Решение № 5975 от 6.6.2023 г. на ВАС, VI о.
ВАСШесто отделение06.06.2023 г.докладчик Десислава Стоева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 49 от 15.08.2022 г., постановено по адм. дело 519 по описа за 2021 г. на Административен съд Велико Търново.
Осъжда Амбулатория за индивидуална практика за първична медико-дентална помощ - д-р К. Енчев ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Велико Търново, [улица], [адрес], да заплати на Национална здравноосигурителна каса - гр. София, разноски за касационната инстанция в размер на 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Членове: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Амбулатория за първична медико- дентална помощ- Д-р К. Енчев / АПМДП-Д-р К. Енчев / ЕООД, представлявано от управителя К. Енчев, чрез адв.Н. Илиева, срещу Решение 49 от 15.08.2022 г., постановено по адм. дело 519 по описа за 2021 г. на Административен съд Велико Търново. Изложени са, макар и имплицитно, съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено ново, по съществото на спора. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК)-Велико Търново, чрез юрк. В. Петкова, в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила, излагайки подробни съображения и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София- град е Заповед за налагане на санкции РД-253С-250/30.07.2021 г. на управителя на НЗОК, с която, на основание чл.74, ал.5 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/и чл. 147, ал. 1 от НРД за денталните дейности /НРД ДД/ за 2020-2022 г., на АПМДП-Д-р К. Енчев ЕООД са наложени 2 броя санкции финансова неустойка за нарушения на чл. 84, ал. 1, т. 2 и чл. 88, ал. 1 и ал. 2 от НРД ДД 2020-2022 г. в размер общо на 250,00 лева. От фактическа страна по делото е установено следното: Дружеството жалбоподател има сключен с Националната здравноосигурителна каса, представлявана от директора на РЗОК Велико Търново Договор 040841/03.02.2020 г. за оказване на първична извънболнична дентална помощ, по силата на който изпълнителят АИППМДП - д-р К. Енчев ЕООД се е задължил да оказва първична извънболнична дентална помощ на здравноосигурени лица в периода 2020 г. - 2022 г., съгласно Приложение 3 към чл. 1 на Наредба 9/2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Със Заповед РД-25-407/ 01.07.2021 г., издадена на основание чл. 72, ал. 2 от 330 и Инструкция РД-16-43/ 09.06.2020 г., управителят на НЗОК е наредил да бъде извършена проверка на лечебно заведение за оказване на първична извънболнична дентална помощ АИППМДП - д-р К. Енчев ЕООД, представлявано от управителя д-р К. Енчев. Определен е съставът на проверяващия екип, който да извърши проверката, като са определени мястото / вкл. в [населено място], община Велико Търново/ и срокът за извършване- 05.07.2021 г. - 09.07.2021. За резултатите от извършената проверка е съставен Протокол РД-25-407-1/06.07.2021 г., в който е посочено, че на датата на съставянето му е извършена проверка в АИППМДП - д-р К. Енчев ЕООД, местоположение на лечебното заведение: област Велико Търново, [населено място]. При проверката са констатирани и отразени в протокола две нарушения: 1. на 07.04.2021 г., в амбулаторията на лечебното заведение в [населено място], д-р К. Енчев е отчел с амбулаторен лист 000267/07.04.2021 г. за здравноосигуреното лице /ЗОЛ/ М. Йорданова две дентални дейности: екстракция /509/ на зъби с код 41 и 42, които са заплатени от РЗОК - Велико Търново. В амбулаторния лист не е бил отразен, съответно извършен, обстоен преглед за установяване на орален статус, какъвто е задължителен при първо посещение за здравноосигуреното лице за съответната календарна година; 2. на 09.04.2021 г., в амбулаторията на лечебното заведение в [населено място], д-р К. Енчев е отчел с амбулаторен лист 000289/ 09.04.2021 г. за ЗОЛ В. Пелов две дентални дейности: обтурации /301/ на зъби с код 37 и 38, които са заплатени от РЗОК - Велико Търново. Отново нарушението е , че не е бил извършен и отразен в амбулаторния лист обстоен преглед за установяване на орален статус, какъвто е задължителен при първо посещение за здравноосигуреното лице за съответната календарна година. Така установеното от фактическа страна е квалифицирано от проверяващите като нарушения на изискванията на чл. 84, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 88, ал. 1 и ал. 2 от НРД за 2020-2022 г. за денталните дейности. Въз основа на констатациите от проверката, директорът на РЗОК е издал процесната Заповед РД- 253С-250 от 30.07.2021 г.за налагане на санкции финансова неустойка в общ размер на 250 лева по чл.147, ал.1 от НРД ДД 2020-2022 г. С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при наличие на фактически и правни основания за постановяването му, в съответствие с материалния закон и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. От събраните по делото доказателства, включително и приетите копия на частични записвания от здравноосигурителните книжки на лицата, първоинстанционният съд обосновано е приел, че административният орган е постановил законосъобразен акт. Относно възражението в касационната жалба и приложените доказателствени средства- четири броя извлечения от двата вида електронни регистри/ на НЗОК и на съответния дентален лекар/ за двамата пациенти, настоящият касационен състав счита, че то е несъстоятелно и не опровергава констатациите на административния орган и изводите на първоинстанционния съд, защото точно според представените от касатора данни от справочната подсистема на НЗОК, въпросните посещения, на 07.04.2021 г. и на 09.04.2021 г., се явяват първи за всяко от лицата, като на дата 14.04.2021 г. М. Йорданова и В. Пелов са посетили и денталния лекар В. Илински. При това посещение на М. Йорданова е издаден АЛ 148/14.04.2021 г. за извършена извършена дентална дейност с код 101 Обстоен преглед със снемане на орален статус /чл. 105, ал. 1 от НРД за 2020-2022 г./, а на В. Пелов е издаден AЛ 149/14.04.2021 г., за извършени две дентални дейности - с код 101 Обстоен преглед със снемане на орален статус и с код 301 Обтурация с амалгама или химичен композит , за зъб с код 17. Твърденията за по- късно извършени дентални дейности, на 20.04.2021 г. за М. Йорданова и на 15.04.2021 г. за В. Пелов, поради допуснати технически грешки, не намират опора в събраните по делото писмени доказателства, предвид данните в тях, които взаимно се опровергават и изключват в хронологичен ред, както и с оглед вписването на ЕГН на лице, различно от М. Йорданова, чийто подпис липсва в здравноосигурителната книжка. Амбулаторният лист е първичен официален удостоверителен документ /чл.218 НРД ДД 2020-2022/, в който се отразява извършената дентална дейност на здравноосигурените лица и който всеки лекар по дентална медицина е длъжен да издава, води и съхранява според чл.217 от същия НРД и чл.9б от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинската помощ, поради което, съгласно изричната разпоредба на чл. 164, ал. 1, т. 2 и т. 6 от ГПК, недопустимо е със свидетелски показания да се опровергава съдържанието както на официален документ/ползващ се с материална доказателствена сила по отношение на отразените в него факти/, така и на изходящ от страната частен документ. Поради това изводите на съда са правилни и в това отношение. С описаните два случая се нарушават изискванията на чл.84, ал.1, т.2 от НРД 2020-2022 г. за денталните дейности, съгласно който изпълнителите на дентална медицинска помощ предоставят дентална помощ по вид, обем и качество, съответстващи на договорената и което води до нарушаване правата на ЗОЛ. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и заявената претенция, на ответната страна се дължат разноски за касационната инстанция, съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 100/ сто/ лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,