Решение № 12083 от 6.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7936/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Хаджиминева от гр. София, подадена чрез процесуалния представител адв. Николова, срещу Решение 2615 от 18.04.2023 г., постановено по адм. дело 7848/2022 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед 18-13418/29.11.2021 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ София, и е осъдена да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението поради противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е възприел фактическата обстановка по делото, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Излагат се доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед, както и се присъдят разноски за две съдебни инстанции. Ответникът Столична община, чрез кмета на район Банкя, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител. В приложени по делото писмени бележки, чрез процесуалния си представител юрк. Желязкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът началник на Службата по геодезия, картография и кадастър София, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на М. Хаджиминева срещу заповед 18-13418/29.11.2021 г. на началника на СГКК София, с която на основание чл. 54, ал. 1 и ал. 4, във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 2, ал. 2 и ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр. София, одобрена със заповед РД-18-13/17.01.2012 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, изразяващо се в промяна на североизточната, западната и част от южната граници на поземлен имот с идентификатор 02659.2195.2705 в съответствие с границите на УПИ ХIII за комплексно жилищно строителство и магазин, кв. 75 по действащия регулационен план на м. гр. Банкя ЦГЧ кв. Изгрев, гр. Банкя, одобрен със заповед 4200/26.07.1977 г., въз основа на приложен документ за собственост. С процесното изменението площта на имот с идентификатор 02659.2195.587, собственост на жалбоподателката, съгласно нотариален акт 145, том 1, рег. 12224, дело 121/2008 г. и обявено завещание 215/05.10.2015 г., се намалява от 763 кв. м. на 716 кв. м. Изменението е поискано със заявление рег. 01-86136/17.02.2021 г. от район Банкя, Столична община, въз основа на Акт за частна общинска собстевност 851/16.12.2011 г. за УПИ ХIII за комплексно жилищно строителство и магазин, с площ от 1980 кв. м. Съгласно приложената към заявлението обяснителна записка към проекта, целта на изменението е коригиране на границите на имот с идентификатор 02659.2195.2705, така че да са идентични на УПИ ХIII, като границата с имот с идентификатор 02659.2195.587 се променя по регулационната линия, съгласно нотариалния акт, според който собствеността е за имоти по регулация. В хода на съдебното производство е допусната и съдебно-техническа експертиза, съгласно която границата между имот с идентификатор 02659.2195.587 и имот с идентификатор 02659.2195.2705 не е била нанесена в действащия регулационен план като имотна граница, като същата представлява проектирана с предходния регулационен план от 1960 г. граница между УПИ XIV-1531 и УПИ XV за детска градина и детски ясли, кв. 75, но старата и новата регулационни граници не съвпадат /Приложение 1 към експертизата/, като и при двата регулационна плана от имот пл. 1531 е предвидено отнемане на площи при обособяване на УПИ XII 1531 и УПИ ХIII, за което от общинската администрация не са представени данни за уредени сметки по регулация. Констатирано е от вещото лице, че изменената граница между двата имота съответства на правата на собственост на жалбоподателя и на Столична община, както и че при изработване на кадастралната карта границите на имота на жалбоподателя са заснети и нанесени в съответствие със съществуващата на място ограда телена на циментови колове. Установено е от вещото лице също така, че с процесното изменение на КККР се засягат съществуващи в имота на жалбоподателката постройки навис /гараж/ и оранжерия. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Прието е от съда за установено, че единственият актуален източник на кадастрални графични данни в конкретния случай е действащият регулационен план от 1977 г., но действителното състояние на имотите към момента на одобряване на кадастралната карта е различно, като извършеното строителство на второстепенните постройки в имота на жалбоподателката и материализираната граница между имотите не са съобразени с регулационния план. Според съда кадастралната карта не е била съобразена с приоритетите по чл. 14, ал. 1 от Наредба РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредба РД-02-20-5/2016 г./, които подреждат кадастралния план /т.3/ и регулационния план /т.4/ като източници на кадастрални данни пред материализираната граница /т.5/. С оглед на това административният съд е обосновал извод за наличие в кадастралната карта на грешка по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, поради и което искането за изменението на кадастралната карта има фактическо основание. Прието е от съда също така, че не е налице спор за материално право, тъй като не се установяват конкуриращи се права за собственост върху един и същ имот. В случая собствеността върху имота е придобита от праводателя на жалбоподателката в регулационните му граници след отнемането на частта от стария имот с пл. 1531, поради и което не възникват сметки по регулацията. Според съда процесната заповед отговаря и на целта на ЗКИР да документира местоположението и границите на недвижимите имоти и да поддържа актуални и верни кадастрални данни, като възражението на жалбоподателката относно несъобразяване на административния акт с материализираната ограда и второстепенните постройки е неоснователно, тъй като изменението е съобразено с правото на собственост, което е в регулационните граници по плана, докато оградата и постройките са изпълнени в несъответствие с регулационния план, навлизайки в съседния имот. Решението е постановено в нарушение на закона касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, поради неправилно тълкуване и прилагане на материално-правните норми към изяснената по делото фактическа обстановка. Законосъобразни са изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган началника на СГКК София. Правилно съдът приема също така, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и при спазване на административно-производствените правила. Неправилни обаче са изводите на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед в частта, с която е одобрено изменение на границата между поземлени имоти с идентификатори 02659.2195.2705 и 02659.2195.587 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Банкя, като кадастралната граница между двата имота се поставя в съответствие с регулационната граница по действащия регулационен план. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки. Отстраняването им е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние - чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Според легалното определение, дадено в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, непълноти или грешки са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Съгласно чл. 54, ал. 2, изр. 1 от ЗКИР, когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред, като в тази хипотеза началникът на службата по геодезия, картография и кадастър не следва да одобри, а да откаже изменението на кадастралната карта и регистри. В случая от приетите по делото писмени доказателства, включително скица-проект 15-282738/18.03.2021 г., се установява, че с процесното изменение се предвижда промяна на границата между имот с идентификатор 02659.2195.587 собственост на касатора, и имот с идентификатор 02659.2195.2705 собственост на ответника Столична община в съответствие с регулационната граница между УПИ XIII, кв. 75 и УПИ УПИ XII 1531, кв. 75 по регулационния план на м. гр. Банкя ЦГЧ кв. Изгрев, гр. Банкя, одобрен със заповед 4200/26.07.1977 г. на председателя на Комитета по архитектура и благоустройство и Решение 65 по Протокол 24/30.03.2001 г. на Столичен общински съвет. При така процедирането изменение на кадастралната карта площта на имот с идентификатор 02659.2195.587 се намалява от 763 кв. м. на 716 кв. м., като площта на този имот по документи за собственост е 724 кв. м. От доказателствата по делото, включително и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, се установява също така, че процесното изменение на границата между двата имота засяга съществуващите в имота на жалбоподателката навес /гараж/ и оранжерия и същото е съответно на регулационната граница между УПИ XIII, кв. 75 и УПИ УПИ XII 1531, кв. 75 по действащия регулационен план от 1977 г., както и че при изработване на кадастралната карта през 2012 г. спорната граница е заснета и нанесена в съответствие със съществуващите на място огради. По делото се установява също така, че за придадените по регулация части от имот пл. 1531, въз основа на който е образуван УПИ УПИ XII 1531, към УПИ XIII липсват данни за уредени сметки по регулация. При така установеното неправилно административният съд е обосновал извод, че в случая са налице предпоставките за заявеното изменение и липсва спор за материално право относно границата между двата имота, предмет на изменението. В тази връзка следва да се има предвид, че обратно на приетото от първоинстанционния съд, приложими по отношение на процесната кадастралната карта, с оглед годината на нейното одобряване 2012 г., са не приоритетите по чл. 14, ал. 1 от Наредба РД-02-20-5/2016 г., а приоритети по чл. 14, ал. 1 от Наредба 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредба 3/2005 г., отм./. Именно в съответствие с приложимия приоритет по чл. 14, ал. 1, т. 5 от Наредба 3/2005 г. /отм./ по делото се установява, че са били нанесени имотните граници на имот с идентификатор 02659.2195.587 при изработване на кадастралната карта. В съответствие с чл. 14, ал. 1, т. 4 от приложимата Наредба 3/2005 г. /отм./ нанасянето на границите на имоти с идентификатори 02659.2195.2705 и 02659.2195.587 е било възможно по действащия регулационен план от 1977 г., но само при условие, че имотите са с приложена регулация и границите им не са материализирани. В процесния случай обаче не се установявя, че за процесните имоти е приложена регулацията. За да се приеме, че регулационните граници са се трансформирали в имотни, следва да се установи, че регулационният план за имота, предхождащ одобряването на кадастралната карта, е приложен и е налице разместване на правото на собственост. Съгласно § 5 от ПЗР на ЗКИР /в приложимата редакция ДВ, бр. 34/2000 г., в сила от 01.01.2001 г./ парцел, по отношение на който дворищнорегулационният план е приложен, е поземлен имот по смисъла на този закон, като дворищнорегулационният план е приложен за тези части от парцела, за които е платено дължимото обезщетение за придадените към парцела недвижими имоти на други физически или юридически лица, съответно когато частите на съсобствениците в образуван по регулация общ парцел са изравнени, т. е. условието за нанасяне е регулационният план да е приложен, а в настоящия случай от доказателствата по делото не се установява по отношение на последния действащ план същият да е приложен, което води до липса на основания за изменение от категорията на допуснатото. Безспорно регулационният план от 1977 г. е влезнал в сила, за да бъде обаче същият приложен не е достатъчно да е влезнал в сила като неоспорен, тъй като както по чл. 182а, ал. 1 от ЗТСУ /отм./, така и по § 22, т. 1 от ЗР на ЗУТ регулационният план се счита за приложен с плащането регулационните сметки за придадените имоти или части от тях. В случая по делото се установява, че липсват данни за уредени сметки по регулация, както и че процесната регулационна граница е била проектирана без да е съобразена със съществуващото на място положение /изградени в имота постройки/. Следователно, несъответствието в случая с регулационните граници по действащия план за регулация не съставлява непълнота и грешка по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, и обосновава извод за наличие на спор за материално право относно именно на придаваемите се части към имота на Столична община по регулацията от 1977 г., за които части жалбоподателят претендира, че правилно са отразени като части от неговия имот идентификатор с 02659.2195.587. Този спор за собственост е недопустимо да бъде разрешаван в протеклото административно производство или в съдебното производство по оспорване на заповедта, с която е одобрено исканото изменение. Следователно, заповедта на началника на СГКК София е постановена в несъответствие с чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, както и при липса на предпоставките за изменение на КККР, поради непълноти и грешки. При констатиран спор за материално право наведените аргументи, включително относно прилагането на регулацията, подлежат на обсъждане в производство по общия исков ред, но не и в процедурата по отстраняване на непълноти или грешки в КККР. Предвид изложеното, съдебното решение се явява неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго по същество, с което се отмени като незаконосъобразна заповедта в оспорената й част. При основателността на касационната жалба, в полза на касатора, следва да бъдат присъдени заявените в срок разноски за две съдебни инстанции за първоинстанционното производство 10 лева държавна такса, 500 лева внесен депозит за вещо лице и 1300 лева реално изплатено адвокатско възнаграждение; за касационната инстанция внесена държавна такса в размер на 70 лева и 1000 лева реално заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложени по делото списъци по чл. 80 от ГПК, във вр. с 144 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,