макар те да са ползвани по начин, различен от възприетия от съда вариант, нито пък в някой от имоти да са осъществени подобрения от някой от съделителите. Ето защо разпределянето на делбената маса съобразно квотите, полагащите се площи, качеството на земята и паричната й равностойност, е съобразено с правата на страните по спора. Ответниците не претендират присъждане на разноски по реда на чл. 64, ал. 2 от ГПК (отм.), а и доказателства за сторени такива пред касационния съд не се представят, поради което съдът не присъжда разноски. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение