Решение № 9887 от 27.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5754/2018 г.

Решение № 9887 от 27.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5754/2018 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Видин, против решение № 29 от 26.03.2018 г., постановено по адм. дело № 43/2018 г. на Административен съд - Видин, с което е отменена негова заповед № 368 з-222 от 2.02.2018 г. за налагане на И. Илиев дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се приетото, че не е доказано дисциплинарното нарушение и че липсва виновно поведение на наказаното лице. Иска се отмяна на решението и да бъде потвърдена обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - И. Илиев не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на контрол в производството пред Административен съд - Видин е заповед № 368 з-222 от 2.02.2018 г., издадена от директора на ОДМВР - Видин, с която на И. Илиев, на основание чл. 194, ал. 2, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) за допуснато дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на служебните задължения и чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Съдът е събрал относимите за спора доказателства и е приел за установено от фактическа страна, че дисциплинарното производство е започнало след разпоредена със заповед № 368 з-2068 от 16.11.2017 г. ан директора на ОДМВР - Видин проверка за установяване дали са извършени дисциплинарни нарушения от служители на ОДМВР - Видин, извършили и провели разследване по досъдебно производство (ДП) № 214/2017 г., преписка № 1971/2017 г. по описа на Районна прокуратура (РП) - Видин и във връзка с постановление № 3179/13.11.2017 г. на Окръжна прокуратура - Видин. Назначения дисциплинарно разследващ орган (ДРО) - дисциплинарна комисия е установила, че процесното ДП № 214/2017 г. по описа на ОДМВР - Видин е започнало във връзка с пътно-транспортно произшествие (ПТП) на 29.09.2017 г. около 12: 00 ч. в гр. Видин, на кръстовище с кръгово движение на бул. "Панония" и ул. "Широка", между два автомобила - товарен "Рено Канго", рег. [рег. номер на МПС], собственост на А. Станчева и лек автомобил "Ауди АЗ", рег. [рег. номер на МПС], собственост на Е. Борисова. От пристигналите на място служители на ОДМВР - Видин - Нинков и Рангелов е установено, че в резултат на произшествието няма пострадали лица, само щети по превозните средства. Като водач на товарния автомобил е посочен А. Маринов, който бил проверен за наличие на алкохол с техническо средство "Алкотест Дрегер 7510", фабр. № ARBB0014, който отчел 2. 43 промила алкохол. При извършеното медицинско изследване е установено наличие на 2. 12 промила алкохол в кръвта. На сочения за водач е съставен акт за установяване на административно нарушение № 931026/29.09.2017 г., по който същият не е направил възражения. Разпитаната като свидетел по досъдебното производство Е. Борисова установила, че в товарния автомобил по време на настъпване на ПТП имало двама мъже, по-млад и по-възрастен, като младият управлявал товарния автомобил. В качеството на свидетел в производството бил разпитан М. Иванов, син на А. Маринов, който заявил, че именно той е управлявал товарния автомобил "Рено Канго" в момента на настъпване на ПТП на 29.09.2017 г., а неговия баща седял на предната дясна седалка. Свидетелят установил, че се уплашил от възникналия инцидент и стоял отстрани, като не е разговарял с пристигналите на място служители на МВР. На основание показанията на цитираните свидетелите разследващият полицай - жалбоподателя Илиев приел, че не са налице доказателства за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК от А. Маринов и изготвил мнение за прекратяване на производството. Наблюдаващият прокурор от Районна прокуратура-Видин прекратил наказателното производство против същото лице. Прекратителното постановление на РП - Видин с № 1971/2017 г. е атакувано пред Окръжна прокуратура - Видин, като с постановление № 3179/13.11.2017 г. окръжният прокурор на гр. Видин приел, че в хода на досъдебното производство "... няма и не биха могли да бъдат впоследствие събрани други доказателства относно главния спорен факт - кой е управлявал товарния автомобил към момента на настъпилото ПТП..." и потвърдил оспореното постановление на РП-Видин. За настъпилия инцидент е бил уведомен и началникът на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Видин, с докладна записка № 953 р-6148/2.10.2017 г. Дисциплинарната комисия и събрала писмени доказателства, както и е прослушала 3 броя файлове от Дирекция "Национална система 112", РЦ-Монтана, във връзка с извършени обаждания по повод настъпилото ПТП на 29.09.2017 г., като резултатите са обективирани в протокол № 368 р-335/5.01.2018 г. на комисията. Дейността, констатациите и изводите на ДРО са обективирани в обобщена справка рег. № 368 р-405/8.01.2018 г., в която е прието за установено извършването на дисциплинарно нарушение и е предложено на служителя да бъде наложено наказание "порицание" за срок от 6 месеца. Жалбоподателят е запознат със съдържанието на справката на 12.01.2018 г., а на 15.01.2018 г. е депозирал обяснение, в което е посочил, че изнесеното в справката не отговаря на обективната истина, а досъдебното производство не му е връщано от наблюдаващия прокурор с писмени указания за извършване на допълнителни процесуално-следствени действия, няма допуснати процесуални нарушения или пропуски. Не е направил искания за събиране на допълнителни сведения и не е представил нови доказателства. Възражението е обсъдено и отхвърлено от дисциплинарната комисия, която е изготвила становище рег. № 368 р-1053/22.01.2018 г., с което е предложено да бъде наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца на старши разследващия полицай, привлечен към дисциплинарна отговорност, за извършено нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неспазване на изискванията на чл. 203, ал. 1, и ал. 2 от НПК и чл. 197 от НПК задължаващи го да извърши своевременно, законосъобразно и успешно разследване, като събере необходимите доказателства за разкриване на обективната истина, при спазване на указанията на прокурора по разследването, които са задължителни. С проведеното непълно, хаотично и формално разследване е нарушена и т. 24 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (Етичния кодекс). Посоченото съставлява нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 2 и т. 4 от ЗМВР, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 е предвидено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца до една година. Дисциплинарно наказваният орган е възприел предложението и е издал оспорената заповед. При така установените факти от правна страна, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган по чл. 204, т. 3 от ЗМВР, в законоустановената писмена форма, като съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, в хода на дисциплинарното производство не са допуснати процесуални нарушения, като на служителят е дадена възможност да се запознае с резултатите от дисциплинарното производство и да формулира възражения срещу констатациите на помощния орган, като са спазени и сроковете по чл. 195 от ЗМВР. Тези извода на първоинстанционният съд са съобразени с данните по делото и с приложимия материален закон и се споделят и от настоящата инстанция. Първоинстанционният съд е приел, че обжалвана заповед е незаконосъобразна, тъй като дисциплинарно наказващият орган не е успял да докаже, че в качеството си на старши разследващ полицай в отдел "Разследване" при ОДМВР - Видин, жалбоподателят виновно не е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл. 197 и чл. 203, ал. 1 и ал. 2 от НПК, не е изпълнил задължителни указания на наблюдаващия прокурор, не е провел своевременно, законосъобразно и успешно разследване, както и че не е събрал всички необходими доказателства за разкриване на обективната истина по досъдебното производство. Съответно не е доказано, че с действията (и бездействията) си оспорващият е нарушил и разпоредбата на т. 24 от Етичния кодекс, като не е изпълнил стриктно и безпристрастно своите професионални задължения. Освен това съдът е приел, че дисциплинарно наказващият орган няма правомощия да контролира начина и обхвата на извършване на разследване по конкретно досъдебно производство, т. е. твърденията за неизвършени действия по цитираното в заповедта ДП са направени извън пределите на дисциплинарната власт на ответника. Не е доказано наличието на указания на наблюдаващия прокурор, които да не са били надлежно (напълно или частично) изпълнени от страна на разследващия полицай. Освен това съдът е съобразил и извода на Окръжния прокурор на ОП - Видин, който е посочил, че "няма и не биха могли да бъдат впоследствие събрани други доказателства относно главния спорен факт - кой е управлявал товарния автомобил към момента на настъпилото ПТП". Не е установено също така, че нарушението е извършено виновно. Не е спазена и нормата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, задължаваща наказващия орган при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания да вземе предвид и формата на вината. По тези съображения съдът е постановил отмяна на оспорената заповед. Така постановеното решение и неправилно и следва да бъде отменено. Не могат да бъдат споделени правните изводи на първоинстанционния съд, че липсват категорични доказателства, които да установяват нарушението, изразяващо се в непровеждане на законосъобразно разследване, в резултат на което не са изяснени в пълнота фактите по процесното досъдебно производство, довело до неустановяване на изпълнителното деяние и авторството на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК. Като разследващ полицай, жалбоподателят в деня на ПТП е разпитал само актосъставителя и свидетеля по съставения АУАН, които са служителите на МВР, дежурни в наряд ДПТП - Нинков и Рангелов. Другият свидетел, посочен в АУАН като очевидец на случилото се не е разпитан. След провеждане на разпита на свидетелката Борисова - водач на единия от автомобилите, между които е станало ПТП и след като същата е установила, че не лицето, което е посочено като водач на товарния автомобил, а друго лице - пътувалия с него млад мъж (допълнително установен като негов син) е карал автомобила, не е констатирано противоречието между нейните показания, а по-късно и тези на сина на сочения като водач и показанията на разпитаните служители на МВР. Цитираните противоречия не са изяснени чрез предвидените в НПК процесуални способи, в това число и очна ставка. Разследващият полицай не е предприел никакви процесуални действия. С постановление № 1971 от 2.10.2017 г., наблюдаващият прокурор е дал указания да се разпитат всички запознати и имащи отношения към случая лица, което е било още по-наложително с оглед установените противоречия в показанията на вече разпитаните свидетели. Жалбоподателят обаче не е предприел никакви действия да изпълни това задължение, вменено му от нормата на чл. 203, ал. 1 от НПК, както и от разпореждането на наблюдаващия прокурор, т. е налице е и неизпълнение на задължителни за разследващия орган указания по чл. 197 от НПК. Следва да се отбележи, че на мястото на произшествието първи са се явили служителите от автопатрул 3/72 при РУ - Видин - Л. Лозанов и И. Стоянов, които първи са провели разговори с участниците в ПТП. При разговора им с жената, представила се като собственик на единия от катастрофиралите автомобили, същата е посочила А. Маринов за водач на товарния автомобил. Полицай Стоянов поискал документите им и установил самоличността им, като А. Маринов не е възразил, че е управлявал автомобила. Служителите от наряда не са говорили с присъстващия на място млад мъж. Служителите от автопатрула изчакали служители от ДТПТ - Нинков и Рангелов, който също са установили, че товарния автомобил е управляван от А. Маринов, като и самият той е потвърдил това обстоятелство. Показанията на жената - водач са потвърдени пред ДТПТ и от присъствалия очевидец - И. Деков, който също е посочил, че А. Маринов е управлявал товарния автомобил. Както се посочи по-горе, Деков е вписан като свидетел - очевидец в съставения АУАН, но не е разпитван като свидетел. Нито едно от посочените противоречия не е установено от разследващия полицай. По досъдебното производство липсва изискана докладна записка от автопатрула, служителите от който първи са се явили и са запазили местопроизшествието. Вместо това разследващият полицай е съставил мнение за прекратяване на досъдебното производство, по последвалите показания, че не А. Маринов е управлявал товарния автомобил. В противовес на приетото от съда, от събраните по дисциплинарната преписка доказателства, посоченото поведение на разследващия полицай - непълно и формално разследване, неизясняване в пълнота на обективната истина е категорично установено от обясненията на служителите С. Нинков, М. Рангелов, Л. Лозанов, И. Стоянов, от данните в досъдебното производство, протокола от записите на разговорите на телефон 112, съставения АУАН, протокол за ПТП. Необоснован с оглед данните по делото е и изводът на съда, че дисциплинарно наказващия орган не е доказал даването на указания от наблюдаващия прокурор. При докладване на образуването на ДП, на 2.10.2017 г. са дадени указания от наблюдаващия прокурор за разпит на всички лица, имащи отношение към случая. Посочените указания изрично са цитирани и възпроизведени в постановление № 3179/2017 г. от 13.11.2017 г. на М. Илиева - окръжен прокурор при Окръжна прокуратура - Видин, поради което е необоснован извода на съда, че не е установено неизпълнение на указанията по смисъла на чл. 197 от НПК. В случая, обратно на приетото от първоинстанционния съд, са налице сериозни пропуски в дейността на жалбоподателя, свързани с неизпълнение на задължението за пълно, обективно и законосъобразно разследване. По преписката - ДП № 214/2017 г. не е установено най-важното - изпълнителното деяние и авторството, което е довело и до прекратяване на наказателното производство. Служителят е бил длъжен да изпълни задълженията си, произтичащи от нормите на чл. 203, ал. 1 и ал. 2 от НПК - да вземе всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването, както и да събере в най-кратък срок необходимите доказателства за разкриване на обективната истина, както и на основание чл. 197 от НПК да изпълни задължителните указания на наблюдаващия прокурор - чл. 197 от НПК. Неизпълнението им съставлява нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, както правилно е приел ДНО. Това нарушение в условията на идеална съвкупност представлява и нарушение на т. 24 от Етичния кодекс, задължаваща държавния служител да изпълнява стриктно и безпристрастно своите професионални задачи, като носи отговорност за своите действия или бездействия - нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Това поведение правилно е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина, по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 и т. 4 от ЗМВР - неизпълнение на служебните задължения и неспазване на правилата на Етичния кодекс, за което деяние нормата на чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР предвижда налагане на дисциплинарно наказание "порицание". Наказанието е наложено в минималния предвиден размер от шест месеца, независимо от което е извършен и дължимия анализ на обстоятелствата по чл. 206, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР, като ДНО е оценил всички събрани доказателства, цялостната дейност на служителя в системата на МВР, последиците от деянието, като определения вид и размер съответстват на извършеното нарушение. В този смисъл изводът на първоинстанционният съд, за допуснато нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР е необоснован. Не е налице и приетата от съда незаконосъобразност на заповедта, дължаща се на преценка на ДНО на действията на служителя, която е извън дисциплинарната му власт. В случая не става дума за действия на служителя, свързани с вътрешното му убеждение, съответно с избора на процесуални действия, техния вид или обем. Налице е бездействие за извършване на разследването, в това число и неизпълнение на задължителни указания, дадени от наблюдаващия прокурор, което е свързано само и единствено с неизпълнение на служебните задължения, а не е въпрос на правоприлагане, т. е. става дума за дисциплинарно нарушение, наказването на което е от компетентността на ДНО. Несъстоятелно е позоваването от решаващия съд на посоченото от прокурора от ОП - Видин, че "няма и не биха могли да бъдат впоследствие събрани други доказателства относно главния спорен факт - кой е управлявал товарния автомобил към момента на настъпилото ПТП". Съдът избирателно и извън контекста на изводите в постановлението на прокурора от ОП - Видин № 3179/13.11.2017 г. е цитирал тази констатация, като е пропуснал, че в постановлението е прието, че "... е проведено разследване, при което формално и безкритично са събирани доказателства; разследването е приключено с мнение за прекратяване, без да е докладвано на наблюдаващия прокурор, чиито указания от 2.10.2017 г. не са изпълнени". В постановлението също така е посочено, че "... допуснатите слабости по време на проведеното разследване са много и видими, но не би могло да бъдат отстранени, при това развитие на провеждането му. Могат и следва да бъдат повод за предприемане на организационни и евентуални дисциплинарни мерки от страна на ОДМВР - Видин". Категорично е изразеното мнение на прокурора за лошо водене на разследването и за неизпълнение на задълженията на разследващия полицай, довели до този резултат по същото, който вече не би могъл да бъде поправен - не могат да се коригират допуснатите нарушения при установяване на авторството и изпълнителното деяние - "не биха могли да бъдат впоследствие събрани други доказателства относно главния спорен факт - кой е управлявал товарния автомобил към момента на настъпилото ПТП". Именно лошото водене на разследването е довело до пропуски, които не могат да бъдат отстранени, съответно съставляват неизпълнение на служебните задължения. Нарушението е виновно извършено, като приемайки обратното съдът е изградил необоснован извод. Приемайки, че издадената заповед е незаконосъобразна като постановена в нарушение на материалния закон, съдът е постановил необосновано и в нарушение на ЗМВР решение, което като неправилно следва да бъде отменено. Настоящата инстанция следва да реши спора по същество, тъй като не се налага събиране на нови доказателства и не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, налагащи връщане на делото за ново разглеждане. Следва да се отхвърли жалбата на И. Илиев против заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като е неоснователна. Не са налице основания по чл. 146 от АПК за отмяна на заповедта. С оглед изхода на спора е основателна претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на касатора, в размер на 200 (двеста) лева - по 100 (сто) лева за всяка инстанция, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК и на основание чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,