Решение № 2393 от 11.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11562/2024 г.

Производството е чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба, подадена от Н. Ц. К. с адрес в гр. Карнобат, чрез процесуален представител, срещу решение 7455/09.10.2024 г., постановено по адм. дело 2317/2023 г. на Административен съд /АС/ - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от една година 23-VI-43-0127/17.11.2023 г., издадена от началника на Първо районно управление (01 РУ) към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Началникът на 01 РУ - СДВР, чрез процесуален представител, в писмен отговор, оспорва същата, като неоснователна. Иска обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС - Бургас е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, при правилно прилагането на материалноправните норми и целта на закона. Решението е правилно. Съгласно чл. 21, ал. 1 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (ЗООРПСМ), противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие. В случая в оспорената заповед, противообществената проява, извършена от К. се изразява в хвърляне на твърди предмети, в това число камъни и бутилки по полицейски служители, ангажирани в охраната на спортно мероприятие - футболна среща между националните отбори на България и Унгария, провела се на 16.11.2023 г., както и по преминаващи граждани, което е квалифицирано като нарушение по чл. 21, т. 6 от ЗООРПСМ, поради което и на основание чл. 30, ал. 1, т. 1 и чл. 41, т. 1 от същия закон, на К. е наложена забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от една година. Неоснователно е и твърдението на касатора за липса на безспорни доказателства за извършеното от него, респективно за неизяснена фактическа обстановка. От приетите доказателства, в това число докладни записки и показания на свидетели, е видно, че именно лицето К. е хвърлял твърди предмети (камъни и бутилки) по полицейски служители, ангажирани в охраната на спортното мероприятие, като тезата на последния, че се е разхождал по [улица], когато е задържан, безспорно е останала недоказана и противоречаща на посочените доказателства. Административният съд е приложил правилно материалния закон, като е приел, че процесната пред него заповед за налагане на ПАМ е съобразена със законовите изисквания и не са налице основания за нейната отмяна. Изложените възражения, досежно отмененото наказателно постановление, издадено на основание съставен АУАН, не могат да променят фактическите и правните установявания по делото. В развилите се две съдебни производства предметът на оспорване е различен, като различен е и характерът на производствата. Производството по оспорване на наказателно постановление /НП/ е административно-наказателно. В случая Районният съд е извършил проверка на Наказателно постановление 43/17.11.2023г, издадено от началника на 01 РУ СДВР, с което на Н. К. е наложено административно наказание глоба . Административнонаказателната отговорност е израз на държавна наказателна репресия, налагана по административен ред. Обжалването на наказателното постановление е по реда на ЗАНН. При липса на особени правила относно институтите, посочени в чл. 84 от ЗАНН, се прилагат правилата на НПК. Влязлото в сила решение, постановено в производството по обжалване на наказателно постановление, не се ползва със задължителната сила на влязлата в сила присъда, уредена в чл.300 ГПК, поради което развитието на настоящето производство не е предпоставено от резултата от обжалването на наказателното постановление. Производството адм. дело 2317/2023 г. на АС - Бургас е административно, като в рамките му се осъществява контрол за законосъобразност върху административен акт - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка. ПАМ не е наказание, а предвидена в закона административна принуда за предотвратяване или преустановяване на административни нарушения, както и за отстраняване на последиците от тях. Тя защитава определена правна норма чрез привеждането в съответствие с диспозицията й на поведение на конкретен правен субект, за който има непосредствена опасност да се отклони, отклонява се или се е отклонил от предписаното. Ето защо с оглед горното, отмяната на посоченото НП е неотносима към настоящия случай, както правилно е посочил и АС Бургас. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответника по касация следва да бъдат присъдени такива за юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВАС в размер на 100 /сто/ лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и предвид фактическата и правна сложност на делото, платимо от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение