Решение № 14943 от 8.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6288/2009 г.

Решение № 14943 от 8.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6288/2009 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С Решение № 119 от 20.03.2009 г., постановено по адм. д. № 610/08 г. Великотърновският административен съд, VII-ми състав, е отхвърлил жалбата на " Електра - 94" ООД - гр. Плевен, представлявано от Милчо Благоев Ненчев, срещу ревизионен акт № 1508003/04.06.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Плевен, потвърден с Решение № 312/11.08.2008 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново, като е осъдил "Електра - 94" ООД да заплати на Д "ОУИ" - гр. В. Търново сумата 490 лв. разноски по делото. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Електра - 94" ООД - гр. Плевен, представлявано от управителя Милчо Благоев Ненчев, чрез пълномощника му адв. Найден Найденов. В същата се прави оплакване, че решението на Великотърновския административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба са развити подробни доводи в тази насока. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да уважи жалбата против РА. Претендира се присъждане на разноски. Ответният по жалбата директор на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново чрез своя процесуален представител взема становище, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Великотърновският административен съд е отхвърлил жалбата на "Електра - 94" ООД - гр. Плевен, представлявано от Милчо Благоев Ненчев, срещу ревизионен акт № 1508003/04.06.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Плевен, потвърден с Решение № 312/11.08.2008 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Велико Търново. Административният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в предвидената в закона форма и при спазване на материално-правните и процесуално-правните изисквания. Възраженията на жалбоподателя са разгледани по отделни доставчици. Така за непризнатото право на данъчен кредит по доставките на ЕТ "Строй комерс - Елеонора Спасова" е направен анализ на събраните доказателства и е прието, че въз основа на тях не може да бъде установена реалност на извършените доставки. Изложени са мотиви, че въпреки дадените указания жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства относно това да този обем строително-монтажни работи, които са предмет на фактурите, може да бъде изпълнен от доставчика с притежавания от него материално-технически и кадрови потенциал, както и не е ангажирал доказателства за извършени разходи от страна на доставчика във връзка с изпълнение на доставките, като тези обстоятелства не са установени от заключението на вещото лице. По отношение на непризнатото право на данъчен кредит по доставките на "Мобил 91" АД административният съд е посочил, че не е установено, в това число и чрез експертиза, начисляването на данъка от доставчика като кумулативно условие по чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.), както и че не е опровергана констатацията за наличие на хипотеза по чл. 65, ал. 4, т. 4 от същия закон. Сходни са и мотивите за непризнато право на данъчен кредит по доставките на "Лилия" ЕООД. Решението на Великотърновския административен съд е правилно и законосъобразно. Оплакванията на касатора относно непризнатото право на данъчен кредит по фактурите на ЕТ "Строй комерс - Елеонора Спасова" са за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че в РА и решението на директора на Д "ОУИ" - гр. Велико Търново не е спорно обстоятелството, че услугите, предмет на фактурите са реално извършени, поради което неправилно административният съд приема, че липсват реални доставки. Твърди се още, че в хода на делото са представени достатъчно писмени доказателства, които ведно със заключението на вещото лице установяват по несъмнен начин както реалното извършване на услугите, така и начисляването на данъка. Направените оплаквания са неоснователни. От данните по делото е видно, че въпросът за реалността на доставките е стоял както пред ревизиращия екип, така и при административното обжалване, поради което не може да се приеме, че той е обсъждан от решаващия съд самоцелно и по начин, който накърнява правото на защита на страната. Всички събрани в хода на процеса доказателства са внимателно обсъдени и анализирани от съда, в резултат на което са направени и съответни изводи. Нещо повече - съдът е дал указания на жалбоподателя относно ангажиране на доказателства за основния спорен въпрос - дали едноличният търговец разполага с технически и кадрови потенциал да изпълни фактурирания обем строително-монтажни работи. След като такива не са ангажирани, а и не установено доставчикът да е осчетоводил разходи по изпълнението на услугите, то е направен обоснован извод, че липсват реални доставки, което е едно от кумулативните условия за възникване на право на данъчен кредит. По отношение на непризнатото право на данъчен кредит по доставките на "Мобил 91" АД и "Лилия" ЕООД - гр. Видин се правят оплаквания, че решението на административния съд противоречи на тълкуването на закона, дадено в решението на Европейския съд по правата на човека от 16.12.2008 г. по дело 3991/03 г. - "Булвест" АД срещу България. Навеждат се доводи, че от събраните по делото доказателства, в това число съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че "Електра - 94" ООД е изпълнила своите задължения по осчетоводяване на данъка, поради което на дружеството не може да бъде вменена отговорност за поведението на доставчиците. Направеното оплакване е неоснователно, доколкото въпросните дела нямат идентичен предмет, тъй като по цитираното дело спорът между страните е свързан с късното начисляване на данъка, а не относно реалността на извършените доставки и наличието на останалите изисквания на закона. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Великотърновския административен съд не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,