Решение № 3588 от 23.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4035/2016 г.

Решение № 3588 от 23.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4035/2016 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на "Автобаза" ЕООД със седалище в гр. Д., чрез управителя П. Р., против решение № 371 от 22.01.2016 г., постановено по адм. д. № 128/2015 г. по описа на Административен съд - Х., с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу АУЗД № АУ000703 от 11.08.2014 г. на орган по приходите в О. Д., потвърден с решение № ПР-10-3254#1/9.02.2015 г. на началника на отдел "Приходи" в общината, в частта, с която са определени задълженията за такса битови отпадъци за 2012 г. и 2013 г. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е съобразил невъзможността на дружеството да подаде декларация по чл. 19, ал. 1 от Наредба № 10 на Общински съвет-Д. поради отказ на администрацията да приеме такава декларация. Твърди, че задълженията за ТБО не са определени в съответствие с действителните факти по делото, тъй като собственият нежилищен имот на касатора се намира в промишлената зона на гр. Д., кв. "Марийно", в който, съгласно издадените заповеди на кмета на общината, битовите отпадъци се събират веднъж седмично. Съдът е определил задълженията на дружеството на база ежедневно сметосъбиране и сметоизвозване, както и административния орган, поради което касаторът твърди, че решението не съответства на доказателствата и закона. Иска отмяна на съдебния акт. Ответникът - началникът на отдел "Приходи" при О. Д., не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: С оспорения пред първоинстанционния съд АУЗД № АУ000703 от 11.08.2014 г. на орган по приходите в О. Д., потвърден с решение № ПР-10-3254#1/9.02.2015 г. на началника на отдел "Приходи" в общината, са установени задължения на "Автобаза" ЕООД за ТБО за 2012 г. и 2013 г. Задълженията са определени за недвижим нежилищен имот, собственост на дружеството, находящ се в гр. Д.. Съгласно данните от приложената декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ, като адрес по местонахождението на имота е посочен гр. Д., ул. "С.. С." .№.... Не е посочено, че нежилищният недвижим имот се намира в кв. "Марийно". Не е било спорно по делото, че собственикът е правил опити да подаде декларации по чл. 19 от Наредба № 10 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на О. Д. (Наредбата) за определяне на таксата според количеството генериран отпадък, но такива не са завеждани в съответното деловодство поради отказ. В тази насока съдът е допуснал събирането и на гласни доказателства. Съдът е изложил подробно установените по делото факти и обстоятелства, които настоящата инстанция не следва да обсъжда повторно. За изясняване на спора от фактическа страна е изслушал и приел заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което е ценил в изводите си. Съдът е достигнал до правен извод за законосъобразност на оспорения АУЗД и е приел за доказани задълженията на дружеството за заплащане на услугите по чл. 62 ЗМДТ за проверявания период както по основание, така и по размер, на основание чл. 67, ал. 2 ЗМДТ. Първоинстанционният съд е направил задълбочен съвкупен анализ на релевантните за спора обстоятелства, съобразил е заповедите на кмета на общината за определяне районите, в които общината е предоставяла услугите по чл. 62 ЗМДТ за 2012 г. и за 2013 г.; съобразил е констатациите на вещото лице за реалното предоставяне на услугите, за което обстоятелство страните не спорят по делото. Съдът е установил, съобразно одобрените и приложени по делото план-сметки за релевантния период, че дължимите такси за битови отпадъци са правилно определени от органа и по размер, като в тази насока е кредитирал заключението на експерта по съдебната експертиза. Съобразил е обстоятелството, че дружеството-жалбоподател няма подадена декларация по чл. 19, ал. 1 от Наредбата (в приложимите редакции към 2012 г. и 2013 г.), поради което и законосъобразно органът е определил публичните задължения по пропорционалния метод. Решението е правилно. Действително, таксата за битови отпадъци не е данък. Тя не е дължима само и единствено по силата на правната връзка между лицето и недвижимия имот. За да е налице задължение за такса за битови отпадъци, освен правната връзка на лицето със съответния недвижим имот, по смисъла на чл. 11 ЗМДТ, е необходимо да са налице и следните предпоставки: имотът да попада в границите на района, в който общината предоставя услугата и общината фактически да престира услугата. В случая, по делото са представени заповеди на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, с които е определен вида и границите на районите, в които общината ще предоставя услугите, както и честотата на предоставяне на услугата сметосъбиране и сметоизвозване. Дружеството не оспорва, че имотът му попада в границите на район, определен със заповедите на кмета на общината, в който общината предоставя и трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ. Но твърди, че съгласно същите заповеди на кмета, честотата на сметосъбирането и сметоизвозването в кв. "Марийно" е веднъж седмично, поради което ТБО не следва да му се определят на база ежедневно сметосъбиране и сметоизвозване, каквото е определено за гр. Д. - централна градска част. Този довод на касатора би бил релевантен в случай, че ТБО е определена според количеството битови отпадъци. В случая той е неотносим, тъй като задълженията са определени по пропорционалния метод. Съгласно чл. 62 ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на ТБО се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. По силата на чл. 63 ЗМДТ за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване като границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година. Случаите, в които не се събира ТБО по отделни компоненти са определени в чл. 71 ЗМДТ. Границите на районите и видът на предлаганите услуги в съответния район, както и честотата на сметоизвозване, са определени с нарочни заповеди на кмета на общината. По делото не е спорно, че имотът попада в районите, посочени в приложените заповеди, в които се извършват услугите по чл. 62 ЗМДТ. По този факт страните не спорят. За законосъобразността на дължимостта на таксата по делото е доказано и престирането на услугата в района, в който е разположен имотът. Съответен на доказателствата и закона е първоинстанционният извод, че ТБО се дължи и е правилно определена, предвид Наредба № 10 за определянето и администрирането на местните данъци и такси и цените на услугите, приета от Общинския съвет - Д., в нейните актуални редакции. В Закона за местните данъци и такси са установени два способа за установяване размера на дължимата ТБО - според количеството на битови отпадъци, а когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци, същата се определя по реда на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ - в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Способите по чл. 67, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ за определяне размера на таксата за битови отпадъци не се прилагат алтернативно, а се прилагат при условията на евентуалност - в посочената в закона последователност. Но във всички случаи прилагането на способа по ал. 1 е обвързано с подаването на нарочна декларация от задълженото лице в срока, определен в наредба, приета от съответния общински съвет. Неподаването на такава декларация води до отпадане на възможността ТБО да бъде определена според количеството на битовите отпадъци. В конкретния казус дружеството не е доказало, че е депозирало молба за освобождаване от заплащане на такса по сметосъбиране и сметоизвозване за 2012 г. и за 2013 г. в предвидения в Наредбата срок. Обстоятелството, че е имало намерение, но е получило фактически отказ от общинската администрация, е ирелевантно за законосъобразното определяне на задълженията за ТБО, които - няма спор - дружеството дължи. Правилно съдът е приел, че твърденията на дружеството, касаещи законосъобразността на отказа на администрацията, са неотносими в настоящия спор. Последващата съдебна отмяна на разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 10 на ОбС - Д. не рефлектира върху поведението на дружеството, тъй като отмяната има действие занапред. Правилен е първоинстанционният извод, че оспореният АУЗД е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроцесуалните правила. Съответно на закона е първоинстанционното заключение, че актът съдържа фактически и правни констатации и правилно са приложени материалноправните разпоредби. Актът е надлежно мотивиран. В него е посочен адресатът, конкретизиран е недвижимият нежилищен имот така, както е деклариран от собственика. Подробно са посочени размерите на задълженията за съответната година - главница и лихви. Неоснователно е касационното оплакване, че актът не съдържа точен размер на задълженията за всяка услуга поотделно. Тези задължения са нормативно определяеми (предвид относимите подзаконови актове). Законосъобразно задълженията за ТБО са определени върху данъчната оценка на имота, която е по-високата оценка съгласно чл. 21, ал. 1 ЗМДТ. Като е отхвърлил жалбата на "Автобаза" ЕООД, административинят съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд