Решение № 1703 от 20.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11953/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София срещу решение 1968/26.03.2024 г., постановено по адм.д. 11758/2023 г. по описа на Административен съд София град, в частта, с което е отменен ревизионен акт Р-22221518005761-091-001/16.06.2020 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, потвърден с решение 1365 от 04.09.2020 г., издадено от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, с който на Балан 2008 ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 429 207, 38 лв., представляващ главница и лихви по фактури, издадени от Ем трейд София ЕООД, Хамър 2000 ЕООД и Девин инвест ЕООД. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна Балан 2008 ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Със заповед за възлагане на ревизия Р-22221518005761-020-001/21.09.2018 г., издадена от началник на сектор в ТД на НАП София, е възложено извършването на ревизия на Балан 2008 ЕООД за определяне на задълженията му по ЗДДС за данъчни периоди от 30.04.2016 г. до 31.08.2018 г. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, е връчен екземпляр от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. В хода на ревизията са извършени процесуални действия, които са описани в ревизионния доклад и в ревизионния акт. С цел установяването на факти и обстоятелства от значение за правилното определяне на данъчните задължения на дружеството, и на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на дружеството е било връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице. Изготвен е ревизионен доклад Р-22221518005761-092-001/18.05.2020 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт Р-22221518005761-091-001/16.06.2020 г. С ревизионния акт на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС по фактури, издадени от Ем трейд София ЕООД, Хамър 2000 ЕООД, Девин инвест ЕООД. На основание чл. 45 от ДОПК в ревизионното производство са извършени насрещни проверки на посочените търговски дружества, като установените факти са отразени в протоколи за извършени насрещни проверки. Установено е, че предмет на доставка по фактурите, издадени от Девин инвест ЕООД са услуги СМР по договор и услуги по договор, както и стоки пачи крак, челадинка, сухи гъби, трюфел, и билки кантарион, липа и равнец. Представени са копия на фактурите, фискални бонове, приемо-предавателни протоколи. От доставчика Ем трейд ЕООД са представени копия на фактури с посочен предмет на доставките стоки диворастящи гъби, шипка,, бланширани гъби, билки, боровинка, услуги по договор. Представени са фискални бонове, складови разписки, приемо-предавателни протоколи, договор за ремонтни дейности. Представени са писмени обяснения, в които дружеството посочва, че осъществява дейността си в наета складова база в община Трън. Дружеството декларира, че продадените на Балан 2008 ЕООД диворастящи гъби са купени от физически лица и същите са продадени без преработка на ревизираното дружество, транспортът и товаро-разтоварните дейности са осъществени от служители на превозвача Хамър 2000 ЕООД. Органите по приходите са установили, че дружеството не разполага с техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките. От доставчика Хамър 2000 ЕООД са представени копия на процесните фактури с посочен предмет на доставката транспортни услуги, както и доставка на товарен автомобил фолксваген транспортер, приемо-предавателни протоколи. След анализ на събраните доказателства е прието, че не е доказана реалността на доставките по процесните фактури, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и т. 2, чл. 69, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, на дружеството е отказано правото на припадане на данъчен кредит по процесните фактури. По отношение на фактурите, издадени от Девин инвест ООД, с предмет на доставката услуги СМР и стоки пачи крак, челядинка, сухи гъби, от ревизираното лице са представени копия на процесните фактури, фискални бонове, складови разписки, приемо-предавателни протоколи, протоколи акт образец 19. Органите по приходите са обосновали изводите си с обстоятелството, че не е установено мястото на извършване на СМР, доставчикът е с рисков профил за проверяваните периоди, дерегистриран е по ДДС. По отношение на доставчика Ем трейд София ЕООД, по отношение на издадените фактури с посочен предмет на доставките диворастящи гъби, билки, услуга по договор са представени фискални бонове към фактурите, складови разписки, приемо-предавателни протоколи, изкупни листове, договор за ремонтни дейности на товарни автомобили, протоколи за извършени ремонтни дейности, договор за наем на обособена част от складово помещение, договор за превоз. Органите по приходите са обосновали изводите си с обстоятелството, че дружеството не разполага с техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките, липсата на разрешителни за бране на гъби и билки от съответните компетентни органи. По отношение на доставките на транспортни услуги, извършени от Хамър 2000 ЕООД са представени приемо-предавателни протоколи, лицензи за международен автомобилен превоз на товари, удостоверения за регистрация на транспортни средства, имащи право да превозват суровини и храни. Органите по приходите са обосновали изводите си с обстоятелството, че проверяваното лице е едновременно и доставчик и клиент на ревизираното дружество, дружеството е дерегистрирано по ЗДДС по реда на чл. 176 от ЗДДС на 21.03.2019 г. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт, жалбата на търговското дружество е отхвърлена. Това съдебно решение е отменено с решение 11741 от 29.11.2023 г., постановено по адм.д. 2714 от 2013 г. на Върховния административен съд, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Съдът е приел, че в решението липсват мотиви по фактите, установени от представените писмени доказателства. Приел е, че частните документи, представени във връзка с изпълнението на стоки и услуги не са оспорени от ответника в съдебното производство по реда на чл. 193 от ГПК, във връзка с параграф 2 от допълнителните разпоредби на ДОПК, поради което не са изключени като доказателства по делото. Приел е, че за спорните доставки на стоки, съдът не е извършил преценка за доставянето и получаването на стоките от Девин инвест ООД и от Ем трейд София ЕООД, за доставките на услуги липсват установявания относно тяхното извършване. Приел е, че изводите на първоинстанционния съд за липса на доставки се основават на недоказан произход на стоките, на нарушения на изискванията на Закона за лечебните растения от страна на доставчиците, на липсата на наети по трудов договор лица. Приел е, че тези обстоятелства могат да служат като основание за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит само, когато от органите по приходите е установено, че ревизираното дружество като получател по фактурите е знаело или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с ДДС. Приел е, че неправилно първоинстанционният съд се е позовал и на липсата на доказателства за спазване на изискванията на чл. 31 от Закона за лечебните растения. При съобразяване на решението на Върховния административен съд е било образувано адм.д. 11758 от 2023 г. пред Административен съд София град, по което е било постановено съдебното решение, което е предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред тази съдебна инстанция. Първоинстанционният съд е приел, че са налице доказателства за реалната доставка на стоки по процесните фактури, като в тази насока е съобразил и заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза. Първоинстанционният съд е обосновал изводи за реалност на доставките по фактурите, документиращи извършването на транспортни услуги. По отношение на фактурите, документиращи извършването на СМР първоинстанционният съд е формирал изводи за реалност на доставките, с изключение на доставките по фактури, издадени от Ем трейд София ЕООД, а именно фактура 56 от 27.01.2018 г., 57 от 28.01.2018 г., 58 от 29.01.2018 г., 88 от 30.05.2018 г., 89 от 30.05.2018 г., 90 от 30.05.2018 г., 9 от 01.06.2018 г., 1 от 14.06.2018 г., 1 от 18.06.2018 г., 1 от 19.06.2018 г., 1 от 21.06.2018 г., 1 от 22.06.2018 г., 1 от 23.06.2018 г., 97 от 31.05.2018 г., 1 от 04.07.2018 г., 1 от 26.07.2018 г., 1 от 27.07.2018 г., 1 от 30.07.2018 г., 1 от 22.08.2018 г., 1 от 23.08.2018 г., 1 от 24.08.2018 г., 1 от 27.08.2018 г., 1 от 28.08.2018 г., 1 от 29.08.2018 г., 1 от 30.08.2018 г. Първоинстанционният съд е направил извода за единствено представяне само на процесните фактури, без доказателства относно реалното предоставяне на услугите. В тази част ревизионният акт е определен като законосъобразен, като е прието, че обосновано е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури общо в размер на 46 583 лв. С решението си първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт в частта му, с която е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 330 930, 69 лв. по фактури, издадени от доставчиците Ем трейд София ЕООД, Хамър 2000 ЕООД, Девин инвест ЕООД и начислени лихви в размер на 98 276, 69 лв., и е потвърдил ревизионния акт в частта му, с която е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 46 583 лв. по фактури, издадени от Ем трейд София ЕООД и в частта на начислените лихви за забава в размер на 8896, 69 лв. Решението е правилно. Тази съдебна инстанция установява обстоятелството, че касационната жалба по съдържание представлява преповтаряне на решението на решаващия административен орган. Изводите си тази съдебна инстанция съобразява с обстоятелството на липсата на обосноваване в ревизионния акт и в решението на решаващия административен орган на обективни данни, от които може да се направи извод за данъчна измама, както и с обстоятелството на неоспорване от страна на административния орган на представените писмени доказателства приемо-предавателни протоколи и на изслушаната по спора пред първоинстанционния съд съдебна експертиза. Всички касационни оплаквания, съдържащи се в касационната жалба са обосновани с обстоятелството на липсата на техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките, както и на неспазване на определени законови изисквания за осъществяване на определена дейност. По същия начин, изводите на органите по приходите, съдържащи се в ревизионния доклад, в ревизионния акт и в решението на решаващия административен орган обосноваващи непризнаването на правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури са обосновани с обстоятелството на недоказана техническа и кадрова обезпеченост. Решението на решаващия административен орган не съдържа и изводи за осъществена данъчна измама, във връзка с обстоятелството, че процесните фактури документират доставки, които според органите по приходите не са реално осъществени. Констатациите са за недоказана реалност на доставките, с посочено правно основание по чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 6, чл. 9, чл. 25 от ЗДДС. При така съобразените обстоятелства се дължи отговор на въпроса дали установените от органите по приходите обстоятелства, а именно обстоятелството на недоказана кадрова обезпеченост, са достатъчни, за да обосноват законосъобразни изводи за липса на реалност на доставките по процесните фактури. Отговорът на този въпрос следва да се даде и при съобразяване на обстоятелството, че органите по приходите не са обосновали обективни данни, от които да може да се направи обоснован извод за осъществена от дружеството данъчна измама. Първоинстанционният съд е дал правилен отговор на този въпрос. Изводите на органите по приходите в основната си част се обосновават на предположения. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е съобразил сключените договори, представените приемо-предавателни протоколи, складови разписки. Съобразява се обстоятелството, че правото на приспадане на данъчен кредит е определено в чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, съгласно който данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Следователно, правото на приспадане на данъчен кредит във всеки случай предполага наличието на осъществена доставка на стоки или услуги. Освен това чл. 68, ал. 1 от ЗДДС предполага правото на приспадане на данъчен кредит за получени от лицето стоки или услуги по облагаема доставка. Облагаема доставка съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Напълно идентична в тази насока е и разпоредбата на чл. 178 от директивата 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (директивата), съгласно която, за да може да упражни правото си на приспадане, данъчнозадълженото лице трябва да отговаря на следните условия за целите на приспадане в съответствие с член 168, буква а) по отношение на доставката на стоки или услуги, той трябва да притежава фактура, съставена в съответствие с членове 220 236 и членове 238, 239 и 240. От своя страна, съгласно чл. 168, б. а доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава-членка, в която извършва тези сделки да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати дължимия или платен ДДС в тази държава-членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице. Следователно, и съгласно чл. 178, вр. чл. 168 от директивата съществува изискването лицето, което претендира правото на приспадане на данъчен кредит да е получател на доставката или услугата, а другото данъчнозадължено лице да е реалния доставчик на доставката на стока или услуга. Както се посочи и по-горе в мотивите на това решение, правото на приспадане на ДДС зависи от изпълнението както на материалноправни, така и на формални условия. Що се отнася до материалноправните условия, от член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че за да може да се ползва от право на приспадане, заинтересованото лице трябва, от една страна, да бъде данъчнозадължено лице по смисъла на тази директива. От друга страна, това лице трябва, нагоре по веригата, да е получило стоките или услугите, за които иска да му се признае право на приспадане, от друго данъчнозадължено лице, а надолу по веригата да е използвало тези стоки или услуги за нуждите на собствените си облагаеми сделки. Що се отнася до правилата за упражняване на правото на приспадане на ДДС, които се приравняват на формални изисквания, член 178, буква a) от посочената директива предвижда, че данъчнозадълженото лице трябва да притежава фактура, съставена в съответствие с членове 220 236 и с членове 238 240 от нея (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). От това следва, че посочването на доставчика във фактурата за стоките или услугите, във връзка с които е упражнено правото на приспадане на ДДС, представлява формално условие за упражняването на това право. Качеството данъчнозадължено лице на доставчика на стоките или услугите спада към материалноправните условия (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Общата система на ДДС гарантира неутралитет от гледна точка на данъчната тежест на всички икономически дейности, независимо от техните цели и резултати, при условие че самите тези дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз, правото на данъчнозадължените лица да приспаднат от ДДС, на който са лица платци, дължимия или платения ДДС за закупени от тях стоки или за получени от тях услуги, използвани за целите на техните облагаеми доставки, представлява основен принцип на общата система на ДДС. Както Съдът на Европейския съюз многократно е постановявал, предвиденото в член 167 и сл. от Директива 2006/112 право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано, когато материалноправните и формалните изисквания или условия, от които това право зависи, са изпълнени от желаещите да го упражнят данъчнозадължени лица (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Така Съдът на Европейския съюз е приел, че основният принцип на неутралност на ДДС налага приспадането му за получени доставки да бъде допуснато, ако са изпълнени материалноправните условия, дори и данъчнозадължените лица да не са изпълнили някои формални условия (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20. Следователно, щом разполага с информацията, необходима да се установи, че материалноправните условия са изпълнени, данъчната администрация не може да наложи във връзка с правото на данъчнозадълженото лице да приспадне този данък допълнителни условия, които могат да доведат до осуетяване на упражняването на това право (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Това би могло обаче да не е така, ако вследствие на нарушението на формалните изисквания се възпрепятства представянето на сигурни доказателства за изпълнението на материалноправните изисквания (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Такъв би могъл да е случаят, когато във фактурата за стоките или услугите, във връзка с които е упражнено правото на приспадане на ДДС, не е посочен действителният доставчик, ако това възпрепятства установяването на този доставчик, а оттам и определянето дали той има качеството на данъчнозадължено лице, тъй като това качество представлява едно от материалноправните условия за правото на приспадане на ДДС (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet). В процесния случай не съществува спор по отношение на обстоятелството, че са изпълнени формалните изисквания. От събраните по делото доказателства, обаче се установява и изпълнението на материално правните изисквания, доколкото на данъчната администрация са били представени необходимите доказателства, за да провери тези изисквания. Това обстоятелство правилно е съобразено от първоинстанционния съд, включително чрез допускането и изслушването на съдебна експертиза. Дори и да се приеме обстоятелството на недоказана кадрова обезпеченост за извършване на доставката, то само наличието на това обстоятелство, без доказано и твърдяно обстоятелство от органите по приходите на данъчна измама не е достатъчно, за да обоснове отказа за правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Съдът на Европейския съюз вече се е произнесъл, че проверката за наличието на облагаема доставка трябва да се осъществи в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, като се извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по конкретния случай (този смисъл решения от 6 декември 2012 г., Б., C-285/11, т. 31 и 32, и от 31 януари 2013 г., Строй транс C-642/11, т. 45). Въпреки това обстоятелството, че съответните услуги не са били доставени от издателя на фактурите или неговия подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимия персонал и материали не е достатъчно, за да се приеме, че не е налице доставка на разглежданите стоки и да се изключи правото на приспадане, тъй като това може да се дължи както на прикриване с измамна цел на доставчиците, така и на просто използване на други подизпълнители (в този смисъл решения от 6 септември 2012 г., Tуth, C-324/11). Съдът освен това многократно е постановявал, че когато са изпълнени материалноправните условия за правото на приспадане, на данъчнозадълженото лице може да се откаже право на приспадане само при условие че въз основа на обективни данни се установи, че то е знаело или е трябвало да знае, че с придобиването на стоките или услугите, основание за правото на приспадане, е участвало в сделка, която е част от измама, извършена от доставчика или друг стопански субект, действащ нагоре или надолу по веригата от доставки на стоки или услуги (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C281/20. Всъщност Съдът в това отношение е приел, че режимът на правото на приспадане, предвиден в Директива 2006/112, не допуска данъчнозадължено лице което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по веригата на доставки преди или след осъществената от данъчнозадълженото лице е опорочена поради измама с ДДС да бъде санкционирано, като не му бъде признато право на приспадане, тъй като установяването на режим на обективна отговорност би надхвърлило необходимото за защита на държавния бюджет (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C281/20, т. 49. От съдебната практика, следва, че на данъчнозадълженото лице може да бъде отказано да се признае правото на приспадане само ако след глобална преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по делото, извършена в съответствие с установените в националното право правила за доказване, се установи, че това лице е извършило измама с ДДС или е знаело, или е трябвало да знае, че сделката, която използва като основание за приспадане, е част от такава измама. Правото на приспадане може да бъде отказано само когато тези факти са установени надлежно, а не с предположения (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C281/20. Данъчният орган трябва, от една страна, да определи точно елементите на фактическия състав на измамата и да докаже измамните действия, и от друга страна, да докаже, че данъчнозадълженото лице е участвало активно в тази измама или че е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава това право, е част от посочената измама. При все това доказването на наличието на измама и на участието на данъчнозадълженото лице в нея не означава непременно да се идентифицират всички участници, участвали в тази измама, както и съответните им действия. Всъщност в ревизионния акт не се съдържат обективните данни, въз основа на които органите по приходите са можели изобщо да формират изводи за наличието на данъчна измама. Не се съдържат установявания, от които дори тази съдебна инстанция би могла да направи обоснован извод, че сделката е част от данъчна измама и че ревизираното лице е знаело или е трябвало да знае, че участва в данъчна измама. В процесния случай данъчната администрация не е установила, че търговското дружество е участвало в измама с ДДС и е знаело, или е трябвало да знае, че процесните сделки са част от такава измама. Изрично в определение на Съда на Европейския съюз от 15 юли 2021 г., по дело С-123/14 се приема, че разпоредбите на Директива 2006/112, които се отнасят до правото на приспадане на ДДС, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчната администрация на държава членка да приеме, че няма извършена доставка на стоки, като последица от което е налице пречка купувачът да приспадне платения при покупката ДДС, по съображение че купувачът не е доказал нито произхода на съответните стоки, нито това, че доставчикът му ги е притежавал, въпреки че тази администрация не установява, че купувачът е участвал в измама с ДДС и е знаел или е трябвало да знае, че съответната сделка е част от такава измама. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства се установява реалността на доставките по процесните фактури. Тази съдебна инстанция е обвързана с разбирането, дадено с отменителното решение на Върховния административен съд, че когато изводите на съда за липсата на реални доставки се основават на недоказан произход на стоките, на нарушения на изискванията на Закона за лечебните растения, на липсата на наети по трудов договор лица, на липсата на доказателства за собственост или наемане на част от моторните превозни средства, във връзка с фактурираните услуги от Хамър 2000 ЕООД, могат да послужат като основание за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит само, когато от органите по приходите е установено, че ревизираното дружество като получател по фактурите е знаело или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с ДДС. Подобни обективни данни за това обстоятелство не са установени от органите по приходите. По отношение на процесните фактури, във връзка с които ревизионният акт е определен като незаконосъобразен са представени доказателства, от които следва извода за реалност на доставките, както правилно е приел и първоинстанционният съд. По отношение на Девин инвест ЕООД са представени процесните фактури, фискални бонове към тях, приемо-предавателни протоколи, фактури от предходни доставчици. Представени са оборотна ведомост, извлечения от счетоводни сметки 701 приходи от продажба на стоки, 702 приходи от продажба на услуги. Представени са и протоколи образец 19. По отношение на доставчика Ем трейд София ЕООД са представени фактури, фискални бонове, складови разписки, приемо-предавателни протоколи, договор за ремонтни дейности на товарни автомобили, протоколи за извършени ремонтни дейности, договор за превоз, представени са протоколи образец 19. По отношение на доставчика Хамър 2000 ЕООД са представени приемо-предавателни протоколи към фактурите за доставка на транспортни услуги, удостоверения за регистрация на транспортни средства, имащи право да превозват суровини и храни. От изслушаната съдебна експертиза, правилно първоинстанционният съд е съобразил обстоятелството на редовно водено счетоводство от ревизираното дружество и от дружествата негови доставчици. Експертизата е установила и обстоятелството на кадрова обезпеченост на доставчиците. По отношение на доставката на стоки, правилно първоинстанционният съд е направил извода, че са налице доказателства за прехвърляне на собствеността на същите. Налице са приемо-предавателни протоколи, както и доказателства за транспортирането на стоките. Посочените доказателства не са били оспорени от процесуалния представител на органите по приходите, поради което се ползват с доказателствена сила, в какъвто смисъл е и отменителното решение на Върховния административен съд. В съответствие с мотивите на отменителното решение на Върховния административен съд, правилно първоинстанционният съд е приел, че отказът от правото на приспадане на данъчен кредит не може да бъде обоснован с обстоятелството на отсъствие на пътни листове, како и с обстоятелството, че един от автомобилите, с които е бил осъществен транспорта на стоките не е собственост на посочения наемодател Динера транс ЕООД. Правилни са изводите на първоинстанционния съд и по отношение на фактурите, документиращи доставката на услуги от Девин инвест ЕООД и Ем трейд София ЕООД, по отношение на които ревизионният акт е определен като незаконосъобразен. Представени са фактури, договори, приемо-предавателни протоколи. Представени са протоколи образец 19 и протоколи за извършени ремонтни дейности на автомобилите. В тази връзка следва да се съобрази и практиката на Съда на Европейския съюз, съобразно която чл. 167, чл. 168, б. а, чл. 178, б. а и чл. 273 от директива 2006/112, във връзка с принципите на данъчен неутралитет и на пропорционалност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която лишава данъчнозадълженото лице от правото на приспадане на платения по получени доставки ДДС единствено с това, че дадена облагаема търговска сделка се счита за привидна и нищожна съгласно разпоредбите на националното гражданско право без да е необходимо да се установява, че са налице обстоятелства, които от гледна точка на правото на съюза позволяват тази сделка да се квалифицира като привидна или когато сделката е действително извършена, че тя е осъществена с цел измама с ДДС или с цел злоупотреба. По отношение на твърдението за нарушение на разпоредби на Закона за лечебните растения, съдът съобразява също така практиката на Съда на Европейския съюз, съгласно която нарушението на национални норми, уреждащи разглежданите доставки на услуги от данъчнозадълженото лице или от друг стопански субект по веригата от доставки, само по себе си не представлява доказателство, че данъчнозадълженото лице е извършило измама с ДДС или е участвало в такава измама. По отношение на оплакването, съдържащо се в касационната жалба и обосновано с обстоятелството на неизпълнение на разпоредбата на чл. 31 от Закона за лечебните растения. При отричането на неоснователността на това оплакване тази съдебна инстанция съобразява решение от 3 октомври 2019 г. по дело С-329 от 2018 г. на Съда на Европейския съюз. Един от поставените въпроси по отправеното преюдициално запитване е бил свързан с обстоятелството дали съответното дружество е извършило проверка по отношение на съдоговорителите си относно обстоятелството дали те са регистрирани в агенцията по храните и ветеринарните въпроси на Латвия. И дали от това обстоятелство следва, че съответното дружество е знаело или е трябвало даа знае, че участва в злоупотреба с общата система на ДДС. Съдът на Европейския съюз дава категоричен отговор, че подобно задължение за проверка за целите на приспадането на ДДС не произтича от директива 2006/112. При съобразяването на тези обстоятелства следва извода за законосъобразност на решението на първоинстанционния съд. Искане за присъждане на разноски е направено от ответника, което с оглед на правилността на решението на първоинстанционния съд е основателно,, като на Балан 2008 ЕООД следва да се присъдят направените по делото разноски, представляващи възнаграждение за адвокат в размер на 5000 лв. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 1, Върховният административен съд, първо отделение