Решение № 8308 от 28.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6250/2016 г.

Решение № 8308 от 28.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6250/2016 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на М. П. С. от [населено място], [улица], вх. [номер], ет. [номер], ап. [номер], чрез адв. Д. Б., против Решение № 1912 от 21.03.2016 г. на Софийски градски административен съд по адм. д. № 1761/2015 г., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на касатора против РА №Р-2202-1311439-091-01/30.09.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП-София, в частта, в която е потвърден с Решение № 2292/19.12.2014 г. на директор на Дирекция "ОДОП"-София, с която на ревизираното лице са установени данъчни задължения по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 4 394, 36 лв. главница и съответни лихви за данъчен период 01. 01-31.12.2007 г. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за получаване от страна на ревизираното лице на приходи от лихви, които представлявали предавани от него като посредник парични суми от заематели на техен заемодател. Органите по приходите не проверили третите лица и заемодателя и съдът без основание приел, че техните констатации относно фактите по случая са доказани. При съществено нарушение на процесуалните правила органите по приходите извършили ревизията по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, без да обявят това и без да връчат на РЛ уведомление по чл. 124 ДОПК. Необосновано е прието нулево начално салдо в началото на ревизирания период, вместо установеното от експертизата – 987 лв. Превишението на разходите над доказаните приходи би било при това 142, 77 лв., което не е съществено. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на РА. Ответникът по жалбата – ДД"ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Н., оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото и съобрази следното: Предмет на оспорване пред АССГ е бил ревизионен акт, в частта, в която е потвърден с Решение на ДД"ОДОП" относно установените данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2007 г. в размер на 9 019, 49 лв. и съответните лихви. Констатациите на ревизиращите в потвърдената с Решението на ДД"ОДОП" част на РА са за наличие на: =установени недекларирани приходи от други източници в размер на 38 452, 23 лв., изплатени по банков път и в брой от различни физически лица /23 405 лв. + 15 043, 23 лв. /, и =доходи от трудови правоотношения, за които не е внесен авансово данък от работодателя на основание чл. 42, ал. З от ЗДДФЛ в размер на 1 979, 00 лв. При тези констатации в РД, на основание чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, във връзка с чл. 48 от ЗДДФЛ (отм.); , ревизиращите са определили годишна данъчна основа за облагане с данък в размер на 40 431 лв. и данък върху общата годишна данъчна основа в размер на 9 019, 49 лв. В хода на ревизионното производство ревизиращите са установили, че жалбоподателят е получил по банков път от различни физически лица сума в общ размер на 23 405, 00 лв., преведени по негова банкова сметка. Установено е, че сумите са преведени от физически лица М. С., А. А., И. В., К. К., М. С., М. Х. и Ц. К.. Жалбоподателят е обяснил, че той е действал само като посредник, като тази сума е била предназначена за трето лице – Г. А., който е заемодател на физическите лица. В подкрепа на твърдението си лицето е представило копие от разписки, както и копие от договори за заем, сключени между гореописаните лица и Г. А., като е посочило, че всички суми са предадени на заемодателя, поради което тези суми не представляват доход за РЛ. В хода на ревизионното производство ревизиращите органи са установили, че жалбоподателят е получил в брой сумата от 15 047, 23 лв., представляващи според тях лихви по предоставени заеми преди ревизирания период и по заем от 11.09.2007 г., за който собственоръчно е подписал разписки. Установено е, че на 11.09.2007 г. ревизираното лице е предоставило заем в размер на 90 000, 00 лв. на М. И. С., за което са издадени З броя запис на заповед. На 11.10.2007 г., видно от саморъчно написана от ревизираното лице разписка, е върната сума в размер на 3 675, 00 лв. Относно тази сума е дадено обяснение, че същата представлява върната главница, а не лихва по договор за заем. Относно сумата в размер на 1 979, 00 лв., представляващи доходи от трудови правоотношения и включена от органа по приходите в общата годишна данъчна основа, органът по приходите е установил, че същата представлява изплатени през 2007 г. трудови възнаграждения от [фирма], в качеството на работодател. Ревизиращият екип е направил констатация, че няма данни за авансово удържан данък от работодателя на основание чл. 42, ал. 1 от ЗДДФЛ. Относно получените по банков път и в брой парични суми, ревизиращите приели, че е недоказана тезата на ревизирания, че това са чужди средства, собствени на лицето Г. А., получени от РЛ само като посредник, защото не е доказано предаване на сумите от РЛ на А. чрез отчетна сделка. За да отмени частично, установените с РА в потвърдената му част данъчни задължения, първоинстанционният съд е приел, че за част от получените в брой и по банков път парични суми жалбоподателят е доказал, че не представляват доходи от друг източник. Съдът е приел, че лицето е получило сума в размер на 9 105 лв. /част от получената сума от 23 805 лв. /според експертизата/ по банков път/ от посочените в РД лица, като жалбоподателят не е доказал пред ревизиращите основанието за това плащане. Съдът е приел, че по разписките, които саморъчно е подписвал жалбоподателят и за които не е доказал основанието, на което са получени през 2007 г., сумата възлиза на 10 075, 82 лв. Към сбора на тези две суми съдът е прибавил безспорната част от данъчната основа в размер на 1 979 лв. - доход от трудово правоотношение за 2007 г. Така съдът е определил данъчната основа като сбор от доходите от трудови възнаграждения 1 979 лв., 9 105 лв. представляващи доход, получен по банков път от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 предл. 1 от ЗДДФЛ, и сумата от 10 075, 82 лв. също доход по смисъла на чл. 35, т. 6, предл. 1 от ЗДДФЛ по разписките. Върху тази основа е изчислил данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 4 394, 36 лв. и съответни лихви. Съдебното решение, в частта му, на отмяната на данъчните задължения над този размер не е обжалвано и е влязло в сила. Решението в обжалваната част е постановено при пълна липса на мотиви по главните фактически и правни въпроси, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Неоснователно е касационното оплакване за несъобразяване от страна на съда на съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на РА, поради липса на основание за извършване на ревизията по реда на чл. 122 и сл. ДОПК и невръчване на съобщение по чл. 124 ДОПК на ревизираното лице. Ревизията не е по реда на чл. 122 и сл. ДОПК и това изрично е подчертано в потвърждаващото частта на РА Решение на ДД"ОДОП", в мотивите на което е записано, че облагането е по материалния закон. В тази връзка изцяло неотносимо към спора е оплакването и за нулево начално салдо. Няма отношение към правилността на първоинстанционното съдебно решение в обжалваната му част и констатираното несъществено превишение на разходите на ревизираното лице над доказаните му приходи, в размер на 142 лв., защото тази сума е извадена от данъчната основа, видно от мотивите на Решението на ДД"ОДОП", поради което с това решение РА е изменен. Главните касационни оплаквания, по същество, са за необосновани изводи на първоинстанционния съд относно основанието, на което ревизираното лице е получило в брой и по банковите си сметки сумите, съответно 9 105 лв. и 10 075, 82 лв. и за нарушаване на процесуалните правила при преценката на доказателствата. Тезата на ревизираното лице е била още с възражението против ревизионния доклад, че е получило посочените по-горе суми като посредник в отношенията между лицето Г. А. и посочените по-горе физически лица, на които А. е дал парични суми назаем, а заемополучателите са връщали сумите на заемодателя чрез ревизираното лице. Няма съмнение, че тежест на ревизираното лице е да докаже тези факти, от осъществяването, на които то черпи изгодни за себе си правни последици с обосноваването на решаващи фактически изводи, че е получило чужди парични средства, а не облагаеми доходи от друг източник по смисъла на материалния данъчен закон. Тази тежест на доказване обаче изобщо не е била указана конкретно на жалбоподателя. От мотивите на първоинстанционния съдебен акт не може да се направи категоричен извод защо съдът е приел за недоказана посочената теза. Не са обсъждани нито заемните отношения между А. и физическите лица, нито обясненията на тези лица, събрани в ревизионното производство, нито ревизионния доклад на Г. А. в ревизия за данъчен период, съвпадащ частично с процесния. Не са дори споменати и обясненията на ревизираното лице за отношенията на въпросното посредничество. Не е указано на жалбоподателя, че не сочи доказателство за начина, по който е отчитал получените парични средства на Г. А., съгласно тезата му, което е от ключово значение за извършеното облагане. Изброяването на документи, по които се признава или не се признава получаването на доход от друг източник не представлява мотиви по тези основни фактически и правни въпроси. Никакъв отговор не е получило и възражението на жалбоподателя какви суми за лихви са предоставени на ревизираното лице, без наличието на такава уговорка. Изложеното нарушава правото на защита на ревизираното лице и пречи на ефективния касационен контрол на първоинстанционното решение. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение