Решение № 9173 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4616/2017 г.

Решение № 9173 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4616/2017 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по молба на Т. Х. Т. от гр. Б. с искане за отмяна на влязлото в сила определение № 578/07.03.2017 г., постановено по адм. дело № 388/2017 г. по описа на Административен съд В.. В искането за отмяна се поддържа довод за наличие на основания за отмяна по чл. 237, т. 2 и т. 4 АПК и въз основа на изложените в него съображения се претендира след отмяната връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Съображения се съдържат и в становище от 31.05.2017 г. - уточняване и прилагане на доказателства във връзка с насрочено съдебно заседание. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по искането за отмяна - ТД на НАП - В. не изразява чрез директора си становище. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени посочените в искането и в допълнителното становище доводи и доказателствата по делото, приема следното: Искането за отмяна е подадено в срок, от страна по делото и е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Предмет на спора пред АДмС - В. е било Решение № 73/16.05.2016 г. на директора на ТД на НАП - В., с което е оставена без разглеждане жалбата на Т. Х. Т. с вх. № 17969/09.05.2016 г. срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № 1606-000002/02.12.2014 г., издадено от старши публичен изпълнител в Д. С. при ТД на НАП В., офис Д. и е прекратено производството по жалбата му. Административният съд е установил, че срещу Т. Тотов е било образувано изп. дело № 1606/2014 г. за събирането на публично вземане в размер на 6552,75 лв., установено по подадени от самия жалбоподател декларации за задължения по ЗО и ЗДДФЛ за период от 01.01.2009 г. до 31.12.2010 г., включително и 100 лв. задължение по НП № 43699/20.03.2013 г. на НАП. На 02.12.2014 г. публичен изпълнител при ТД на НАП В. е издал ПНОМ изх. № 1606-000002, с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящите се в ТБ "Сосиете женерал Експреспбанк" АД. При извършената проверка от публичния изпълнител е установено, че на 09.05.2016 г. е постъпило плащане от страна на ТБ"Сосиете женерал Експресбанк"АД, с което публичните задължения на Тотов са били погасени изцяло. Поради отпаднала нужда, на 10.05.2016 г. публичният изпълнител е издал Постановление № С160008-024-0002341, отменящо наложените обезпечителни мерки, като е отменил запора наложен с ПНОМ № 1606-000002/02.12.2014 г. и Запорно съобщение изх. № 1606-000003/02.12.2014 г. На 12.05.2016 г. е издадено и разпореждане № С160008-035-0024763, с което е прекратено образуваното срещу Тотев изпълнително производство. Отчитайки горните обстоятелства при постановяване на решение № 73 от 16.05.2016 г. по жалбата на Тотов срещу ПНОМ № 1606-000002/02.12.2014 г., директорът на ТД на НАП В. е приел, че за него липсва правен интерес от обжалване на акт, който вече е отменен и е оставил жалбата без разглеждане. С определението, чиято отмяна се иска, Административен съд В., в производство по чл. 88, ал. 3 от АПК, е оставил без уважение жалбата на Т. Т. против Решение № 73/16.05.2016 г. на директора на ТД на НАП - В. Решаващият състав се е мотивирал, че след като публичният изпълнител сам е отменил наложената с ПНОМ обезпечителна мярка, то за жалбоподателя действително отпада правния интерес от нейното обжалване. Цитираното определение е влязло в сила в деня на обявяването му, като неподлежащо на обжалване. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение преценява искането за отмяна като неоснователно. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК отменителни основания. Както се посочи по-горе, в искането, по което е образувано настоящото производство се твърди наличие на основание по чл. 239, т. 2 и т. 4 АПК. В случая обаче липсва основанието за отмяна по чл. 239, т. 2 АПК. Съгласно цитираната норма, актът подлежи на отмяна, когато по надлежния ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. По делото няма доказателства за установена по надлежния ред неистинност на показания на свидетел или на експертно заключение, нито пък на престъпно действие по смисъла на горната законова хипотеза. В искането за отмяна се твърди, че е налице и основанието по чл. 239, т. 4 АПК, според което актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Противоречието трябва да съществува между решения на еднакво компетентни правораздавателни органи, да е между самите решения, а не между техните мотиви, и да е налице пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които те са постановени. Хипотезата съществува когато има субективен и обективен идентитет, /тъждество на страни и спорен предмет/, по две производства, по които обаче са постановени противоречиви решения. В искането Тотев сочи, че е налице производство по адм. д. № 131/2016 г. на АДмС - Д. Същото е било образувано по т. н. искова молба от Т. Х. Т. за отмяна на запор с вх. № 1606-000003 от 02.12.2014 г., изпратен на ТД "С. Ж. Е." АД, от старши публичен изпълнител при ТД на НАП В., офис Д. Първоинстанционният съд е приел, че жалбата на лицето не му е подведомствена съгласно разпоредбите на чл. 197, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, доколкото не е изчерпан задължителният административен контрол пред горестоящия административен орган - директорът на ТД на НАП В. Обосновал е извод за недопустимост на жалбата, прекратил е производството по делото и е изпратил жалбата заедно с доказателствата за произнасяне по компетентност на директора на ТД на НАП В.. С определение № 6682/06.06.2016 г. на ВАС, постановено по адм. д. № 5971/16 е обезсилено определение № 96 от 18.04.2016 г. по адм. дело № 131/2016 г. по описа на Административен съд Д., III състав в частта, в която е изпратена жалбата на Т. Х. Т. от гр. Б. с искане за отмяна на запор с изх. № 1606 -000003 от 02.12.2014 г. от старши публичен изпълнител при ТД на НАП гр. В., офис Д., заедно с доказателства към нея на директора на ТД на НАП В. за произнасяне по компетентност, като е оставено в сила определението в останалата му прекратителна част, а делото е изпратено по компетентност на Административен съд В.. Административен съд - В. е сезиран с искане за отмяна на запор изх. № 1606-000003 от 2.12.2014 г., като с определение № 1649 от 20.06.2016 г. по адм. дело № 1611/2016 г., /потвърдено с определение № 9860/20.09.2016 г. на ВАС - IV отд./, е оставена без разглеждане, като неподведомствена жалбата на Т. Т. против действия на публичния изпълнител при ТД на НАП - В. по изп. дело № 1606/2014 г. по описа на ТД на НАП - В., офис Д.; производството по делото е прекратено и жалбата е изпратена по компетентност на директора на ТД на НАП - В. Предмет на спора по адм. дело № 388/2017 г. по описа на АДмС- В. е решение № 73/16.05.2016 г. на директора на ТД на НАП - В. С оглед така установените факти е видно, че в процесните случаи не само са издадени различни административни актове, но и същите касаят правоотношения, възникнали в различно време. Липсва тъждество относно основанието и искането, въз основа на които са постановени цитираните съдебни актове. Не е налице основанието, регламентирано в чл. 239, т. 4 от АПК, поради което искането следва да бъде отхвърлено. С оглед на резултата по спора, в полза на молителя не се дължат разноски по делото. Водим от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,