Решение № 5821 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2438/2014 г.

Решение № 5821 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2438/2014 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на Снежанка Исаева Балабанова, от гр. София, чрез процесуалния й представител - адв. Папазова, за отмяна на влязлото в сила Решение № 8298/27.12.2013 г. по адм. дело № 1250/2010 г. на Административен съд София-град, като противоречащо на друго влязло в сила между същите страни и на същото правно основание съдебно Решение № 34/8.07.2009 г. по адм. дело № 1554/2009 г. на Административен съд София-град, на основание чл. 239, т. 4 от АПК. В подкрепа на искането си прилага заверено копие от другото влязло в сила решение по адм. дело № 1554/2009 г. на АССГ. Ответникът: Директорът на Дирекция "Контрол по строителството" при СО, чрез пълномощника му - юрисконсулт Стойкова, изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Ответниците-физически лица, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. От същите не са постъпили становища по искането. Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК и е процесуално допустимо. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд, второ отделение, взе предвид следното: С влязло в сила Решение № 8298/27.12.2013 г. по адм. дело № 1250/2010 г., Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на искателя Снежана Балабанова, срещу Заповед № РД-20-196/07.12.2009 г. на директора на Дирекция "Контрол по строителството" при СО, с която е отказано издаването на Удостоверение за търпимост на строеж: 3-етажна жилищна сграда и два броя гаражи, изградени в УПИ II-5, кв. 18 по плана на гр. София, кв. Горна баня, на основание § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, като неоснователна. Съдът се е произнесъл по същество, като е приел, че оспорената заповед е законосъобразен административен акт, постановен в отсъствие на отменителните основания по чл. 146, т. 1 - 5 от АПК. С влязло в сила Решение № 34/8.07.2009 г. по адм. дело № 1554/2009 г., Административен съд София-град, е обявил за нищожен отказа на директора на Дирекция "Контрол по строителството" при СО да издаде Удостоверение за търпимост на строеж по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, обективиран в писмо № ТК-92-00-213/3.04.2008 г., по искане на Снежана Исаева Балабанова за издаване на такова удостоверение от 12.03.2008 г., за същата 3-ет. жилищна сграда и 2 бр. гаражи в УПИ II-5, кв. 18 по плана на гр. София, кв. Горна Баня. Съдът се е произнесъл по същество, приемайки оспорения отказ за нищожен, поради липса на компетентност на издателя му, като е върнал преписката на компетентния орган-главния архитект на Столична община за ново произнасяне, в 7-дневен срок от влизане на решението в сила. При тези данни настоящият състав намира искането за отмяна на основание чл. 239, т. 4 от АПК за неоснователно. Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК съдебното решение подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В случая визираните в разпоредбата предпоставки за отмяна не са налице. За да съществува противоречие по смисъла на чл. 239, т. 4 от АПК е необходимо да има пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени двата съдебни акта. Видно от данните по делото е, че същите са постановени по различен предмет - оспорени са различни административни актове, а не са налице две съдебни решения спрямо един и същи административен акт. С решението, чиято отмяна се иска, предмет на оспорване е Заповед № РД-20-196/7.12.2009 г. на директора на Д "КС" при СО, с която е отказано издаване на удостоверение за търпимост по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, а с другото решение - предмет на оспорване е отказ на същия директор на Д "КС" при СО от 3.04.2008 г., обективиран с писмо, да издаде Удостоверение за търпимост по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Двата отказа, макар и да касаят едни и същи строежи, са различни административни актове. За да е налице хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК е необходимо пълно тъждество и в предмета на постановените съдебни решения, т.е. да са налице две влезли в сила съдебни решения по отношение на един и същи административен акт, които си противоречат. В случая двете съдебни решения касаят различни административни актове, постановени в едно и също административно производство, като втория от тях е обусловен от нищожността на първия. Поради отсъствие на една от предпоставките за приложение на чл. 239, т. 4 от АПК, искането за отмяна на влязлото в сила Решение № № 8298/27.12.2013 г. по адм. дело № 1250/2010 г. на Административен съд София-град, се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. В този смисъл е и ТР № 6/2010 г. по т. д. № 4/2010 г. на ВАС. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение