Решение № 922 от 25.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14710/2009 г.

Решение № 922 от 25.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14710/2009 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Петър Емилов Димитров срещу решение № 66 от 25.09.2009 г. на Административен съд - София град по адм. дело № 3853/2009 година. В нея се правят оплаквания за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът - директорът на Столична дирекция на вътрешните работи, чрез процесуалния си представил е изразил писмено становище, че касационната жалба е неоснователна и моли да се остави в сила обжалваното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение Административен съд - София-град е отхвърлил жалбата на Петър Емилов Димитров срещу заповед № з-5651/16.04.2009 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл. 75, т. 5 от Закона за българските лични документи (загл. изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) му е наложена принудителна административна мярка - забрана за напускане на страната. Съдът е приел от фактическа страна, че обжалваната заповед е издадена по повод писмо изх. № 26479/2004/170281 от 25.11.2008 г. на публичен изпълнител към Агенцията за държавни вземания - Регионална дирекция гр. София, с което е поискано от СДВР на основание чл. 221, ал. 6, т. 1, б. "а" от ДОПК и чл. 75, т. 5 от ЗБЛД (загл. изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) да не се разрешава напускане на страната, респективно да не се издава паспорт на Петър Емилов Димитров, с мотиви, че лицето е длъжник по изпълнително дело № 26479/2004 г. по описа на РД - София при АДВ, като задължението му е над 5000 лв. и не е представено обезпечение в размер на главницата и лихвите. Съдът е приел с оглед данните по преписката, че са налице материалноправните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 75, т. 5 от ЗБЛД, поради което законосъобразно с оспорената заповед му е наложена предвидената в закона ограничителна мярка. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Решението е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушение на материалния закон, каквито оплаквания са релевирани в касационната жалба. С разпоредбата на чл. 75, т. 5 от ЗБЛД (загл. изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) е предвидено, че не се разрешава напускане на страната на лицата, за които е поискана забрана по реда на чл. 182, ал. 2, т. 2, буква "а" и по чл. 221, ал. 6, т. 1, букви "а" и "б" от ДОПК. Нормата е императивна и при наличие на визираните в нея изисквания, органът е длъжен да наложи ограничителната мярка. В случая съдът правилно и в съответствие с доказателствения материал по делото е приел, че по отношение на жалбоподателя е осъществен фактическият състав на чл. 75, т. 5 от ЗБЛД, поради което не са налице основания за отмяна на обжалваната заповед. Доводите в касационната жалба за погасяване на данъчните задължения на лицето и съответно отпадане на основанието за налагане на ПАМ по реда на чл. 75, т. 5 от ЗБЛД са неоснователни, тъй като на първо място това обстоятелство към момента на издаване на обжалвана заповед не е било установено и на следващо - евентуалното по-късно погасяване на данъчните задължение е въпрос, който е извън обхвата на спора за законосъобразност на мярката по чл. 75, т. 5 от ЗБЛД и би бил основание за отмяната й по реда на чл. 78а от ЗБЛД. Предвид изложеното, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,