Решение № 9172 от 08.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4080/2009 г.
ВАСII отделение08.07.2009 г.докладчик Надежда Джелепова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 18 от 08 януари 2009 година, постановено по адм. д. № 666/2008 година по описа на Административен съд Пловдив. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 9172 от 08.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4080/2009 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Невена Данаилова Башева от гр. Пловдив срещу решение № 18 от 08 януари 2009 година, постановено по адм. д. № 666/2008 година по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № ДК-02-ПД-13/19 февруари 2008 година на началника на РДНСК - гр. Пловдив. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Началникът на РДНСК - гр. Пловдив - ответник в производството, не е взел становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото и от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че Невена Башева е извършила ремонт на покрива и реконструкция на съществуващ гараж и вестибюл към двуетажна жилищна сграда, изразяващи се в събаряне и премахване на покрива над вестибюла и гаража, събаряне на две от стените на вестибюла и възстановяването им с оставяне на място за прозорец, изливането на стоманобетонов пояс и стоманобетонови плочи върху вестибюла и гаража, полагане на хидро- и топлоизолация върху излятата плоча. Установено е, че за извършените ремонти работи няма издавани строителни книжа и не е взето съгласието на останалите собственици на сградата. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че в случая е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е правилен. Извършеното представлява основен ремонт и реконструкция по смисъла на § 5, т. 42 и 44 от ДР на ЗУТ, за които се изисква одобряването на инвестиционен проект и издаването на разрешение за строеж. Неоснователно е възражението на касаторката, че разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ се прилага само при ново строителство, но не и при извършването на ремонтни дейности. Цитираната разпоредба предвижда, че незаконните строежи или части от тях се премахват със заповед на началника на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице. Съгласно текста на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ "строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни, консервационни и реставрационни работи по недвижими паметници на културата, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съображения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства с и без промяна на предназначението. Следователно извършването на основен ремонт или на реконструкции също представлява строеж, премахването на който е допустимо по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ. Неоснователно е и възражението относно допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че не са събрани всички поискани от Башева доказателства. Правилно съдът не е допуснал изслушването на свидетелски показания от един от собствениците на обект в сградата относно участието му в извършеното строителство, защото тези обстоятелства са неотносими към предмета на делото - законосъобразността на заповедта на началника на РДНСК - гр. Пловдив. При постановяването на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради това оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,