Решение № 6743 от 17.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4854/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК).

С решение № 2954 от 10.03.2026 г., постановено по адм. д. № 2904/2024 г. Административен съд – Варна (АС-Варна) по жалба на „Капитол Ауто“ ЕООД е отменил Ревизионен акт (РА) № Р-03000323000452-091-001/18.04.2024 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, в частта потвърдена с Решение № 103/07.11.2024 г. издадено от директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, с която в тежест на „Капитол Ауто“ ЕООД са установени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС за данъчните периоди на: м. 10.2018г. ДДС за внасяне в размер над 1923.23лв. до 7323.23 лв. и лихви в размер над 1125.36 лв. до 4285.13лв.; за м. 12.2018г. ДДС за внасяне в размер над 14340.86 лв. до 30390.86 лв. и лихви в размер над 8148.44 лв. до 17268 лв.; за м. 01.2019г. ДДС за внасяне в размер на 3200.00 лв. и лихви в размер на 290.09 лв.; за м. 04.2019г. ДДС за внасяне в размер на 7766.67 лв. и лихви в размер на 4154.10 лв.; за м. 11.2019г. ДДС за внасяне в размер на 10300.00 лв. и лихви в размер на 4891.02лв.; за м.12.2019г. ДДС за внасяне в размер над 16103.00лв. до 34419.67 лв. и лихви в размер над 6586.07 лв. до 14077.52лв.; за м.01.2020г. ДДС за внасяне в размер над 7171.37 лв. до 13588.04 лв. и лихви в размер над 4311.29 лв. до 8168.86 лв.; за м. 06.2020г. ДДС за внасяне в размер над 18197.32 лв. до 23613.99 лв. и лихви в размер над 7574.46 лв. до 9829.10 лв.; за м. 07.2020г. ДДС за внасяне в размер над 7823.33 лв. до 13873.33 лв. и лихви в размер над 3 184.67 лв. до 5647.46лв.; за м.10.2020г. ДДС за внасяне в размер над 7725.53 лв. до 13475.53 лв. и лихви в размер над 2486.65 лв. до 4337.42 лв. и за м.08.2021г. ДДС за внасяне в размер над 3096.73 лв. до 7263.40 лв. и лихви в размер над 921.65 лв. до 2161.73 лв., и е отхвърлил жалбата на дружеството в останалата част. Със съдебния акт Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП е осъдена да заплати в полза на „Капитол Ауто“ ЕООД разноски по делото в размер на 583.27 евро.

Срещу решението на АС-Варна, в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу РА за установените задължения за различните данъчни периоди в общ размер на 110 719,76 лв., в това число главница и лихви, е подадена касационна жалба от „Капитол Ауто“ ЕООД с ЕИК 204714973 със седалище и адрес на управление в гр. Варна, [улица], представлявано от управителя М. С. Д., чрез адв. Чакъров от АК – Варна. В касационната жалба се поддържа, че съдебният акт, в оспорената част, е неправилен поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение в посочената част и вместо него да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени изцяло оспорения РА. В проведеното открито съдебно заседание, този касатор се представлява от адв. Чакъров, който поддържа жалбата. Претендират се разноски.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Варна при ЦУ на НАП, не изразява становище по основателността на жалбата.

Срещу решението на АС-Варна, в частта, с която е отменен РА относно установените задължения за ДДС във връзка с непризнато право на приспадане на ДДС в размер на 88833, 35 лв. и съответните лихви, е подадена касационна жалба от А. А. К., в качеството й на директор на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП. Излагат се оплаквания, че решението на АС-Варна, в частта, с която е отменен РА е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са изложени подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение в посочената част и да потвърди оспорения РА. В съдебно заседание пред касационната инстанция този касатор не се представлява. В писмена молба по делото, заявява искане за даване ход по същество и излага съображения за основателност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба – „Капитол Ауто“ ЕООД, чрез адв. Чакъров, изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени в писмен отговор.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост на касационните жалби. По същество счита, че първоинстанционното решение е правилно, а касационните жалби следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни.

Предмет на съдебен контрол за обоснованост и законосъобразност пред АС – Варна е бил РА № Р-03000323000452-091-001/18.04.2024 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, в частта потвърдена с Решение № 103/07.11.2024 г., издадено от директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, с която на „Капитол Ауто“ ЕООД са установени задължения за ДДС за данъчни периоди от 01.10.2018г. до 31.10.2018г., от 01.08.2021г. до 31.08.2021г., от 01.10.2020г. до 31.10.2020г., от 01.04.2019г. до 30.04.2019г., от 01.11.2019г. до 31.01.2020г., от 01.06.2020г. до 31.07.2020г., от 01.12.2018г. до 31.01.2019г. в общ размер 165214.52 лв. и лихва в размер на 75 110,43 лв.

В хода на съдебното производство е допуснато провеждане на съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), заключението по която е прието без оспорване от страните и кредитирано от съда.

АС – Варна е възприел жалбата за частично основателна. За да достигне до този извод съставът на първостепенният съд е приел, че оспорения РА е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, като при издаването му не са допуснати нарушения на административно-производствените правила. Административният съд е достигнал до извод за частична незаконосъобразност на процесния РА и систематизирани за целите на настоящото изложение мотивите му се свеждат до следното:

По отношение на допълнително начисления с РА ДДС съдът е приел, че спорът е свързан с приложимостта на нормата на чл. 143 от ЗДДС относно доставките по издадени от „Капитол Ауто“ ЕООД фактури № 0000000080/30.10.2018 г., 0...096/20.12.2018 г., 0...095/17.12.2018 г., 0...092/11.12.2018 г., 0...0250/09.08.2021 г., 0...0151/20.12.2019 г., 0...0146/13.12.2019 г., 0…0155/21.01.2020 г., 0...0157/30.01.2020 г., 0...0211/19.10.2020 г., 0...0182/09.06.2020 г., 0...0184/19.06.2020 г., 0...0180/05.06.2020 г., 0...0178/03.06.2020 г., 0..0212/26.10.2020 г., 0...0190/14.07.2020 г. и правилното доначисление на ДДС за внасяне.

АС – Варна е анализирал приложимите правни норми по отношение на специалните правила на облагане на маржа на печалбата за стоки втора употреба, както и практиката на СЕС в тази насока.

Съдът е отбелязал, че между страните по делото не се спори, че ревизираният данъчен субект е дилър на стоки втора употреба по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗДДС, както и че по отношение на процесните доставки на МПС – втора употреба, е приложен специалният ред за облагане на маржа на цената за доставка на стоки втора употреба чрез съставяне на отчети за продажбите съгласно чл. 120, ал. 1 от ЗДДС и протоколи съгласно чл. 90, ал. 1 от ППЗДДС, във връзка с чл. 148, ал. 2 от ЗДДС. Прието е, че спорът касае приложението на специалния режим на маржа, в качеството му на по-благоприятен ред за данъчно облагане, а разрешаването му е обусловено от наличието на законоустановените предпоставки, визирани в чл. 143 и следващите от ЗДДС и в ППЗДДС. От събраните доказателства е прието за установено е, че част от доставчиците на „Капитол Ауто“ ЕООД са данъчно задължени лица, регистрирани за целите на ДДС, а друга част – данъчно задължени лица от държава членка на ЕС, които не са регистрирани за целите на ДДС. Съдът е изследвал законоустановените предпоставки необходими за приложението на чл. 143 от ЗДДС.

Предвид регистрацията по ЗДДС на доставчиците от първата категория за правилно е приел приетото от данъчните органи, че по отношение на тези доставчици т. 1 и т. 3 от ал. 1 на чл. 143 от ЗДДС не намират приложение. Възприел е и изводите на органите по приходите за неприложимост и на чл. 143, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗДДС. Посочил е, че освен доставчикът да е регистрирано за целите на ДДС лице в друга държава членка, за приложимостта на специалния ред за облагане на стоки – втора употреба, хипотезата на т. 2 от цитирания член изисква доставката да е освободена от данък съгласно законодателството на съответната държава на аналогично на чл. 50, ал. 1 от ЗДДС основание. Според хипотезата на чл. 143, ал. 1, т. 4 от ЗДДС доставчик следва да е друг дилър, прилагащ специалния ред на облагане на маржа на цената. Несъмнено съответното обстоятелство /че доставката е освободена, респ. че се прилага специалният ред за облагане на маржа на цената/ трябва да е отбелязано изрично във фактурата и да е подкрепено от доказателствата по делото. Предвид липсата на подобно отбелязване в издадените от чуждестранните доставчици на оспорващото дружество фактури, както и на доказателства, установяващи, че доставките са освободени съгласно законодателството на държавата членка, в която е регистриран съответният доставчик, административният съд е достигнал до извод, че не е доказано в хода на делото изпълнението на условията по чл. 143, ал. 1 от ЗДДС, респ. приложението на по-благоприятния режим за облагане, предвиден в Глава седемнадесета от ЗДДС.

Относно доставчиците – нерегистрирани за целите на ДДС данъчно задължени лица, административният съд е посочил, че хипотезите на чл. 143, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДДС са неприложими, тъй като същите се отнасят съответно до данъчно незадължени лица /т. 1/ и до данъчно задължени лица, регистрирани по ЗДДС, или регистрирани за целите на ДДС лица в друга държава членка /т. 2/, каквито безспорно издателите на част от процесните фактури не са. По отношение на тях е изследвал наличието на някое от обстоятелствата по чл. 143, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗДДС и чл. 314, букви в) и г) от Директива 2006/112. Достигнал е до извод за липсата на тези предпоставки. Съдът е посочил, че не са налице данни, че предмет на доставките по фактурите от тези доставчици са стоки, които са дълготрайни активи по смисъла на съответното счетоводно законодателство, което изключва приложимостта на хипотезата на чл. 143, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, съответно на чл. 314, буква в) от Директива 2006/112. Приел е и липса на доказателства и за това, че доставчикът е друг дилър, прилагащ специалния ред на облагане на маржа на цената, тъй като подобно обстоятелство не е отразено нито във фактурите, нито в други документи, налични по делото, поради което не е налице и хипотезата на чл. 143, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, респ. чл. чл. 314, буква г) от Директива 2006/112. Достига до извод, че и по отношение на доставките от тази група доставчици /данъчно задължени лица от държава членка на ЕС, които не са регистрирани за целите на ДДС/ не са налице условията по чл. 143, ал. 1 от ЗДДС.

Прието е, че след като стоките МПС – втора употреба, предмет на спорните доставки, не са доставени на жалбоподателя от лица по чл. 143, ал. 1, т. 1-4 от ЗДДС, респ. по чл. 314, букви а)-г) от Директива 2006/112, при последващата им продажба не са налице основанията за приложение на специалния ред за облагане на маржа на цената, предвиден в Глава седемнадесета от ЗДДС и в чл. 312 и следващите от Директива 2006/112. Направен е извод, че правилно данъчните органи са приели, че по отношение на доставките по издадените от „Капитол Ауто“ ЕООД фактури следва да се приложат общите правила за облагане по чл. 86, ал. 1 и 2 вр. чл. 25, ал. 2 и 6 от ЗДДС и чл. 67, ал. 2 от ЗДДС и да се начисли ДДС върху данъчна основа в размер на цялата продажна цена, а не само върху маржа на печалбата.

Съдът е посочил, че ревизираното лице не разполага с фактури, в които да е вписано, че доставчиците му са приложили режима за облагане на маржа на цената, а това изключва изначално възможността за двойно данъчно облагане при последващите продажби на тези стоки, при придобиването на които е приложен общият режим за ДДС. Съдът се е позовал на изискването предвидено в чл. 226, т. 14 от Директива 2006/112, възпроизведено и в чл. 148, ал. 1 от ЗДДС и чл. 89, ал. 1 от ППЗДДС и е приел, че в издадените на „Капитол Ауто“ ЕООД фактури от доставчиците – чуждестранни търговци, не е налице вписване относно приложението на режима на облагане на маржа за стоки втора употреба, каквото императивно изискване е въведено както от европейския, така и от българския, законодател. В допълнение е прието, че във фактурите от доставчиците са посочени данъчна основа и ДДС, което противоречи на правилото на чл. 89, ал. 1, изречение второ от ППЗДДС, според което във фактурите и известията към тях не се посочва данъчна основа и данък. С оглед неизпълнението на формалните законови изисквания е направен извод за неприложимост на специалния ред за облагане на маржа на цената по Глава седемнадесета от ЗДДС и чл. 312 и следващите от Директива 2006/112 по отношение на процесните доставки. Първоинстанционният съд е приел, че осъществените от „Капитол Ауто“ ЕООД последващи продажби на МПС са облагаеми по общия ред доставки по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, за които дружеството е следвало да начисли дължимия данък. С тези мотиви съдът е възприел за законосъобразен РА в частта по отношение на допълнително установените задължения за ДДС за процесните периоди: на 2018 г., м.10.2018г. в размер на 1923.23 лв., м.12.2018г. в размер на 14098.27лв., на 2019г., м.12.2019г. в размер на 16103.00 лв., на 2020г. м.01.2020г. в размер на 7171.37 лв., м.06.2020г. в размер на 18197.32 лв., м.07.2020г. в размер на 7823.33 лв., м.10.2020г. в размер на 7725.53лв., на 2021г. за м.08.2021г. в размер на 3096.73 лв.

АС – Варна е обосновал извод за материална незаконосъобразност на оспорения РА в частта му относно получените доставки и приспаднатия данъчен кредит по фактури, издадени от „Ман „Фруут“ ЕООД, „Ариа Бизнес“ ЕООД, „Авто Другс Трейд“ ЕООД и „Кар трейдър“ ЕООД. Съдът е уточнил, че в тази част с решението на горестоящият административен орган, предходната ревизионна преписка е върната за ново произнасяне с указания да се изясни фактическата обстановка относно обстоятелството как са били внесени процесните автомобили.

Съдът е приел, че спорът в тази част се концентрира върху реалността на доставките по процесните фактури от посочените доставчици, съответно наличието или липсата на право на приспадане на данъчен кредит. Прието е, че от събраните доказателства и ССчЕ се опровергават изводите на ревизиращите, че предметът на доставката е наличен, тъй като с него са извършени последващи облагаеми доставки на стоки и услуги, но същите не са доставени от издателя на фактурите и той не е действителният доставчик. Първоинстанционният съд се е позовал на експертното заключение по ССчЕ и е приел, че от същото се установява реалността на спорните доставки. Експертизата е заключила, че процесните фактури за закупените МПС от „Ман Фруут“ ЕООД, „Ариа Бизнес“ ЕООД, „Авто Другс Трейд ЕООД и „Кар Трейдър“ ЕООД са намерили отражение в счетоводството на ревизираното лице, същите са заприходени като стоки с данъчната основа по всяка фактура, ползван е начисления по фактурите данъчен кредит срещу записано задължение в размер на общата фактурна стойност към съответния доставчик. Административният съд е акцентирал, че ССчЕ е установила още, че документите, които удостоверяват предаване на стока от преките доставчици на получателя са договори за покупко-продажба на ППС и фактури към тях като тези документи са представени по делото от получателя „Капитол Ауто“ ЕООД и допълнително от Сектор „Пътна полиция“. Прието е за установено още, че собствеността по процесните МПС е прехвърлена с Договори за покупко-продажби и са налице конкретни данни за възникване на данъчното събитие по всяка доставка на датата на прехвърлянето на собствеността на МПС по арг. от чл. 25, ал.2 от ЗДДС. Първоинстанционният съд е обосновал извод, че фактурите, издадени от процесните доставчици, преценени във връзка с договорите за покупко-продажба, отговарят на изискванията по чл. 114 от ЗДДС, респективно на чл. 226 от Директива 2006/112. Според съда предаването на стоките от доставчиците към „Капитол Ауто“ ЕООД е безспорно установено то доказателствата, като всички процесни фактури и договори съдържат подробно описание на стоките по вид, количество, единична и обща цена и е налице пълна логическа последователност по дати и обем стоки, както и цитираните документи съдържат подробна индивидуализация на предадените стоки. Съдът е акцентирал, че още в хода на ревизията ревизираното лице е представило доказателства, че получените стоки са вложени в последващи облагаеми доставки, както и че това е предмет на основната му икономическа дейност, което не е спорно обстоятелство. Прието е, че неправилно с РА не е признато претендираното данъчно предимство на ревизираното лице, като неправилно приходните органи са се концентрирали върху мотива за липсата на материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците. Съдът се е позовал на Решение от 6 септември 2012 г. по дело C-324/11, в което Съдът на ЕС и е приел, че не са ангажирани доказателства за данъчна измама, осъществена между контрагентите по доставките. Административният съд е приел, че правото на данъчен кредит е упражнено по реално осъществени доставки на стоки съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 6 от ЗДДС и за „Капитол Ауто“ ЕООД е налице право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 88833.35 лв. за данъчните периоди на м. 10.2018г., м. 12.2018г., м. 01.2019г., м. 04.2019г. м. 11.2019г. м.12.2019г. м.01.2020г., м.06.2020г. м.07.2020г., м. 10.2020г. м.08.2021г. В резултат на приетото съдът е определил задълженията по РА на „Капитол Ауто“ ЕООД за ДДС по периоди: м. 10.2018г. ДДС за внасяне в размер на 1923.23 лв. и лихви в размер на 1125.36 лв., м. 12.2018г. ДДС за внасяне в размер на 14340.86лв. и лихви в размер на 8148.44 лв., за м. 01.2019г. ДДС за внасяне в размер на 0.00 лв. и лихви в размер на 0.00 лв., м. 04.2019г. ДДС за внасяне в размер на 0.00 лв. и лихви в размер на 0.00 лв., м. 11.2019г. ДДС за внасяне в размер на 0.00 лв. и лихви в размер на 0.00 лв., м.12.2019г. ДДС за внасяне в размер на 16103.00лв. и лихви в размер на 6586.07 лв., м.01.2020г. ДДС за внасяне в размер на 7171.37лв. и лихви в размер на 4311.29 лв., м. 06.2020г. ДДС за внасяне в размер на 18197.32лв. и лихви в размер на 7574.46 лв., м. 07.2020г. ДДС за внасяне в размер на 7823.33 лв. и лихви в размер на 3 184.67 лв., м.10.2020г. ДДС за внасяне в размер на 7725.53 лв. и лихви в размер на 2486.65 лв., м.08.2021г. ДДС за внасяне в размер на 3096.73лв. и лихви в размер на 921.65 лв.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

1.По касационната жалба на „Капитол Ауто“ ЕООД.

Режимът за облагане на маржа на печалбата, реализиран от данъчнозадължения дилър при доставката на стоки втора употреба представлява специален режим на облагане с ДДС, който дерогира общия режим по Директива 2006/112. Както е видно от съображение 51 от Директива 2006/112, целта на режима за облагане на маржа на печалбата е предотвратяването на двойното данъчно облагане и нарушаването на конкуренцията между данъчнозадължени лица в областта на стоките втора употреба. До подобно данъчно облагане всъщност би се стигнало, ако върху цялата цена с данък се обложи доставката от данъчнозадължен дилър на стока втора употреба след като цената, при която той я е придобил включва ДДС, който е бил платен преди това от лице, попадащо в една от категориите в чл. 314, б. а – г от директивата, и който нито това лице, нито данъчнозадълженият дилър са могли да приспаднат.

Законосъобразни са изводите на съда, че специалният ред на облагане маржа на цената от дилър на стоки втора употреба е неприложим в случая, тъй като не са изпълнени условията на чл. 143, ал. 1 от ЗДДС.

В случая е безспорно, че ревизираният данъчен субект е дилър на стоки втора употреба по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗДДС, както и че по отношение на процесните доставки на МПС – втора употреба, е приложен специалният ред за облагане на маржа на цената за доставка на стоки втора употреба чрез съставяне на отчети за продажбите съгласно чл. 120, ал. 1 от ЗДДС и протоколи съгласно чл. 90, ал. 1 от ППЗДДС, вр. чл. 148, ал. 2 от ЗДДС.

Като спорен е посочил въпросът за приложението на специалния режим на маржа, в качеството му на по-благоприятен ред за данъчно облагане. В тази връзка правилно и законосъобразно е изследвал наличието на законоустановените предпоставки, визирани в чл. 143 и следващите от ЗДДС и в ППЗДДС. Вследствие на това е достигнал до законосъобразния извод, че в случая нормативно предвидените условия за приложението на специалния ред за облагане не са изпълнени.

Задължително условие за приложението на режима за облагане на маржа на цената е стоките – втора употреба, предмет на доставките, по отношение на които се твърди, че облагането следва да се извърши по този по-благоприятния ред за облагане, да са доставени на данъчнозадължения дилър в рамките на Общността от едно от лицата, посочени в чл. 314, букви а)-г) от Директива 2006/112, респ. в чл. 143, ал. 1, т. 1-4 от ЗДДС.

Правилно АС-Варна приема, че от събраните по делото доказателства се установява, че част от доставчиците на "Капитол Ауто" ЕООД са данъчно задължени лица, регистрирани за целите на ДДС, а друга част – данъчно задължени лица от държава членка на ЕС, които не са регистрирани за целите на ДДС. С оглед регистрацията по ЗДДС на доставчиците от първата категория правилно първоинстанционният съд приема, че по отношение на тях т. 1 и т. 3 от ал. 1 на чл. 143 от ЗДДС не намират приложение. Обосновани на доказателствата по делото и на установените факти и обстоятелства са изводите на органите по приходите за неприложимост и на чл. 143, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗДДС. Освен доставчикът да е регистрирано за целите на ДДС лице в друга държава членка, за приложимостта на специалния ред за облагане на стоки – втора употреба, хипотезата на т. 2 от цитирания член изисква доставката да е освободена от данък съгласно законодателството на съответната държава на аналогично на чл. 50, ал. 1 от ЗДДС основание. Според хипотезата на чл. 143, ал. 1, т. 4 от ЗДДС доставчик следва да е друг дилър, прилагащ специалния ред на облагане на маржа на цената. Несъмнено съответното обстоятелство /че доставката е освободена, респ. че се прилага специалният ред за облагане на маржа на цената/ трябва да е отбелязано изрично във фактурата и да е подкрепено от доказателствата по делото. Предвид липсата на подобно отбелязване в издадените от чуждестранните доставчици на оспорващото дружество фактури, както и на доказателства, установяващи че доставките са освободени съгласно законодателството на държавата членка, в която е регистриран съответният доставчик, правилно е прието от органите на приходната администрация за недоказано изпълнението на условията по чл. 143, ал. 1 от ЗДДС, респ. приложението на по-благоприятния режим за облагане, предвиден в Глава седемнадесета от ЗДДС.

По отношение на доставчиците – нерегистрирани за целите на ДДС данъчно задължени лица, законосъобразно е прието, че хипотезите на чл. 143, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДДС са неприложими, доколкото същите се отнасят съответно до данъчно незадължени лица /т. 1 и до данъчно задължени лица, регистрирани по ЗДДС, или регистрирани за целите на ДДС лица в друга държава членка /т. 2/, каквито безспорно издателите на част от процесните фактури не са. По отношение на тях следва да се преценява наличието на някое от обстоятелствата по чл. 143, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗДДС и чл. 314, букви в) и г) от Директива 2006/112. В случая не са налице тези предпоставки. Не са налице данни, че предмет на доставките по фактурите от тези доставчици са стоки, които са дълготрайни активи по смисъла на съответното счетоводно законодателство, което изключва приложимостта на хипотезата на чл. 143, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, съответно на чл. 314, буква в) от Директива 2006/112. Липсват доказателства и за това, че доставчикът е друг дилър, прилагащ специалния ред на облагане на маржа на цената. Подобно обстоятелство не е отразено нито във фактурите, нито в други документи, налични по делото, поради което не е налице и хипотезата на чл. 143, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, респ. чл. чл. 314, буква г) от Директива 2006/112. Налага се извод, че и по отношение на доставките от тази група доставчици /данъчно задължени лица от държава членка на ЕС, които не са регистрирани за целите на ДДС/ не са налице условията по чл. 143, ал. 1 от ЗДДС.

Правилен е изводът на административния съд, че след като стоките МПС – втора употреба, предмет на спорните доставки, не са доставени на ревизирания субект от лица по чл. 143, ал. 1, т. 1-4 от ЗДДС, респ. по чл. 314, букви а)-г) от Директива 2006/112, при последващата им продажба не са налице основанията за приложение на специалния ред за облагане на маржа на цената, предвиден в Глава седемнадесета от ЗДДС и в чл. 312 и следващите от Директива 2006/112. При това положение правилно данъчните органи са приели, че по отношение на доставките по издадените от "Капитол Ауто" ЕООД фактури следва да се приложат общите правила за облагане по чл. 86, ал. 1 и 2 вр. чл. 25, ал. 2 и 6 от ЗДДС и чл. 67, ал. 2 от ЗДДС и да се начисли ДДС върху данъчна основа в размер на цялата продажна цена, а не само върху маржа на печалбата.

По отношение на твърдяната от процесуалния представител на касационния жалбоподател пасивност на приходните органи да осъществят проверка по линията на международно сътрудничество като проверят дали доставчиците му не са приложили специалния ред на облагане по чл. 312 и следващите от Директива 2006/112, настоящият касационен състав приема, че в случая такава пасивност не е налице. Във фактурите няма данни доставчиците на "Капитол Ауто" ЕООД да са приложили специалния ред на облагане, поради което за приходните органи не е било налице задължение да проверяват по линията на международно сътрудничество дали същият е приложен. Това е така на още по силно основание, тъй като от събраните по делото доказателства по спора не се установява в хода на ревизионното производство да е бил поставен въпрос за съответствието на получените от българското дружество фактури с изискванията, предвидени в чл. 226 от Директивата за ДДС. Нито в ревизионния акт, нито в ревизионния доклад, нито в решението на решаващия административен орган има изводи за неверни вписвания, съдържащи се в процесните фактури. Такова твърдение не е било налице и от страна на ревизираното лице.

В такъв смисъл е и съдебната практика - Решение № 3260 от 27.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 90/2025 г., което се отнася за сходен правен случай между същите страни.

2. По касационната жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Варна при ЦУ на НАП.

Правилно АС-Варна приема, че липсата на кадрова, материална и техническа обезпеченост на доставчиците да извършат процесните доставки, не може да бъде възприет като водещ мотив за отказа на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката, при липса на твърдения от органа по приходите за наличие на данъчна измама, за която ревизираното лице знае или предполага. Основателно е позоваването на Решение от 6 септември 2012 г. по дело C-324/11, в което Съдът на ЕС е заключил, че правото на приспадане може да бъде отказано само когато приходният орган въз основа на обективни данни установи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката, която обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама. В случая не са ангажирани доказателства за данъчна измама, осъществена между контрагентите по доставките.

Наред с това, процесните фактури от "Ман Фруут" ЕООД, "Ариа Бизнес" ЕООД, "Авто Другс Трейд ЕООД и "Кар Трейдър" ЕООД преценени във връзка с договорите за покупко-продажба, отговарят на изискванията по чл. 114 от ЗДДС, респективно на чл. 226 от Директива 2006/112. Основателно АС-Варна приема, че предаването на стоките от доставчиците към "Капитол Ауто" ЕООД е доказано от представените писмени доказателства, като всички процесни фактури и договори съдържат подробно описание на стоките по вид, количество, единична и обща цена и е налице пълна логическа последователност по дати и обем стоки, както и цитираните документи съдържат подробна индивидуализация на предадените стоки. В хода на ревизията ревизираното лице е представило доказателства, че получените стоки са вложени в последващи облагаеми доставки, както и че това е предмет на основната му икономическа дейност. Приетата ССчЕ също подкрепя изводите на първоинстанционния съд за реалност на процесните доставки.

Твърдението в касационната жалба, че съдът не е обсъдил съображенията на ревизиращите органи е неоснователно. Първоинстанционният съд е направил анализ на всички събрани по делото доказателства, обсъдил е същите поотделно и в тяхната съвкупност, за да достигне до извод за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт. Последователно е описана фактическата обстановка, обоснована не само от писмени доказателства, но и от заключението на назначената ССчЕ, в логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

При така установените факти и обстоятелства по спора, АС-Варна е направил обоснован фактически извод за установени при условията на пълно доказване реални доставки на фактурираните стоки. Данъчни събития по процесните фактури са настъпили, тъй като е извършено прехвърляне на правото на собственост върху стоките, които са надлежно индивидуализирани, и са използвани от получателя за целите на осъществяваната от него икономическа дейност. При съвкупната преценка на доказателствата се установява наличието на облагаеми доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, поради което са налице материалноправните предпоставки по чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице.

С оглед гореизложеното следва да бъде прието, че решението на АС-Варна не страда от пороците, твърдени в касационните жалби и като логически обосновано и постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми следва да бъде оставено в сила.

3. По разноските: Предвид изхода на спора, направеното искане и представените доказателства, агенция по приходите, в качеството й на юридическо лице в състава на което влиза Д "ОДОП" - гр. Варна, следва да бъде осъдена да заплати на "Капитол Ауто" ЕООД разноски по делото за касационната инстанция по компенсация в размер на 500 евро.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,