Решение № 4351 от 28.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16069/2013 г.

Решение № 4351 от 28.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16069/2013 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Злата Димитрова Лалева от с. Бежаново, общ. Луковит, против решение № 107 от 9.10.2013 г. по адм. дело № 181 по описа за 2013 г. на Ловешкия административен съд, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 841/27.06.2013 г., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Луковит, потвърдена с решение № ПН0405/19/25.07.2013 г. на директора на РДСП гр. Ловеч. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 16 от ППЗСП като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Луковит е оспорил касационната жалба в писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване с предложение за потвърждаване на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд взе предвид следното: Предмет на оспорване в производството пред Ловешкия административен съд е заповед № 841/27.06.2013 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП), гр. Луковит, потвърдена с решение № ПН0405/19/25.07.2013 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане (РДСП), гр. Ловеч, с която на Злата Димитрова Лалева от с. Бежаново е отказано отпускане на еднократна социална помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП с мотив, че доходът на семейството е достатъчен за задоволяване на основните жизнени потребности и изход от ситуацията (разход от 60 лв. за ползване на специализиран транспорт до болнично заведение в гр. Плевен за извършване на спешна оперативна интервенция). Решението на Ловешкия административен съд, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 16, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). След като е подложил на обсъждане събраните по делото доказателства, съдът обосновано е приел, че възможностите на семейството за задоволяването със собствени средства на инцидентно възникналата жизненоважна потребност за транспорт не са изчерпани. Касовите бележки за закупуване на лекарствени продукти са издадени след подаването на молба - декларация вх. № 841/5.06.2013 г. и са извън нейния предмет. Касационните доводи за необоснованост на съдебното решение и неправилно прилагане на материалния закон са неоснователни. Еднократната социална помощ по чл. 16, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, която може да се отпуска веднъж годишно, има за предназначение да задоволи инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата. При преценката на правото на социална помощ се спазва правилото на чл. 2, ал. 3 от Закона за социално подпомагане (ЗСП), съгласно което в кръга на лицата с право на социално подпомагане се включват тези граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица, да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. Съгласно чл. 1, ал. 2, т. 1 от ЗСП целта на закона е подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности. В разглеждания случай при извършената социална анкета е установено, че жалбоподателката и нейният съпруг живеят в собствено жилище и имат месечен доход от 442.85 лв. В молба - декларация вх. № 841 от 5.06.2013 г. жалбоподателката е декларирала, че доходът произхожда от пенсии. Няма данни, че семейството има право на месечна социална помощ по чл. 9 от ППЗСП. Месечната добавка за покриване на допълнителни разходи за транспортни услуги по чл. 42, ал. 2, т. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ), която жалбоподателката получава като лице с трайно намалена работоспособност над 90 на сто с чужда помощ, не представлява доход за целите на социалното подпомагане по ЗСП и ППЗСП, не е включена в общата сума от 442.85 лв. и не е взета предвид от административния орган при мотивиране на издадения акт за отказ за отпускане на целева помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП. Коментарът в мотивите на обжалваното съдебно решение във връзка с получаваната месечна добавка по чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗИХУ (чл. 25, ал. 1 от ППЗИХУ) не е опорочило крайния извод на съда за липса на материалноправното основание по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП за отпускане на еднократна помощ от 60 лв. на лице, което е в състояние да задоволи внезапно възникналата нужда със собствени средства. Оспорената заповед е издадена при спазване на материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба, Ловешкият административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,