Решение № 4772 от 16.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6456/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Панайотов от гр. Стара Загора против Решение 144/03.05.2023 г. на Административен съд Стара Загора, постановено по адм. дело 61/2023 година. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 22 и чл. 25 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при НОИ в писмено становище по делото излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С Решение 144/03.05.2023 г. на Административен съд Стара Загора, постановено по адм. дело 61/2023 г., е отхвърлена жалбата на Г. Панайотов от Стара Загора против Разпореждане 4506-40-02 от 05.01.2023 г. на директора на фонд Гарантирани вземания на работниците и служителите при Национален осигурителен институт, с което на жалбоподателя е отказано изплащане на гарантирано вземане по реда на ЗГВРСНР. Съдът е приел, че административният орган е постановил законосъобразен административен акт, тъй като заявлението на Панайотов било подадено след изтичане на установения тримесечен срок в чл. 25, ал. 1 ЗГВРСНР, като се е позовал и на незабавното вписване на решението по чл. 6 ЗГВРСНР, на основание чл. 634 от Търговския закон, предвид установяване на началната дата, от която следва да се брои този срок. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че със заявление - декларация с вх. 4502-23-32 от 12.12.2022 г. жалбоподателят Г. Панайотов е поискал от директора на ТП на НОИ-Стара Загора да му бъде отпуснато гарантирано вземане по реда на ЗГВРСНР. Между страните не е било спорно, че лицето е работило по трудов договор в Пътстрой ООД, считано от 01.10.2015 г. на длъжност шофьор, като трудовото му правоотношение е било прекратено на 01.03.2016 година. С обжалваното разпореждане органът е отказал да изплати на Панайотов поисканото гарантирано вземане, предвид обстоятелството, че решението, с което е открито производство по несъстоятелност по отношение на Пътстрой" ООД е било вписано в Търговския регистър на 09.08.2022 г., а той е подал заявлението си на 12.12.2022 г., т.е. след тримесечния срок, визиран в чл. 25, ал.1 ЗГВРСНР. Жалбоподателят е упражнил своето субективно право на основание чл. 25 ЗГВРСНР с подаване на заявление, съдържащо искане за изплащане на съответните гарантирани вземания от начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения в тримесечен срок от датата на вписване в Търговския регистър на решението па чл. 6 ЗГВРСНР. В касационната жалба Панайотов не оспорва обстоятелството, че заявлението е подадено след посочения преклузивен тримесечен срок по чл. 25, ал. 1 от ЗГВРСНР, считан от датата на вписване на решението по чл. 6 или от датата на информиране на работниците и служителите от българския работодател за обстоятелството, че е открито производство по несъстоятелност. Правилно съдът е приел, че съгласно чл. 634 от Търговския закон изпълнението на решението, с което е открито производство по несъстоятелност по отношение на Пътстрой" ООД, се проявява с незабавното му вписване в Търговския регистър. Законодателят в хипотезата на чл. 25 ал. 1 ЗГВРСНР, която касае и процесният казус, е възприел именно осъществяването на този юридически факт за начален момент, от който започва да тече тримесечният срок за подаването на заявлението-декларация. От данните по делото съдът е извел правилен и обоснован правен извод, че след като жалбоподателят е пропуснал да подаде заявлението си в нормативно установения тримесечен срок по чл.25, ал.1 ЗГВРСНР, то за него не са се осъществили в своята съвкупност, материалните предпоставки за възникване на правото на гарантирано вземане по смисъла на чл. 22 ЗГВРСНР. На това основание директорът на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при НОИ законосъобразно е постановил отказ. Достигайки до същите изводи, административният съд е постановил правилно и обосновано решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение