Решение № 6429 от 31.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3690/2016 г.

Решение № 6429 от 31.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3690/2016 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 29 от 9.02.2016 г., постановено по адм. д. № 521/2015 г., Административен съд - Велико Търново е отменил по жалба на Д. С. С., в качеството си на законен представител на децата си В. М. Л. и К. М. Л., в качеството им на наследници на М. Р. Л., представляващ ЕТ "М. Л. - Ф.", ЕИК: ***, Ревизионен акт/РА/ № Р - 15 - 1401913 - 091 - 001/2.04.2015 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 273/25.06.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново, с който са определени допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за периода от 2008, 2009, 2010 и 2011 г. в размер на 16475,94 лв. и лихви и е осъдил Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 770 лв. (седемстотин и седемдесет). Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от А. П. М. - в качеството си на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - В. Търново, е неправилно и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да отмени решение № 29 от 9.02.2016 г., постановено по адм. д. № 521/2015 г. на Административен съд - В. Търново, включително и в частта за разноските, като иска делото да бъде върнато за разглеждане на спора по същество от друг състав на същия. Ответниците по касационната жалба - В. М. Л. и К. М. Л., със съгласието на майка си Д. С., като законен представител, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Вземат становище в писмен отговор, като оспорват подадената жалба, като неоснователна и недоказана. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е частично основателна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението Административен съд - В. Търново, е отменил по жалба на Д. С. С., в качеството си на законен представител на децата си В. М. Л. и К. М. Л., в качеството им на наследници на М. Р. Л., представляващ ЕТ "М. Л. - Ф.", ЕИК: ***, Ревизионен акт/РА/ № Р - 15 - 1401913 - 091 - 001/2.04.2015 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В. Търново, потвърден с Решение № 273/25.06.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново, с който са определени допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за периода 2008, 2009, 2010 и 2011 г. в размер на 16475,94 лв и лихви. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка относно назначаването на ревизията, издаването на процесния Ревизионен акт/РА/№ Р - 15 - 1401913 - 091 - 001/2.04.2015 г., потвърден с решение № 273/25.06.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново. Отбелязано е, че настоящата ревизия е повторна и е възложена след отмяна на първоначално издадения ревизионен акт/ № 151301920/11.12.2013 г. с Решение № 296/21.07.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново, в частта по ЗДДФЛ за периода 2007 - 2011 г. и преписката е върната за извършване на нова ревизия. Посочено е още, че ревизираното лице М. Р. Л. е починал на 21.12.2013 г. и че първоначалния РА/ 151301920/11.12.2013 г. е бил връчен на Д. С. С., в качеството й на майка и законен представител на наследниците на Л., като същият е оставил за свои законни наследници ненавършилите пълнолетие деца В. М. Л. и К. М. Л., съгласно Удостоверение за наследници изх. № 17/2.01.2014 г. на Община Плевен. На база на тълкуване на разпоредбата на чл. 155, ал. 4 от ДОПК за възстановяване на висящността на ревизията след отмяна на първоначално издадения ревизионен акт, цитирал е съдебна практика по сходни дела. На база на изложеното е изграден извод, че към момента на настъпването на смъртта на М. Л. не е налице издаден РА и в ревизионно производството е следва да бъде прекратена съгласно чл. 36 от ДОПК, според който когато преди издаване на административен акт физическото лице, страна в производството почине, същото се прекратява. Решаващият състав е възприел доводите на жалбоподателите за допуснати нарушения на административно-производствените правила от страна на приходните органи при извършването на ревизията по смисъла на чл. 155, ал. 4, т. 2 от ДОПК., като е констатирал, че нарушението не би могло да се отстрани в производството по обжалване. Съдът е обсъдил и въпроса относно дееспособността на наследниците на Л. към датата на откриване на наследството, отчел е факта, че жалбоподателката В. М. Л. е била непълнолетна, а К. М. Л. - малолетна т. е. и двете са били недееспособни към този момент. На база на това е прието, че невръчването на заповедта за възлагане на ревизията (ЗВР) на непълнолетната В. М. Л., съставлява нарушение на административно производствените правила, а от друга страна нормата на чл. 61, ал. 2 Закона за наследството определя, че недееспособни лица приемат наследството само по опис, като според чл. 60 от същия закон приелите под опис отговарят само до размера на наследството, а от страна на приходния орган не са предприети действия по относно установяване на факта на приемане на наследството на починалия едноличен търговец и неговия размер. На основание гореизложеното е направен краен извод, че оспореният ревизионен акт страда от такива нарушения, които са съществени и неотстраними в хода на съдебното производство и правят същия нищожен. Изложени са и мотиви, че преписката не следва да бъде връщана на административния орган, тъй като ревизионният акт е издаден след повторна ревизия, а ответникът като решаващ орган има правомощие да върне преписката за нова ревизия само веднъж и съдът не може да има по-големи правомощия от него. Решението на Административен съд - Велико Търново е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се правят оплаквания, за наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът е допуснал нарушения при преценка на доказателствения материал и неправилно е установил фактическата обстановка. В жалбата са изложени аргументи, че неаргументирано в решението е прието наличието на хипотезата на чл. 36 от ДОПК. Касационният жалбоподател оспорва извода на първоинстанционният съд за допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила по отношение на невръчването на ЗВР лично на непълнолетната В. М. Л.. Защитава тезата, че въпреки наличието на ограничена дееспособност на едно от децата, това само по себе си не води до отпадане на представителната власт на лицето, което го представлява по закон. Моли Върховния административен съд да отмени решение № 29 от 9.02.2016 г. постановено по адм. д. № 521/2015 г. на Административен съд - В. Търново и да върне делото за разглеждане по същество от друг състав на същия съд. Оспорва съдебния акт, включително и в частта за разноските. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Както бе вече посочено, по делото няма спор за факти, а по тълкуването и прилагането на процесуалния закон. Настоящата съдебна инстанция не споделя оплакванията на касатора, че в случая се касае за нова ревизия, извършена на правоприемниците на починалия едноличен търговец при условията на чл. 126 ДОПК, като не може да се приеме, че е налице съществено процесуално нарушение относно не връчване на заповедта за възлагане на ревизията на непълнолетната В. М. Л., което да опорочава ревизионния акт до степен на нищожност. Нормата на чл. 155, ал. 4 ДОПК, определяща правомощията на директора на Д "ОДОП" в качеството му на решаващ орган при административното обжалване на ревизионния акт, посочва хипотезите, при които ревизионният акт се отменя изцяло или отчасти и преписката се връща на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията, със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт. Разпоредбата на ал. 6 от същия чл. посочва, че в случаите по ал. 4 производството за издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на акта. С оглед на тази разпоредба в съдебната практика се приема /вж. и цитираните решения на ВАС в мотивите на първоинстанционното решение/, че след отмяна на първоначално издадения ревизионен акт с решението на директора по чл. 155 ДОПК и връщане на преписката за издаване на нов ревизионен акт, че висящността на ревизията се възстановява. Към момента на смъртта на ревизираното лице М. Р. Л. - 21.12.2013 г. ревизионното производство не е приключило, не налице административен акт, тъй като първоначално издаденият ревизионен акт е отменен по административен ред и преписката е върната за извършаване на нова ревизия. Изложените в касационната жалба аргументи биха били верни, ако първоначалната ревизия не е била образувана спрямо М. Р. Л. и издаденият спрямо него ревизионен акт не е било отменен по реда на административното обжалване. Нормата на чл. 126 ДОПК наистина допуска ревизия при правоприемство, но става въпрос за самостоятелно ревизионно производство след смъртта на физическото лице или след прекратяване на юридическото лице, а не за правоприемство когато смъртта на физическото лице или прекратяването на юридическото лице настъпят по време на висящността на ревизията. С оглед на това при изложената фактическа обстановка органът по приходите е следвало да приложи нормата на чл. 36 ДОПК и да прекрати висящото ревизионно производство. Издавайки заповед за възлагане на ревизия, съответно ревизионен акт, по отношение на лица, които не могат да бъдат правоприемници на починало физическо лице във висящо административно производство, органът по приходите е допуснал особено съществено нарушение на процесуалния закон, което нарушение само по себе си прави издаденият ревизионен акт нищожен. Останалите посочени от първоинстанционния съд нарушения биха били относими ако ревизията е образувано по отношение на надлежни лица, поради което не следва да бъдат обсъждани направените в касационната жалба оплаквания по отношения на тях. Като е стигнал до извод за нищожност на оспорения ревизионен акт и е прогласил същия за такъв, Административен съд - Велико Търново е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, сочени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,