Решение № 3686 от 22.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5595/2017 г.

Решение № 3686 от 22.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5595/2017 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби. Едната е на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ) а другата на "Г. 2015" ЕООД. И двете жалби са против решение № 32 от 17.02.2017 г., постановено по адм. дело № 335/2016 г. от Административен съд В. Т., но в различни негови части. Жалбата на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" е срещу тази част от обжалваното решение, в която по жалба на "Г. 2015" ЕООД е отменена заповед № 03-РД/860 от 26.02.2016 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" в три нейни части, подробно посочени в съдебното решение, и е върната преписката на ДФЗ - Разплащателна агенция за ново произнасяне от административния орган по подаденото заявление в едномесечен срок от влизане в сила на решението съобразно указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. В тази касационна жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение в оспорваната му част и оставяне в сила на обжалвания административен акт. Жалбата на "Г. 2015" ЕООД е срещу частта от обжалваното решение, в която е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 03-РД/860 от 26.02.2016 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" в останалата й част. В тази касационна жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение в оспорвана от "Г. 2015" ЕООД част и вместо него постановяване на друго решение, с което да бъде отменена заповедта на изпълнителния директор на ДФЗ и в тези й части. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на съдебния акт. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира и двете касационни жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационните жалби са неоснователни. С обжалваната от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" част от решение № 32 от 17.02.2017 г., постановено по адм. дело № 335/2016 г. от Административен съд В. Т., е отменена заповед № 03-РД/860 от 26.02.2016 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" в три нейни части, подробно посочени в съдебното решение, и е върната преписката на ДФЗ - Разплащателна агенция за ново произнасяне от административния орган по подаденото заявление в едномесечен срок от влизане в сила на решението съобразно указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Отменените части от заповедта на изпълнителния директор на ДФЗ са следните три части: 1. В която е постановен отказ да се одобри заявен интензитет на помощта в размер на 70 %, а е одобрен такъв в размер на 60 %; 2. В която са отхвърлени за финансиране разходи за Трактор "Case IHFarmall 95A", Трактор "Case IHPuma 185", Трактор "Case IHMagnum 315", Навесен реверсивен плуг "Nardi NX55/160/3L-CN10T/А", Дискова брана "K. V. 234", Високоповдигащо се ремарке "Casella CPL60", Цистерна за транспорт на течни фракции "Bicchi CC 100", Шредер "Projet SPK 280" и Я. Z., и 3. В която са отхвърлени за финансиране разходи за "Създаване на комбинирана орехова и лешникова градина с обща площ 472,550 дка-етап 1 - Посадъчен материал орех, сортове "Ш.", "Д.", "Сливенски, "И. 10", лешник сортове "Римски", "Р. Т.", "Т. Д."; разходи за "Създаване на комбинирана орехова и лешникова градина с обща площ 472,550 дка-етап 1 - Биоторове и препарати"; разходи за "Създаване на комбинирана орехова и лешникова градина с обща площ 472,550 дка-етап 1 - Материали, механизирани услуги и ръчни практики за създаване на орехови и лешникови насаждения"; разходи за "Създаване на комбинирана орехова и лешникова градина с обща площ 458,924 дка-етап 2- Посадъчен материал орех, сортове "Ш.", "Д.", "Сливенски, "И. 10", лешник сортове "Римски", "Р. Т.", "Т. Д."; разходи за "Създаване на комбинирана орехова и лешникова градина с обща площ 458,924 дка-етап 2 - Биоторове и препарати" и разходи за "Създаване на комбинирана орехова и лешникова градина с обща площ 458,924 дка-етап 2 - Материали, механизирани услуги и ръчни практики за създаване на орехови и лешникови насаждения". За да отмени заповедта на изпълнителния директор на ДФЗ в първата част (в която е постановен отказ да се одобри заявен интензитет на помощта в размер на 70 %, а е одобрен такъв в размер на 60%) първоинстанционният съд е приел, че в тази част оспорената заповед е постановена при пълна липса на фактически основания за издаването й. Освен това административният съд е счел, че административният орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като не е обсъдил приложимостта на чл. 13, ал. 5 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (Наредба № 9 ). Обжалваното решение в тази част е неправилно поради нарушение на материалния закон. Неправилно административният съд е приел, че в тази част липсват фактически основания за издаването на оспорената заповед. Според предпоследния абзац на стр. 2 от процесната заповед е посочено, че намалението в заявения интензитет от 70 % на 60% е направено, тъй като кандидатът не попада в приложното поле на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 9, "...а именно инвестициите в проекта не са изцяло свързани с изпълнявани ангажименти по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. или сходни ангажименти по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление "Биологично земеделие" от ПРСР 2007-2013 г.". Това са фактическите и правни основания, мотивирали административния орган да намали заявения интензитет за помощта. От събраните по делото доказателства се установява, че тези фактическите и правни основания са налице. Според чл. 13, ал. 3 от Наредба № 9 в приложимата й редакция финансовата помощ по чл. 13, ал. 1 от Наредба № 9 се увеличава с 15 на сто за инвестиции, изцяло свързани с изпълнявани от кандидата ангажименти по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 - 2020 г. или сходни ангажименти по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление "Биологично земеделие" от ПРСР 2007 - 2013 г. Или изискване по тази разпоредба е заявените инвестиция да са " изцяло свързани " с ангажименти на кандидата по двете мерки. А в случая това не е така, защото проектът на "Г. 2015" ЕООД е бил за инвестиции върху 1 345,348 дка. А дори при съобразяване на основание чл. 13, ал. 5 от Наредба № 9 на по-късно представените от кандидата доказателства се установява, че той е имал ангажименти по мярка 11 "Биологично земеделие" за площи от 12,73 ха за кампания 2015 г. и от 45,32 ха за кампания 2016 г. Очевидно е, че заявената инвестиции върху 1 345,348 дка (134,53 ха) надхвърля няколкократно ангажиментите му по мярка 11 "Биологично земеделие" от 12,73 ха за кампания 2015 г. и от 45,32 ха за кампания 2016 г. При липса на условията на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 9 законосъобразно с процесната заповед е намален интензитетът на помощта. Административният съд неправилно е отменил заповедта в тази й част. Това обосновава отмяна на неговото решение в тази му част и вместо него постановяване на друго решение, с което да бъде отхвърлена жалбата на "Г. 2015" ЕООД срещу тази част от процесната заповед. Втората отменена част от заповедта на изпълнителния директор на ДФЗ в основната си част касае надвишаване на референтните стойности на активите - земеделска техника. Това е относимо за отхвърленото финансиране на разходи за трактор "Case IHFarmall 95A", трактор "Case IHPuma 185", трактор "Case IHMagnum 315", навесен реверсивен плуг "Nardi NX55/160/3L-CN10T/А", дискова брана "K. V. 234", високоповдигащо се ремарке "Casella CPL60", цистерна за транспорт на течни фракции "Bicchi CC 100" и шредер "Projet SPK 280". В тази част посочените разходи не са одобрени на основание чл. 33, т. 15 от Наредба № 9, според която не са допустими разходи за инвестиции в частта им, която надвишава определените референтни разходи. За да отмени заповедта на изпълнителния директор на ДФЗ относно неодобрените разходи за навесен реверсивен плуг "Nardi NX55/160/3L-CN10T/А" и дискова брана "K. V. 234" административният съд се е основал на заключението на вещото лице по назначената по делото експертиза и е приел, че тези активи не са били включени в изготвения и публикуван списък на активите-земеделска техника с определени референтни цени. Съдът е приел, че в този случай посочените активи е следвало да бъдат оценени съобразно методиката, дадена в чл. 32, ал. 12 от Наредба № 9, което не е било сторено от административния орган. Относно останалата земеделска техника административният съд е приел, че те са били включени в изготвения и публикуван списък на активите-земеделска техника. Административният орган обаче не ангажирал доказателства за конкретните стойности на референтни разходи за тези активи. Съдът се е основал на чл. 161 от ГПК вр. чл. 144 от АПК и е приел, че издателят на процесната заповед не е доказал, че определените референтни цени за гореописаните трактори, високоповдигащо се ремарке, цистерна за транспорт на течни фракции и шредер са именно в размер на посочените като допустими в обжалваната заповед, респ. че за разликата до заявените от кандидата следва да бъде отказано подпомагане. Обжалваното решение в тази му част е правилно. В касационната жалба на изпълнителния директор на ДФЗ няма изложени касационни оплаквания относно отмяната на процесната заповед, в частта й за навесен реверсивен плуг "Nardi NX55/160/3L-CN10T/А" и дискова брана "K. V. 234". Затова и в съответствие с чл. 218 от АПК касационният съд не дължи произнасяне по тази част от обжалваното съдебно решение. Относно останалата земеделска техника обжалваното решение е правилно. За да бъде отказано финансиране на основание чл. 33, т. 15 от Наредба № 9, на което се е основал административният орган в процесната заповед, е необходимо заявените разходи да надвишават определените референтни разходи. Това изисква да бъде направена съпоставка между заявените и определените референтни разходи. Такава в случая не може да бъде направена, тъй като касаторът изпълнителният директор на ДФЗ не е представил доказателства за размера на определените референтни разходи за описаната земеделска техника. Такива доказателства не са били представени и на вещото лице по делото. Затова административният съд законосъобразно се е основал на чл. 161 от ГПК вр. чл. 144 от АПК. Обосновано съдът не е кредитирал данните от експертизата, основани на работни файлове (контролни карти) на служител на ДФЗ, от които вещото лице е получило някаква информация. Това е обосновано, защото размерът на определените референтни разходи, респ. законосъобразността на отказа за признаване на коментираните разходи, не може да се основава на такива данни. При това след като референтни разходи са определени от министър, в чиято структура е касаторът изпълнителният директор на ДФЗ. Част от втората отменена част от заповедта на изпълнителния директор на ДФЗ касае неодобрен разход за закупуване на Я. Z.. За да отмени заповедта на изпълнителния директор на ДФЗ в тази част административният съд е приел, че оспорваната заповед в тази част е издадена при липса на мотиви - посочени фактически основания. Освен това съдът е приел, че не е налице единствено посоченото основание в оспорваната заповед, а именно, че този разход е "оперативен разход" и не е допустим на основание чл. 33, т. 4 от Наредба № 9. Първоинстанционният съд е счел, че ямкокопателят не е "оперативен разход" по смисъла на § 1, т. 25 от ДР на Наредба № 9, а представлява дълготраен материален актив и е допустим за финансиране на основание чл. 32, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9. Обжалваното решение в тази му част е правилно. Касационният съд не споделя изводите на първоинстанционния за липса на мотиви в процесната заповед в тази й част. Според изложеното в същата неодобреният разход за закупуване на Я. Z. е на основание чл. 33, т. 4 от Наредба № 9, като административният орган е приел, че той не е допустим за финансиране, тъй като представлява "оперативен разход". Правилно обаче административният съд е приел, че неправилно е отказано финансиране на това основание. Съгласно чл. 33, т. 4, пр. 1 от Наредба № 9 не са допустими оперативни разходи, включително разходи за поддръжка. Според тази разпоредба разходите за поддръжка са част от оперативните разходи. Кой са оперативните разходи е посочено в § 1, т. 25 от ДР на Наредба № 9. Съгласно тази разпоредба "оперативни разходи" са административните разходи и разходите, свързани с поддръжка и експлоатация на активите. В случая активите са ореховите и лешникови насаждения, оградата им, както и специализираната земеделска техника за обработката на насажденията. Предвиденият за закупуване ямкокопател макар да е предназначен за презасаждане на насажденията, а не за първоначалното им засаждане, е дълготраен материален актив. Той може да е недопустим защото не е необходим за подобряване на земеделския производствен процес, но не и защото е оперативен разход, както неправилно е приел административният орган. Затова административният съд правилно е отменил заповедта в тази й част. Третата отменена част на обжалваното решение касае частта от процесната заповед, в която са отхвърлени за финансиране част от разходите за "Създаване на комбинирана орехова и лешникова градина с обща площ 472,550 дка-етап 1 - Посадъчен материал орех, сортове "Ш.", "Д.", "Сливенски, "И. 10", лешник сортове "Римски", "Р. Т.", "Т. Д."; разходи за "Създаване на комбинирана орехова и лешникова градина с обща площ 472,550 дка-етап 1 - Биоторове и препарати"; разходи за "Създаване на комбинирана орехова и лешникова градина с обща площ 472,550 дка-етап 1 - Материали, механизирани услуги и ръчни практики за създаване на орехови и лешникови насаждения"; разходи за "Създаване на комбинирана орехова и лешникова градина с обща площ 458,924 дка-етап 2- Посадъчен материал орех, сортове "Ш.", "Д.", "Сливенски, "И. 10", лешник сортове "Римски", "Р. Т.", "Т. Д."; разходи за "Създаване на комбинирана орехова и лешникова градина с обща площ 458,924 дка-етап 2 - Биоторове и препарати" и разходи за "Създаване на комбинирана орехова и лешникова градина с обща площ 458,924 дка-етап 2 - Материали, механизирани услуги и ръчни практики за създаване на орехови и лешникови насаждения". С процесната заповед посочените разходи не са одобрени на основание чл. 33, т. 15 от Наредба № 9, според която не са допустими разходи за инвестиции в частта им, която надвишава определените референтни разходи. За да отмени процесната заповед в тази й част административният съд се е позовал на заключението на назначената по делото комплексна експертиза. Въз основа на нея е приел, че заявените от жалбоподателя разходи са били редуцирани с коефициент 0,847287717, без да има никакви по какъв начин и на какво основание е направена тази редукция. Съответно - не били изложени мотиви как са определени размерите на съответните допустими и недопустими разходи. Освен това съдът е приел, че административният орган не е следвало да прилага заповед № 03-РД/1635 от 27.08.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която са определени референтни цени, тъй като изготвения и утвърден от министъра на земеделието и храните списък не съдържал позиции за създаване на комбинирани насаждения, каквито се предвиждало в плана на жалбоподателя (орехи и лешници). След като заявения разход не фигурирал в списък по чл. 32, ал. 10, то в такъв случай оценяването на заявлението на кандидата в тази му част следвало да стане при приложение на нормата на чл. 32, ал. 12 от Наредбата, което не било сторено. На последно място съдът е приел, че дори да се приеме, че е приложима заповед № 03-РД/1635 от 27.08.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, то същата била тълкувана и приложена неправилно. Съдът е счел, че е следва да намери приложение на т. V от посочената заповед, а не т. VI от нея, каквито са били твърденията на административния орган. Обжалваното решение в тази му част също е правилно. От данните по делото действително се установява, че заявените за подпомагане разходи в тази им част са редуцирани с един и същ коефициент, което не е обосновано с никакви фактически и правни основания. Изводите на административния съд в тази им част се споделят и от касационната инстанция, поради което е безпредметно приповтарянето им. Неоснователни са и доводите в касационната жалба за приложение на заповед № 03-РД/1635 от 27.08.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Според чл. 32, ал. 9 от Наредба № 9 Разплащателната агенция извършва оценка на основателността на предложените за финансиране разходи по чл. 32, ал. 1 чрез съпоставяне на предложените разходи с определените от РА референтни разходи за допустими за финансиране активи и услуги и/или сравняване на представени оферти. В случая доводите на касатора са, че референтните разходи са определени от Разплащателната агенция. В този случай е относима нормата на чл. 32, ал. 10 от Наредба № 9. В нея е посочено, че списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, се съгласува от министъра на земеделието и храните и се публикува на електронната страница на РА не по-късно от датата на публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане. Според съдържанието на последната разпоредба референтните разходи следва да бъдат определени в срок до публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане . В случая заповедта за определяне на периода на прием на заявления за подпомагане е заповед № РД 09-213 от 27.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, която е публикувана на 27.03.2015 г. Затова референтните разходи следва да бъдат определени в срок до 27.03.2015 г. Спорната заповед № 03-РД/1635 от 27.08.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е публикувана много след 27.03.2015 г., включително и след подаване на заявлението за подпомагане на "Г. 2015" ЕООД. Затова заповед № 03-РД/1635 от 27.08.2015 г. е неприложима, както правилно е приел административният съд. В законовия срок по чл. 32, ал. 10 от Наредба № 9 (27.03.2015 г.) е имало съгласуван от министъра на земеделието и храните с писмо № 13-1803/27.03.2015 г. (л. 163 от делото) списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи при създаване на трайни насаждения по конвенционален или биологичен начин (л. 116-117 от делото). В този списък обаче няма самостоятелна позиция за комбинирани орехови и лешникови насаждения. Такива се съдържат за "лешници" (позиция ТБ3 ) и за "орехи" (позиция ТБ4), но не и за комбинирано отглеждане. Липсва и разпоредителна част за определяне на референтни разходи в този случай. След като референтни разходи не са били определени, то основателността на искането за подпомагане следва да се прецени чрез сравняване на представени оферти по реда на чл. 32, ал. 12 във вр. с ал. 9 от Наредба № 9, както е приел и административния съд. Затова обжалваното решение е правилно и в тази му част. С оглед на изложеното касационната жалба на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" е основателна само относно частта от обжалваното решение, с което е отменена заповед № 03-РД/860 от 26.02.2016 г. на изпълнителния директор на ДФЗ в частта й, с която е постановен отказ да се одобри заявен интензитет на помощта в размер на 70 %, а е одобрен такъв в размер на 60 %. В останалата част жалбата е неоснователна, което обосновава оставяне в сила на обжалваното решение в тази му част. Относно касационната жалба на "Г. 2015" ЕООД. Тази жалба е насочена срещу частта от обжалваното решение, в която е отхвърлена жалбата на "Г. 2015" ЕООД срещу заповед № 03-РД/860 от 26.02.2016 г. на изпълнителния директор на ДФЗ в тази нейна част, в която е отказано изцяло подпомагане за следните разходи: 1. Разходи за "Създаване на комбинирана орехова и лешникова градина с обща площ 333,048 дка-етап 3-Посадъчен материал орех, сортове "Ш.", "Д.", "Сливенски, "И. 10"; лешник сортове "Римски", "Р. Т.", "Т. Д."", на обща стойност по проекта 143 876,74 лева; 2. Разходи за "Създаване на комбинирана орехова и лешникова градина с обща площ 333,048 дка-етап 3-Биоторове и препарати" на обща стойност по проекта 17 158,63 лева; 3. Разходи за "Създаване на комбинирана орехова и лешникова градина с обща площ 333,048 дка-етап 3-Материали, механизирани услуги и ръчни практики за създаване на орехови и лешникови насаждения" на обща стойност по проекта 268 872,98 лева, и 4. Разходи за "Изграждане на ограда за комбинирана орехова и лешникова градина с обща площ 222,948 дка, етап 3 - имоти № № 019038, 020007, 020003" на обща стойност по проекта 45 874,08 лева. Тази обжалваната част касае т. VI по номерацията в мотивите на обжалваното решение. За да отхвърли жалбата в тази й част административният съд е съобразил, че "Г. 2015" ЕООД първоначално е заявил за подпомагане имот № 000179 в землище на с. С., общ. П.. Този имот обаче е попадал в границите на защитена зона BG 0000609 "Р. Р." и е подлежал на процедура по оценка за съвместимостта със защитени зони по реда на Г. втора от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредбата за ОС). Впоследствие "Г. 2015" ЕООД е оттеглил искането си за подпомагане за този имот, като вместо него е поискал подпомагане за четири нови имота - № № 020003, 020007, 020005 и 019038 в землището на с. П. К., общ. П. Т.. Първоинстанционният съд е приел, че в производство по чл. 37, ал. 3 от Наредба № 9 (по отстраняване нередовност на искането за подпомагане) е недопустимо да се вземат предвид данни и документи, които не са изрично изискани от Разплащателната агенция. Съдът е счел, че на основание чл. 37, ал. 6 и ал. 9 от Наредба № 9 е недопустимо коригиране или поправяне на заявленията за подпомагане. На последно място административният съд се е основал и на чл. 37 (допусната техническа грешка с изписване на чл. 33), ал. 7 от Наредба № 9. Въз основа на тази разпоредба съдът е приел, че в процедура по отстраняване нередовност на искането за подпомагане не се разрешава оттегляне по отношение на части на документи, засегнати от нередността. В случая липсвало писмено уведомяване от Разплащателната агенция, поради което било неоснователно оплакването на жалбоподателя, че в него е била създадено увереност за приемане на корекцията. Обжалваното решение в тази му част също е правилно. От данните по делото действително се установява, че касаторът "Г. 2015" ЕООД първоначално е заявил за подпомагане имот № 000179 в землище на с. С., общ. П.. След установяване, че този имот попада в границите на защитена зона BG 0000609 "Р. Р." и подлежи на процедура по оценка за съвместимостта със защитени зони по реда на Г. втора от Наредбата за ОС, касаторът е оттеглил искането си за подпомагане за този имот. И вместо него е поискал подпомагане за четири нови имота - № № 020003, 020007, 020005 и 019038 в землището на с. П. К., общ. П. Т.. С процесната заповед законосъобразно му е отказано подпомагане за новозаявените имоти. Това е така, защото по първоначално заявения имот искането за подпомагане е оттеглено, поради което на основание чл. 37, ал. 6 от Наредба № 9 административният орган не дължи произнасяне по това искане за подпомагане. Същевременно обаче са заявени за подпомагане нови четири имота, по които административният орган дължи произнасяне. По тях законосъобразно е отказано подпомагане, защото според чл. 37, ал. 9 от Наредба № 9 извън случаите на оттегляне на искането за подпомагане, не се допуска коригиране или поправяне на заявленията за подпомагане. След като не е допустимо да се коригира или поправя първоначалното искане, то не се дължи подпомагане по новозаявеното искане. По тези доводи са неоснователни оплакванията на касатора "Г. 2015" ЕООД, основани на доводи, че административният орган се е произнесъл по незаявен предмет за подпомагане за имоти № № 020003, 020007, 020005 и 019038. Действително административният орган не е следвало да изисква с уведомително писмо изх. № 01-2600/848 от 22.01.2016 г. допълнителни документи във връзка с новозаявените имоти, а е следвало направо да откаже подпомагане за тези имоти. Това процесуално нарушение обаче не е съществено, тъй като не се отразява на правилността на постановения отказ в тази му част. Иначе казано - независимо от допуснатото процесуално нарушение, искането за подпомагане не може да стане основателно. Затова са неоснователно оплакванията на касатора, основани на това процесуално нарушение. Касационната жалба на "Г. 2015" ЕООД е насочена и срещу частта от обжалваното решение, в която е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 03-РД/860 от 26.02.2016 г. на изпълнителния директор на ДФЗ в тази нейна част, в която е отказано изцяло подпомагане за следните разходи: 1. Разходи за "Създаване на комбинирана орехова и лешникова градина с обща площ 472,550 дка-етап 1 - Оборска тор" на обща стойност 28 353 лева; 2. Разходи за "Създаване на комбинирана орехова и лешникова градина с обща площ 458,924 дка-етап 2 - Оборска тор" на обща стойност по проекта в размер на 27 535,44 лева, и 3. Разходи за "Създаване на комбинирана орехова и лешникова градина с обща площ 333,048 дка-етап 3 - Оборска тор" на обща стойност по проекта в размер на 19 982,88 лева. Тази обжалваната част касае т. V по номерацията в мотивите на обжалваното решение. В касационната жалба на "Г. 2015" ЕООД срещу тази част от обжалваното решение няма наведени конкретни доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение в тази му част. Вместо това е направено препращане към доводите, касаещи първата обжалвана част на решението. Тъй като доводите са идентични, то и мотивите на касационния съд са тези, изложени в първата част на настоящото решение относно касационната жалба на "Г. 2015" ЕООД. Предвид изхода от спора и съдържанието на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно искането на касатора "Г. 2015" ЕООД за присъждане на разноски за производството. Липсва искане на касатора изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" за присъждане на разноски, поради което касационният съд не дължи произнасяне за разноски на този касатор. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо и второ, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,