Решение № 1474 от 3.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4210/2008 г.

Решение № 1474 от 3.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4210/2008 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Висшия съдебен съвет на Република България (ВСС) срещу решение № 431 от 03.12.2007 г., постановено по адм. д. № 2274 от 2007 г. по описа на Административния съд - София-град. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон и за съществени нарушения на процесуални правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и на основание предмета на касационната проверка по чл. 218 АПК, разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът в производство по чл. 203 АПК във вр. с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), образувано по искова молба на Иван Димитров Тенчев от гр. София срещу Висшия съдебен съвет за сумата 9000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, е уважил предявения иск като основателен и доказан за сумата 8500 лева. Съдът е приел за установено, че вредите произтичат от незаконосъобразни актове на ВСС, приети като административни решения за периода от 3.07.2003 до 25.05.2006 година. С посочените в съдебното решение актове на ВСС неправомерно е отлагано и отказвано възстановяването на ищеца на длъжността "районен прокурор" в РП - гр. Свиленград, които административни решения са отменени с влезли в сила съдебни решения на Върховния административен съд по адм. д. № 11092 от 2004 г. и адм. д. № 11375 от 2005 г. - петчленен състав. Преценявайки установените фактически обстоятелства по делото, съдът е обосновал правния си извод, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на незаконосъобразни актове, приети от ВСС. Незаконосъобразните актове представляват административни решения, като е налице пряка и непосредствена връзка (последица) между увреждането и претърпените от ищеца неимуществени вреди - т. е. ищецът е доказал отговорността на административния орган (ВСС) като орган, който представлява съдебната власт и определя състава и организацията на работа на съдебната власт (на ответника), по предявения иск по чл. 1 ЗОДОВ. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От доказателствата по делото е установено, че ищецът е работил в Районната прокуратура - гр. Свиленград, от 1991 до 3.07.2001 г., след което преминал на работа в Министерството на правосъдието като инспектор в специализираната администрация с 2-годишен мандат, след изтичането на който с молба до ВСС е поискал възстановяването му на длъжността районен прокурор, считано от 3.07.2003 г., на основание чл. 35в, ал. 4 ЗСВ. С решение по протокол № 31 от 17.09.2003 г. ВСС е отложил разглеждането на молбата му до приключване на образуваните срещу него наказателни производства. С влязло в сила решение по адм. д. № 4547 от 2004 г. на Върховния административен съд - петчленен състав, решението на ВСС е отменено и административната преписка е върната на ВСС за ново произнасяне по молбата за възстановяване на заеманата преди длъжност - районен прокурор, със задължителни указания по прилагането на закона - на чл. 35в, ал. 4 ЗСВ. След отмяна от Върховния административен съд на още две протоколни решения на ВСС - решение № 38 от 2004 г. и решение № 33 от 2005 г., с решение по протокол № 23 от 10.05.2006 г. на ВСС ищецът е възстановен на длъжността "районен прокурор", считано от датата на встъпване в длъжност. Съдът обосновано е приел за установено, че за периода от датата на подаване на молбата за възстановяване на длъжността "районен прокурор" - 03.07.2003 г., до датата на встъпване в длъжността "районен прокурор " в РП - Свиленград - 25.05.2006 г., ищецът не е бил възстановен на заеманата длъжност в резултат на незаконосъобразните административни решение на ВСС и е претърпял неблагоприятни здравословни и личностни последици, изразяващи се в неимуществени вреди, за които следва да бъде обезщетен по реда на ЗОДОВ. В жалбата като основания за отмяна на съдебното решение се поддържат доводи, че ВСС "е нередовно призован, което е препятствало правото му на вземане на отношение и защита"; съдът е тълкувал и приложил закона формално, защото ВСС не е отказвал възстановяване на ищеца на заеманата длъжност, а е отлагал вземането на решение по подадената молба, като се поддържа също, че здравословните проблеми на ищеца не са безспорно свързани със и не са последица от решенията на ВСС. Тези доводи са неоснователни и следва да се преценяват като изразена защитна позиция от процесуалния представител на ВСС. Административният орган е бил редовно призован за всички съдебни заседания пред административния съд, още повече че този довод е основание за отмяна на съдебното решение по реда на чл. 239, т. 5 АПК. Установено е по делото, че за посочения период от време ищецът не е възстановен на заеманата длъжност в резултат на незаконосъобразни и отменени актове на ВСС (законът изисква установяване на предпоставката действия или бездействие на органи и длъжностни лица при изпълнение на административна дейност), като невземането на законосъобразно решение или отлагането на вземане на решение по основателна молба са равнозначни на отказ и неправомерно изразена административна дейност, както законосъобразно е приел и съдът. За доказване на претърпените от ищеца неимуществени вреди съдът се е позовал на представени писмени доказателства - медицински документи и експертизи за заболяването на сина на ищеца и за личното физическо и психическо здраве и личностно поведение на ищеца през исковия период от време. Претърпените неимуществени вреди са обективно и обосновано преценени от съда по справедливост като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните актове на ВСС. Преценката "по справедливост" съдът е свързал с обективно съществуващи обстоятелства, които е посочил, оценил и обсъдил в мотивите на съдебното решение при определяне на размера на обезщетението. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, като на жалбоподателя се присъдят направените за тази инстанция съдебни разноски в размер на 600 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - III отделение,