Решение № 9218 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 969/2019 г.

Решение № 9218 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 969/2019 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Рубикон Шипинг" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Русе, представлявано от управителя В. Петров, чрез пълномощника на дружеството адв. Д. Орманов, против решение № 6751 от 19.11.2018 г., постановено по адм. дело № 7767/2018 г. на Административен съд - София-град (АССГ), Второ отделение, 29 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № ДОИ-18 от 26.06.2018 г. на член на Комисията за енергийно и водно регулиране" (КЕВР), обективиращо отказ за предоставяне на обществена информация по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради необоснованост на изводите на съда, неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Възразява се, че съдът не е констатирал, че цитирания изричен отказ е нищожен, тъй като е постановен след формиран мълчалив отказ, против който е била подадена жалба, съответно решението на органа е нищожно, тъй като вече се е произнесъл мълчаливо по заявлението за достъп до обществена информация и не може да се произнесе втори път по същото искане. Възразява се, че съдът не се е произнесъл по мълчаливия отказ. От друга страна се оспорва и изводът на съда, относно характера на исканата информация, като се сочи, че същата е обществена информация, за предоставянето на която не е предвиден специален ред за търсене. Исканата информация се събира, създава и съхранява от КЕВР като задължен субект, поради което отказът е незаконосъобразен, съответно оспореното решение е неправилно. Иска се отмяната на решението на АССГ и да бъде постановено друго, с което се уважи жалбата и преписката се върне на органа за ново произнасяне или алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - член на КЕВР - В. Владимиров, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. Петрова, в писмен отговор и в писмени бележки, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение, оспорва размера на претендираните разноски от касатора, в частта по отношение заплатената държавна такса в размер на 370 лв. за касационното производство, с твърдения, че такса в посочения размер не е предвидена. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, по подробно развити съображения. Върховният административен съд, в настоящия състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. След като е събрал и обсъдил относимите за спора доказателства, съдът е установил вярно фактите по спора. Приел е за установено, че жалбоподателят е поискал със заявление вх. № ДОИ-13/11.06.2018 г. достъп до информация относно това дали "Националната електрическа компания" ("НЕК") ЕАД е изпълнила задължението си по чл. 35б, ал. 3 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) да подаде справките по чл. 256, ал. 2 от ЗЕВИ за първото, второто и третото тримесечия на 2014 г., ако ги е подала на кои конкретни дати, фигурира ли в тях жалбоподателя, в качеството си на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници и какви са конкретните данни в справката, отразяващи дейността на дружеството, изпълнило ли е "НЕК" ЕАД задължението си по чл. 35б, ал. 1 и ал. 4 от ЗЕВИ за внасяне в държавния бюджет на таксата по чл. 35а от ЗЕВИ за първото, второто и третото тримесечия на 2014 г., съответно на кои дати. В заявлението описаната информация е структурирана в пет точки, оформени като въпроси. След изтичане на срока за произнасяне дружеството - заявител е сезирало съда с жалба против мълчалив отказ на КЕВР по така направеното искане за информация. Междувременно е постановено решение № ДОИ-18/26.06.2018 г., против което също е подадена отделна жалба. Съдът е приел, че следва да се произнесе по последната, която е предмет на производството. С оспореното решение на члена на КЕВР е отказан достъп до исканата информация, мотивиран с доводи, че заявителят е поискал отговори на въпроси, а не достъп до обществена информация, като тези отговори не са официална, не са и служебна информация, освен това същата не е налична, а трябва да се създава по повод конкретното заявление. ЗДОИ не създава задължение за изразяване на становища и даване на разяснения от задължените субекти, каквито в случая се искат с въпросите от заявлението. Исканите документи касаят заявителя, а не дейността на КЕВР като задължен по ЗДОИ субект и по своята същност исканата информация е с частен характер и не съдържа сведения и данни, свързани с обществения живот, както и не може да се направи извод за дейността на задължения субект КЕВР. В оспорения акт е посочено, че "НЕК" ЕАД не следва да внася директно в държавния бюджет средствата от таксата по отменената разпоредба на чл. 35а от ЗЕВИ по аргументи от чл. 35б от ЗЕВИ (отм. ДВ, бр. 65 от 2014 г.) и от Изискванията за вида, формата и съдържанието на справката по чл. 35б, ал. 2 от ЗЕВИ, които са утвърдени с решение на КЕВР по Протокол № 47 от 31.03.2014 г., т. 3. и са публикувани на посочения електронен адрес. Съдът е установил, че с решение на КЕВР по протокол № 165 от 28.07.2016 г., т. 10 е определен член на КЕВР, който да взема решения за предоставяне или за отказ от предоставяне на обществена информация, а именно издателят на обжалваното решение. При тези факти, съдът от правна страна е приел, че исканата с процесното заявление информация се отнася до дейността на дружеството – заявител и представлява по естеството си искане за извършване на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице – административна услуга по определението на § 1, т. 2, б. "в" от Допълнителната разпоредба (ДР) на Закона за администрацията (ЗА). Същата не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като не е свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължения по закона субект, а е необходима за собствената търговска дейност на дружеството. Освен това в мотивите на процесното решение тази информация е и частично предоставена, тъй като е отбелязано, че "НЕК" ЕАД не следва да внася директно в държавния бюджет средствата от таксата по отменената разпоредба на чл. 35а от ЗЕВИ, а също е посочен адрес, където приложимите Изисквания са общодостъпни онлайн. Съдът е цитирал практика на ВАС, която счита, че касае сходен случай - решение № 9435/2.08.2016 г., постановено по адм. дело № 8690/2015 г. на ВАС, Пето отделение. В обобщение е приел, че постановеният отказ е законосъобразен, тъй като е постановен от компетентен орган, в установената форма, не са допуснати съществени процесуални нарушения и е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. По тези съображения е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е неправилно. Съдът е определил правилно предмета на произнасяне - жалба, против изричен отказ, който действително е постановен след изтичане на срока за произнасяне на задължения субект по ЗДОИ по подаденото заявление, но в който са изложени мотиви и ясно волеизявление на органа, което улеснява съдебния контрол. В този смисъл възраженията относно неправилно определения предмет на произнасяне са неоснователни. Правилни са и изводите на съда, че оспорения акт е издаден от компетентен орган и в установената форма, както и че не са налице съществени процесуални нарушения. Не може да бъде споделен обаче изводът на съда, че оспорения административен акт, съответства на материалния закон. На първо място, незаконосъобразно в оспореното решение по ЗДОИ е прието, че търсената информация няма характер на обществена информация, тъй като не дава възможност на заявителя да си състави собствено мнение за дейността на задължения субект, освен това се отнася до дейността на дружеството - заявител и е с частен характер. Посоченото е възприето от решаващия съд, който е приел, че информацията се отнася до дейността на дружеството - заявител и искането за предоставянето й има характер на искане за извършване на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. в" от ЗА. Тези изводи не съответстват на данните по делото и на материалния закон. Исканата информация се отнася до изпълнението на задълженията на КЕВР, в качеството му на държавен регулаторен орган и задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, както и на "НЕК" ЕАД, в качеството му на производител и доставчик от последна инстанция, по смисъла на Закона за енергетиката, съответно задължен субект по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, във вр. с § 1, т. 4, б. "в" от ЗДОИ. "НЕК" ЕАД е дъщерно дружество на "Български енергиен холдинг" ЕАД, чиито едноличен собственик на капитала е българската държава, като правата на едноличния собственик се упражняват от министъра на енергетиката, който е принципал и има качеството на упражняващ правата на орган на управление - Общо събрание на дружеството. Исканата информация касае изпълнението на вменените на посочените субекти задължения от разпоредбите на чл. 35а, чл. 35б и чл. 35в от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), (обявени за противоконституционни с решение № 13 на Конституционния съд на Република България, ДВ, бр. 65 от 2014 г.), приложими към момента, за който се иска информацията и регулиращи отношенията, предмет на искането. Търсената информация е относно справките по чл. 35б, ал. 2 от ЗЕВИ - подаването и съдържанието на същите, които следва да бъдат подадени от "НЕК" ЕАД до КЕВР, съответно съдържащата се в същите информация, която информация е свързана с обществения живот в Република България, тъй като е относно таксата, събирана за производството на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия, пряко влияеща на цената на електроенергията, като част от микса, формиращ същата. Към момента на действие на обявените за противоконституционни разпоредби, нормата на чл. 35а от ЗЕВИ е регламентирала формулата за определяне на таксата за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия, която такса се внася в държавния бюджет. Посоченото определя информацията като свързана с обществения живот, т. е. налице е първия елемент от фактическия състав на нормата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, съгласно който обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Налице е и втория елемент от фактическия състав на нормата, тъй като исканата информация ще даде възможност на заявителя да си състави собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти и изпълнението на вменените със ЗЕВИ задължения. Независимо, че заявителят сам е производител на електроенергия от възобновяеми източници, няма пречка да търси процесната информация по реда на ЗДОИ, тъй като в случая липсва друг ред за търсене и снабдяване със същата по реда на специалните закони - Закон за енергетиката, ЗЕВИ или друг закон. При тези данни са необосновани и материално незаконосъобразни изводите на съда, че не е налице обществена информация. Информацията се създава от "НЕК" ЕАД и се събира и съхранява от КЕВР. Ирелевантно е обстоятелството, че заявителят е описал търсената информация под формата на въпроси. От съдържанието на заявлението става ясно какво се иска, като необосновано се твърди от административния орган, че за да се отговори на заявлението следва да се създава нова информация, каквото задължение за органа не е разписано в ЗДОИ. Иска се информация за съдържанието на справките по чл. 35б от ЗЕВИ, съответно данни за внасянето на дължимата такса, с които КЕВР разполага. Ако задълженият субект не разполага с данните, то следва да уведоми заявителят и да посочи дали има или няма данни за тяхното местонахождение, съответно в първия случай да препрати преписката на компетентния орган, съгласно чл. 32, респективно чл. 33 от ЗДОИ. Необоснован е и изводът на съда, че в случая се иска извършването на услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "в" от ДР на ЗА. По определението на цитирания текст, административната услуга е извършване на други административни действия, които представляват законен интерес на физическо или юридическо лице. Видно от заявлението за достъп до обществена информация не става дума за извършване на такива други административни действия, а за искане за предоставяне на информация. За да обоснове изводите си, съдът е цитирал практика на ВАС, но в цитираното решение е прието по повод идентично искане от заявител, че става дума за искане за достъп до обществена информация, а не за извършване на административна услуга и исканата информация има несъмнен обществен характер. По изложените съображения настоящата инстанция приема, че постановеното решение е необосновано и незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което настоящата инстанция следва да се произнесе по същество като отмени незаконосъобразния отказ за достъп до обществена информация. Преписката следва да бъде върната за ново произнасяне от административния орган, при спазване на указанията относно приложението на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. С оглед изхода на делото е основателна претенцията на касатора за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, които възлизат на 500 лева действително заплатена сума за адвокатски хонорар за един адвокат за първоинстанционното производство, видно от договор за правна защита и съдействие № 64451 от 16.10.2018 г. и 370 лева държавна такса за касационното производство, внесена с вносни бележки от 4.01.2019 г. и 30.01.2019 г. на основание чл. 227а, ал. 1 от АПК, ДВ, бр. 77/2018 г. или общо от 870 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,