Решение № 9769 от 21.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8791/2016 г.

Решение № 9769 от 21.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8791/2016 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на район П. - Столична община срещу решение № 2976 от 03.05.2016 г., постановено по адм. дело № 6845 по описа за 2015 г. на Административен съд - С. град (АССГ), с което по жалба на Д. С. С., е отменена негова заповед № РД-09-350 от 05.06.2015 г. в частта й с която С. е отстранена от участие в конкурса за отдаване под наем на имота в землището на с. Ж., позиция № 6 - местност "Егеница", имот № 29150.7109.371, по предходен план № 080008, с площ 85362 кв. м., АОС № 3574/31.07.2012 г. и преписката му е върната за процедиране в съответствие с дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. Касационният жалбоподател - Кметът на район П., Столична община, чрез процесуалния си представител, поддържа оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 от АПК. Излага, че мотивите на АССГ да отмени заповедта са неправилни. Сочи, че съгласно чл. 40, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за провеждане на търгове и конкурси (НУРПТК/Наредбата), комисията не допуска до участие кандидат, чиято оферта не отговаря на изискванията на конкурсната документация. В случая С. не е представила изискуем съгласно утвърдените конкурсни книжа документ, а именно посоченото в т. 4.1.10 от документацията удостоверение за регистрация като земеделски производител от Областна дирекция "Земеделие". В документацията не е предвидено, че могат да се представят еквивалентни документи или такива, от чието съдържание може да се направи обоснован извод за факта регистриран ли е участникът като земеделски производител. Липсата на удостоверението води до непълнота на офертата и предпоставя предложението на комисията за отстраняване на участника от конкурса. Касае се за формална процедура, която се провежда в съответствие с предварително обявените условия. Ето защо комисията не е зачела представената от С. справка, като документ еквивалентен на удостоверението по т. 4.1.10 от документацията. Позоваването на чл. 40, ал. 3 от Наредбата от страна на комисията, в какъвто смисъл е даденото от АССГ указание, би било незаконосъобразно. Нормата дава възможност на комисията да изисква разяснения по вече представени документи и то само ако прецени, че е необходимо, а не да дава възможност на участниците да представят липсващи такива. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Д. С. С., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита, че постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил заповед № РД-09-350 от 05.06.2015 г. на кмета на район П., Столична община, в частта й с която Д. С. С. е отстранена от участие в конкурса за отдаване под наем на имота в землището на с. Ж., позиция № 6 - местност "Егеница", имот № 29150.7109.371, по предходен план № 080008, с площ 85362 кв. м., АОС № 3574 от 31.07.2012 г., върнал е преписката на кмета на район П., Столична община, за процедиране в съответствие с дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона и е осъдил Столична община да заплати на Д. С. С. направените по делото разноски. За да постанови решението си, съдът е приел за установено от фактическа страна, че с решение № 193 от 26.03.2015 г. на осн. чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 87 от Наредбата за общинската собственост, във вр. с чл. 24а, ал. 5 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), чл. 1, т. 3 и чл. 30, ал. 1 от НУРПТК, Столичния общински съвет е определил земите от общинския поземлен фонд с площ 10 дка, които могат да се отдават под наем след провеждане на публично оповестен конкурс по реда на НУРПТК в землищата на с. П., с. Д. Пасарел и с. Ж., между които и процесния имот, при срок на договора за наем не по-дълъг от 10 години. Със същото решение е възложено на кмета на Столична община (СО) да издаде заповед за откриване на процедура по провеждане на конкурс за отдаване под наем на имотите от общинския поземлен фонд в посочените землища на територията на район "П.", съгласно чл. 31 от НУРПТК. Със заповед № СО-15-РД-09-476 от 06.04.2015 г. на кмета на СО е наредено да се открие процедурата по провеждане на конкурс, определени са началната конкурсна наемна цена за една стопанска година, мястото за закупуване на конкурсната документация и срокът за подаване на офертите. Със същата заповед е възложено на кмета на район "П." да утвърди конкурсната документация, да проведе конкурса и да сключи договор за наем със спечелилите участници. Въз основа на тази заповед с решение № 7300-2 от 29.04.2015 г. от кмета на СО район "П." е утвърдена конкурсната документация, определена е начална конкурсна наемана цена за една стопанска година, цената на конкурсната документация, гаранцията за участие, мястото за закупуване на конкурсната документация и за подаване на оферти, дата, място и час за отваряне, разглеждане и оценка и класиране на подадените оферти. Със заповед № РД-09-345 от 01.06.2015 г. на кмета на СО район "П." е назначена конкурсната комисия. По делото е представена и конкурсна документация, утвърдена от кмета на СО район П. В т. 4 са посочени необходимите документи за участие в конкурса, като в т. 4.1.10 е посочено удостоверение за регистрация като земеделски производител от Областна дирекция "Земеделие", по постоянен адрес на физическите лица и ЕТ или по седалището на юридическите лица, ведно със заверена регистрационна карта за 2015 г. съгласно Наредба № 3/1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители. В т. 9 от конкурсната документация е предвидено, че комисията не допуска до участие кандидат, чиято оферта не отговаря на изискванията на конкурсната документация. Назначената комисия е отворила, разгледала оценила и класирала постъпилите оферти, като за дейността и е съставен протокол от 04.06.2015 г. Комисията не е допуснала до отваряне и разглеждане на Плик № 2 на кандидатите Д. С. С. и "Еко-тера 9"ЕООД и е класирала Ц. А. Ц. за съответната позиция, като е предложила на кмета на район "П." да утвърди класирането и да сключи договор за наем. Относно жалбоподателя след отваряне на Плик № 1 комисията е установила, че не е представено изисканото в т. 4.1.10 от документацията удостоверение за регистрация, като земеделски производител от Областна дирекция "Земеделие". Представен е документ справка от Министерство на земеделието и храните (МЗХ) относно дейността на участника. При направен анализ комисията е счела, че представения документ не отговаря на одобрените изисквания, а именно: участникът следва да има регистрация като земеделски производител и да представи съответното удостоверение за това. Съдът е посочил, че по делото е представена офертата на земеделски производител Д. С. С. с рег. № 7001-76 от 29.05.2015 г., като към заявлението са приложени: извлечение от регистър на земеделските производители към МЗХ - справка за дейността на Д. С. С. за стопанската 2014 - 2015 г. от 24.04.2015 г. издадена от Областна дирекция "Земеделие" (ОДЗ) С.-град, в която са посочени датата на регистрация, дата на последна актуализация на данните, място на дейност, обща използвана площ, култури и животни. Приложена е и регистрационна карта на земеделски производител от 17.12.2013 г. със заверки от 17.12.2013 г. и 04.03.2015 г. издадена от ОДЗ гр. С. към МЗХ. В производството пред първоинстанционния съд е представено и прието като доказателство и удостоверение изх. № ЗА-02-55 от 23.07.2015 г. издадено от ОДЗ С.- град към МЗХ, от което се установява, че Д. С. С. е регистрирана като земеделски производител на основание Наредба № 3/1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил извод, че заповедта е издадена от компетентен орган, в надлежна форма, но в нарушение на материалния закон. Приел е, че не става ясно какво точно от съдържанието на представената от С. справка не отговаря на одобрените и в конкурсната документация изисквания. След анализ на представената от жалбоподателя в административното производство справка и представеното в съдебното производство удостоверение, съдът е установил, че разликата е единствено в наименованието на документа. Посочил е, че двата документа са издадени от ОДЗ С.-град, както и двата документа удостоверяват, че жалбоподателя е регистриран като земеделски производител на 04.03.2015 г. Посочил е, че представената в административното производство справка е по подробна от представеното пред съда удостоверение. Приел е, че ако комисията е имала съмнение относно данните съдържащи се в представената справка е следвало в съответствие с разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от НУРПТК да провери заявените данни, както и да изиска в определен срок допълнителни доказателства за тези обстоятелства. В контекста на изложеното съдът е стигнал до решаващ извод, че отстраняването на участника от конкурсната процедура формално, на основание обстоятелството, че за установяване на обстоятелствата по т. 4.1.10 от конкурсната документация е представил документ наименуван "справка", вместо удостоверение е незаконосъобразно, отменил е заповедта и е върнал преписката на административния орган за повторно провеждане на конкурсната процедура по процесната позиция. Решението е правилно. По делото е безспорно, че предмет на конкурса е отдаване под наем на имота в землището на с. Ж., позиция № 6 - местност "Егеница", имот № 29150.7109.371, по предходен план № 080008, с площ 85362 кв. м., АОС № 3574/31.07.2012 г., както и че условията и реда за неговото провеждане са регламентирани в НУРПТК. У. Д. С. С., е отстранена от участие в конкурса на основание чл. 40, ал. 2 от НУРПТК, поради непредставяне на исканото в т. 4.1.10 от документацията удостоверение за регистрация като земеделски производител. Спорът по делото се концентрира върху противоречието в позициите на страните по въпроса дали представените документи в офертата на отстранения участник в конкурса отговарят на изискванията на конкурсната документация, респ. - налице ли е основание за недопускането му до участие в конкурса. В съответствие с фактическите обстоятелства и релевантната правна уредба АССГ е направил правилен извод за незаконосъобразност на административния акт в оспорената му част, като мотивите му се споделят изцяло от касационния състав. Обоснована е преценката на съда, че в конкретния случай, отстраняването на участника от конкурса е незаконосъобразно. Правомощията на конкурсната комисия по чл. 40, ал. 2 от НУРПТК са незаконосъобразно упражнени - въпреки, че представения документ не е наименован "удостоверение" от съдържанието му се установяват релевантните и изискуеми съгласно документацията факти, а именно, че С. е регистрирана като земеделски производител. Както правилно е приел първоинстанционният съд, представената от С. справка не се различава по нищо, освен по наименованието си, от изискания в конкурсната документация документ - удостоверение за регистрация като земеделски производител. Безспорно е, че двата документа удостоверяват обстоятелството, че С. е регистрирана като земеделски производител. В контекста на така изложеното в условията за провеждане на конкурса, комисията незаконосъобразно е приела, че офертата не отговаря на изискванията на конкурсната документация и не я е допуснала до участие по същество. Отстраняването на кандидата само на формалното основание, че представения от С. документ не е наименуван "удостоверение", а "справка", води до нарушаване на регламентирания в чл. 6 от АПК принцип за съразмерност, тъй като се засягат права на участника в конкурса, в степен, която не е необходима за целта, за която актът се издава. С отстраняването на Д. С. С. на посоченото от комисията основание е нарушена и целта на закона - провеждането на конкурсна процедура с максимален брой участници за оценяване на най-благоприятното предложение. Неоснователни са доводите на касатора, че при отваряне на офертите комисията следва единствено да прецени дали са представени всички изискуеми документи, а не да преценява или тълкува съдържанието на други представени такива, тъй като се касае за формална процедура с предварително обявени условия. Видно от разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от НУРПТК, комисията може по всяко време да проверява заявените от кандидатите данни, както и да изисква писмено представяне в определен срок на допълнителни доказателства за обстоятелствата, посочени в офертата, което в случая не е направено. Неоснователен е и доводът на касатора, че изискването документи след изтичане на крайния срок би довело до нарушаване на принципа на равнопоставеност на участниците, тъй като не се касае за попълване на офертата с липсващ документ, а спорното обстоятелство е относно наименованието на своевременно представен от участника документ. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което постановеното съдебно решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията за присъждане на разноски на ответната страна Д. С. С. е основателна. Същата е своевременно направена и доказана, поради което и на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъде уважена, като при липса на възражение за прекомерност й бъдат присъдени претендираните разноски в размер на 1 200, 00 лв., за заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение