Решение № 6461 от 17.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 223/2010 г.

Решение № 6461 от 17.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 223/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, , във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от Г. Арнаудов - изпълняващ длъжността директор на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП и от "ДЖЕМИ ФИЛ" ООД - със седалище и адрес на управление дейността гр. Сърница, ул. "Бреза" № 16, подадена чрез адв. В. Ройнов, против Решение № 1264/13.10.2009 г. на Пловдивски административен съд (ПлАДмС), Първо отделение, III състав, поправено по реда на чл. 175 от АПК с Решение № 1320/21.10.2009 г. на Административен съд - Пловдив, Първо отделение, III състав, двете постановени по адм. д. № 715 по описа за 2008 г. на този съд. Директорът на "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП обжалва първоинстанционното решение в частите в които: 1. Обявен е за нищожен РА № 1300824/08.01.2008 г., издаден от ст. инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пазарджик, потвърден с Решение № 192/13.03.2008 г. на Д "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта с която на "ДЖЕМИ ФИЛ" ООД със седалище и адрес на управление гр. Сърница, ул. "Бреза" № 16, за м. 11.2003 г., м. 02, м. 03, м. 05, м. 06, м. 07.2004 г. са определени задължения към бюджета в резултат на непризнато право на данъчен кредит в размер общо на 31 169,60 лв. и са начислени съответните лихви за забава; 2. Отменен е посоченият по - горе РА в частта, с която на "ДЖЕМИ ФИЛ" ООД със седалище и адрес на управление гр. Сърница, ул. "Бреза" № 16, са определени за м. 04.2004 г. публични задължения за внасяне в резултат на отказано право на данъчен кредит в размер общо на 3 571,85 лв., ведно със съответните лихви за забава. В жалбата се сочат касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК, съставляващи неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът счита, че решението е неправилно, защото ПлАДмС не се е съобразил с нормите на чл. 107, 112, ал. 1 ДПК (отм.), чл. 129, ал. 3 от ДОПК (в сила от 19.12.2007 г.). Законодателят разграничил двата вида данъчни акта - ДРА и ДАПВ, както и възможността данъчните органи да изберат една от двете възможности. За процесния период ДПК (отм.) е регламентирал, че с извършване на проверки се установяват определени факти и обстоятелства, но не и установяване на данъчни задължения. Доставчикът "Вива Топ - Комерс" ООД не е открит на декларирания от него адрес за кореспонденция. Неправилно съдът кредитирал представените по време на административното производство документи относно този доставчик, защото не е ясно кой и в какво качество ги е изготвил. Вещото лице по ССчЕ не извършило проверка на мястото, откъдето дружеството е осъществявало дейността. "ДЖЕМИ ФИЛ" ООД не ангажирало доказателства относно материалната и техническа обезпеченост за извършване на доставката, пътни листове, превозни документи и други. Касаторът моли за уважаване на жалбата и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. "ДЖЕМИ ФИЛ" ООД със седалище и адрес на управление в гр. Сърница обжалва решението на ПлАДмС в частта, отхвърляща жалбата на дружеството против РА № 1300824/08.01.2008 г., издаден от ст. инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пазарджик, потвърден с Решение № 192/13.03.2008 г. на Д "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта относно отказано право на данъчен кредит в размер на 7 830 лв. за данъчен период м. 05.2005 г. и начислената върху сумата лихва за забава в размер на 2 628,54 лева. Касаторът счита, че решението е неправилно, защото е постановено при наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила, необоснованост. Фактите по делото са установени правилно, но съдът формулирал несъответни на тях изводи. Продажбата на чужда вещ не е нищожна сделка, а регистрацията в КАТ на процесния товарен автомобил "Щаер" с рег. № РА 92 05 АВ няма конститутивно действие. Автомобилът е движима вещ и за него важат общите придобивни способи на ЗС, както и правилата на ТЗ - Търговска продажба. Касаторът моли за отмяна на решението на ПлАДмС в тази част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка, по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими. Разгледани по същество жалбите са неоснователни. В производството по адм. д. № 715/08 г. административният съд е установил следното: По касационната жалба на Д "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП: От констатациите на РД и приложените писмени доказателства (л. 1788 - 1866) е видно, че за данъчни периоди м. 11.03 г., м. 02., м. 03, м. 05 - 07.2004 г. са издадени влезли в сила ДАПВ, а именно: ДАПВ № 774/12.01.04 г. с резултат сума за възстановяване в размер на 8 831 лв.; ДАПВ № 1113/13.04.04 г. с резултат сума за възстановяване в размер на 3 846,69 лв.; ДАПВ № Б - 829/21.05.04 г. с резултат сума за възстановяване в размер на 1 568,99 лв.; ДАПВ № 2930/12.07.04 г. с резултат сума за възстановяване в размер на 11 871,29 лв.; ДАПВ № 3159/28.07.04 г. с резултат сума за възстановяване в размер на 5 191,51 лв.; ДАПВ № 3726/09.09.2004 г. с резултат ДДС за възстановяване в размер на 6 610,48 лева. Сумите реално са били възстановени на търговеца. Съдът е направил извод, че с издаването на ДАПВ данъчната администрация е признала, че за съответните данъчни периоди, дружеството има право на данъчен кредит, като резултатът за всеки един от данъчните периоди е в размера, деклариран по справката - декларация. Същевременно е установено, че процесните заповеди за възлагане на ревизия са издадени от началник сектор "Ревизии и проверки - 1" към отдел "Контрол" при ТД на НАП - Пазарджик, на основание чл. 112 и чл. 113 ДОПК. При така възприетите факти административният съд е направил обоснования извод, че ЗВР относно горепосочените данъчни периоди са издадени от материално некомпетентен орган. Константна е съдебната практика, че ДАПВ представлява данъчен акт по смисъла на чл. 26 ДПК (отм.), както и че при наличието му, изменението на установените с акта данъчни задължения следва да се извърши с ДРА, издаден при условията и по реда на чл. 115 и по реда на чл. 116 ДПК (отм.). При действието на ДОПК, до изменението на чл. 129, ал. 3 с ДВ, бр. 108/19.12.07 г., влезлият в сила ДАПВ също трябва да бъде съобразен, щом като той се отнася за съответния данъчен период. Необходимостта от това произтича от спазване на принципа за стабилитет на влезлите в сила административни актове от които са възникнали и са упражнени права. Възможността за изменение на правата, признати с ДАПВ за прихващане или възстановяване е свързана с наличието на основания по чл. 133 и след спазване на процедурата по чл. 134 от ДОПК. Това означава, че компетентен да възложи ревизията е териториалният директор. В процесния случай ревизията е възложена от материално некомпетентен орган, което има за последица нищожност на РА в тази част. На изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК с ДВ, бр. 108/19.12.07 г. не е придадено обратно действие, поради което не се налага извод, различен от този който е направил първоинстанционният съд. В РА е посочено, че за данъчен период м. 04.04 г. следва да се извърши корекция на данъчната основа, като на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) във вр. с ал. 5 се откаже правото на данъчен кредит на "ДЖЕМИ ФИЛ" ООД общо в размер на 3 751,85 лв. по фактури № 87/04.04 г., № 190/30.04.04 г., № 192/30.04.04 г. с предмет на доставките фасониран дървен материал и по фактури с № 89/12.04.04 г., № 194/30.04.04 г. с предмет - извършен транспорт Сърница - Варна - Сърница, Велинград - Пазарджик - Велинград, издадени от "Вива Топ - Комерс" ООД. Правото на данъчен кредит е отказано с оглед на мотивите от акта - липсата на реална доставка по см. на чл. 6 и неначисляване на данъка съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). По време на проверката, извършена на доставчика на декларирания адрес е констатирана липсата на табела с наименованието на търговеца, като не е установен контакт с негов представител. С молба от 21.12.06 г. "Вива Топ - Комерс" ООД е представило доказателства по опис - процесните фактури, свидетелство за регистрация на фискално устройство, 2 бр. трудови договори, 4 бр. граждански договори, договор за наем на МПС, дневници за продажби и за покупки, хронологии на сметка 4532, оборотна ведомост. Доказателствата не са ценени от горестоящия административен орган, с аргумента че не става ясно кой ги е съставил и заверил. Представителят на дружеството е декларирал, че стоките представляват фасониран дървен материал, поради което не е налице удостоверение за износ от МЗГ. Представени са приемо - предавателни протоколи за материали, чиито дати и количество съвпадат с тези от фактурите. Правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) поради нереалност на доставките и неначисляване на данъка. Административният съд обаче правилно е приел по делото, че представените от доставчика писмени доказателства е следвало да бъдат обсъдени и взети предвид, тъй като те са надлежно заверени и относими към спора по делото. Освен това, по делото е изслушано заключение по ССчЕ, като вещото лице е констатирало редовно водене на счетоводството от доставчика за процесните периоди. Заключението не е оспорено и в негова подкрепа са представените писмени доказателства. Доказано е също включването на обсъжданите фактури в дневника за продажби и в справката - декларация за периода. От приложеният влязъл в сила ДРА № 7940/21.10.04 г., съставен на "Вива Топ - Комерс" ООД пък е видно, че за данъчен период м. 04.04 г. не са направени корекции на декларирания резултат относно извършените доставки и начислен ДДС. Във връзка с прехвърляне правото на собственост върху количеството фасониран материал са събрани писмени доказателства, а именно: приемо - предавателни протоколи, митнически декларации, а в допълнителното заключение по ССчЕ е отбелязано, че дървеният материал в последствие е изнесен. Представените договори доказват материалната и кадрова обезпеченост на доставчика. По касационната жалба на "ДЖЕМИ ФИЛ" ООД: С оспорения ревизионен акт за периода м. 05.2005 г. е прието за необходимо да се коригира данъчната основа, тъй като на основание чл. 64, ал. 1 , във вр. с чл. 6 от ЗДДС (отм.) е отказано правото на данъчен кредит на жалбоподателя в размер на 7 830 лева по фактура № 34/03.05.05 г. за закупен товарен автомобил "Щаер" с рег. № РА 92 05 АВ и шаси № VAN 193YY00Y4587, издадена от "Есен 17" ЕООД. По време на ревизионното производство ОД "Полиция" - Пазарджик е изпратила документи по опис - 2 бр. заявления за регистрация, договор за покупко - продажба на МПС от 20.04.05 г., решение на ПОС, копие от регистрационен талон, митническа декларация, договор за покупко - продажба на МПС от 01.07.02 г., ксерокопие от регистрация по БУЛСТАТ - 2 броя. Проверяваното лице е депозирало свидетелство за регистрация на товарен автомобил от 25.04.05 г., от чиито данни е видно че същото касае т. а. "Щаер", рег. № РА 91 40 АМ, шаси № VAN 193YY00Y4387. Данъчната администрация е констатирала, че липсват доказателства за прехвърляне правото на собственост върху товарен автомобил "Щаер" с рег. № РА 92 05 АВ и шаси VAN 193YY00Y4587 от "Есен 17" ЕООД на оспорващото дружество. Представените документи за собственост се отнасят до друго МПС и друг продавач. Изслушано е заключение на вещото лице Т. Райчев. В констативно - съобразителната част на заключението е отбелязано, че съгласно обясненията на представителя на ЕТ "Селние Хисар" гр. Сърница, е допусната грешка в изписване номера на шасито във фактура № 760/24.03.05 г.. Настоящият касационен състав счита, че първоинстанционният съд е приложил правилно закона - чл. 6, чл. 24 и чл. 25 от ЗДДС (отм.). Обоснован е изводът за недоказано прехвърляне правото на собственост върху процесния автомобил. Представените от полицейските органи писмени доказателства установяват факта, че "ДЖЕМИ ФИЛ" ООД е придобило товарен автомобил с шаси № VAN 193YY00Y4387, който автомобил е регистриран в КАТ. Там не е регистриран товарен автомобил с номер на шасито VAN 193YY00Y4587. Обяснението за допусната техническа грешка при изписване на номера не може да бъде възприето и поради обстоятелството, че датата на регистрация е след датата 20.04.05 г. по договора за покупко - продажба. Правилно е посочено от административния съд, че не са представени данъчните фактури и обяснения, а заключението не притежава удостоверителни функции. Оплакванията от касационната жалба са неоснователни, тъй като ПлАДмС не е квалифицирал сделката като нищожна, а е преценил доказателствата във връзка с реалността на доставката и за целите на данъчното облагане. Регистрацията в КАТ е разгледана от първоинстанционния съд, като едно от обстоятелствата, потвърждаващи извода за непрехвърляне правото на собственост върху процесния автомобил. Видът на МПС предполага регистрацията му в КАТ, като от касационната жалба не става ясно защо дружеството би придобило такъв товарен автомобил без да го регистрира в КАТ, по който начин автомобилът е неизползваем по предназначение. Още повече, че МПС от същата марка, със същия регистрационен номер, но с друго шаси е бил регистриран в КАТ. Установено е разминаване между датата на регистрация, датата на данъчната фактура и датата на договора за покупко - продажба. Не са налице отменителни основания, решението е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основания чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение