Решение № 9730 от 16.10.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационнa жалбa на И. Юруков от гр. София против решение 6043 от 20.10.2022 г., постановено по адм. дело 6671/2022 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед РД-01-236 от 24.04.2020 г. на министъра на здравеопазването ,с която е разпоредено в т.2 от Заповед РД-01-197/11.04.2020г на Министъра на здравеопазването думите 26.04.2020г включително да се заменят с думите 13.05.2020г включително . В касационна жалба са наведени доводи за неправилност и необоснованост на решението, като постановено при неизяснена фактическа обстановка.В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.Депозирана е молба от адв. Юрукова като пълномощник на касатора с искане за присъждане на разноски. Ответникът по касация - министърът на здравеопазването, действащ чрез процесуалния представител гл. юрк. Трифонова, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, при извършената служебно проверка на оспореното съдебно решение и вземайки предвид наведените от касатора доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. От фактическа страна е установено, че с решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание, по предложение на Министерския съвет и на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България и във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19, е обявено извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г., и е възложено на Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID-19 и в съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България. Със заповед РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, в сила от 13.03.2020 г., впоследствие изменяна многократно, във връзка с епидемичната обстановка, създадена от разпространението на COVID-19 и обявеното с решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание извънредно положение, са въведени противоепидемични мерки на територията на Република България. С процесната заповед РД-01-236 от 24.04.2020 г. на министъра на здравеопазването ,с която е разпоредено в т.2 от Заповед РД-01-197/11.04.2020г на Министъра на здравеопазването думите 26.04.2020г включително да се заменят с думите 13.05.2020г включително. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган - министъра на здравеопазването, при спазване на изискванията за форма и съдържание, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и спазване на материалния закон. За да достигне до този извод съдът е преценил, че към момента на издаването ѝ са били налице предпоставките на чл. 73 от АПК. Посочено е, че държавите-членки на ЕС имат задължение да предприемат адекватни мерки за защита на населението от разпространение на COVID-19, като чл. 2 от ЕКПЧ задължава държавите да установят законодателна рамка и да прилагат регулаторни рамки за опазване на живота на гражданите. Възпроизведени са част от мотивите към решение 10 от 23.07.2020 г. на Конституционния съд на Република България по к. д. 7/2020 г. Обсъдени са статистически данни и са посочени примери в световен мащаб и с исторически характер. Посочено е,че задължителното носене на предпазна маска е въведено със Заповед РД-01-197/11.04.2020г на Министъра на здравеопазването,която е била предмет на оспорване по адм. дело 6218/2021г по описа на АССГ.Производството по това дело е приключило с решение 2071/28.03.2022г,с което жалбите против заповедта са били отхвърлени като неоснователни,като същото решение е влязло в законна сила като необжалвано на 29.04.2022г. Заповедта,предмет на първоинстанционното производство единствено удължава срока на действие на предходната заповед от 11.04.2020г, разпореждащ задължение за носене на предпазни маски. Оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, като не се установяват наведените от касатора основания. Правилен е установеният от първоинстанционния съд извод за законосъобразност на процесната заповед, като постановена от компетентен орган, в законоустановената форма, в съответствие с административно-производствените правила и материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗдр./, (изм. и доп. ДВ. бр.28 от 24 март 2020 г.) при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. Нормите на ал. 7 и 8 от същия член в относимата редакция регламентират, че мерките по ал. 1 може да включват и временно ограничаване придвижването на територията на страната, както и временно спиране или ограничаване на експлоатацията или режима на работа на обекти с обществено предназначение и/или други обекти или услуги, предоставяни на гражданите, в случаи на обявено извънредно положение по чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България. При въведени противоепидемични мерки по ал. 1 или 2 носенето на предпазна маска е минимално необходимото за минимализиране на преноса на въздушно капков поток в следствие на издишан от контактни или болни лица въздух. Съгласно чл. 73 от АПК - "Общ административен акт, издаден в неотложни случаи", когато неотложно трябва да се издаде общ административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. Заповедта на министъра на здравеопазването е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, предоставени с чл. 63 от Закона за здравето. В цитираното от първоинстанционния съд решение 10 от 23.07.2020 г. на Конституционния съд на Република България по к. д. 7/2020 г. е посочено, че рискът от разпространяване на заразна болест и превръщането на това разпространяване в епидемия е предмет на преценка на представителите на медицинската наука. Развитието и познанието на науката за всяка от болестите, разпространението на която би могло да обуслови обявяването на извънредна епидемична обстановка, е динамично, зависи от голям брой фактори и е непредвидимо обстоятелство, с оглед което не би могло отнапред да бъде определено с какви темпове ще се развива една заразна болест, нито доколко ефикасни ще са средствата на медицината за нейното противодействие. При заразните болести непосредствената опасност от тяхното разпространение се измерва с "индекс за контагиозност". При заразни болести от групата на т. нар. особено опасни инфекции (високо контагиозни и тревожно смъртоносни заразни заболявания) или непозната зараза, при която разпространението е под формата на взрив (внезапно заболяване на голяма група от хора на ограничена територия), обосновано с оглед степента на риска от заразяване на голям брой хора ще е вземането на строги и спешни мерки против тяхното разпространение. В съображение 13 от преамбюла на Регламент (ЕС) 2021/953 Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2021 година е посочено, че макар същият да не засяга компетентността на държавите членки да налагат ограничения на свободното движение, в съответствие с правото на Съюза, за ограничаване на разпространението на SARS-CoV-2, той следва да допринесе за улесняване на координираното постепенно премахване, когато е възможно, на тези ограничения в съответствие с Препоръка (ЕС) 2020/1475. Тези ограничения могат да бъдат отменени по-специално по отношение на ваксинираните лица, в съответствие с принципа на предпазните мерки, доколкото научните доказателства относно ефектите от ваксинацията срещу COVID-19 стават все по-достъпни и подкрепят във все по-голяма степен заключението, че се постига прекъсване на механизма на предаване.В тази насока носенето на предпазна маска също сe явява пропорционална мярка в намесата на личния живот на гражданите,която предпазва от заразяване с вируса.Наличието на непосредствена (близка, предстояща) опасност за живота и здравето на гражданите обуславя предприемането на бързи и адекватни мерки за противодействие. Народното здраве и общественият ред са част от ценностите, за чиято защита може да бъде временно ограничавано упражняването на редица права и свободи на гражданите. Целта на акта е опазване на живота и здравето на гражданите като неотложен приоритет и съответства на законовата цел. Мярката отговаря на изискването за справедлив баланс между защитимите интереси и засягането на субективни права в степен пропорционална на преследваната от закона цел. Държавите имат общо задължение съгласно Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи / Конвенцията или ЕКПЧ/ да предприемат адекватни мерки за защита на населението от разпространение на COVID-19. Член 2 от ЕКПЧ, уреждащ правото на живот е една от фундаменталните разпоредби на Конвенцията, която задължава държавите да установят законодателна рамка и да прилагат регулаторни рамки за опазване на живота на населението /Lopes de Sousa Fernandes срещу Португалия, решение на Голямата камара от 19 декември 2017 г. / Освен това, както е посочил Конституционният съд в решение 10 от 23.07.2020 г. : не би могло отнапред да бъде определено с какви темпове ще се развива една заразна болест, нито доколко ефикасни ще са средствата на медицината за нейното противодействие. В тази връзка от съществено значение е внезапния и непредвидим характер на пандемията и съобразяването при издаване на акта на целта на закона, определена с разпоредбите на чл. 1 и чл. 2 от ЗЗдр. - опазването на човешкото здраве. Наличието на непосредствена (близка, предстояща) опасност за живота и здравето на гражданите обуславя предприемането на бързи и адекватни мерки за противодействие. Ноторен факт е, че с цел ограничаване разпространението на епидемията (пандемията) от COVID - 19 в държавите членки на Европейския съюз и в световен мащаб са предприети съответни мерки за опазване на здравето и живота на гражданите, включително и посочената в процесната заповед- носене на предпазна маска за определен период от време,в който нивата на заболеваемост се покачват интензивно. При издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и заповедта не противоречи на относимите материалноправни разпоредби. Съдът е изложил подробни аргументи, досежно наличието на правни и фактически основания за издаването на оспорения административен акт и задължението на държавите членки да предприемат адекватни мерки за защита на населението от разпространение на COVID-19, в съответствие с чл. 2 от ЕКПЧОС,включително и по отношение на чл.2 пар.1 от Протокол 4 на ЕКПЧОС, като в тази насока са изложени мотиви, които се споделят от настоящия касационен състав, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изречение 2-ро от АПК същите не следва да бъдат преповтаряни. По отношение на доводите, касателно неосигуряване на необходимото количество маски в търговската мрежа и липсата на достатъчно средства за закупуването им, следва да се посочи, че същите са относими не към законосъобразността на акта, а към неговото изпълнение. По изложените съображения като правилно решението на Административен съд София - град следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразно фактическата и правна сложност на спора съдът определя в размер на 150 лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение