Решение № 2298 от 6.3.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Главна дирекция Изпълнение на наказанията гр.София, чрез процесуалния представител юрк. Русчев срещу решение 934/15.12.2021 г., постановено по адм. дело 340/2021 г. по описа на Административен съд Пазарджик . С обжалваното решение Главна дирекция Изпълнение на наказанията /ГДИН/ гр.София е осъдена да заплати на Й. Ангелов сумата от 3000 три хиляди/ лева, представляваща причинена неимуществени вреди за периода от 09.08.2016 година до 26. 03.2021г. , в резултат на осъществена от ответника спрямо ищеца дискриминация по признак религия , като последица от което в периода от 09. 08. 2016г. и понастоящем е претърпял състояние на негативни емоционални изживявания и социален дискомфорт за определен период от време, изразяващо се в силен психологически стрес; страх за телесната му неприкосновеност, тревожност, безсъние ; чувство на срам, унижение и малоценност , както и обезщетение за забавено плащане на посочената парична сума в размер на законната лихва, считано от 09.08. 2016 година. Присъдени са и разноски. Касационният жалбоподател оспорва решението, като поддържа оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Излагат се съображения, че в първоинстанционното производство не е доказан фактическия състав на отговорността по чл.1 от ЗОДОВ, както и че съдът не е преценил доказателствената тежест на събраните доказателства. Посочва се, че твърденията на свидетелите за претърпени неимуществени вреди са противоречиви и не са конкретизирани, нито по вид, нито по конкретно календарно време, което води до порочност на решението при кредитиране на показанията им и при формиране на правните изводи. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго пъ същество на спора, с което искът на Ангелов се отхвърли като неоснователен. Ответникът по касационната жалба Й. Ангелов, чрез процесуален представител- адв. Савова оспорва същата и излага съображения за правилност на решението на АС-Пазарджик. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимости основателност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е необосновано- изводите на съда не кореспондират със събраните по делото доказателства. Върховният административен съд - състав на пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е частично основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Образувано е по искови претенции на Й. Ангелов да бъде осъдена ГДИН да му заплати сумата от 3000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 09.08.2016г. до 26.03.2021г., в резултат на осъществена от ответника спрямо ищеца дискриминация по признак религия , като последица от което в периода от 09.08.2016г. и понастоящем е претърпял състояние на негативни емоционални изживявания и социален дискомфорт за определен период от време, изразяващи се в силен психологически стрес; страх за телесната му неприкосновеност, тревожност, безсъние ; чувство на срам, унижение и малоценност, както и обезщетение за забавено плащане на паричната сума в размер на законната лихва, считано от 09.08.2016г. до окончателното изплащане. От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че с Решение 164 от 16.04.2018г., постановено по приписка 293 по описа да 2016 г., Комисия за защита от дискриминация/КЗД/ е установила на основание чл. 65, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр., че Затвора [населено място], чрез насилственото обръсване на брадата на Й. Ангелов , на 09.08.2016 г., е осъществил дискриминация по признак религия по смисъла на чл. 4, ал. 2 във връзка с чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ по отношение на жалбоподателя Ангелов. Установено е също така, че решението на КЗД е било обжалвано по съдебен ред, като жалбата на Затвора [населено място] е била отхвърлена изцяло с Решение 135 от 01.11.2018 г., постановено по адм. дело 197 по описа на Административен съд Ловеч, оставено в сила с Решение 164 от 07.01.2020 г., постановено по адм. дело 15327 по описа на Върховния административен съд за 2018г. Касационната инстанция е приел за установено, че при престоя му в затвора в [населено място], чрез насилствено обръсване брадата на Ангелов на 09.08.2016г., спрямо него е осъществена пряка дискриминация по признак религия по смисъла на чл. 4, ал. 2, във връзка с чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., т.е. налице са елементите от фактическия състав на сочената от жалбоподателя форма на пряка дискриминация, осъществена по признак религия . Прието е, че Ангелов се е намирал в положение на по-неблагоприятно третиране на основата на заявеното качество религия , попадащо под квалификацията защитен признак , отколкото е, било е или би било третирано друго лице в сравнима ситуация, при сравнителни други лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода в затвора [населено място], които са с брада, но не са [вероизповедание], изповядващи религия [вероизповедание]. Според ВАС , налице е причинна връзка между дискриминационното деяние и защитения признак. Принудителното обръсване на заявителя по устно нареждане на служител на затвора, въпреки направеното оспорване от лицето с мотив носене на брада по религиозни съображения, което обръсване е извършено в присъствие на служители на затвора и други лишени от свобода, сочи на защитения признак като единствено обстоятелство, мотивиращо процесното неблагоприятно третиране. За установяване на претърпените от Й. Ангелов неимуществени вреди, по делото са изслушани свидетелски показания, които съдът е кредитирал заедно с останалите доказателства. Съдът е счел, че действително в резултат на дискриминационната практика същият е претърпял вреди, изразяващи се изразяващи се в преживените от него негативни психически състояния, описани в обстоятелствената част на исковата молба. Еднозначността на данните, съдържащи се в събраните по делото доказателства, според първоинстанционния съд безусловно обуславя решаващия извод - въпросните негативни състояния са пряка и непосредствена последица от противоправните действия предприети от служителите от администрацията на [населено място]. Предвид установеното, първоинстанционният съд формирал извода, че са установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) във връзка с чл.74, ал.2 от ЗЗДискр., като при преценка на ефекта на осъществената дискриминация спрямо ответника по Касация Ангелов, обосновал че обезщетение в пълния претендиран размер от 3000 лева се явява справедливо за обезщетяване на претърпените от него неимуществени вреди. Върховният административен съд - пето отделение, споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и частично правилно. Член 4 ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. се включват следните елементи: осъществена спрямо ищеца дискриминация /неравенство в третирането/ при изпълнение на административна дейност; вреда от такъв административен акт - неимуществена в случая и причинна връзка между осъществената дискриминация и претърпените вреди. При липсата на който и да е от елементите на посоченият фактически състав не може да бъде ангажирана отговорността на държавата на основание чл. 1, чл. 1 от ЗОДОВ. В случая са налични всички предпоставки за ангажиране отговорността на ГД ИН , както правилно е приел първоинстанционния съд, предвид наличието на осъществена спрямо Ангелов непряка дискриминация, установена с влязъл в сила акт на КЗД. От събраните в първоинстанционното производство доказателства се установява, че чрез насилственото обръсване на брадата на Й. Ангелов , на 09.08.2016 г., по отношение на него затворническата администрация е осъществила дискриминация по признак религия Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви по отношение на всеки един от елементите на фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, които се споделят от касационната инстанция и не следва да се преповтарят, с оглед разпоредбата на чл.221, ал.2, изр.2 АПК. Предвид установеното държавата, в лицето на ГД ИН , дължи обезщетение за претърпените от Ангелов неимуществени вреди, което обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) се определя от съда по справедливост, при съобразяване с конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от което се претендират вреди. Настоящият състав намира, че справедливото обезщетение за причинени неимуществени вреди, съобразно обстоятелствата при които е извършено увреждането, продължителността и въздействието на вредите върху Ангелов не основава възприетото от първоинстанционния съд, че претендираната от ищеца сума е доказана в пълен размер, поради което претенцията е изцяло уважена. Кои са конкретните в случая , обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от което се претендират вреди, които следва да бъдат съобразени. АС-Пазарджик дословно е възпроизвел в съдебния акт на показанията на двамата разпитани от първоинстанционния съд свидетели, но не е обсъдил противоречията помежду им, а опирайки се на тях е приел, че искът е доказан изцяло по размер. Първият свидетел Д. Петров е пребивавал в една килия с Ангелов почти през целият исков период / 2020 г./ , включително и в болничното заведение през 2016 година, когато Ангелов е дискриминиран чрез насилственото му обръсване. Същият заявява, че обръсването брадата на ответника по касация , макар и принудително, не е рефлектирало върху емоционалното и психично състояние на лицето, което да има видими външни проявления- страх, унижение, смущения в съня. Различни са твърденията на Г. Рудов , също лишен от свобода , изтърпявал наказанието си в една килия с Ангелов, но само в един отрязък от време през 2020 година. Същият свидетелства за тревожност у Ангелов, произтичаща от отминалите през 2016 година събития с дискриминирането му, тревожност , безсъние, непрестанно пушене. Притесненията си свързвал с верската си принадлежност и свързаното с това различно третиране и отношение към него от страна на затворническата администрация. Ето защо, настоящата съдебна инстанция приема, че след като по отношение на Ангелов по надлежният ред е установено дискриминационно отношение то несъмнено същият е търпял неимуществени вреди както към момента на увреждането/2016 година/, така и впоследствие. Липсват доказателства за твърденията му, че търпи такива вреди и към момента на предявяване на иска/ за които също претендира да бъде обезщетен/ , а не се касае за субективно схващане. Липсват доказателства, че телесната му неприкосновеност към момента на разглеждане на спора е застрашена и по- какъв начин. Настоящата съдебна инстанция, приема, че за претърпени и търпени чувство на срам, унижение и малоценност следствие на осъществената спрямо Ангелов дискриминация, на религиозна основа, на основание чл.52 ЗЗД , по справедливост следва да бъде присъдена сумата 1 000 лева. Затова , решението в осъдителната му част следва да бъде отменено за сумата над 1000 лева и претенцията да бъде отхвърлена за разликата над тази сума. Воден от изложеното, Върховният административен съд, пето отделение,