Решение № 6288 от 22.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3216/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Л. П. К. оспорва Решение 377/24.01.2023 г. на Административен съд София-град по адм. дело 444/2021 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу отказ за издаване на удостоверение за търпимост, обективиран в Заповед РА-52-49/19.10.2021 г. на главния архитект на Столична община, на обект: Надстройка на цялата застроена площ на съществуваща едноетажна жилищна сграда с допълнително изградени входно антре към първия етаж и стоманобетонна стълбищна клетка, водеща към втория надстроен етаж, находящ се в поземлен имот с идентификатор 68134.514.516, УПИ II, кв. 38А, м. ГГЦ Зона В-15 по плана на гр. София, район Сердика.

Ответникът - главният архитект на Столична община, е на становище за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. При оспорването на отказ тежестта да установи условията за издаване на административния акт е върху оспорващия чл. 170, ал. 2 АПК. Едно от тези условия в хипотезата на заявено удостоверение за търпимост е момента на извършването на строежа, тъй като спрямо него се преценяват действащите в определен период правила и нормативи за допустимост - § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ от 2012 г.

1. Страната не е доказала успешно период на изграждане на строежа в пределния срок по § 127, ал. 1 до 31.03.2001 г.

Фактическото установяване на първостепенния съд е за реализиране на строежа най-рано през 2005 г. То почива на обективен анализ на доказателствените средства, мотивите на съда се споделят от касационната инстанция, а препратката към тях е допустима от чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК.

1. Декларациите за изграждане на строежа през 1998-1999 г., на които се позовава касаторът, са частни свидетелстващи документи и, противно на тезата в жалбата, нямат обвързваща съда доказателствена сила вж. чл. 179, ал. 1 и чл. 180 ГПК вр. чл. 144 АПК.

а. Преценката на съда за доказателствената им стойност е резултат от обсъждането на достоверността на изявленията в тях, съотнесена към останалите източници на данни за момента на осъществяване на строежа, които в случая изключват убеждаващото въздействие на декларациите.

б. Дори обаче при благоприятната за оспорващия констатация относно периода на строежа, той отново не би могъл да се ползва от статуса на търпим.

Ако се направи фактически извод, че датира от 1998-1999 г., тогава строежът би попаднал в приложното поле на § 16, ал. 2 и 3 ПР ЗУТ. И двете разпоредби, освен допустимост по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за периода от 08.04.1987 г. до 02.01.2001 г. или съгласно ЗУТ, изисква и изпълнението на допълнителна предпоставка за търпимост, която не е осъществена строежът да е бил деклариран пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на ЗУТ. Само на това основание отказът за издаване на удостоверение за търпимост е законосъобразен по крайния си правен резултат.

1. Неоснователен е касационният довод за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради отхвърляне на искането за допускане на повторна тройна съдебно-техническа експертиза.

При очертаните по-горе отрицателни предпоставки за признаване на търпимост, евентуалното установяване с нова експертиза на градоустройствената допустимост на строежа не би променило заключението за статуса му. Затова експертизата не е била и необходима за решаване на делото.

1. Строежът, предмет на заявлението за издаване на удостоверение за търпимост, е разпореден за премахване със заповед на гл. архитект на СО от 23.10.2020 г., която е влязла в сила вж. Решение 3610/14.04.2022 г. на ВАС по адм. дело 12182/2021 г.

Доколкото търпимостта е правоизключващ премахването юридически факт, тя е била изследвана при съдебния контрол за законосъобразност на заповедта по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Разрешаването със сила на пресъдено нещо на въпроса за дължимостта от премахването на строежа, респ. отричането на търпимостта му, обуславя на самостоятелно основание правомерността на отказа да се издаде удостоверение за търпимост и съответно правилността на потвърждаващото го съдебно решение.

1. а. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

б. Неоснователността на касационната жалба е предпоставка за присъждане на заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение в полза на общината, което ще бъде съобразено с минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ чл. 143, ал. 3 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение