Решение № 14341 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8923/2011 г.

Решение № 14341 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8923/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Георгиев Производството е касационно по реда на Глава седма - чл. 84 - 92 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ във връзка с Глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Татевик Алексанян, гражданка на Армения, против Решение № 7451 от 30.05.2011 г. на Върховния административен съд, Трето отделение по адм. дело № 1478/2011 г. С него се отхвърля жалбата й срещу Решение № 513/6.12.2010 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. Поддържат се доводи за неправилност на решението с искане за отмяната му поради нарушения на административно производствените правила необоснованост и противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изразяват се в неправилно отчитане на фактите по делото и доводите за наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ с оглед на обстоятелствата в бежанската история. В писмената защита се доразвива жалбата в смисъл, че хуманитарен статут може да бъде предоставен съгласно чл. 9, ал. 8 ЗУБ и по други причини от хуманитарен характер, които се изразяват в здравословно състояние и специфики на социално положение, а в случая семейството живее в България от 16 години и напълно се е интегрирало в нея. Ответникът, Държавната агенция за бежанците не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. От доказателствата по делото е установено, че молбата за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут е последваща, по смисъла на § 1, т. 6 ДР на ЗУБ. При това положение необходимо изискване на закона е да се представят нови доказателства, тъй като са преклудирани предходните, по които е имало произнасяне. Не са събрани тези нови доказателства, нещо повече, през тези години политическата и икономическа обстановка в Армения е подобрена, поради което съдът е направил верни изводи, че не са доказани предпоставките, при които се предоставя статут на бежанец или хуманитарен статут. Установено по делото е, че причините за напускането на Армения са икономически. Само този факт, че Алексанян пребивава в страната ни вече 15 години не е ново обстоятелства по смисъла на ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Този факт обаче считам за относим към решението на въпроса за предоставяне на хуманитарен статут. Съдът не е изложил мотиви относно приложението на разпоредбата на чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Такива мотиви, но без позоваване на доказателства, кратко са посочени от административния орган. Възразено е против тях в първоначалната жалба, но съдът не е изследвал тези обстоятелства, нито е анализирал разпоредбата и конкретното и приложение в случая. След като има данни, че цялото семейство на Алексанян е от 15 г. в страната ни - т. е. родители и другите им деца, че тя тук е израснала и учила, има непълнолетен брат и сестра, че семейството няма никакво имущество в Армения, че е изгубена връзката със страната по произход, очевидно е необходимо да се съберат доказателства в тази насока и да се преценят те в контекста на чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Върховният административен съд, Петчленен състав на първа колегия намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред съда е образувано по жалба на касаторката Татевик Алексанян, гражданка на Армения, против Решение № 513/6.12.2010 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. С него се отказва предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна по съображенията, че се иска закрила, мотивирана с факти и обстоятелства които са извън приложното поле на ЗУБ. Сочените обстоятелства, за интегрирането на семейството й в България, в която пребивава от 1995 г. прекъсване на връзките със страната по произход и липсата на перспектива за развитие в нея са приети, че не могат да служат за основание за предоставянето на международна закрила под формата на статут на бежанец и хуманитарен статут в какъвто смисъл са изводите и на административния орган в обжалваното решение. Съдът е приел от фактическа страна че няма доказателства установяващи съществуването на страх от преследване спрямо чужденката в държавата по произход поради нейната раса, религия националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и8или убеждение и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на властите в Армения или да се завърне в нея. Прието е, че няма и данни да е изправена пред реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9 ЗУБ което да обосновава необходимост за закрила. Поддържаните доводи за запазване целостта на семейството, образование и интеграция и социални контакти в България, са преценени от съда в обжалваното решение като мотиви относими към друго производство, а в настоящето не попадат в хипотезите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. При изложените съображения жалбата е отхвърлена. Решението е правилно. Касационната жалба е основана на мотивите, поддържани и пред съда, относно фактите, че касаторката пребивава в страната от 1995 г., получила е образование в България, в която се намира семейството й, интегрирало се напълно. Също така се поддържа, че има незадълбочено обсъждане на тези факти от административния орган и съда относно наличието на материалните предпоставки за предоставяне на закрилата по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Тези доводи са неоснователни, тъй като в производството пред административния органи и пред съда са установени всички факти и са изложени мотиви по тях, че не се включват в хипотезите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За необходимост от тази закрила съдът е анализирал цитираните разпоредби и установил еднозначно фактите относно положението в държавата по произход и извел обосновани изводи че закрилата предвидена в ЗУБ не може да бъде предоставена. Представителят на прокуратурата дава заключение за основателност на жалбата в частта относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут в хипотезата на чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Тези доводи са неоснователни, тъй като хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации, каквито причини не са налице. Предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут е закрила за чужденеца по причини свързани с държавата му по произход в която не може да се завърне. Характеристиките на закрилата изключват факти и обстоятелства свързани с желанието на чужденеца по избор за пребиваване по икономически, социални причини и други причини зависещи изцяло от волята му без да е налице реална опасност от посегателства описани в чл. 9, ЗУБ, без да е налице страх от преследване по причините в чл. 8 ЗУБ. Така описаните обстоятелства са обсъдени от административния орган и съда в обжалваното решение, но не те не водят до предоставяне на закрила по ЗУБ и постановеното решение в този смисъл е правилно. Тези обстоятелства имат значение в друго производство, но не и в настоящето което има за цел да предостави закрила от каквато жалбоподателката не се нуждае. При изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия