Решение № 16867 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2295/2011 г.

Решение № 16867 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2295/2011 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) Образувано е по жалба на Пламен Симеонов Цветков срещу решение № 20 от 18.01.2011 г. по преписка № 62/2010 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД/Комисията). В жалбата се твърди, че не е налице нарушение на ЗЗДискр. т. к. действията, извършени от жалбоподателя, не представляват тормоз или подбуждане към дискриминация по смисъла на § 1, т. 1 и т. 5 ДР ЗЗДискр., защото след излъчването на финалната дискусия от кампанията "Българските събития на ХХ век" на 04.03.2010 г. жалбоподателят се е извинил в телевизионен ефир за негативното окачествяването на жителите на Димитровград. Той твърди, че действията му нямат за цел или резултат уронване на достойнството на жителите на града, а е изразил становище като професионален историк относно неудачността градът да носи името на историческа личност, която жалбоподателят оценява отрицателно от гледна точна на развитието на Република България като страна и общество. В тази насока се прави довод, че останалите ответници в административното производство Лилия Костадинова Абаджиева и Българска национална телевизия са фактически оправдани, т. к. не са санкционирани с глоба за нарушение на забраната за дискриминация, а КЗД незаконосъобразно се е десезирала от преценка на поведението на друг участник в дискусията проф. Божидар Димитров, чиито коментари също не са били лицеприятни за Димитровград и неговите жители, като част от коментарите на този участник са приписани на жалбоподателя. Жалбоподателят прави оплакване, че по повод изразеното от него осъждане на комунистическия режим в качеството му на професор по история, КЗД превратно е квалифицирала историческото му становище като нанасяне на обида на жителите на града. В допълнителни писмени бележки е направен довод относно липсата на процесуална легитимация на кмета на община Димитровград да сезира КЗД от името на всички жители на града. Жалбоподателят моли обжалваното решение да бъде отменено като незаконосъобразно, поради неправилна преценка на фактическите обстоятелства по преписката, нарушение на материалноправните разпоредби на ЗЗДискр. относно установяването на дискриминация, чл. 9 и чл. 10, ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и чл. 39 от Конституцията на Република България, гарантиращи свободата на словото и правото на жалбоподателя публично да изрази мнение. Ответникът - КЗД, моли жалбата да бъде отхвърлена. Заинтересованите страни - кметът на община Димитровград и Българска национална телевизия, не са взели становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по същество я счете за основателна. С обжалваното решение КЗД е уважила сигнала, подаден от Стефан Димитров Димитров, кмет на община Димитровград, във връзка с Решение № 924/05.03.2010 г. и Декларация в защита на Димитровград и неговите жители, приети от Общински съвет - Димитровград; установила е дискриминация под формата на тормоз и подбуждане към дискриминация по смисъла на чл. 5, във вр. с § 1, т. 1 и т. 5 ДР ЗЗДискр., извършени от проф. Пламен Симеонов Цветков чрез публично изразени, явно негативни и унижаващи характеристики и квалификации за Димитровград и неговите жители в предаването "Събитията на ХХ век", излъчено по Българска национална телевизия на 04.03.2010 г., поставящ общ унизителен и негативен етикет на жителите на града като общност, свързани поради своето местоживеене, което е част от тяхното лично и обществено положение на граждани на Република България, с които се цели да се внуши на зрителите на Българска национална телевизия, че те са иманентно свързани с една единствена политическа сила, т. к. са гласували за нея; на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗДискр. е наложила глоба в размер на 250 (двеста и петдесет лева) за нарушение на чл. 5, във връзка с § 1, т. 1 ДР ЗЗДискр. и глоба в размер на 250 (двеста и петдесет) лева за нарушение на чл. 5, във вр. с § 1, т. 5 ДР ЗЗДискр. на проф. Пламен Симеонов Цветков; на основание чл. 47, т. 11 ЗЗДискр. е препоръчала на Лилия Костадинова Абаджиева да не употребява непремерени изрази, които, изказани публично, могат да засегнат човешкото достойнство и на същото правно основание е препоръчала на Българска национална телевизия като национална телевизионна медия да не допуска правото на свободно изразяване на мнение, гарантирано с чл. 10, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), в ефира на Българската национална телевизия да създава предпоставки за косвена дискриминация, имайки предвид потенциала на телевизионната медия с по-силен ефект върху зрителите, както и влиянието й върху процеса на формиране на мнения. За да постанови обжалвания административен акт, КЗД е образувала производство по сигнал на кмета на община Димитровград с оплаквания за извършена по отношение на жителите на град Димитровград дискриминация чрез устни коментари и квалификации от ефира на Българска национална телевизия от страна на проф. Пламен Симеонов Цветков и Лилия Костадинова Абаджиева (режисьор), направени в пряко предаване, част от кампанията "Българските събития на ХХ век", по Българската национална телевизия на 04.03.2010 г., в която кампания в категория "Строеж на ХХ век" на финала е класиран Димитровград. КЗД е счела, че квалификациите и определенията, дадени от Пламен Цветков, и излъчени на живо в посоченото предаване - "град, застинал във времето", "с отвратителна сталинска архитектура", "червена крепост", "самите хора там са нещо сбъркани" са накърняващи честта и достойнството на жителите на Димитровград, независимо че са направени по съображения, посочени от Пламен Цветков, че градът носи името на "изключително зловещ човек в нашата история". Счетено е, че се поставя общ негативен етикет за всички жители на града, който ги свързва единствено и само с личността на Георги Димитров и сочения като опозоряващ "сталински режим" поставя в унизително положение две поколения граждани, които освен граждани на града са и граждани на Република България и подчертаното свързване на гражданите на Димитровград с една определена политическа партия и с една единствена историческа личност, определена като "един изключително зловещ човек в нашата история" и "най-отвратителния предател в цялата човешка история", следва да се квалифицира като неблагоприятно третиране. Прието е, че поради местоживеенето или мястото на раждане в Димитровград, жителите на града попадат в общата квалификация на проф. Пламен Цветков "самите хора там са нещо сбъркани". КЗД е приела, че мнението на проф. Пламен Цветков, чрез което той обособява жителите на Димитровград като хора, живеещи в град, представляващ "червена крепост", "с отвратителна сталинска архитектура" нарушава принципа за равно третиране, без оглед на каквито и да било характеристики, включително местоживеене, като част от личното и обществено положение на личността, убеждение или друг някакъв защитен от закона признак. КЗД е счела, че е налице дискриминация въз основа на политически признак и поради местоживеенето в град Димитровград, т. к. чрез словесното изказване в телевизионния ефир е накърнено достойнството на жителите на същия град. Прието е, че това е извършено като основната тема на дискусията в живото предаване е изместена в посока да се подчертае цялостната среда на живот и да й се постави общо клеймо "сталинска", "червена крепост", поради което хората от града са намерени от ответника проф. Цветков за "сбъркани". КЗД е счела, че обясненията на ответната страна не опровергават извода, че посочените квалификации не представляват общ негативен етикет на всички жители на града като общност. Прието е, че чрез словесните определения и пояснения, цитирани по-горе, характер на пряко и умишлено се въздейства върху зрителите на предаването и чрез телевизионната медия проф. Пламен Цветков цели да насърчи същите да възприемат изложеното от него по отношение на Димитровград и неговите жители с аргумента, че са гласували за една определена политическа партия, като по този начин засяга населението на града както като общност, така и индивидуално всеки един от неговите жители, като внушава на зрителите, че те са иманентно свързани със сталинизма и че техният град представлява "червена крепост". КЗД е счела, че посочените словесни изявления освен, че накърняват достойнството на жителите на Димитровград, представляват и подбуждане към дискриминация по смисъла на § 1, т. 5 ДР ЗЗДискр., т. к. представляват пряко и умишлено насърчаване, даване на указания, оказване на натиск или склоняване към извършване на дискриминация, когато подбуждащият е в състояние да повлияе на подбуждания, в конкретния случай именно чрез внушения от ефира на националната телевизионна медия. Прието е, че дори в предаването "Денят започва", излъчено на 08.03.2010 г., ответникът проф. Цветков поднася извинение към жителите на Димитровград, като в същото време въздействащо посочва Димитровград като "град с мрачни сгради", който трябва да се "поочовечи", което не внушава възприятие за извинение в контекста на репликата "нещо, което не е трябвало да казвам, трябва да се извиня", последвана от също толкова внушаващи унизителни и явно негативни квалификации за Димитровград: "дълго време беше червена крепост", "личат си трите села и най-големият пазар за диви животни", които отново засягат достойнството и чувствата на хората, свързани и живеещи в посочения град. По отношение словесното изявление в предаването на 04.03.2010 г. на другия ответник Лилия Костадинова Абаджиева, че Димитровград е "родината на новите идоли - на перхидролените травестити" е прието, че същата не е осъществила дискриминация по сексуален признак. Прието е, че Лилия Абаджиева в контекста на излъченото предаване и на театрално-режисьорската й кариера, е изказала лично мнение по отношение на поп-фолк културата. Счетено е, че макар по нейните собствени думи, това е "непремерен" израз в ефир, цялостното й участие в дискусията, проведена на живо, е насочено към фундаменти на националната култура, не само на културния живот в Димитровград, и в този контекст, като представител на културните среди, тя изразява лично мнение по отношение на културата и културните процеси в България, което КЗД е счела за доказано с дадените от нея обяснения, че изказването й е адресирано само към поп-фолк културата, която по нейните разбирания "развращава нашите деца". КЗД е счела, че свидетелските показания на Калоян Ленков (актьор) потвърждават извода за липса на дискриминация по сексуален признак от страна на ответника Лилия Абаджиева. По отношение на Българска национална телевизия е прието, че като национална телевизионна медия, същата при излъчване на предаването на 04.03.2010 г. е спазила принципа, установен в чл. 10, ал. 1 ЗРТ, за гарантиране правото на свободно изразяване на мнение, както и изискването на чл. 18 с. з., като е предоставила право на отговор на кмета на Димитровград в равностойно време чрез неговото участие в предаването "Денят започва" на 08.03.2010 г. Същевременно КЗД е приела, че макар Българската национална телевизия да е съобразила Етичния кодекс на българските медии, в някои случаи свободното изразяване на мнение чрез медиите поражда косвена дискриминация, т. к. телевизионната медия съдържа потенциал да има по-силен ефект върху зрителите и влияе върху процеса на формиране на мнения, поради което по отношение на ответника Лилия Абаджиева и заинтересованата страна Българска национална телевизия КЗД е приела цитираните по-горе препоръки. Относно допустимостта на образуваното пред КЗД производство по същество, съдът намира довода на жалбоподателя за липса на процесуална легитимация на кмета на община Димитровград да представлява жителите на града в разглежданото производство пред КЗД като общност и да подава жалба до Комисията от тяхно име за неоснователен, т. к. КЗД е сезирана със сигнал, който може да бъде подаден от всяко лице, не само от засегнатото от неравно третиране, а и от свидетел на такова, въз основа на който по своя преценка е КЗД законосъобразно е образувала производството и се е произнесла с решение. Върховният административен съд, седмо отделение, след като извърши служебна проверка за валидността и законосъобразността на решението в обжалваната част на основанията за отмяна по чл. 146, т. 1 - 5 АПК, счете, че същото е незаконосъобразно поради нарушение на материалноправната разпоредба на чл. 5 ЗЗДискр., във връзка с § 1, т. 1 и 5 ДР ЗЗДискр. Комисията неправилно е тълкувала установените по делото факти, поради което незаконосъобразно е приела, че е налице тормоз и подбуждане към дискриминация. Основателно е оплакването в жалбата, че изказаното мнение на проф. Цветков представлява една страна от публичен дебат по повод класирането на строежа на Димитровград като едно от най-значимите български събития на ХХ век в кампанията на Българската национална телевизия. Основателно жалбоподателят твърди, че публично е упражнил правото си на изразяване, с което не е засегнал достойнството на жителите на Димитровград като общност и не е нарушил забраната за дискриминация, а публичната му словесна изява следва да се разглежда като проява на свободата на словото и на индивидуалното право на изразяване и разпространяване на мнение, гарантирано от Конституцията на всеки български гражданин. Безспорно е по делото, че определени изрази на проф. Пламен Цветков, Лилия Абаджиева и проф. Божидар Димитров във финалната дискусия на 04.03.2010 г. на предаването "Българските събития на ХХ век" при отстояване на личната им позиция по въпроси, свързани с начина, по който е извършен строежът на Димитровград, архитектурният стил на града, името на същия град и поп-фолка като явление, като на Димитровград е приписано качеството на средище на поп-фолка, са възприети като обидни от част от средите в Димитровград и са предизвикали ответна реакция от страна на представляващите града кмет и Общински съвет. Безспорно е, че употребените изрази от проф. Цветков показват професионалната му оценка за историческите събития от периода на управление на Българската комунистическа партия, като същевременно ясно демонстрират политическите му убеждения, съответно позицията на Лилия Абаджиева е категоричен израз на отрицанието на поп-фолк от гледна точка на професионалната й кариера и лична естетическа и нравствена позиция. От фактическа страна е безспорно също така, че кметът на община Димитровград е получил право на отговор непосредствено след излъчването на предаването на 04.03.2010 г., а именно на 08.03.2010 г. пряко в телевизионен ефир в сутрешното предаване "Денят започва" в дискусия с проф. Цветков. В същото предаване проф. Цветков двукратно се извинява за употребения от него израз по отношение на жителите на Димитровград като "сбъркани хора", във връзка с определянето на архитектурата на града като "отвратително сталинска" и твърдението му, че Димитровград "продължава да бъде непрекъснато червена крепост от 1989 г. насам...". Точните думи, с които жалбоподателят изразява извинението си са следните: "В бързината съм казал нещо, което не е трябвало да казвам. Не може цяла една общност да се определя по някакъв (такъв) начин...винаги съм бил противник на този начин на мислене...че са "сбъркани хора"...това наистина е нещо, за което трябва да се извиня...още повече, че имам и приятели, и съмишленици от този град...естествено, че те не може да са сбъркани хора"... (- водещият на предаването Марин Маринов - "още като факт не е вярно, че от 1989 г. насам е управляван...че е "червена крепост"; ...след уточнение на кмета на Димитровград, че е чл. на Съюза на свободните демократи и че най-широко представената партия в общинския съвет на града е ГЕРБ)..... проф. Цветков: за това също искам да се извиня...така че се извинявам и за това, действително не бях информиран, че има някаква промяна...но не може да се отрече, че дълго време този град беше една от червените крепости в България". При тези данни, съдът намира, че мотивите на КЗД съдържат очевидни фактически неточности, както и неправилно тълкуване на фактическата обстановка, в какъвто смисъл са оплакванията в жалбата. На първо място, неправилен е изводът на КЗД, че жалбоподателят съзнателно е изместил темата на предаването и чрез мнението си за архитектурата на града целенасочено се е опитал да въздейства и внуши на зрителите, че жителите на Димитровград са свързани със сталинизма и че техният град представлява "червена крепост". Цялостният анализ на изказването на жалбоподателя в рамките на няколко минути на 04.03.2010 г., както и ясно дадените обяснения относно това, какво е искал да каже с приетите за дискриминиращи квалификации от страна на КЗД на 08.03.2010 г., достатъчно ясно свидетелстват за факта, че се касае до изразяване на лична позиция и цитиране на исторически факти относно начина на построяването на Димитровград, според жалбоподателя хората "по принуда са го изграждали", отстояване на мнението, че архитектурният облик на града е по сталински модел и че най-важното е името на града да бъде сменено, т. к., по категорично мнение на жалбоподателя, то е свързано с личност, която е била "дясната подметка на Сталин". Действително изразени са категорични политически виждания и оценки, както и ясно отрицателно отношение към случаите, в които една общност се проявява масово като поддържник на идеология, отречена от съвременната международна демократична общност. Поведението на жалбоподателя представлява израз на гражданска позиция, гарантирана от свободата на словото, макар да е по повод, непряко свързан с нейната същност. Върховният административен съд, седмо отделение, счита, че квалификацията, дадена от жалбоподателя "сбъркани хора" действително накърнява достойнството на жителите на Димитровград като общност. Неправилно КЗД счита, че тази квалификация отразява оценка за жителите на града поради политическа принадлежност или местоживеене или месторождение. В действителност, това е непремерен израз, емоционална реакция, за което свидетелства и публичното извинение на жалбоподателя, както и обясненията, дадени в открито заседание пред КЗД на 19.10.2010 г. и писменото становище до Комисията. Преценката на КЗД, че извинението на 08.03.2010 г. не внушава възприятие за извинение е фактологически некоректна, т. к. думата "поочовечи", цитирана в обжалваното решение е извадена от контекста на цялото изказване, окачествената като негативна квалификация "дълго време беше червена крепост" представлява образна оценка на неутрален факт, а изразът "личат си трите села и най-големият пазар на живи животни" не е на жалбоподателя, а по думите на водещият предаването на друг участник в дискусията от 04.03.2010 г. проф. Божидар Димитров. Изразът да "поочовечите" града като препоръка към кмета на Димитровград означава: "да ги няма тези мрачни сгради от сталинското минало", съпроводено с конкретното предложение да се построят християнски храмове, което отново е израз на позицията на жалбоподателя не относно жителите на Димитровград като личности, а представлява отрицание на модела на живот, в това число и архитектура, в историческия период, когато начело на държавното управление в СССР е Сталин и политиката, икономиката и обществения живот на Република България е доминирана от съветския модел, дала пряко отражение върху живота на всеки един човек. Касае се до отстояване на категорично лично мнение, което, макар и да е изказано въздействащо, не нарушава принципа на равно третиране и общата забрана за дискриминация, още по-малко може да бъде квалифицирано като съзнателно подбуждане към дискриминация. Макар и по повод на предаването да е изразено историко-политическо виждане, то не представлява негативна оценка на жителите на Димитровград. В предаването на 08.03.2010 г. кметът на Димитровград достатъчно подробно е изложил тезата за Димитровград като град с модерен градоустройствен проект и архитектура, с много зеленина и големи паркове, един от най-зелените градове в България, както и е цитирал факти относно това, че градът е строен от повече от 50 000 души от повече от 900 селища, по негови думи "хората сами са го изграждали", като е защитил първото място на града в категорията "Строеж на ХХ век". Предвид изложеното, съдът намира, че е налице действително поднесено извинение за накърняващата достойнството реплика по отношение на жителите на Димитровград "сбъркани хора", както и че е дадена възможност за цялостно излагане на позицията на общинското ръководство на града, като жалбоподателят в същото предаване изрично се е обърнал към кмета на Димитровград, да не приема лично позицията му относно архитектурата на града и изрично е настоял, че най-важно от негова гледна точка е да бъде променено името на Димитровград, основното, което той застъпва по време на участието си в дискусията, поради очевидната връзка с тоталитарния режим от миналото. Предвид изложеното, мотивите на КЗД относно наличието на признак за неравно третиране на жителите на Димитровград по защитен белег "политическа принадлежност" и поради местоживеене или месторождение не се подкрепят от фактите по делото и са материалнонезаконосъобразни, т. к. политическите възгледи на жалбоподателя не са свързани с географски определена общност от хора, в това число жители на град или село. Основателно в жалбата се твърди, че с публичната си изява жалбоподателят е упражнил правото свободно да се изразява мнение и то да се разпространява, установено като основно право в чл. 39 от Конституцията, подлежащо на ограничение единствено на основание по ал. 2 на цитираната конституционна разпоредба. Накърняването на достойнството на личността или определена общност от хора по смисъла на антидискриминационното законодателство като основание за ограничаване на правото на конкретен индивид свободно да изразява и разпространява мнение се включва в съдържанието на конституционното основание "правата и доброто име на другиго". По изложените по-горе съображения обжалваното решение на КЗД представлява незаконосъобразна намеса при упражняване свободата на словото. Държавата (държавните органи на изпълнителната, законодателната и съдебната власт) е обвързана от негативното задължение за въздържане от намеса при упражняване на това основно право, поради което конституционните основания, при които то подлежи на ограничаване, още повече на санкциониране, се тълкуват стеснително и КЗД е била длъжна при навлизането в тази чувствителна сфера от гледна точна на гражданските свободи в една правова държава внимателно да прецени фактите и да ги квалифицира юридически, без да допуска свободно интерпретиране на основанията за ограничаване на правото на изразяване на мнение и неговото разпространяване. В случая, КЗД е възприела точно обратния подход, като е нарушила основни принципи при тълкуването и прилагането на закона. Ето защо, оплакванията в жалбата за незаконосъобразно ограничаване на конституционното право на свободно изразяване и разпространяване на мнение са основателни. "Свободата на словото представлява един от фундаменталните принципи, върху които се гради всяко демократично общество, и е едно от основните условия за неговия напредък и за развитието на всеки човек. Тя важи не само за "информация" или "идеи", които намират благоприятен прием или не се считат за обидни или са приемани с безразличие, но също така и за тези, които обиждат, шокират или смущават държавата или която и да е друга част от населението. Такива са изискванията на плурализма, толерантността и търпимостта, без които едно "демократично общество" не би могло да се нарече такова. Самата същност на правото свободно да се изразява и разпространява мнение има за своя предпоставка ценността на конкуренцията на идеи и противопоставянето на различни гледни точки" (Решение № 7 на Конституционния съд по конст. дело № 1/1996 г. за даване на задължително тълкуване на чл. 39, 40 и 41 от Конституцията). В случая, категоричното несъгласие с мнението на жалбоподателя от определена група реципиенти, на които е дадено право на отговор и изразяване на тяхната позиция, т. е. те също са упражнили публично по равностоен начин правото си на изразяване и разпространяване на мнение, е естествено проявление на процеса на обмен или противопоставяне на различни гледни точки. В този смисъл в цитираното решение на Конституционния съд е посочено, че "меродавни на конституционно равнище са съображенията за многообразие и балансираност, които именно се ползват с конституционна закрила". Съдът счита, че именно тези съображения е следвало да бъдат водещи при формирането на преценката от страна на КЗД за наличие на дискриминация, поради което, като е игнорирала посочените съображения за многообразие и балансираност, административният орган е установил наличието на дискриминация и е наложил глоба на жалбоподателя не само в противоречие с материалните разпоредби на действащия ЗЗДискр., но и в противоречие с чл. 39, ал. 2 от Конституцията, като това съставлява и нарушение на чл. 10 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Предвид изложеното, решението в оспорваната му част следва да бъде отменено. С оглед изхода на спора и направеното искане на процесуалния представител на жалбоподателя адвокат Виктор Костов, на основание чл. 143 АПК и чл. 78, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, КЗД следва да бъде осъдена да заплати на Пламен Симеонов Цветков разноски по делото в размер на 100 лева, представляващи възнаграждение за защита от един адвокат, реалното внасяне на които е доказано с представения по делото договор за правна защита и съдействие от 29.11.2011 г. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,