Решение № 1204 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 897/2016 г.

Решение № 1204 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 897/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Х. Я. А., гражданин на Ирак, е подал касационна жалба срещу решението от 20.11.2015 г. по адм. дело № 497/2015 г. по описа на Административния съд-Х., с което е била отхвърлена подадената от него жалба срещу решение № 3646/13.05.2015 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и е поискано да бъде отменено.

Заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците е поискал отхвърлянето на жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното:

Административният съд е установил, че Х. Я. А. - А. А., гражданин на Ирак, подал на 15.10.2014 г. молба за закрила до Държавната агенция за бежанците. Според данните, обявени в регистрационния лист, Х. Я. А. е роден на ..**** г. в Ирак, Набишит, с постоянен адрес: град Н. (в действителност, провинция Найнауа, Ирак), квартал Мусана, арабин по етническа принадлежност, сунит по религиозна принадлежност. Според представената от чужденеца лична карта, той е роден в Мосул, Найнауа. В проведеното на 14.10.2014 г. интервю Х. Я. А. разказал, че на 29.09.2014 г. влязъл нелегално от Р. Т. в Р. Б. през КПП "Андреево". Като причина за напускането на страната посочил, че членове на групировката "ДАЕШ" го хванали и го разпитвали, но с помощта на някаква жена успял да избяга.

В интервю, проведено на 22.01.2015 г., чужденецът твърдял, че не е бил арестуван или осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Един ден стоял на входа на къщата си заедно с брат си и техен съсед. При тях дошло момче, което се оплакало, че му искат пари за "ислямски данък". След това пристигнали две коли с черни знамена, които спрели при тях и търсели момчето. Братът на Х. А. се намесил, заявявайки, че момчето е под тяхна закрила. Тогава мъжете, които били от "ДАЕШ", пребили брат му и го наръгали с нож. Жалбоподателят ударил един от мъжете. В отговор стреляли по него, но убили погрешка съседа му. Х. А. бил арестуван, били му счупени зъбите и бил удрян по пръстите на ръцете. С помощта на една жена успял да избяга, след което отишъл в С. И., за да се лекува, и оттам, заминал за Турция. Останал 4 дни в Истанбул, след което дошъл в България.

На проведеното на 13.02.2015 г. интервю кандидатът разказал, че близките и роднините му били в Ирак и не знае какво се случва с тях. Като причина за напускане на Ирак той отново заявил, че това е насилието, упражнено върху него от хора на "ДАЕШ" през юли 2014 г. Не потърсил помощ от полицията, защото полицаите били свързани с "ДАЕШ". Напуснал страната, защото, ако останел, щял да бъде убит.

С решение № 3646 от 13.05.2015 г. заместник - председателят на Държавната агенция за бежанците отказал да предостави статут на Х. Я. А. по съображения, че искането му не е обосновано, а разказът му се характеризира с противоречия и алогичност. Кандидатът не защитил твърденията си, че е бил изложен на опасност и че и за в бъдеще за него съществува опасност от посегателства. Административният орган мотивирал отказа с липсата на нормативните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. Въпреки възможността да се премести и да продължи да живее на друго сигурно място в страната си по произход, жалбоподателят сам се отказал да се ползва от закрилата на официалните власти и е избрал да се установи в друга държава.

От правна страна съдът приел, че административният акт е издаден от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Според мотивите на решението, заявените от чужденеца обстоятелства не сочели основателни опасения от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, или политическо мнение и/или убеждение, съставляващи основание за предоставяне на статут на бежанец. Освен това обясненията на кандидата на проведените с него интервюта били непоследователни и вътрешнопротиворечиви, което също обосновавало отказ за предоставяне на търсената закрила. Не съществували и нормативните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като жалбоподателят не бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, както и поради насилие вследствие на вътрешен или международен въоръжен конфликт.

Съдът възприел преценката на административния орган в контекста на решението от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. и отбелязал, че въпреки наличието на въоръжени сблъсъци с групировката "ДАЕШ" ("Ислямска държава"), в държавата Ирак не е налице ситуация на масово, безогледно насилие, така че чужденецът да се нуждае от хуманитарен статут заради сериозен риск от посегателство срещу живота и личността му, ако се завърне в страната. С тези мотиви административният съд отхвърлил подадената жалба.

Касационната инстанция намира, че решението е правилно в частта, в която е отхвърлена жалбата на Х. А. срещу решението на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците, в частта за отказ за предоставяне статут на бежанец. Бежанската история на чужденеца не съдържа факти, съответстващи на основанията по чл. 8 от Закона за убежището и бежанците. По отношение на Х. А. не е осъществено преследване, основано на расова или религиозна принадлежност, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, поради което постановеният отказ за предоставяне на бежански статут съответства на закона.

Не се оправдава оплакването на касационния жалбоподател, че съдът, както и административният орган, не обсъдили фактите, сочещи, че той е бил жертва на изтезания, което съставлява основание за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 8, ал. 1, т. 2 ЗУБ. Фактите са били анализирани задълбочено и въз основа на направения анализ бежанската история е била преценена като недостоверна. Административният съд е отбелязал противоречията в разказа на чужденеца, отнасящи се съществени елементи от него. Освен че всеки от разказите на чужденеца съдържа противоречия, които се откроиха и в изявленията му пред касационната инстанция, бежанската история не е подробно и убедително обоснована. Липсват детайли относно начина, по който Х. А. е успял избягал от терористите, както и обяснение за това какво е правил за времето от отвличането му от "ДАЕШ" (юли 2014 г.) до края на септември, когато е напуснал Ирак и влязъл в Р. Т.. Обясненията на молителя относно времето на напускането на държавата по произход и преминаването му на територията на Р. Т. противоречат на данните, които могат да се извлекат от поставените в паспорта му визи. Печати в паспорта му сочат, че е напуснал Ирак на 31.07.2014 г. и се е върнал обратно на 6.08.2014 г. Впоследствие, на 11.09.2014 г. пак е напуснал Ирак и легално е влязъл в Р. Т..

Ако жалбоподателят наистина е бил изтезаван, като е бил удрян по ръцете и зъбите му са били счупени, както заявява в интервюто от 22.01.2015 г., биха останали видими белези, установими при медицински преглед. Медицински документи с такова съдържание в подкрепа на твърденията на кандидата обаче не са представени. Представено е становище № 22 от 24.09.2015 г. на Център за подпомагане на хора, преживели изтезание, според което Х. А. е получил осем психологически консултации в периода 21.10.2014 - 20.01.2015 г. Въпреки заключението в становището, че чужденецът е уязвимо лице, свидетел и жертва на насилие, съдът основателно не е направил такъв извод, отчитайки противоречията в разказа му и неубедителното представяне на фактите. В тази връзка следва да се добави, че обясненията на молителя относно времето на напускането на страната и преминаването на територията на Р. Т. противоречат на данните, които могат да се извлекат от поставените в паспорта му визи. Печати в паспорта му сочат, че е напуснал Ирак на 31.07.2014 г. и се е върнал обратно на 6.08.2014 г. Чужденецът е имал виза, издадена на 28.05.2014 г., валидна за периода 28.05.2014 г. - 28.05.2015 г., което е индиция, че Х. А. е имал намерение и е подготвял напускането на страната преди да се развият събитията от неговия разказ.

Чужденецът е използвал фалшиви лични документи при влизането си в страната, а има и несъответствия, които се наблюдават по отношение на данните за местоживеенето му. В едно от интервютата той заявява, че е от Мосул където живее семейството му. Впоследствие, в заседанието на 29.10.2015 г. е заявил, че семейството му е живее в Набишит. В регистрационния лист от 15.10.2014 г. е отразено, че е роден в Набишит, Ирак. С. с име Набишит обаче има в Ливан, което е предполагало по-задълбочена проверка на самоличността на чужденеца от страна на административния орган. Местоживеенето на молителя е от съществено значение за преценката, че кандидатът се нуждае от хуманитарна закрила поради ситуацията в Ирак. В района на Мосул, където кандидатът твърди, че е живял, се водят военни действия между иракските сили за сигурност и терористичната групировка "Ислямска държава", пораждащи реален риск за живота и здравето на хората там. Макар административният съд да е направил верен извод, че не във всички региони на Ирак чужденецът би бил изложен на риск от тежки посегателства, за да се приеме, че той не би бил застрашен, ако бъде върнат обратно, следва да се съберат сведения и да се направи оценка на възможността сигурно и законно да пътува до друга част от страната, в която не се наблюдава военен конфликт и в която може да се очаква да се установи. Тъй като въпросите относно самоличността на чужденеца и възможността за вътрешно разселване, които имат отношение към преценката за основателността на молбата за предоставяне на хуманитарен статут, са останали неизяснени в хода на административното производство, съдът е следвало да констатира незаконосъобразността на постановения отказ в тази част. Поради допуснатото нарушение на материалния закон решението на съда в тази част следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отмени административния акт в съответната част и преписката да се изпрати на органа за ново разглеждане. В частта, в която е отхвърлена жалбата на Х. А. за предоставяне на статут на бежанец, решението е правилно и следва да се остави в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд