Решение № 242 от 12.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4142/2016 г.

Решение № 242 от 12.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4142/2016 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на В. Л. Н. за отмяна на влязло в сила решение № 20 от 26.02.2015 г. по гр. д. № 383/2014 г. на Радомирския районен съд, 3-ти с-в, потвърдено с решение № 363 от 16.10.2015 г. по възз. гр. д. № 240/2015 г. на Пернишкия окръжен съд, което е оставено в сила с решение № 65 от 25.07.2016 г. по гр. д. № 6267/2015 г. на Върховния касационен съд, второ г. о. Посоченото основание за отмяна е чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Насрещната страна Д. Г. Е. твърди в писмен отговор на молбата, че не са налице основания за отмяна - представените доказателства не са нови, нито имат значение за делото, а и молителят е могъл да се снабди с тях при висящността на делото, ако беше положил грижа за воденето му. По допустимостта на молбата за отмяна е постановено определение № 230/19.10.2016 г., с което е допусната до разглеждане. По основателността на молбата настоящият състав намира следното: С решението, чиято отмяна се иска, е определена, на основание чл. 109а от ЗС, границата между собствените на страните по делото два съседни неурегулирани поземлени имота в. [населено място], махала П., [община], отразена в прието по делото заключение на вещо лице. С решението е отхвърлен предявеният от В. Л. Н. срещу Д. Г. Е. иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на незаконно преминаване през собствения на ищеца недвижим имот. Молителят се позовава на открити след влизане в сила на решението на ВКС писмени доказателства - нотариален акт № 184, т. 03, нот. дело № 1038 от 6.10.1986 г., съставен от районен съдия от Радомирския районен съд и нотариален акт № 95, т. 3, нот. дело № 1034 от 9.08.1991 г., съставен от нотариус М. Д. при Радомирския районен съд. Молителят твърди, че решението, чиято отмяна иска, е неправилно, че спорът за границата между двата имота е разрешен при непълнота на фактически и доказателствен материал и че непълнотата е установена след влизане в сила на решението - с отразеното в двата представени нотариални акта за границите на имотите се подкрепят твърденията на молителя за местоположението на спорната граница. Молителят твърди, че е получил посочените два нотариални акта след постановяване на решението на ВКС по повод състоял се случаен разговор с друг съсед. Настоящият състав намира следното: Молителят не е представил доказателства в подкрепа на твърдението си за момента и обстоятелствата, при които се е снабдил с доказателствата, които представя. Но дори и твърденията му да се верни, те не обосновават извода, че не е могъл да се снабди с двата нотариални акта и при висящността на делото, влязлото в сила решение по което иска да бъде отменено, ако беше положил дължимата грижа за добро водене на делото. Молителят е могъл да проведе разговора с посочения съсед и с всички останали съседи още при изготвянето на исковата молба (той е ищец) и по-късно при висящността на делото. Могъл е да се снабди с преписите от нотариалните актове и от службата по вписванията, след като извърши проверка (справка) по имената (партидите) на съседите си. Книгите за вписване са публични. От изложеното следва да се приеме, че по делото не е осъществено основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С оглед изхода от това производство молителят няма право на разноски, а искането на насрещната страна за присъждане на разноски е основателно и доказано за сумата 500 лева за процесуално представителство, чието уговаряне и заплащане е отразено в представения договор за процесуално представителство. Воден от изложеното и на основание чл. 307 ГПК съдът