Решение № 8956 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7745/2019 г.

Решение № 8956 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7745/2019 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Регионалната дирекция по околна среда и водите, гр. Бургас, срещу решение № 325 от 21.02.2019 г. по адм. д. № 1387 по описа за 2018 г. на Административен съд - Бургас в частта, с която е обявена за нищожна заповед № РД-70/18.05.2018 г., издадена от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите- Бургас. Изложените съображения за необоснованост и нарушения на материалния закон са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът С. Стоянов от [населено място] е оспорил касационната жалба в писмен отговор и писмени бележки. Ответникът "Локал Асетс Мениджмънт енд Рисорсис" АД, гр. София, не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Бургас е заповед № РД-70 от 18.05.2018 г. на Директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Бургас, издадена на основание чл. 160 във вр. с чл. 158, т. 3 и т. 4, чл. 159, ал. 1 и 2 и чл. 160 от ЗООС, с която е приложена принудителна административна мярка - спиране на производствената дейност за отглеждане на животни (птицеферма), представлявана от С. Стоянов – земеделски производител от гр. Пловдив, находяща се в землището на с. Вълчин върху имот с кадастрален № 000248, чрез пломбиране и спиране достъпа до четиринадесет сгради (птицекомбинати). С постановеното решение Административен съд - Бургас е обявил оспорената заповед за нищожна, след като е стигнал до извод, че административното производство е било недопустимо на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК поради отпадане компетентността на административния орган. Този извод е обоснован с обстоятелството, че е налице влязла в сила заповед № РД-192/22.12.2016 г. на Директора на РИОСВ- Бургас, с която вече е наложена принудителна административна мярка "спиране на производствената дейност" по отношение на стопанисваната от С. Стоянов ферма за отглеждане на животни (птицеферма) в поземлен имот № 000248 в землището на село Вълчин, чрез пломбиране и спиране достъпа до 14 птицекомбинати, ведно с битовите помещения. Административният орган не може да издаде нов акт по същия въпрос, нито да го отмени или да го измени, освен в изрично предвидените от закона случаи - при възобновяване на административното производство, а по делото няма данни за наличие на някоя от изчерпателно изброените в чл. 99 от АПК предпоставки. Така постановеното решение е в нарушение на материалния закон. Принудителните административни мерки са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на държавната принуда. Дефиницията на понятието се съдържа в чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Принудителни административни мерки (ПАМ) се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Чрез прилагане на принудителни административни мерки се защитава определена правна норма чрез привеждането в съответствие с диспозицията й на поведението на конкретен правен субект, което се отклонява или се е отклонило от предписаното. Основание за прилагане на принудителни административни мерки е налице и в случаите на неотстранено и продължаващо правонарушение, като целта е то да се преустанови, да се предотвратят и да се отстранят вредните последици от него. Съгласно чл. 23 от ЗАНН случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ. В случая обект на защита чрез прилагане на държавна принуда са обществените отношения, уредени със Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Принудителните административни мерки по ЗООС се съобразяват с приоритетния обществен интерес за опазването на околната среда и защитата на здравето на хората чрез регламентиране на режимите за опазване и ползване на компонентите на околната среда, осъществяването на контрол върху източниците на замърсяване и създаване на икономическа организация на дейностите по опазване на околната среда. Както с констативен протокол № 011161-К-7-76/07.12.2016 г., така и с констативен протокол № 013851/19-5/16.05.2018 г., е установено замърсяване на околната среда. При първата проверка, приключила с влязлата в сила заповед № РД-192/22.12.2016 г. на Директора на РИОСВ - Бургас, е констатирано, че отпадъчните води от производствената дейност по угояване на патици "мюлари" се отвеждат към "лагуна" в края на имота (откъм населеното място), посредством изградена двусекционна шахта. Лагуната представлява торохранилище, изградено с бетоново водонепропускливо дъно и стени, изцяло запълнена с течен торов отпадък и силно обрасла в растителност. Около цистерната и на територията на имота, както и извън него на площ от 30 кв. м., е бил констатиран разлив на черна течност с неустановен произход. Приложена е принудителна административна мярка "спиране на производствената дейност" чрез пломбиране на намиращите се на територията на фермата 14 птицекомбината, ведно с битовите помещения. При поредната проверка, приключила с оспорената в първоинстанционното съдебно производство заповед, е установено, че поставените оловни пломби липсват и в сградите се осъществява производствена дейност. Лагуната е разделена на три части и една част от източния край е почистен и засушен, но останалата част в западна посока не е почистена, обрасла е силно с растителност, заблатена и със специфичен фекален мирис; няма връзка между лагуната и цистерната, която е във видимо недобро състояние и не може да изпълнява предназначението си. Неизпълнението на влязъл в сила административен акт за прилагане на ПАМ не е въздигнато от законодателя в процесуална пречка по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК за упражняване на последващ контрол от компетентните административни органи и предприемане на адекватни законови мерки за преустановяване на нарушения по опазване на околната среда. Птицефермата не е пломбирана, изпълнява производствените си дейности и при упражнения пореден контрол са установени нови фактически обстоятелства във връзка със състоянието на лагуната и цистерната. Продължаването на правонарушението следва да се преустанови, противоправно измененото фактическо положение - да се възстанови и да се отстранят реално причинените от нарушението вредни последици. С наложената принудителна административна мярка производствената дейност на птицефермата е спряна чрез пломбиране и спиране на достъпа до сградите до привеждането на дейността в съответствие с нормативните изисквания на екологичното законодателство, решение № БС-1010 ПР/27.07.2017 г. на РИОСВ – Бургас и почистване и отремонтиране на лагуната. Оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган по чл. 159, ал. 2 от ЗСОС в рамките на предоставените му от закона правомощия да спира с мотивирана заповед производствената дейност на собствениците или ползвателите на територии, както и достъпа до територии на собствениците и ползвателите, включително чрез пломбиране или запечатване. Заповедта е издадена на законово основание и съответства на изискванията за форма и съдържание по чл. 160 от ЗООС. Като я е обявил за нищожна, Бургаският административен съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Спорът не е разгледан и разрешен по същество, което налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия административен съд, който след преценка на събраните доказателства да се произнесе по основателността на жалбата съобразно обоснованите фактически и правни изводи. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,