Решение № 1593 от 15.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5811/2015 г.

Решение № 1593 от 15.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5811/2015 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Милчо Иванов Иванов и Виолина Рафаилова Иванова, и двамата от гр. Шумен, против решение № 10 от 27.02.2015 г. по адм. д. № 224 по описа за 2014 г. на Административен съд - Шумен, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № РД-01-319 от 10.12.2014 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Шумен. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 2 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. на МТСП като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Шумен не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Шуменския административен съд е заповед № РД01-319 от 10.12.2014 г., издадена от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Шумен на основание чл. 14а, ал. 3 от ЗСП, с която Милчо Иванов Иванов и Виолина Рафаилова Иванова са задължени да възстановят недобросъвестно получени целеви помощи за отопление с твърдо гориво, отпуснати със заповед № 956-1/18.10.2013 г., с общ размер 358.60 лв. и лихви към 10.12.2014 г. в размер на 34.20 лв. (общо 392.80 лв.) Решението на Шуменския административен съд, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на материалноправната норма на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. След извършена подробна преценка на събраните по делото доказателства съдът обосновано е приел за доказано обстоятелството, че в подадената молба-декларация за отпускане на целева помощ с вх. № 956-1/25.09.2013 г. жалбоподателите са укрили извършена на 07.08.2012 г. разпоредителна сделка. Съпругата е продала идеални части от жилищен имот срещу заплащане на сумата 6983.20 лв., надвишаваща 60-кратния размер на гарантирания минимален доход /60 х 65 лв./. Налице е материалноправното основание за издаване на заповед по чл. 14а, ал. 3 от ЗСП, предвид съзнателното деклариране на неверни обстоятелства, което е проява на недобросъвестност. Решението е обосновано и правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за необоснованост на съдебното решение и неправилно прилагане на чл. 2 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика, право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, които отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП поставя като условие за отпускане на социални помощи лицата да не са прехвърляли жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през последните 5 години. Изпълнението на отрицателното условие по чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП се удостоверява по реда на чл. 26 от ППЗСП в подадената молба-декларация по образец съгласно приложение № 1. В молба-декларация вх. № 956-1/25.09.2013 г. съпрузите Иванови са поискали на семейството им да бъде отпусната целева помощ за отопление с твърдо гориво. По т. IХ са декларирали, че не са прехвърляли жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през последните 5 години. Въз основа на издадена заповед № 956-1/18.10.2013 г. на семейството са изплатени суми за целева помощ за отопление в размер на 328.60 лв. и 30 лв. по ПМС № 42/27.02.2014 г. Със сигнал вх. № 801/549 от 21.11.2014 г. социалният работник е уведомил Директора на ДСП - Шумен за резултата от извършената справка в Службата по вписвания, показващ извършена продажба на 07.08.2012 г. от Виолина Иванова на идеална част от апартамент срещу получено от купувача заплащане на цената (нотариален акт № 190, том IV, рег. № 8455 по дело № 588 от 2012 г. на нотариус рег. № 024 от регистъра на Нотариалната камара). Приложената справка съдържа сведения не само относно извършена през 2012 г. прехвърлителна сделка, но също и за прехвърлителни сделки през 2009 г. и 2011 г. Допуснатата очевидна фактическа грешка в оспорения акт при посочване на годината на извършване на продажбата (2014 вместо 2012) не е опорочило волеизявлението на административния орган по чл. 14а, ал. 3 от ЗСП. Извършената продажба е индивидуализирана с пълно описание на продадения имот и получената от продавачите цена. Изцяло недоказани са твърденията на жалбоподателите за фиктивно извършване на продажбата. В т. II от цитирания нотариален акт е удостоверено изявлението на двамата продавачи, че са получили изцяло продажната цена на имота, която е била преведена по банкова сметка на единия продавач - Йовчо Неделчев Колев. Жалбоподателите не оспорват, че са укрили факта на продажбата, подлежаща на задължително деклариране по т. IХ от подписаната молба-декларация. Вместо това в касационната жалба поддържат основното си възражение, свързано с погрешно посочената в оспорената заповед година, през която е извършена продажбата. Съзнателното затаяване на известни на деклараторите правнорелевантни факти е проява на недобросъвестност по смисъла на закона. На основание чл. 14а, ал. 3 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) в случай на констатирана недобросъвестност директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава мотивирана заповед за възстановяване на получената социална помощ заедно със законната лихва. Като е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган при спазване на административнопроцесуалните правила и на материалния закон, Административен съд - Шумен е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,