Решение № 11721 от 3.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5052/2017 г.

Решение № 11721 от 3.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5052/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Яйкъна Ре" ЕАД, подадена чрез адв. П. Стаменова, срещу Решение № 268 от 23.02.2017 г., постановено по административно дело № 2434/ 2015 г. на Административен съд- Пловдив (АС Пловдив), с което е отхвърлена жалбата на същото дружество против Решение № РР- 2529/ 28.08.2015 г. за оттегляне на Разрешително № 31510515/3.08.2015 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" (БД ИБР).

В касационната жалба се релевират оплаквания за недопустимост и неправилност на решението, поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост.

Намира, че недопустимо и неправилно АС Пловдив е приел, че издаденото Решение № РР-2529/ 28.08.2015 г. на Директора на БД ИДР е в съответствие с правомощията му по чл. 91, ал. 1 от АПК, както и че Община Долна баня е имала право на жалба срещу издаденото разрешително. Счита решение на Директора на БД ИБР за неправилно, поради противоречие с чл. 52 от Наредбата № 1/ 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води.

Моли да се отмени Решение № 268 от 23.02.2017 г., постановено по адм. дело № 2434/ 2015 г. на Административен съд - Пловдив и да се обяви за нищожно или да се отмени Решение № РР-2529/ 28.08.2015 г. за оттегляне на Разрешително № 31510515/3.08.2015 г., издадено от Директора на БД ИБР.

Ответникът Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район в съдебно заседание не се представлява и не ангажира становище в касационното производство.

Заинтересованата страна Община Долна баня, в съдебно заседание, чрез адв. Я. Саздов счита касационната жалба за изцяло неоснователна, неаргументирана и немотивирана. Моли да се остави жалбата без уважение, като се потвърди решението на първоинстанционния съд, като законосъобразно и правилно. Моли да бъдат присъдени разноски, които са направени в касационното производство.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдебното решение е допустимо и правилно. Счита същото за постановено по допустима жалба, а изведеният в него краен извод за законосъобразност на обжалваното решение на Директора на БД ИБР за основан на доказателствата и на относимите правни норми.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

С Решение № 268 от 23.02.2017 г., постановено по адм. дело № 2434/ 2015 г. на АС Пловдив е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на "Яйкъна Ре" ЕАД против Решение № РР-2529/ 28.08.2015 г. за оттегляне на Разрешително № 31510515/3.08.2015 г., издадено от Директора на БД ИБР.

За да достигне до този правен резултат от решаващия съд са приети за неоснователни твърденията за нищожност на Решение № РР-2529/ 28.08.2015 г., издадено от Директора на БД ИБР, като е изложен анализ относно разпоредбата на чл. 91 АПК. Приема решението за оттегляне на разрешителното за законосъобразно и обосновано, поради което, счита твърденията за липса на материална компетентност за неоснователни, предвид разпоредбата на чл. 91, ал. 1 АПК.

На следващо място решаващият съд е разгледал твърденията на жалбоподателя /оспорващия/ за незаконосъобразност на Решение № 2529/ 28.08.2015 г., издадено от Директора на БД ИБР, като счита същите за неоснователни. Посочено е, че предвид заложения в чл. 81, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) принцип за устойчиво развитие, следва вместо проектния тръбен кладенец (ТК) за осигуряване на питейно- битово водоснабдяване да се ползват двата ТК, собственост на "Голф клуб Ибър" АД, след надлежно уреждане на облигационно правните отношения между дружествата.

Първостепенният съд счита, че в тази връзка административният орган правилно е приложил правилото, установено в чл. 7, ал. 1 от АПК, а именно, че административните актове се основават на действителните факти от значение за случая.

Приема, че съгласно възможността, предвидена от законодателя в чл. 91, ал. 1 от АПК, с цел процесуална икономия и отстраняване на допуснатите при издаването на акта пороци, невлязлото в сила Разрешително № 31510515/3.08.2015 г. за водовземане от подземни води чрез нови водовземни съоръжения законосъобразно е преразгледано и оттеглено от ответника.

С оглед на това адм. съд намира, че следва жалбата на "Яйкъна Ре" ЕАД против Решение № РР- 2529/ 28.08.2015 г. за оттегляне на Разрешително № 31510515/ 03.08.2015 г., издадено от Директора на БД ИБР, като неоснователна и необоснована да бъде отхвърлена.

Настоящият състав на ВАС счита, че решението на адм. съд е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

1. Необосновани и неправилни са част от мотивите на административния орган, възприети от решаващия съд в съдебния акт.

1.1. Незаконосъобразен е изводът на съда, че предвид разпоредбата на чл. 52, ал. 2 от Наредба № 1/ 2007 г. ответникът (Директора на БД ИБР) законосъобразно приема, че следва да се откаже издаване на разрешително за водовземане чрез нови съоръжения, предназначени за водовземане, когато в съседни имоти има изградени съоръжения, предназначени за водовземане, от които може да се осигури необходимият воден обем. С посочването, че предвид заложения в чл. 81, ал. 2 от ЗООС принцип за устойчиво развитие, следва вместо проектния ТК за осигуряване на питейно-битово водоснабдяване да се ползват двата ТК, собственост на "Голф клуб Ибър" АД се визират гражданскоправни отношения, които са извън ЗВ. Не се посочва какви конкретни възможности следват от издадените разрешителни на "Голф клуб Ибър" АД– чл. 62, ал. 1, т. 4 ЗВ. В адм. производство няма постановен отказ по чл. 68 от ЗВ. Съответно анализът с мотиви относими към заключителния етап от процедурата е преждевременен и необоснован.

1.2. В случая тези мотиви са по съществото на искането и не отговарят на диспозитива на съдебния акт, с който се ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА за ново разглеждане от страна на административния орган. Още повече, че водовземането на "Голф клуб Ибър" АД е за поливане, докато процесното е с цел- питейно- битови нужди, което е приоритетно- чл. 50, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗВ. Освен законовата приоритетност в случая са налице и различни изисквания за качествата на водите за двете дружества, предвид различните цели за питейно- битово водоснабдяване и за напояване.

Липсва анализ, който на база на конкретни данни да установи дали е налице експлоатационен ресурс- чл. 62, ал. 1, т. 5 ЗВ. Именно при повторното (ново) разглеждане на внесеното заявление на "Яйкъна Ре" ЕАД следва да се анализира дали проектираното водовземно съоръжение и неговия капацитет е допустим с оглед водните ресурси и придобитите права, предвид издадените вече разрешителни- чл. 62, ал. 1 ЗВ.

1. От друга страна настоящият съдебен състав намира крайния извод на решаващия съд за законосъобразност на адм. акт за ПРАВИЛЕН.

Неоснователни са доводите, развити в касационната жалба, че решението на АС Пловдив е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Първоинстанционният съд е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства, като е установил надлежно правно- релевантните факти. Изложените от съда мотиви, са изведени на база надлежно установена фактическа обстановка.

2.1. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че оспореният акт е издаден при условията на недопустимо производство, поради това, че жалбата която е послужила за оттегляне на адм. акт е подадена от лице, което няма правен интерес. Нормата на чл. 71 от Закона за водите сочи, че разрешителното и решението за отказ се обжалват по реда на АПК. Правото на жалба принадлежи, както на лицата, на които по решение на административния орган разрешителното се съобщава - чл. 62а от ЗВ, така и на тези, чиято правна сфера е засегната или застрашена от засягане, съобразно правилото на чл. 147, ал. 1 от АПК, каквато е и Община Долна баня.

Несъстоятелно е твърдението в касационната жалба, че оспореното решение на Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" е нищожно. Твърдението е било предмет на обсъждане от адм. съд и същият е приел обосновани и правилни мотиви.

Правилно адм. съд счита, че обжалваният адм. акт е издаден от компетентен орган, който е и издател на оттегления ИАА, в случая Директорът на БД ИБР. Оспореното решение е издадено от правоимащия орган в кръга на неговите правомощия и при наличието на материални предпоставки за това- чл. 52, ал. 1, т. 4 ЗВ, чл. 91, ал. 1 АПК. Предвид неговото съдържание оспореното решение е мотивирано, като съдържа фактически и правни основания в изпълнение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК.

2.2. Необосновано е и твърдението на касационния жалбоподател, че съдебният акт противоречи на материалния закон. Водовземането от подземни води се осъществява при условията на разрешителен режим- чл. 46, ал. 1, б. "ж" ЗВ. Съобразно чл. 61, ал. 3 ЗВ (етапът, от който следва да продължи адм. производство), когато не са изпълнени изискванията по чл. 60 ЗВ, адм. орган уведомява заявителя да отстрани несъответствията в срок до два месеца. При неотстраняване на несъответствията в срока по ал. 3 документите не се разглеждат и не се открива процедура, за което заявителят се уведомява писмено. При установено изпълнение на изискванията по чл. 60 от ЗВ адм. орган преценява искането, съобразно критериите по чл. 62, ал. 1, т. 1- 7 ЗВ, като при наличие на някое от изчерпателно посочените в чл. 68 ЗВ условия се постановява отказ за издаване на разрешително.

Съгласно чл. 60, ал. 1, т. 5 от ЗВ кандидатите за откриване на процедура за издаване на разрешително за водоползване подават заявление, което съдържа- номерът на решението на министъра на околната среда и водите или на директора на съответната регионална инспекция по околната среда и водите по оценка на въздействието върху околната среда или за преценка, че не е необходимо извършването на оценка на въздействието върху околната среда, или за оценка за съвместимост, когато такива се изискват съгласно Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие.

2.3. Министърът на околната среда и водите с Решение № 106/ 21.5.2015 г. е отменил изцяло Решение № СО-39-ПР/ 2015 г. на Директора на РИОСВ София за преценка, че не е необходимо извършването на оценка на въздействието върху околната среда и е върнал административната преписка за ново произнасяне при съобразяване с дадените в решението указания. С Протоколно определение от 9.11.2016 г. по адм. дело № 11545/ 2015 г. по описа на ВАС, влязло в сила на 20.12.2016 г., жалбата, против решението на Министъра на околната среда и водите, с което се отменя актът на РИОСВ София, е оставена без разглеждане. С това липсва краен адм. акт, издаден от компетентен орган за провеждане на процедура по глава шеста от ЗООС, който е необходим за провеждане на процесната процедура, съобразно чл. 60, ал. 1, т. 5 ЗВ. Този документ е задължителен при провеждане на адм. производство по чл. 60- чл. 71 от ЗВ. Налице е висящо адм. производство по чл. 93, ал. 3 ЗООС, което предхожда процесната процедура по ЗВ и има определящ характер относно нейния резултат.

Споделя се изводът на решаващия съд, че с оглед постъпилата жалба съгласно възможността, предвидена от законодателя в чл. 91, ал. 1 от АПК, с цел процесуална икономия и отстраняване на допуснатите при издаването на акта пороци, невлязлото в сила Разрешително № 31510515/3.08.2015 г. за водовземане от подземни води чрез нови водовземни съоръжения, законосъобразно е преразгледано и оттеглено от ответника.

Вписаното в диспозитива на обжалвания акт- Решение РР- 2529/ 28.08.2015 г., възобновяване на административното производство, предоставя на заявителя възможност в рамките на същата административна процедура, образувана по заявление, вх. № ПВ-91/ 8.5.2015 г., да представи допълнително изискуемите документи, свързани с преценката за необходимостта за извършване на ОВОС- чл. 93, ал. 6 ЗООС. Същото правно действие е регламентирано в чл. 61, ал. 2 и 3 ЗВ и с него се отстраняват непълнотите в заявлението.

Едва след приключване на производството по преценка за необходимостта от извършване на ОВОС по чл. 93, ал. 6 ЗООС, Директора на БД ИБР следва при условията на чл. 62 ЗВ да прецени какъв да е резултата на заявеното водовземане- издаване на искания ИАА- чл. 56, ал. 1 и ал. 2 ЗВ или изричен отказ, при условията на чл. 61, ал. 4, ал. 5 ЗВ или наличието на основанията по чл. 68 ЗВ.

С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице касационни основания за отмяната му и следва да бъде оставено в сила.

Искането на ответника за присъждане на разноски е неоснователно. В хипотезата на чл. 143, ал. 4, във вр. с чл. 228 от АПК се признава правото на разноски на ответника, в случаите, когато оспорването е отхвърлено, а същият е представляван от адвокат. Предпоставка за упражняване на това право, обаче е представяне на доказателства за тяхното плащане, както и списък, съгласно чл. 80 от ГПК.

В настоящия случай процесуалния представител на ответника не е представил доказателства за реалното им извършване и списък за тяхното естество и размер. Тази недоказаност и необоснованост обуславя неоснователност на претенцията за разноски и такива в настоящото производство не следва да се присъждат.

Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК