Решение № 2351 от 5.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4496/2014 г.

Решение № 2351 от 5.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4496/2014 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" В. Търново при ЦУ на НАП против Решение № 20 от 21.02.2014 г. на Административен съд Велико Търново по адм. д. № 787 по описа за 2013 г., в частта му, с която по жалба на "Рит" ООД със седалище и адрес на управление гр. Видин, ул. "Ал. Стамболийски" № 17, представлявано от управителя Росен Цветанов, е отменен Ревизионен акт № 051300177/10.05.2013 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, в частта, потвърдена с Решение № 352/08.08.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново към ЦУ на НАП, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди през 2009, 2010, 2011 и 2012 г. в размер общо на 12 291,73 лв. по фактури, издадени от "Даппер 1995" ЕООД и "Даппер 2010" ЕООД и са начислени съответните лихви за просрочие. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение в посочената част е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за доказана реалност на доставките на мая. Не било доказано нито че доставчиците са разполагали със стока от вида на процесната към момента на издаване на фактурите, нито че са предали самите родово - определени вещи. В тази връзка неправилно е преценена доказателствената сила на представените стокови разписки, а значението на събраните гласни доказателства е надценено. В същото време, показанията на свидетеля за предаване на стоката в гр. Пловдив, където не са седалищата на фирмите-доставчици, нито има данни те да са имали наети складове в този град, не са достатъчно убедителни за установяване на посочения факт с правно значение. Необосновани са фактическите изводи на съда и относно транспорта на стоката. Липсата на реквизити на пътните листа е игнорирано от страна на съда, който е приел че ревизираното дружество само е транспортирало стоката само защото е имало налични транспортни средства и в счетоводството му са отразени разходи за транспорт. Касаторът се позовава на съдебна практика на СЕС по тълкуването на разпоредби на Директивата по ДДС относно необходимостта от доказване на реалността на доставката, документирана с фактурата, по която се претендира данъчен кредит. Иска се отмяна на решението в посочената част, отхвърляне на жалбата против тази част на РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Рит" ООД, чрез адв. Василева, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението в посочената част и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: За да отмени РА в посочената по-горе част, първоинстанционният съд е приел, че ревизираното дружество е доказало, че фактурите на посочените доставчици, по които е приспаднат данъчен кредит отразяват действителни данъчни събития като първа предпоставка за възникване на претендираното право, като останалите елементи на фактическия състав на възникване на това право не са спорни. За да достигне до тези фактически и правни изводи, съдът подробно е анализирал събраните доказателства и е приел, че предаването на стоката е доказано с представените стокови разписки, транспортирането й с пътни листи, за сметка на самото ревизирано лице, механизмът на това предаване и транспорт са изяснени от свидетелските показания на свидетелите, които са убедителни. Съдът е приел, че е доказана последващата реализация на родово-определената стока, а също плащането й, предаването й, транспортът по преките доставки, поради което ревизираното лице не следва да бъде санкционирано с отказ на право на данъчен кредит поради действия на доставчиците като неоткриването им на декларираните данъчни адреси в ревизионното производство или непредставяне на поискани доказателства. Решението е правилно. Неоснователно е касационното оплакване за надценяване на събраните гласни доказателства относно механизма на процесните доставки. Вярно, че единият свидетел е бивш управител на ревизираното дружество, но другият - свидетелят Иван Райков Иванов, не може да се счита по никакъв начин заинтересуван от изхода на делото. Този свидетел потвърждава, че е търгувал с процесните доставчици, вносители на мая от Румъния, от където познава и дейността на ревизираното дружество, защото в различни областни градове различни фирми били дистрибутори на доставчиците. Тези показания потвърждават показанията на свидетеля Румен Николов, а също и опровергават твърденията на органите по приходите, че липсват доказателства за предаване на стоката в гр. Пловдив. Съгласно приетото без оспорване в откритото съдебно заседание на 21.01.2014 г. заключение на съдебно-счетоводната експертиза, счетоводството на ревизираното дружество е водено редовно, в него са осчетоводени процесните фактури и то позволява проследяване на получаването на стоките и изписването им при последващи продажби, поради наличието на складова програма, която дава възможност за количествено и стойностно проследяване на стоките. Това прави несъстоятелно касационното оплакване, за необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционния съд, че процесната родово-определена стока е получена от ревизираното дружество и е била предмет на последващи облагаеми доставки. Настоящият състав на касационната инстанция напълно споделя подробната аргументация на административния съд относно доказателственото значение на представените още в ревизионното производство складови разписки, съответстващи напълно по дати, вид на стоката, количество и цена на съдържанието на процесните фактури. Тези документи, макар и частни свидетелстващи, са представени в производството по издаване на ревизионния акт и удостовереното с тях се установява и от съвкупната преценка на всички събрани доказателства. Неоснователно е и касационното оплакване за недоказано транспортиране на родово-определената стока. Установен е наличен товарен автомобилен парк на ревизираното дружество; осчетоводени разходи за използването на тези транспортни средства /установено със заключението на счетоводната експертиза/, а оспорването на представените пътни листи с право е прието за неконкретно доколкото не е конкретизирано кои точно реквизити на документите липсват, за да не бъдат кредитирани тези документи. В заключение, първоинстанционният съд, след задълбочен анализ на събраните доказателства, е направил обосновани фактически изводи за доказано предаване, транспортиране, заплащане и използване за последващи облагаеми доставки на процесните стоки, поради което само неоткриването на доставчиците на декларираните данъчни адреси и ревизионните актове, с които са им определени данъчни задължения, не са основания за отказ на ревизираното дружество-получател на право на данъчен кредит по издадените от тях данъчни фактури. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса, на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 500 лв. разноски за касационното производство. Останалите претендирани разноски са направени в първоинстанционния процес и са присъдени от административния съд, събразно уважената част на жалбата. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение