Решение № 13896 от 28.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2739/2011 г.

Решение № 13896 от 28.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2739/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Александър Георгиев Георгиев, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, срещу решение № 124 от 10.01.2011 г. по адм. дело № 7521 по описа за 2009 г. на административния съд - София град. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се от съда да отмени решението и да върне делото за ново разглеждане на друг съдебен състав за произнасяне по съществото на спора. Ответната страна по касационната жалба - "А. П. Ц." ЕООД, оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния си представител адв. Нина Иванова. Претендира се присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 894.00 лв., за което представя счетоводни документи. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд е бил РА № 140900034 от 21.07.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Перник, потвърден с решение № 1303 от 13.09.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София. Същият е издаден в резултат на осъществена данъчна ревизия по повод прилагането на ЗДДС за ревизиран период 1.02.2007 г. - 28.02.2007 г., като тя е възложена със заповед за възлагане на ревизия № 900034 от 3.02.2007 г. от началник отдел "Контрол" при ТД на НАП - Перник. Ревизията е трета по ред за същия ревизиран период и е в изпълнение на решение № 2071 от 12.12.2007 г. и на решение № 1936 от 23.12.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението". По делото не се спори, а и се установява, че на "А. П. Ц." ЕООД е извършена данъчна ревизия за същия ревизиран период, като е изготвен РА № 1400404 от 15.08.2007 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Перник. Същият е отменен с решение решение № 2071 от 12.12.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София, на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК и са дадени задължителни указания за провеждане на ново ревизионно производство и издаване на нов РА. В изпълнение на това решение е постановен РА № 140800181 от 7.07.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Перник по прилагането на ЗДДС за същия ревизиран период. При административното обжалване пред горестоящия орган е постановено от него решение № 1936 от 23.12.2008 г. С него обжалваният РА е обявен за нищожен, поради установено липса на материална компетентност на органа, издал заповедта за изменение за възлагане на ревизия и заповедта за определяне на компетентен орган по чл. 119, ал. 2 от ДОПК. По повод на направеното възражение за нищожност пред първоинстанционния съд, с оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 5 от ДОПК, в мотивите на сега обжалваното решение, подробно е обсъдена фактическата страна по спора и разпоредбата на чл. 155, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК. Съдът е приел, че процесната ревизия е трета по ред, като извършеното ревизионно производство се явява недопустимо, с оглед нормата на чл. 155, ал. 5 от ДОПК. Тя установява невъзможността издаденият в изпълнение на решение по реда на чл. 155, ал. 4 от ДОПК ревизионен акт да бъде втори път отменян, съответно да се постанови извършването на нова ревизия. Според съда разпоредбата не прави разграничение относно причините за отмяна на първоначалния и повторния РА и връщане за нова ревизия, като по този начин законодателят е ограничил възможността един РА да бъде многократно обжалван пред горестоящия административен орган и отново да бъде връчен за нова ревизия. По тези съображения е приел, че оспореният пред него РА е нищожен. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Обсъжданата разпоредбата не прави разграничение относно причините за отмяна на първоначалния РА и постановяване връщането за нова ревизия, а именно дали е поради това, че отмененият РА е нищожен или поради това, че отмененият РА е незаконосъобразен. Същата има предвид всяка незаконосъобразност на административния акт, като законодателят не е направил диференциране според тежестта на порока, който той е съдържат, в какъвто смисъл е основното касационно възражение. Текстът на разпоредбата на чл. 155, ал. 4 от ДОПК е категоричен и недвусмислен, и определя пределите на правомощията на решаващия орган, директора на дирекция "ОУИ" при разглеждане на жалба срещу РА. Точният смисъл на разпоредбата на чл. 155, ал. 5 от ДОПК: "Не се допуска повторно връщане на преписката за нова ревизия" означава, че след като вече веднъж решаващият орган е върнал преписката за нова ревизия, при обжалване на втория ревизионен акт, издаден при повторната ревизия, е недопустимо, след като отмени повторно издадения РА, да върне преписката за нова ревизия, т. е. решаващият орган няма правомощия за повторно връщане на преписката дори и да обяви повторно издадения РА за нищожен или да го отмени като незаконосъобразен, поради констатирани съществени нарушения на процесуалните правила при извършване на повторната ревизия, които не могат да се отстранят в производството по обжалването. Разпоредбата от една страна е дисциплинираща по отношение на органите по приходите, които възлагат и извършват ревизията, както и тези които издават ревизионния доклад и ревизионния акт, а от друга страна е в защита интересите на данъчните субекти, които е недопустимо да бъдат в процес на безсрочно продължавана ревизия, поради пропуски или недобросъвестно изпълнение на служебните задължения от страна на органите по приходите, които извършват ревизията. (решение № 1175 от 29.01.2009 г. по адм. дело № 13669 по описа за 2009 г. на ВАС, първо отделение, докладчик съдия Фани Найденова). В конкретния случай, като не е спазил тази забрана, решаващият орган след като е отменил повторно издаден РА, е постановил връщане на преписката за нова ревизия при липса на правомощия за такова разпореждане, поради което всички последващи актове във връзка с възлагането, извършването и приключването на тази трета по ред ревизия са нищожни, респективно нищожен е и оспореният пред първоинстанционния съд ревизионен акт. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат на касатора, като следва да се присъдят такива на ответната страна по касационната жалба, за настоящата инстанция, с оглед представените доказателства за реално осъществени разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в размер на 894.00 лв. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от ДОПК, Върховният административен съд, първо отделение,