Решение № 237 от 19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1354/2013 г.

Решение № 237 от 19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1354/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на "Дом за медико-социални грижи за деца" (ДМСГД) [населено място] срещу решение № 542 от 7.12.2012 г. по гр. дело № 383/2012 г. на Плевенски окръжен съд, с което след отмяна на решение от 12.04.2012 по гр. д. № 445/2012 г. на Плевенски районен съд, по същество са уважени искове на д-р И. И. Т. (К.) за отмяна на наложено дисциплинарно уволнение като директор на ДМСГД на основание чл. 344, ал. 1 от КТ, възстановяване на работа и обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ в размер на 1162,36 лева. Наказанието е наложено със заповед на Министъра на здравеопазването. Въззивният съд решаващо е приел, от трите посочени в заповедта на министъра нарушения е извършено само едно: на настанените в дома деца не е провеждан профилактичен преглед от лекар по дентална медицина, като най-тежкото наказание не съответства по тежест на това нарушение. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като необосновано и незаконосъобразно във връзка с прилагане изискването на чл. 189, ал. 1 КТ, както и във връзка с извода дисциплинарни ли са нарушенията, посочени в заповедта. Съдът не е отчел обществената значимост на професията на извършителя, характера и важността при неизпълнение на длъжностните задължения на директора, нейното бездействие по изпълнението на завишените стандарти при полагане на заместваща грижа спрямо деца, настанени в ДМСГД, не е отчел явно нарушените медицински стандарти и нормативните изисквания, чиято цел е своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ с оглед факта, че в домовете се оказва медицинска помощ на деца в неравностойно положение, част от които са в тежко здравословно състояние. Неосигуряването на профилактични дентални прегледи на деца съгласно Наредба № 39 от 16.11.2004 г на МЗ е пълно неизпълнение дори на минималните изисквания на медицинския стандарт "детска дентална медицина" и сочи на неизпълнение на минималните изисквания към заместващата грижа. За децата в риск е предвидена специална, засилена закрила. Въззивният съд не е издирил и приложил правните норми и изисквания, относими към санкционираното с уволнение бездействие на ищцата. Необосновано е прието да липсва нарушение, изразяващо се в неизготвяне на план-програма за лечението на всяко дете, че липсва длъжностно възлагане и не са настъпили неблагоприятни последици. План-програмата е нормативен императив. Неправилно е прието, че бездействието при избор на личен лекар за децата не е дисциплинарно нарушение. Събражения са развити от адв. А. Г. В писмен отговор, като и в защита по същество ответницата по жалбата И. И. Т. (К.) оспорва да са налице основания за отмяна на решението. Наложеното наказание не е било съответно на тежестта на нарушението, от които е прието за установено само едно. Във връзка с него въззивният съд е преценил съответните по случая обстоятелства, а именно средният престой на децата в дома от 180 дни, което не е налагало да се извършва, организира и отчита годишна дентална профилактика, а децата са консултирани с лекар по дентална медицина само при състояния, които налагат намеса или друг вид спешна помощ. Дори по него не е следвало да се търси дисциплинарна отговорност. Нарушението в заповедта е формулирано общо, липсва персонификация на кои деца е следвало да се извърши преглед. Правилно е прието от съдилищата, че във връзка с избора на личен лекар за децата няма извършено нарушение, при това в заповедта също липсва конкретност, за да се установи дали не е изтекла давността по чл. 194, ал. 1 КТ. Липсва нарушение и във връзка с посочената план-програма за лечение. Съдилищата са изложили обосновани мотиви в тази връзка, основани на доказателствата по делото, обсъдени и в защитата на ответницата по жалбата. съображения са развити от адв. В. И. от ПАК, пълномощник на ищцата. С определение № 523 от 24.04.2013 г на ВКС III г. о касационната жалба е допусната до разглеждане при основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпрос за прилагането на чл. 189, ал. 1 КТ, следва ли за нарушение, изразяващо се в непровеждане на нормативно предписани като медицински стандарт дейности, да се отчита обществената значимост на професията на извършителя като лекар, характера и важността на неизпълнените трудови задължения при директор на Дом за медико-социални грижи за деца, предвижда ли изискването на чл. 6а ал. 4 от Закона за закрила на детето грижи при най-висок стандарт и най-голяма отговорност на лекарите и ръководителите на лечебни заведения, свързани с тази дейност. По въпроса за дисциплинарната отговорност по чл. 187, т. 10 КТ и налагане на съответно на нарушението наказание, конкретността и условността при неизпълнено на подзаконово нормативно предписание или друго указание на работодателя при неустановен, но възможен вредоносен резултат в тази връзка, е даден обобщаващ отговор в практиката по чл. 290 ГПК, част от която е изразена и в реш. № 327 от 1.07.2010 г по гр. д № 1040/2009 IV г. о, реш. № 101/2010 гр. д № 4035/2008 IV г. о и реш. № 911/2010 д. № 3679/2008 IV г. о, на Върховен касационен съд. Когато се касае за медицинска дейност, предписана и свързана със здравето на деца, дори формалното нарушение на изисквания по прилагането на подзаконова нормативна уредба е отклонение от медицинските, а в конкретния случай и от социално-правните стандарти относно полагането на грижи за деца, настанени в специализираните домове за отглеждане и лечение. Този е случая и при непровеждане на задължително предписани в нормативен акт профилактики от дентолог по Наредба № 39 от 16.11.2004 г на МЗ. Въпреки обстоятелството, че няма данни децата в дома да не са били консултирани и лекувани при състояния, налагащи лекарска намеса и дентална помощ, наложеното на директора на дома най-тежко наказание по дисциплинарен ред следва да бъде преценено от съда по съответност спрямо нарушение, чиято водеща характеристика е поставянето на децата в риск чрез бездействие при организацията и провеждането на изрично предписаните профилактични прегледи, възложени на директора на ДМСГД като трудови задължения, включително отчитането им в съответната документална форма, която да осигури установеност и контрол. Правната уредба чрез подзаконови нормативни актове от Министъра на здравеопазването в регламентиране на изискуеми медицински практики и стандарти, включително при организиране, периодизация или формална отчетност на профилактична дейност в задължение на директорите на здравни заведения, дава приоритетна защита на публичния интерес. Тази особеност, както и високата отговорност на Директорите на ДМСГД за осигуряването на профилактични прегледи и диспансерно наблюдение като част от дължимата грижа на децата, настанени в домове за отглеждане и лечение, следва да се отчита в дисциплинарната практика, когато се търси отговорност от директора на здравното заведение за неприлагането им, също и когато се преценява съответствието на наложено наказание с тежестта на нарушението Преценката на въззивния съд за съответност по чл. 189, ал. 1 КТ в настоящето дело не е отговорила на горните изисквания и е в противоречие с установената практика, тъй като при установено нарушение, изразяващо се в неизпълнение при провеждане на дентална профилактика на децата в ДМСГД, решаващо е преценена единствено липсата на установеност за случай, при който престояло повече от 180 дни дете в дома да е имало съзъбие и да не му е бил извършен "профилактичен преглед от лекар по дентална медицина". Ето защо касационната жалба е основателна в оплакването, че законът е приложен неправилно от въззивния съд при преценката за съответност между наказание и нарушение. Нарушението на трудовата дисциплина като вид правонарушение представлява несъответствие между дължимо и осъществено поведение. Министърът на здравеопазването е упражнил дисциплинарните си правомощия за три посочени конкретно нарушения на трудовата дисциплина, като се е позовал на констатациите по доклад от 16.09.2011 г на Държавна агенция за закрила на детето при проверка в ДМСГД [населено място] и след като е взел предвид обясненията на ищцата е наложил най-тежкото наказание със Заповед РЗ 15-2556 от 1.12.2011 г за това, че през проверявания период само седем от общо общо настанените в дома 165 деца са имали избран личен лекар и д-р И. К. не е предприела действия по избор на личен лекар на останалите 158 деца; за това, че на децата в дома не са проведени профилактични прегледи по дентална медицина. Те са консултирани само при състояния, налагащи оперативна намеса или друг вид спешна дентална помощ; за това, че не е изготвен и не е представена план-програма за лечението и проследяването на всяко дете, включващ провеждането на профилактични прегледи и диспансерно наблюдение От тези три нарушения, като основани на състава по чл. 187, т. 10 КТ, въззивният съд е приел да е налице нарушение на трудовата дисциплина единствено при второто от посочените, което не е тежко нарушение, тъй като на децата е оказвана съответната медицинска помощ, когато са имали нужда от нея. Решаващият извод на въззивния съд е незаконосъобразен. Както вече се изтъкна, водещо прецененото нарушение се обема от състава на чл. 187, т. 10 КТ и то е сериозно, тъй като не са изпълнени задължения свързани с високата обществена отговорност на Директорите на ДМСГД, включително за осигуряването на профилактични прегледи и диспансерно наблюдение като част от нормирано дължимата грижа на децата, настанени в домове за отглеждане и лечение. Това следва да се отчита в дисциплинарната практика, когато се разглежда въпросът за съответното наказание, наложено на директора на здравното заведение за неприлагането на действащата в тази връзка нормативна уредба. Възложените по нормативен ред изисквания за провеждане на профилактика, когато по ред и форма същите са стриктни и не са под условието на лекарска или ръководна преценка от директора на здравно заведение, сочат на сериозно нарушение на трудовата дисциплина при неизпълнението им от последния, дори нарушението да е само формално. Този е случая и с изискванията по чл. 4 от Наредба № 39 от 16.11.2004 г. на МЗ, съгласно която децата безусловно подлежат на профилактични прегледи и изследвания, определени по вид и честота, посочени в приложение към наредбата. За осигуряване на профилактична медицинска и дентална помощ на децата в домовете и в специализираните институции за деца, веднъж годишно се изискват документи за проведени прегледи или се извършват профилактични медицински и дентални прегледи. Изискването е в тежест на директорите на домовете за деца, което е намерило отражение в съдържанието на длъжностната им характеристика. При положение, че в ДМСГД [населено място] не е имало назначен лекар по дентална медицина, който да извършва прегледите съгласно чл. 4, т. 6 от Наредба № 39 от 16.11.2004 г. на МЗ, нито е налице изискваната по чл. 4, т. 5 от същата наредба документация, както е надлежно констатирано, има нарушение на трудовата дисциплина от страна на директора, което следва да бъде преценено като тежко и не може да бъде омаловажавано поради това, че поради по-кратния престой на децата в дома не е имало нужда от нормативно предписаната документация, или профилактика. Неизпълнението на предписание за профилактика и диагностициране при децата по съответния ред е нарушение на медицински стандарт, както и нарушение на задължението за осигуряване на дължимата заместваща грижа и закрила на настанените в дома деца, същевременно и пряко неизпълнение на изрично предписано в длъжностната характеристика на директора задължение. Да се омаловажава по тежест, или да се оправдава пълното неприлагане и съблюдаване на изрично и безусловно регламентирани изисквания за профилактика във връзка с превенции на здравни рискове спрямо деца, със съображение, че когато се е налагало (в единични случаи) са предприемани нужните медицински действия и така рискът е бил избегнат, означава едно дисциплинарно нарушение да се игнорира поради това, че не е извършено и друго. Необосновано е да се смесват лечение и профилактика. При съобразяване на тежестта на нарушението с наложеното най-тежко наказание се съобразяват всички обстоятелства от значение за последното, включително и засегнатите от нарушението обществени отношения, когато обект на нарушението са деца и здравето им е било застрашено. Предвид гореизложеното, в случая следва да се приеме за извършено не само нарушението по т. 2 от Заповед РЗ 15-2556 от 1.12.2011г на МЗ, но и това по т. 3 от същата заповед. Бездействието на ищцата като директор на ДМСГД [населено място] е проявено и по отношение на дължимата заместваща грижа за децата лишени от семейна среда, в нарушение на чл. 4 от ПУДДМСГД и длъжностите й задължения. В трудовите задължения на директора на дома са включени както функции ръководство и контрол, но и преки задължения по осигуряване на медицинските стандарти. Неупражняването им от директор на специализирано здравно заведение при спазването на медицински стандарт "детска дентална медицина", сочи на извод за дисциплинарно нарушение и в случая то е тежко, тъй като се касае за неизпълнение на основно задължение с обществена значимост. Преценката за съставомерността на нарушението включва всички обсотятелства, имащи отношение към изпълнението на трудовите задължения и при конкретното неизпълнение не се касае за инцидентен пропуск. Съгласно наредба № 39/2004 г. на МЗ, профилактичните прегледи са насочени към ранно откриване на заболявания, те са безусловно необходими и се удостоверяват с предписаната по нормативен ред документация, за което директорите на ДМСГД отговарят, включително дисциплинарно. На следващо място допуснато е и последното посочено в заповедта нарушение, което също е сериозно и следва да се съобрази в рамките на преценката по чл. 189, ал. 1 КТ. Нарушението е конкретизирано не с оглед пълната липса на изискваните индивидуални план-програми за децата, а по отношение на пълнотата, реалността и актуалността им в две насоки - плановете не са включвали профилактичните прегледи и диспансерното наблюдение на децата. Въззивният съд неправилно е приел, че нарушението не може да бъде подведено под съставите на чл. 187, т. 3 или т. 10 КТ, тъй като липсвало изрично правило за поведение, което е нарушено по посочените план-програми и не е установена норма, която да предписва съдържанието им по задължителен начин. Съображенията на въззивния съд са неправилни. Действащата Наредба за критериите и стандартите при социални услуги за деца (ПМС № 256/7.11.2003 г.) пряко поставя изискването към директорите на ДМСГД да поддържат подробна и актуална документация за предоставяните услуги на настанените деца, което да гарантира, че всяка дейност по предоставянето на услугите е документирана и наблюдавана. В чл. 31 от Наредбата е разписано изискването за оценка на потребностите на детето, въз основа на която да се разработва индивидуален план за грижи и потребностите на децата да се оценяват периодично. Съгласно чл. 37 от Наредбата за критериите и стандартите при социални услуги за деца, същото изискване се отнася и до здравните грижи, а не само упражняваните в ДМСГД социални грижи и практики. Здравната грижа като цяло включва и профилактика и диспансеризация. Изискуемите в тази връзка индивидуални планове за всяко дете в насоките профилактика и диспансеризация са липсвали, а тези грижи са задължителни В дома са били настанени деца с различна степен на увреждания и е провеждано лечението то им, поради което не може да се приеме наличие на инцидентен или несъществен пропуск. Обстоятелствата са компетентно констатирани в т. 12 и т. 13 на доклада по проверката. Не е налице първото от трите посочени в заповедта нарушения, съображения за това са подробно изложени от съдилищата, но при така установените две нарушения налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание е съответно. Касае се за противоправно бездействие от страна на директора на дома при изпълнение на възложени с нормативен акт и произтичащи от нейната длъжност задължения, което от субективна страна изразява неполагане на дължимата грижа и е виновно. Неоснователен е доводът на ищцовата защита че при посочването на нарушенията липсва конкретност, за да се установи дали не е изтекла давността по чл. 194, ал. 1 КТ. Потърсена е за отговорност за бездействие, която е била налице и към момента на налагане на наказанието. Ето защо решението на Плевенски окръжен съд следва да бъде отменено, съответно искът за отмяна на заповедта за уволнение следва да се отхвърли, както и претенцията за възстановяване на работа и обезщетение Исковете следва да се отхвърлят изцяло от настоящата инстанция по същество, като неоснователни и недоказани Жалбоподателят ДМСГД, представляван от адв А. Г., претендира присъждане на разноски, които не е установил както пред въззивната инстанция, така и пред настоящата инстанция. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.