Решение № 3896 от 18.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9242/2010 г.

Решение № 3896 от 18.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9242/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "ритлите 97" ад моли да бъде отменено решение № 177/04.05.2010 г. по адм. д. № 607/2009 г. на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 900156/14.05.2009 г. на ТД на НАП-Враца в частта, с която са определени лихви 6141,91 лв за м. 3, 5 - 6 и 10 - 11.2007 г. и в частта, с която е определен корпоративен данък за 2006 г. и 2007 г., поради увеличение на финансовия резултат като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли жалбата против РА да бъде уважена в обжалваните части, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ-Велико Търново, редовно призован, не изпраща представител. По съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Ритлите 97" АД против РА № 900156/14.05.2009 г. на ТД на НАП-Враца в частта, с която са определени лихви 6141,91 лв за м. 3, 5 - 6 и 10 - 11.2007 г. и в частта, с която е определен корпоративен данък за 2006 г. и 2007 г., поради увеличение на финансовия резултат. В мотивите си съдът е приел, че в РА са определени данъчни задължения по ЗДДС за периода 1.01.2007 г. - 30.04.2008 г., по ЗКПО (отм.) за 2006 г., по ЗКПО за 2007 г. и други необжалвани задължения. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните. Възприел е фактическа обстановка, съобразена със събраните доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. Правилен е изводът на съда, че след като е образувано изпълнително дело за събиране на вземания по ЗДДС за 2005 г. по влязъл в сила РА от 2007 г., преведените на 8.04.2008 г. 46 815,92 лв от ревизираното лице с посочено основание - плащане на ДДС по справки-декларации за м. 3, 5 - 6, 10 - 11.2007 г. законосъобразно са били прихванати към задълженията по изпълнителното дело на основание чл. 169, ал. 5 ДОПК и са начислени оспорените лихви върху задълженията по ЗДДС за м. 3, 5 - 6, 10 - 11.2007 г., които са останали непогасени. По чл. 169, ал. 5 ДОПК след като е образувано изпълнително дело длъжникът губи правото си на избор по чл. 169, ал. 3 и 4 ДОПК. Законосъобразно съдът е приел, че изплатените на В. Александрова 20 000 евро не са документално обоснован разход и законосъобразно в РА е увеличен финансовия резултат с този разход, след като не са представени разходни документи, а авансовите отчети не представляват документ, с който да се документират счетоводни записвания, нито са представени доказателства в какво се изразява дейността на Александрова в Германия за дружеството. За същата година финансовият резултат е увеличен на същото основание и с разход в размер 36 809,64 лв, представляващ изплатена работна заплата на В. Кирилов - член на съвета на директорите, който не е в трудови правоотношения с дружеството и ако му е изплатено възнаграждение за дейността му като такъв, е следвало да се осчетоводи в друга сметка. За този разход не са представени разходни документни, твърди се, че с него е изплатен наем на работнически лагер в Германия, свързан с дейността на дружеството. Решението на съвета на директорите за определяне възнаграждение на Кирилов съдът е приел, че не е достатъчно, за да обоснове разхода. Представено е второ решение на същия орган на дружеството от 20.12.2007 г. за изплащане на разходи в Германия, платени от Кирилов, което да се извърши след окончателно заплащане на суми за извършени СМР, което е взето след периода, в който е направен разхода и съдът е приел, че потвърждава извода в РА за липса на основание за отчитане на процесните разходи. Съдът е приел, че авансовите отчети не могат документално да обосноват разходите, който извод се потвърждава от неоспореното от страните заключение на вещото лице, че към авансовите отчети трябва да има опис и документ, оправдаващ разходите - приходни квитанции, разписки, каквито не са представени. Представени са авансовите отчети на л. 182 и 183 от делото, които съдържат опис на счетоводни операции по разходване средства на дружеството, не съдържат подписи на лицата получили сумите, нито на съставител и не представляват първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 7 ЗСч. Изводът на органите по приходите и съдът, че разходите не са документално обосновани и е приложим чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.) е законосъобразен. Обосновано съдът е отхвърлил възражението, че с представените разписки за изплатени наеми на жилище в Германия разходите са оправдани, след като не са представени доказателства тези разходи да имат връзка с дейността на дружеството. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на разноски е основателно за 919,07 лв, тъй като останалата част от дължимото по делото юрисконсултско възнаграждение по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,