Решение № 12155 от 12.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3366/2024 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от В. С. Г., чрез адвокат Т. Радуцов АК Видин с адрес за призоваване и връчване на книжа на адвокат Радуцов, гр. София 1408, [жк], [улица], против Решение 443 от 16.01.2024г. на Административен съд София град по адм. дело 1913/2023г. С него се отхвърля като неоснователна жалба на В. С. Г. срещу Решение 2153-21-16/19.01.2023г. на директора на ТП на НОИ София град, с което е потвърдено разпореждане [номер]/222 от 29.09.2017г. на ръководител пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София-град. С разпореждането се отказва отпускане на лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване на В. С. Г., като не се зачита за удостоверен осигурителен стаж с трудова книжка 1384, изд. 01.03.1975г. и обр. УП-30 ХIV-55/13.01.1992г., УП-30 с изх. 33-3/19.01.2000г., УП-2 с изх. 33-2/31.12.1999г. при осигурители Железопътен завод Г. Димитров за периоди 1.03.1975г. 21.09.1977г., 01.01.1980г.-31.12.1985г., 01.01.1989г. 31.12.1991г., с осигурител ДФ Строймашинженеринг , СМИ Строймашремонт за периоди 01.01.1992г.-31.12.1994г. и 01.01.1997г. 31.12.1999г. и за периода 01.01.1986-31.10.1986г. с осигурител Служба Чистота община Варна. Поддържа се в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Поддържа, че неправилно административният съд е зачел сила на присъдено нещо по отношение на доказателствата за осигурителния стаж, които са били предмет на други производства, тъй като са били осъждани във връзка с други обжалвани административни актове, различни от настоящите, по други правоотношения. Сочи съдебна практика, считайки я за относима към настоящия спор. Ответникът, Директорът на ТП на НОИ София град взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жаба с доводите в нея, обжалвания съдебен акт, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона за касационното производство, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение и разпореждане, с които му се отказва отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване по негово заявление от 7.03.2017г. Отказът е с мотивите, че към 01.12.2016г./дата на инвалидизиране/ лицето има навършени 57 години, 09 месеца и 23 дни и по редовните документи за осигурителен стаж са зачетени 2години, 5 месеца и 3 дни, с което не отговаря на изискванията на чл. 74, ал.1, т.4 от КСО. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Приел, че въпросите относно доказателствата, удостоверяващи осигурителния стаж, има влязло в сила решение 7422/9.12.2021г. по адм. дело 343/2021г. на Административен съд София град в мотивите на което е прието, че тези доказателства не са годни да удостоверят осигурителен стаж за същите спорни периоди по настоящето производство, поради което материалните предпоставки не са налице за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. При отсъствие на нарушения при издаване на административния акт, жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението е правилно. Основното възражение в касационната жалба, че не следва да се ценят мотивите и съдебните актове в производства с предмет законосъобразност на други административни актове са неоснователни. Това е така, защото между същите страни, макар и по други осигурителни права е извършена преценка и е отречена доказателствената сила на същите доказателства, които се представят в настоящето производство. Силата на присъдено нещо в административния процес в настоящия казус се изразява в това, че не може жалбоподателят да се позове на същите доказателства, относно факти от които твърди, че са налице осигурителни права. Вярно е, че предмет на преценка за законосъобразност са различни административни актове, но доказателствата са едни и същи и за същите периоди на осигурителен стаж, поради което между страните действа задължителната сила на мотивите по вече издадените съдебни решения. Или, когато вече са били преценени доказателствата, че не могат да удостоверят осигурителен стаж, без да е налице някаква промяна, или наличие на нови доказателства и/или обстоятелства, няма основание административният орган и съдът да извършат нова преценка на тези доказателства, както правилно е приел и съдът в мотивите към обжалваното решение. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника следва да се присъдят разноски на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 150 лева за настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд, шесто отделение