Решение № 9025 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6568/2010 г.

Решение № 9025 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6568/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Министъра на здравеопазването чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Христина Гавазова срещу решение № 4511 от 08.04.2010 г. по адм. дело № 12046/2009 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност. Ответницата по касационната жалба Галена Чаглар от гр. Силистра изразява становище за неоснователността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователността на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Върховният административен съд, петчленен състав обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение, тричленният състав на ВАС е отменил заповед № РД-09-352 от 29.06.2009 г. на министъра на здравеопазването и е върнал преписката на същия за произнасяне по заявлението на Гален Чаглар от гр. Силистра вх. № УДО-К-125 от 08.10.2008 г. до министъра на здравеопазването да й бъде призната професионална квалификация по регулирана медицинска професия. Пред тричленния състав на Върховния административен съд българската гражданка Галена Чаглар е оспорила заповед № РД-09-352 от 29.06.2009 г., издадена на основание чл. 84, ал. 4 във връзка с чл. 80 от Закона за признаване на професионални квалификации във връзка с молба вх. № УДО-К-125 от 08.10.2008 г. и предложение по т. I, подточка 6 от Протокол № 55 от заседание на комисията за признаване на професионална квалификация и/или специализация по професиите "лекар", "лекар по дентална медицина" и "магистър - фармацевт" от 24.04.2009 г. За да постанови съдебния си акт, тричленният състав на ВАС е приел, че оспорваната заповед е издадена без да са обсъдени всички действителни факти, значими за случая, и без да е предоставена възможност на Гален Чаглар да премине стаж за приспособяване или да се яви на изпит за признаване на правоспособност. Настоящата инстанция на Върховния административен съд приема, че съдът неправилно е интерпретирал фактите по делото, поради което е стигнал до необосновани изводи и неправилно е приложил материалния закон и като последица на това е постановил незаконосъобразен съдебен акт. Установено е по делото че Галена Чаглар е български гражданин, придобила професионална квалификация "стоматолог" в Стоматологичния факултет на университета Хаджеттепе, Истанбул, Турция, видно от приложената по делото диплома № 97.012.041 от 12.11.1997 г. Със заявление вх. № УДО-К-125 от 08.10.2008 г. е поискала от министъра на здравеопазването да й бъде призната професионална квалификация по регулирана медицинска професия. Към заявлението са приложени документи. На свое заседание от 17.10.2008 г. Комисията за признаване на професионалната квалификация по смисъла на чл. 79, ал. 1 от Закона за признаване на професионални квалификации (ЗППК) е разгледала заявлението и констатирала липсата на някои от документите, поради което е указала на молителката да ги представи. С оглед пълното изясняване на фактическата обстановка, Комисията служебно е изискала от българския посланик в Република Турция да представи информация относно формата на дипломиране на лекарите по дентална медицина. Г. Чаглар е представила съответните документи. На свое заседание от 06.02.2009 г. Комисията разгледала получените документи и преценила, че представените документи за изучаваните дисциплини и положените изпити са недостатъчни, за да установят обема и предметния обхват на изучаваното и е поискала от Г. Чаглар допълнителна информация. След представянето на допълнителните документи Комисията на свое заседание на 24.04.2009 г. е взела решение да предложи на министъра на здравеопазването да откаже признаването на професионална квалификация "лекар по дентална медицина", тъй като при извършения сравнителен анализ от проф. д-р А. Киселова - чл. на Комисията за признаване на професионална квалификация и/или специализация по професиите "лекар", лекар по "дентална медицина" и "фармацевт" при МЗ, който е възприет от комисията се установява, че общият брой на изучаваните часове е 3925 и е по-малък от изискуемият в Република България - 4 790 според ЕИД, по-малък е броят на часовете по отделни специални дисциплини, не са изучавани три дисциплини - специална /орална/ патология, дентална алергология, физиотерапия - обща и специална, както и няма данни за положени държавни изпити. Въз основа на предложението на Комисията министърът на здравеопазването е издал оспорената заповед № РД-09-352 от 29.06.2009 г., с която са изложени обосновани мотиви сочещи несъответствие с разпоредбите на чл. 10, ал. 3 и чл. 13 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалностите "медицина" и "дентална медицина" за образователно-квалификационна степен "магистър" и е отказал признаване на професионалната квалификация. В мотивите на заповедта е изложено, че констатираните несъответствия не могат да бъдат преодолени чрез полагането на изпит за правоспособност или преминаването на стаж за приспособяване, поради значителните несъответствия и поради разпоредбата на § 3 от ЗППК. Настоящата инстанция на Върховния административен съд, при така установената фактическа обстановка и след обсъждането на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните приема за установено следното: Безспорно е по делото, че административният орган, в изпълнение на задълженията си по чл. 78, ал. 2 от ЗППК е поискал на два пъти жалбоподателката да представи допълнителни доказателства, тъй като представените от нея са били недостатъчни. Такива са представени, но видно от становището на органа, те не са доказали съответствие с нормативните изисквания в България за придобиване на професионална квалификация "лекар по дентална медицина". Необосновано първоинстанционният съд е приел, че макар и да не е посочено в заповедта, правното основание, на което е постановен отказа е чл. 29, ал. 1, т. 2 от ЗППК. Разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗППК следва да се тълкува във връзка с разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 7, чл. 29, ал. 1 и чл. 31, ал. 2, т. 1 от ЗППК. Според съдържанието на тези разпоредби, предявяването от органа по признаване на изискване към заявителя да премине стаж за правоспособност или да положи изпит за признаване на правоспособност е предвидено като правна възможност в ЗППК само за заявители, придобили квалификация в държава членка на ЕС или притежаващи доказателства за професионална квалификация, издадени в трета държава по смисъла на § 3 от ДР на ЗППК, а не е задължение на този орган във всички случаи. Правната норма регламентира една възможност за компенсаторни мерки, в рамките на предоставената оперативна самостоятелност на органа да прецени за всеки конкретен случай дали да я приложи. Необходимо е притежателят на доказателството за професионална квалификация, издадено в трета държава на гражданин на държавата членка, да има три години професионален опит по съответната професия на територията на държавата членка, която е признала доказателството му за професионална квалификация в съответствие с минималните квалификационни изисквания на Директива 2005/36/ЕО. Видно от приложените към административната преписка доказателства, Г. Чаглар е българска гражданка придобила професионална квалификация "лекар по дентална медицина" в Турция. Същата не е представила както пред административния орган, така и пред съда доказателства за наличието на три години професионален опит по профасията "лекар по дентална медицина" на територията на държавата членка, която е признала доказателството й за професионална квалификация в съответствие с минималните квалификационни изисквания на Директива 2005/36/ЕО, поради което не може да й бъде предложен стаж за приспособяване или изпит за признаване на правоспособност. Видно от § 5 ДР на ЗППК със същия са транспонирани разпоредбите на Директива 2005/36/ЕО, която се прилага от държавите - членки за професионални квалификации, придобити в държави членки. В т. 12 от преамбюна на директивата е предвидено, че "Настоящата директива се отнася до признаването от държавите-членки на професионални квалификации, придобити в други държави-членки".