Решение № 138 от 19.12.2019 г. на ВКС по т. д. № 2648/2017 г.

Решение № 138 от 19.12.2019 г. на ВКС по т. д. № 2648/2017 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Дария Проданова Производството е по реда на чл. 303, ал. 1 ГПК. Образувано по молбата на "Универсум Енерджи"ООД за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила Решение № 150 от 12.03.2014 г. по т. д. № 54/2014 г. на Пловдивския апелативен съд с което е отменено в обжалваната му част Решение № 460 от 07.10.2013 г. по т. д. № 39/2013 г. на Пловдивския окръжен съд и е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от "Универсум Енерджи"ООД срещу "ЕВН Каварна"ЕООД иск за установяване съществуването на вземане в размер на 827000 лв., представляващо неиздължена цена по сключен през 2009 г. договор за продажба на недвижим имот, ветрогенератори и право на строеж, находящи се в гр. Каварна. Твърдението на молителя е, че новите доказателства – писмо изх. № 9945-1/01.03.2012 г. и писмо изх. № 27 от 26.03.2012 г. на "ЕВН-Каварна"ЕООД; доклад от Дирекция "Регулиране и контрол – Електроенергетика и Топлоенергетика", "Правна", "Икономически анализи и регулярен одит" на "ЕВН-Каварна"ЕООД; Доклад № ДЕ-29 от 24.09.2015 г. за извършена проверка на "ЕВН-Каварна"ЕООД; Бизнес-план 2013-2017 г. имат съществено значение за доказване на основателността на иска. Тези доказателства са били в негово държане по време на висящността на процеса, но не са му били известни, тъй като папката в която са се намирали била паднала зад шкафовете и била намерена през 2017 г. по повод проверка на документооборота. В депозиран по реда и в срока на чл. 306, ал. 3 предл. 3 ГПК писмен отговор и чрез процесуалния си представител в открито съдебно заседание, ответникът по молбата за отмяна "ЕВН Каварна"ЕООД изразява становище, че тя е неоснователна. Доказателствата са се намирали у ищеца-молител, а и да би била възприета за достоверна тезата на "Универсум Енерджи"ООД, че те са били изгубени, могъл е по реда на чл. 190 ГПК да поиска да бъдат представени от насрещната страна, доколкото документите изхождат от нея. Посочил е, че не прави искане за разноски. Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за наличието на предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, ВКС-Търговска колегия, състав на І т. о. приема следното: Молбата за отмяна е неоснователна. Както бе посочено по-горе, предмет на спора е дължимостта на сумата 827000 лв., представляваща неиздължен остатък от цената (15973747. 54 евро с включен ДДС) по сключен през 2009 г. договор за продажба на недвижим имот, ветрогенератори и право на строеж. Поради това, че купувачът "ЕВН Каварна"ЕООД е отказал да заплати сумата и след покана не е сторил това, продавачът се е снабдил по реда на чл. 417 ГПК със заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Предвид възражението на длъжника, предявен е от "Универсум Енерджи"ООД по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване съществуването на вземането. Последователно подържаната теза на "ЕВН-Каварна"ЕООД е била, че вземането е недължимо, предвид предвиденото в договора условие за плащане на последната вноска, а именно – в 10-дневен срок след въвеждане на вятърно енергийния парк в експлоатация, удостоверено чрез разрешение за ползване, издадено от ДНСК. Разрешението за ползване № ДК-07-СИР-91 от 08.06.2012 год. на РДНСК на което се е позовавал ищецът не съставлява настъпване на това условия. За да отмени първоинстанционното решение с което искът е бил уважен, съставът на ПАС се е позовал на това, че плащането на последната вноска е обвързана с разрешението за ползване на целия ветроенергийния парк, а не на отделни части от него, което условие още не е било настъпило. Посочил е, че за изискуемостта на вземането е без значение това, дали са били извършени промени в техническите параметри на ветроенергийния парк. С постановено по реда на чл. 288 ГПК Определение № 106/09.02.2016 г. по т. д. № 3016/2014 г., състав на ВКС, ІІ т. о. не е допуснал касационен контрол по жалбата на "Универсум Енерджи"ООД и отхвърлителното решение на ПАС е влязло в сила. Становището на настоящия съдебен състав е, че основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице произтича от следното: За да се стигне до отмяна на влязло в сила решение на основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, законът предвижда наличието на три кумулативни предпоставки: а/ доказателствата/обстоятелствата да са нови; б/ да не са били известни или страната да не е могла да се снабди с тях; в/ те да са от значение за спора. В случая първата и втората предпоставки не са налице – писмо изх. № 9945-1/01.03.2012 г. и писмо изх. № 27 от 26.03.2012 г. на "ЕВН-Каварна"ЕООД не са нови доказателства, съществували са по време на висящността на спора по същество и са били в държане на молителя по същото време. Дори да бъде възприета тезата за извинителна причина за бездействието на "Универсум Енерджи"ООД (на молителя не било известно, че те са в негово държане), то те са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 190 ГПК, каквото искане "Универсум Енерджи"ООД не е направил. От това следва, че не е налице втората кумулативна предпоставка и то и в двете алтернативни хипотези – доказателствата да не са били известни на страната или да са и били известни, но тя да не е могла да се снабди с тях при полагане на нормално дължимата грижа. Докладът от Дирекция "Регулиране и контрол – Електроенергетика и Топлоенергетика", "Правна", "Икономически анализи и регулярен одит" на "ЕВН-Каварна"ЕООД не е датиран, но дори да се приеме, че съставянето му предхожда фазата по чл. 269 ГПК пред ПАС, то и по отношение на него са валидни предходните констатации, както за писмата. Доклад № ДЕ-29 от 24.09.2015 г. за извършена проверка на "ЕВН-Каварна"ЕООД е съставен след приключване на производството пред ПАС. Дори да се приеме, че той съставлява ново доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, то той няма самостоятелно значение за изхода на спора. Същото касае и представеният Бизнес-план 2013-2017 г. Дори да има значение за спора, то не е решаващо Константната съдебна практика е категорична по въпроса, че не се допуска отмяна въз основа на новооткрит документ, ако страната е могла да го открие при висящността на производството, както и по това, че разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК (респ. чл. 231 б. "а" ГПК (отм.); не е средство, чрез което страната може да поправи собствената си небрежност при попълване на делото с факти или доказателства. Ответникът по молбата за отмяна не претендира присъждането на разноски за настоящето производство. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т. о.