Решение № 2507 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11555/2008 г.

Решение № 2507 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11555/2008 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Иван Кирилов Костадинов, с. Боровец, общ. Кочериново, против решението по адм. дело № 59/2006 г. на Районен съд - Дупница. Касаторът счита, че липсва равностойност между признатия за възстановяване имот и този, отстъпен в обезщетение и моли решението да бъде отменено. Ответната страна - Общинска служба "Земеделие и гори" - Кочериново- оспорва касационната жалба чрез началника на службата Божидар Йосифов. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че правилно съдът е приел, че подадената жалба за обезщетение в землището на с. Бураново, по реда на чл. 27а от ППЗСПЗЗ е неоснователна и недоказана. В това производство предмет на контрол е налице ли е несъответствие по стойност между признатото и получено обезщетение. След като прецени данните по делото и сочените отменителни основания, Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения С решение по адм. дело № 59/2006 г. Районен съд - Дупница, отхвърля жалбата на Иван Кирилов Костадинов срещу решение № 1БУ от 23.11.2005 г. на ОСЗГ - Кочериново. За да постанови този резултат съдът е приел, че развитите в жалбата оспорвания не попадат в обхвата за контрол за законосъобразност и оплакванията не касаят предмета на спора, доколкото съгласно чл. 27а ППЗСПЗЗ на обжалване подлежи единствено съответствието по стойност между признато и получено обезщетение. Съдът се е позовал на заключението на вещото лице, според което липсва равностойност между признатия за възстановяване имот и отстъпения такъв, но че имотът, който е получен като обезщетение има стойност толкова, колкото е определено с решението за право на обезщетяване. В ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ е регламентирано специално обезщетително производство в хипотезата, когато с решение на поземлената комисия, сега общинската служба по земеделие и гори е признато правото на възстановяване на собствеността в съществуващи на терена стари реални граници, но е отказано реалното му възстановяване поради наличие на пречките, предвидени в чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Следващ етап от обезщетителната процедура е оценка на признатата за възстановяване земя по реда на Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи, понастоящем Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи (заглавие изменено в ДВ, бр. 75/2006 г.), която оценка се обективира в решение на ОСЗГ по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. С последващото решение на поземлената комисия, постановено на основание чл. 19, ал. 17 на правоимащите се определя конкретният начин на обезщетение - със земя и/или с поименни компенсационни бонове. Съгласно чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, "въз основа на обявения план по чл. 19, ал. 18 общинската служба по земеделие и гори постановява решение за обезщетяване със земя. Решението се съобщава на заинтересуваните лица по реда на Гражданския процесуален кодекс и в 14-дневен срок от съобщението може да се обжалва пред районния съд при несъответствие по стойност между признатото и полученото обезщетение". Признатото обезщетение е определено с решенията по чл. 19, ал. 8 и чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ, докато полученото се определя с последващото решение, издадено на основание чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, в случая процесното Решение № 1БУ от 23.11.2005 г. на Общинска служба по земеделие и гори, гр. Кочериново, за обезщетяване наследниците на Кирил Занев Костадинов чрез предоставяне в собственост на 534/3014 идеални части от ПИ 022027 от ОПФ представляващ нива, цялата с площ 3, 014 дка, шеста категория, в землището на с. Бураново, общ. Кочериново на стойност 218 лева. Имотът е предоставен в обезщетение на шестима отделни съсобственика. С акта по чл. 27а от ППЗСПЗЗ се посочва конкретна земеделска земя, отредена като обезщетение, с което приключва и самата обезщетителна процедура. Или законоустановените фази за обезщетяване са следните: решение на основание чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, което от своя страна подлежи на обжалване пред районен съд по отношение на стойността на дължимото обезщетение; решение на основание чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ, което подлежи на обжалване пред окръжен съд (понастоящем административен съд); план за обезщетяване на основание чл. 19, ал. 18 от ППЗСПЗЗ, който не подлежи на обжалване и решение на основание чл. 27а от ППЗСПЗЗ, каквото е спорното. Всички оплаквания, свързани със законосъобразността на предходните обжалваеми решения са неотносими за производството по чл. 27а от ППЗСПЗЗ, поради което са недопустими за обсъждане. Жалбоподателят е получил и двете решения по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ - това е решение № 2004 от 06.11.2000 г. и последващото решение № 00004 от 25.09.2001 г. на основание чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ, и не ги е обжалвал Без значение в случая е заключението на вещо лице, че имотът, който е следвало да се получи като обезщетение е на стойност 2 394 лв., и не налице равностойност между признатия за възстановяване имот и отстъпения такъв в обезщетение, след като в съдебното заседание пред първоинстанционния съд жалбоподателят е заявил, че имотът който е получил като обезщетение има стойност 218 лв. - толкова, колкото е определено с решението за право на обезщетяване, в съответствие с по-горе цитираните решения на ОСЗГ, които не са обжалвани. Съдът се е съобразил с характера на обезщетителното производство, поредността на предприетите от ОСЗГ действия в него и правилно е приложил и нормата на чл. 27а от ППЗСПЗЗ. Решението по чл. 27а от ППЗСПЗЗ може да се обжалва единствено при несъответствие по стойност между признатото и полученото обезщетение, каквото в случая не се е твърдяло. Твърдението е за несъответствие между получения имот и бившия имот на жалбоподателя, върху който е проведено мероприятие и не може да бъде предмет на произнасяне. При това положение няма несъответствие по стойност във вреда на жалбоподателя и правилно жалбата му срещу Решение № 1БУ от 23.11.2005 г. е била отхвърлена. С оглед изложеното, постановеното от Дупнишкия районен съд решение ще следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в състав на четвърто отделение,