Решение № 13664 от 8.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7398/2018 г.

Решение № 13664 от 8.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7398/2018 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Л. от [населено място] против решение № 4084 от 29.03.2018 г. по адм. д. № 1481/2017 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 772-ИП/14.11.2016 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност". В касационната жалба поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска решението да бъде отменено. Ответната страна заместник-председателят на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", чрез процесуален представител юрисконсулт Б. Герчева, с представени по делото писмени бележки и в откритото съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Мотивира, че не е налице необоснованост и материална незаконосъобразност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, втора колегия, петчленен членен състав, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспореното пред Върховния административен съд, седмо отделение решение е отхвърлена жалбата на И. Л. срещу решение № 772-ИП/14.11.2016 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност". С него е постановен отказ Л. да бъде одобрен за управител на ИП "АБВ-Инвестиции" ЕООД, на основание чл. 11, ал. 7, вр. с ал. 2, т. 7 от Закона за пазарите на финансови инструменти – отм. /ЗПФИ/. За да постанови този резултат тричленният съдебен състав е приел, че индивидуалният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма и съдържа конкретни фактически и правни основания. Приел е, че са спазени административнопроизводствените правила при издаването му - издателят на акта се е произнесъл въз основа на представените документи от заявителя и направени допълнителни справки за факти, относими към предмета на искането. Съдът е мотивирал и че не е нарушено процесуалното право на защита на заявителя, тъй като органът се е произнесъл по приложените от лицето документи и във връзка с направени официални справки за обстоятелства, които са публични. Посочил е, че органът няма задължение да уведомява заявителя, нито да му предоставя възможност по чл. 45 от АПК, а с оспорването на акта пред съд лицето е реализирало правото си на защита срещу решението. По отношение на съответствието на индивидуалния административен акт с материалноправните разпоредби тричленният състав, с оглед фактите по делото е приел, че обективно не е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 2, т. 7 ЗПФИ (отм.); - И. Л. е бил член на съвета на директорите на управляващо дружество "Стандарт Асет Мениджмънт" АД до 27.7.2012 г., а лицензът на това дружество е отнет с решение на КФН от 4.7.2012 г., което решение не е отменено след съдебно оспорване. Решението е обосновано и материално законосъобразно, поради което следва да се остави в сила. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател за необоснованост на съдебното решение. Фактическата обстановка е изяснена от тричленния състав на Върховния административен съд въз основа на представената административна преписка, като съдът е анализирал събраните доказателства, с които са установени релевантни за спора факти. Приел е, че от данните по делото е видно, че И. Л. е бил член на съвета на директорите на управляващо дружество "Стандарт Асет Мениджмънт" АД до 27.07.2012 г., а лицензът на това дружество е отнет, поради нарушаване на законовите изисквания за капиталова адекватност и ликвидност и крайно влошено финансово състояние, с решение на КФН от 4.07.2012 г., което решение е потвърдено след проведено съдебно оспорване. Изложените факти доказват, че обективно не е изпълнено изискването на закона регламентирано в чл. 11, ал. 2, т. 7 от ЗПФИ (отм.);. Противно на твърдяното от касационния жалбоподател се установява, че тричленният състав на съда е обсъдил и изложил мотиви, с които отхвърля изложените от него доводи относно некомпетентност на органа издал административния акт, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречието с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Необсъдени от първоинстанционния съд са останали представените от жалбоподателя две уведомления до "Стандарт Асет Мениджмънт" АД за заличаването му като член на Съвета на директорите (първото с дата 14.9.2010 г., а второто – 18.4.2011 г.). Изложеното не може да обоснове съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като същото не би променило крайния резултат по делото. Правилно оспореният административен акт е приет за законосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 5 от Търговския закон член на съвета може да поиска да бъде заличен от търговския регистър с писмено уведомление до дружеството. В срок до 6 месеца след получаване на уведомлението дружеството трябва да заяви за вписване освобождаването му в търговския регистър. Ако дружеството не направи това, заинтересуваният член на съвета може сам да заяви за вписване това обстоятелство, което се вписва, независимо дали на негово място е избрано друго лице. И. Л. не се е възползвал от възможността дадена му в закона, ако дружеството бездейства, каквито са неговите твърдения, той сам да заяви за вписване обстоятелството за освобождаване от Съвета на директорите. Освен това, съгласно правилото на чл. 231, ал. 4 от Търговския закон освобождаването на членовете на съветите има конститутивно, а не оповестително действие, от вписването му в Търговския регистър, което вписване в настоящия случай е на 20.07.2012 г. и за който факт по делото няма спор. В изрично посочените от закона случаи, какъвто е настоящият, вписването има конститутивно действие и е задължителен елемент, с който завършва сложния фактическия състав на освобождаването на И. Л. като член на Съвета на директорите на "Стандарт Асет Мениджмънт" АД. Именно на 20.07.2012 г. това обстоятелството поражда правни последици. Без правно значение е неговото и на дружеството действие, съответно бездействие. Постановеният административен акт решение № 772-ИП/ 14.11.2016 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", с което е постановен отказ Л. да бъде одобрен за управител на ИП "АБВ-Инвестиции" ЕООД, на основание чл. 11, ал. 7, вр. с ал. 2, т. 7 от ЗПФИ (отм.); , е материално законосъобразен. В конкретния случай издателят на акта В. Савов е изпълняващ правомощията на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", съгласно представено по делото решение, обективирано в протокол № 53 от 12.11.2014 г. на КФН. Същото е постановено на основание чл. 10, ал. 5 от ЗКФН, съгласно който при предсрочно прекратяване на мандата на заместник-председател комисията по предложение на председателя определя друг член за негов заместник, който изпълнява правомощията му до встъпването в длъжност на новия заместник-председател. Компетентността на органа е определена от разпоредбите на чл. 11, ал. 7 и чл. 15, ал. 1, т. 2 от ЗПФИ /в приложимата редакция/. Именно с оглед цитираните разпоредби правилно е прието, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. След като е спазен чл. 11, ал. 2, т. 7 от ЗПФИ (отм.); правилно е прието, че административният акт е постановен и при спазване на материалноправните разпоредби. Изложените правни съображения налагат оставяне на постановеното съдебно решение в сила. С оглед изхода на спора и направеното от ответника искане за присъждане на разноски касационният жалбоподател следва да заплати на КФН юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, втора колегия, петчленен състав