Решение № 17194 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7390/2019 г.

Решение № 17194 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7390/2019 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" /ОД на ДФ "Земеделие"/ - Х., подадена чрез процесуалния му представител юрк. Д. П., против решение № 174 от 27.03.2019 г. на Административен съд Х., постановено по адм. дело № 1304/2018 г. С доводи в жалба и в становище по съществото на спора - за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се претендира отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответницата – М. Р. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. К. П. – оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор, писмена защита и становище по съществото на спора. Заявява искане да бъде оставено в сила решението на административния съд, както и да й бъдат присъдени разноските за касационното производство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Х. е бил Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 26/06/1/0.0.0704/2/01/04/01 от 13.11.2018 г., издаден от директора на ОД на ДФ "Земеделие" Х.. С него по реда на чл. 27, ал. 3 и 4 ЗПЗП и чл. 162, ал. 2 ДОПК и на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 и чл. 45, т. 6 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР 2014-2020, както и на съответните текстове от договора между страните от 15.04.2016 г. е отказано изплащането на финансовата помощ по договора между страните и на М. Р. е определено за внасяне задължение в размер на 24 447, 50 лв., представляващо изплатено, но подлежащо на възстановяване първо плащане по същия договор, ведно със законна лихва. С обжалваното решение АС Х. е обявил нищожността на АУПДВ № 26/06/1/0.0.0704/2/01/04/01 от 13.11.2018 г., издаден от директора на ОД на ДФ "Земеделие" Х. и е изпратил преписката на изп. Директор на ДФЗ-РА за ново произнасяне при съобразяване на дадените указания. За да постанови акта си, съдът е приел, че издателят на акта – директор на ОД "Земеделие" не притежава правомощие, вкл. и по пълномощие, да издава АУПДВ за установяване на задължения, възникнали по неизпълнение на договор, сключен за финансиране на конкретна мярка. Съдът приема, че липсва оправомощаване на издателя на акта да прекратява и отказва одобрена финансова помощ. Също така приема, че властническото волеизявление в частта по т. 2 от АУПДВ, в която се установява задължение за плащане, представляващо публично държавно вземане, също е невалидно, тъй като прием, че след влизане в сила на ЗУСЕСИФ и на основание пар. 4, ал. 3 ДР ЗУСЕСИФ и чл. 9б ЗПЗП, ДОПК не е приложим. Приема също, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като адресата на акта е уведомен за откриване на производство по издаване на решение за налагане на финансова корекция на основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, но не и за започнало производство по издаване на АУПДВ. Според съда, тъй като производството по издаването на акта е започнало след 07.01.2018 г. /датата на влизане в сила на чл. 9 б ЗПЗП/ приложим е редът, регламентиран в чл. 69 и следващи ЗУСЕСИФ. Така направеният извод е обоснован с обстоятелството, че подмярката 6. 1. "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г. не попада сред изброените в чл. 9б, т. 1 ЗПЗП и по-конкретно в чл. 31 от Регламент /ЕС/ № 1305/2013 г. – плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения, регулирана в националното законодателство от Наредба № 11/03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони". Решението е неправилно като незаконосъобразно. АУПДВ е издаден от компетентен административен орган с възложени правомощия от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" съгласно заповед № 05-РД/286 от 01.02.2017 г. на основание чл. 20а, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ в приложимата редакция. По действащото право със създаването на чл. 20а, ал. 4 и ал. 5 ЗПЗП е създадена компетентност на изпълнителния директор на ДФЗ за издаване на АУПДВ по реда на ДОПК и тази му компетентност е делегируема. Макар да е далеч от прецизността, заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017 г. на изпълнителен директор на фонда овластява директорите на областни дирекции с правомощието за издаване и подписване на АУПДВ. Обратно на приетото от съда, налице е както законова възможност, така и в случая и надлежно делегиране на правомощие, както за отказ от плащане на одобрена финансова помощ, така и за установяване на задължение за публично държавно вземане по отношение на договорни отношения и ползватели по подмярка 6. 1 от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" за ПРСР 2014-2020. Основателен е доводът на касатора, че съгласно пар. 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г. започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9 б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. В случая М. Р. е сключила договора си от 15.04.2016 г. за подпомагане по подмярката 6. 1. "Стартова помощ за малки земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г. и по реда на Наредба № 14 от 28.05.2015 г. Сумата за първо плащане в размер на 24447, 50 лв. е изплатена на 22.04.2016 г. Изложените факти сочат, че случаят изцяло попада в приложното поле на изключенията по пар. 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г. и чл. 9 б, т. 2 ЗПЗП, съответно ЗУСЕСИФ, към който той препраща, не намира приложение. От значение за прилагането на този параграф е не датата на започване на производството по издаването на АУПД, а датата на издаването на наредбата, по реда на която се провежда кандидатстването и отпускането на помощта. В случая Наредба № 14/28.05.2015 г. е издадена преди влизането в сила на ЗИД ЗПЗП /ДВ, бр. 2/2018 г./, производството по тази наредба относно договора на М. Р. е започнало по нея и не е приключило поради изтичане периода на мониторинг /изтичането на срока, в който съответният бенефициент е длъжен да спазва договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ/. Неправилно първоинстанционният съд не е съобразил, че съгласно § 4, ал. 3 ДР ЗУСЕСИФ /ДВ бр. 58/2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г. /, според който предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. ЗУСЕСИФ се явява приложим, стига да не е предвиден друг специален ред по смисъла на лимитивно посочените в текста регламенти, ЗПЗП и наредбите по прилагането му. Нарушението във връзка, с което ДФ "Земеделие" търси възстановяване на платеното първо плащане по договора, е неизпълнение от страна на жалбоподателката на задължението й по чл. 38, ал. 1, т. 1 и чл. 45, т. 6 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. и чл. 9, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал. 1 от договора. То не попада в основанията за извършване на финансова корекция, регламентирани в чл. 70 ЗУСЕСИФ, тъй като се касае за неизпълнение на ангажименти или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство по смисъла на чл. 63, пар. 1 от Регламент № 1306/2013 г. Тъй като това неизпълнение не съставлява нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ, то не следва да се провежда процедура по ЗУСЕСИФ и съответно да се издава решение за финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ, а следва да се установи публичното държавно вземане по общия ред за установяване на такъв вид вземания- по реда на ДОПК - чл. 166 и сл., както е процедирано от издателя на акта. Неправилно е прието също от първоинстанционния съд, че при издаване на акта е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради обстоятелството, че Рашева е уведомена за откриване на административното производство по издаване на решение за налагане на финансова корекция по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ. Нарушението не е съществено, тъй като не препятства правото и възможността на адресата да се защитава, да сочи доказателства и прави доказателствени искания. Това е така, защото от писмото, както и от последвалата кореспонденция се изяснява точно кои са фактите и обстоятелствата по казуса, в какво се състоят поетите задължения и констатираната нередовност, както и се изясняват последиците. Тъй като административният съд не е изложил мотиви за материалната законосъобразност на АУПДВ, то решението му се явява неправилно, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поради това същото следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който следва да се произнесе по същество по материалната законосъобразност на издадения АУПДВ. При повторното разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК съдът следва да се произнесе по исканията на страните за разноски в касационното производство. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 174 от 27.03.2019 г. на Административен съд Х., постановено по адм. дело № 1304/2018 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Х. Решението е окончателно.