Решение № 13785 от 17.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5583/2010 г.

Решение № 13785 от 17.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5583/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба на Областния управител на област с административен център гр. Бургас, против решение № 196/23.02.2010 г. постановено по адм. д. № 1357/2009 г. на Административен съд - гр. Бургас. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно като постановено в нарушение на приложимия материален закон и процесуалните правила и следва да се отмени. Ответната страна - Атанас Русев в писмено становище от 8.04.2010 г. счита решението за правилно, постановено респективно касационната жалбата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Съдебното производство е образувано по жалбата на Атанас Русев против заповед № РД-20-11/27.07.2009 г. на областния управител на област Бургас, с която по искане № 94-АА-66/15.05.2009 г. на същия е отказано изплащане на допълнително обезщетение съгласно ЗПГРРЛ за репресивната мярка - изселване по административен ред в с. Моравица. Първоинстанционният съд е приел, че оспорвания административен акт е издаден от компетентен орган, в установената за това форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при нарушение на приложимия материален закон. Приел е, че административния орган неправилно е счел, че с изплатеното еднократно обезщетение всъщност Русев е обезщетен за целия срок на репресията, като се е позовал на удостоверение изх. № 75 от 26.02.1993 г. Посочил е, че от приложените в административната преписка писмени доказателства се установявало, че Русев е получил еднократно обезщетение за периода на репресията от 35 месеца. Съдът е направил извод, че неправилно административния орган не е ценил удостоверение № 35 от 2.09.2009 г. издадено от кмета на с. Моравица което удостоверение отразява фактите записани в регистъра, докато в удостоверението от 1993 г. са посочени факти, каквито в регистъра не съществуват. Затова съдът е счел, че периода на репресията е 42 месеца и 1 ден, а не така както е приел административния орган. Решението е правилно. Обосновано съдът е приел, че Русев е доказал твърдените от него обстоятелства с доказателства, които не са оборени от касатора. По силата на чл. 6 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица правоимащите имат право на обезщетение в пълен размер за всяка изтърпяна репресия за целия срок на репресията, като обезщетенията, получени по досегашния ред се приспадат. Ето защо неоснователно е оплакването, че съдът е нарушил процесуалния закон като се е обосновал с писмени доказателства, за които касационният жалбоподател твърди, че са недостоверни. Разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от ГПК е приложима, предвид чл. 144 от АПК и възможността за субсидиарно приложение на ГПК за неуредените в дял III от АПК въпроси. След като истинността на документ не е оспорена надлежно, съдът правилно е обосновал съдебния акт с писменото доказателство. Административният съд няма служебно задължение да проверява извън хипотезата на чл. 193 от ГПК истинността на документ по делото. Служебното начало е очертано в чл. 171 от АПК и се свежда до разпит на лица, дали сведения пред административния орган, на вещи лица, оказване на съдействие за отстраняване на грешки и неясноти в изявленията на страните и да указва, че някои обстоятелства от значение за спора не сочат доказателства. Събирането на нови доказателства, допустими по ГПК, съдът събира само по искане на страните. В конкретния случай жалбоподателя се е справил с доказателствената тежест дадена му от чл. 170, ал. 1 от АПК. Административният орган, чийто акт се обжалва, има задължение да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Според разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от АПК, доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Съдът следва да събира доказателства съобразно обхвата на производството, т. е. доказателства за установяване на правно релевантните факти, очертаващи предмета на конкретния спор, което е сторил в случая. Не са налице сочените касационни основания за отмяна на оспореното съдебно решение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - III отделение в настоящия съдебен състав