Решение № 16423 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5149/2013 г.

Решение № 16423 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5149/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Експресреклама" ЕООД, представено от управителя Соня Захариева, срещу решение № 967/13.02.2013 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 6132/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 2171103996/07.10.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София. Касаторът заявява общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 от АПК. Липсват конкретни оплаквания сочещи на необоснованост и на нарушения на съществени процесуални правила. Голямата част от касационната жалба възсъздава първоинстанционната и упреците в нея са насочени към дейността на приходната администрация с твърдения за допуснати от нея нарушения на административнопроизводствените правила. Като противоречащо на материалния закон се определя разрешаването на спора за правото на приспадане на данъчен кредит по доставчици, което е отречено с РА. Дефинират се предпоставките на правото на приспадане и се утвърждава осъществяването им за спорните доставки, доколкото ДДС е начислен, доставчиците го дължат, а получателя е извършил плащане по доставките. Касационният жалбоподател изразява несъгласие с изводите на съда относно допълнително определения корпоративен данък в резултат на преобразуване на ФР с платеното по доставките, за които е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Иска отмяна на съдебния акт /включително в частта му за разноските/. Ответникът по касация - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София отрича основателността на касационната жалба. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АССГ ревизионен акт е отречено правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 114 353.88 лева на "Експресреклама" ООД за данъчни периоди м. 01, 02, 03, 04, 05, 06, 08 и 10.2008 г. и за д. п. м. 02, 05 и 07.2009 г. по доставките на "Алекс имидж" ООД, "И. Х. М. груп" ЕООД, "Макс ком 2007" ЕООД, "Михалеви метал" ЕООД, "Сайнттрейд" ЕОД, "Б. О. П. 2007" ЕООД и "Трансгруп 2007" ЕООД и са определени лихви за забава в размер на 42 529.88 лева. Със същия РА е установено задължение за корпоративен данък в размер на 115 720.40 лева за данъчни периоди 2006 г., 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. с мораторна лихва 21 458.08 лева. Отказът за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит е обоснован с резултатите от насрещните проверки на доставчиците. С изключение на доставчика "Алекс имидж" ООД никое от проверяваните лица не е представило изисканите договори, приемо-предавателни протоколи и други документи, свързани с изпълнението но доставките; не са установени начина на счетоводно отразяване на доставките у доставчиците, факта на плащането, наличието на кадрова и техническа обезпеченост за изпълнение, предходни доставчици и т. н. За тези доставчици е изключено извършването на услугите предмет на доставките и е отказано приспадане на данъчен кредит с позоваване на разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. По доставките на Алекс имидж липсата на доставка е аргументирано с нейния предмет - голямо количество рекламни материали, без наличието на достатъчен брой наети лица, машини и помещения, материали за изработка на рекламите. Предпоставките за правото на данъчен кредит са изследвани за всеки от доставчиците. В частта по ЗКПО е увеличен ФР: за 2006 г. със сумата 9 830 лева, представляваща стойността на отчетения разход по фактури, издадени от "Сайнтрейд" ЕООД и с позоваване на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО (отм.). Увеличението на ФР за 2007 г. е с 11 160 лева по фактури на същия доставчик; за 2008 г. - увеличение с 450 765.53 лева; за 2009 г. с 316 013.98 лева и за 2010 г. с 367 520.98 лева. След корекцията на ФР и при съобразяване на внесения по периоди данък, данъкът за довнасяне е както следва: за 2006 г. - 1 474.50 лева; за 2007 г. - 1 116 лева; за 2008 г. - 44 776.55 лева; за 2009 г. - 37 384.91 лева и за 2010 г. - 38 243.75 лева. При установяването на задължения по ЗКПО приходната администрация е направила връзка с установяванията по прилагане на ЗДДС. Прието е, че плащането по нереалните доставки води до отклонение от данъчно облагане, което следва да се преодолее по реда на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО. Първоинстанционният съд е приел, че ревизионното производство е протекло при спазване на административнопроизводствените правила и постановеният в него ревизионен акт съответства на материалния закон относно отказа на администрацията да признае правото на "Експресреклама" ООД на приспадане на данъчен кредит по спорните доставки на "Илком Комерс" ЕООД и преобразуването на ФР по ЗКПО с разходите по доставката, чиято реалност е отречена. Изключил е да са осъществени доставките, което при действието на чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС препятства възникването на правото на приспадане. Отговорил е на доводите за противоречие на практиката на приходната администрация с решението на ЕСПЧ по делото "Булвес" АД срещу България и с преюдициалните заключения на СЕО. Приел е тезата на органите по приходите, че отчитането на разход за стока или услуга, които не са получени води до неправомерно намаляване на счетоводния финансов резултат и до избягване на плащането на корпоративен данък. Присъдил е на ответника разноски по производството - юрисконсултско възнаграждение, определено по правилата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК във вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Решението е правилно. С арг. от чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК процесуалната тежест да докаже осъществяването на предпоставките за възникване на субективното публично право на данъчен кредит е за данъчния субект. Тези предпоставки включват притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС и действително придобиване на собствеността върху стоките /правото на получателя да се разпорежда с тях като собственик по терминологията на Директива 2006/112/ЕО/, респ. получаване на услугите предмет на облагаемата доставка - чл. 68, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 6, чл. 9 и чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Без да е прехвърлена собствеността върху стоките/да е извършена услугата не е възникнало данъчно събитие и задължение за начисляване на данъка. За тези доставки не възниква правото на приспадане на данъчен кредит - чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. В съответствие с процесуалните, логическите и опитните правила са изводите по фактите на съда при решаване на спора относно данъчния кредит по спорните доставки. Обратно на поддържаното от касатора-търговец и при носената от него доказателствена тежест /вж. по-горе позоваването на чл. 154, ал. 1 от ГПК/ не е доказано прехвърлянето на правото на собственост върху стоките и получаването на услугите по фактурите. Разяснения относно разпределението на доказателствената тежест са дадени от съда с разпореждането му от 17.10.2012 г. в изпълнение на задължението му по чл. 171, ал. 4 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, поради което може да приложи последиците от липсата на проведено главно пълно доказване на юридическите факти, представляващи материални предпоставки на правото на правото на приспадане. Същината на тези последици е да приеме за ненастъпили правните последици на недоказаните юридически факти. По обсъжданите доставки друга информационна следа за осъществяването им, освен издадените фактури, не съществува. В първоинстанционното производство жалбоподателят не е проявил следващата от доказателствената тежест активност за посочване и представяне на доказателствени средства. Това е бил и начинът за разколебаване на установяванията по РА. Без информационни източници за положителния факт на преминаването на собствеността върху стоката или за извършването на услугата обосновано съдът е формирал извод за липса на данъчно събитие. Неотносими към правото на приспадане са доводите на касатора за факта на начисляването на данъка от доставчиците /елемент от фактическия състав на което е и издаването на фактурата - чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/ и на задължението им за плащането му /за някои доставчици задълженията за ДДС са установени с РА/. Платец на данъка е доставчика при действието на чл. 82, ал. 1 от ЗДДС. Задължението за внасяне на ДДС от доставчика е различно от задължението на получателя по облагаемата доставка да заплати цената на стоката/услугата, която включва данъчната основа и данъка - вж. чл. 67 от ЗДДС. Плащането към доставчика не е условие за правото на данъчен кредит. Издателят на фактурата е платец на данъка и при липса на доставка /арг. чл. 85 от ЗДДС/. Изцяло споделяни от касационната инстанция са изводите на АССГ за квалифицирането като проява на отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 14, ал. 1 и 2 от ЗКПО (отм.) и на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО сделките на жалбоподателя, по които е недоказано извършването на насрещната престация. Затова и съобразено със закона е незачитането на разходите на данъчния субект по тези сделки, съответно увеличаването на ФР по данъчни периоди с тези разходи и установяването на допълнителни задължения за корпоративен данък върху коригираната данъчна основа. Изложеното е основание за оставяне в сила на решението на АССГ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение