Решение № 2828 от 19.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1658/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на К. В. К. от гр. Кюстендил, подадена чрез процесуалния представител адв. Петрова, срещу решение 1922 от 08.11.2024 г., постановено по адм. дело 239/2024 г. по описа на Административен съд Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му против заповед РД-00-578 от 28.03.2024 г. на кмета на Община Кюстендил. В касационната жалба се твърди необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се и доводи относно незаконосъобразността на оспорената заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество. Ответникът кмета на Община Кюстендил, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор, чрез процесуалния представител юрк. Карабаджакова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Бургас е образувано по жалба на К. К. срещу заповед РД-00-578 от 28.03.2024 г. на кмета на Община Кюстендил, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, е наредено на жалбоподателя, в качеството му на собственик, да премахне незаконен строеж Постройка на допълващо застрояване с идентификатор 04796.51.70.4 , изграден в имот с идентификатор 04796.51.70, находящ се в [местност], [населено място], Община Кюстендил. В мотивите на заповедта е посочено, че строежът представлява постройка на допълващото застрояване с размери 3.50м./3.05 м. и височина от 1.80 м. до 2.15 м., отразена в кадастралната карта и кадастралните регистри като селскостопанска сграда със застроена площ 11 кв. м., както и че същата е изпълнена от тухлени ограждащи стени с дебелина 12.5 см. и покрив от стоманобетонова плоча. Посочено е още, че строежът е изграден на 1 м. от съществуващата в имота жилищна сграда и на границата с имот с идентификатор 04796.51.1, както и частично попада върху покривната стоманобетонова плоча на постройка с идентификатор 04796.51.70.3, без за него да са издадени необходимите строителни книжа. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган в съответствие с чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, както и предвид на това, че процесният строеж е шеста категория, тъй като попада в регламентацията на чл. 137, ал. 1, т. 6, във вр. с чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Прието е от съда също така, че заповедта е издадена в предвидената от закона форма, като волята на административния орган е ясна и конкретизирана в достатъчна степен по отношение индивидуализацията на строежа, а изложените в заповедта фактически и правни основания съответстват на описаното в съставения по реда на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ констативен акт, въз основа на който същата е издадена. Според съда в хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и правилно жалбоподателят е определен за адресат на оспорената заповед, доколкото същият е собственик на имота. По отношение възражението на жалбоподателя за неучастието на неговата съпруга в протеклото административно производство, доколкото същата е разполагала със собственически права по отношение на процесния обект, съдът приема, че тя е разполагала със самостоятелно право да обжалва издадената заповед. Позовавайки се на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, административният съд приема, че процесният строеж е изграден върху земеделска земя, чието предназначение не е било променяно, като за него не е издадено разрешение за строеж в нарушение на изискването както на чл. 148 от ЗУТ, така и на чл. 55 от Закона за териториалното и селищно устройство /ЗТСУ, отм./, действал към 1994 -1995 г. /през който период жалбоподателят твърди, че е изграден строежа/. Въз основа на констатациите на вещото лице и предвид установения период на изграждане на процесния строеж, съдът е обосновал извод, че същият е недопустим, както по правилата и нормативите, действали към момента на изграждането му чл. 26 от ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ /отм./, така и съгласно чл. 12, ал. 2, чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, а и с оглед на това, че няма данни за строежа да е подадена декларация от жалбоподателя, пред одобряващите органи за узаконяване до 31.12.1998 г., което е задължително условие по § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ за търпимост на строежа. Според съда в случая не е налице и несъответствие на оспорената заповед с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Правилно административният съд приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган кмета на Община Кюстендил, доколкото процесният строеж е шеста категория в съответствие с чл. 137, ал. 1, т. 6, във вр. с чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Както и правилно приема съда, непосочването на категорията на строежа в оспорената заповед не обоснова липса на компетентност на издателя на акта, както и не е основание за отмяна на акта само на това основание. Заповедта е писмена и съдържа описание на наредения за премахване строеж по местонахождение и с конкретно посочени параметри. Неоснователни се явяват доводите на касатора, че в оспорената заповед има неяснота относно обекта на премахване. Както в мотивите на заповедта, така и в диспозитива й, ясно и точно е описан наредения за премахване строеж с характеристики и местоположение, които позволяват неговото еднозначно индивидуализиране, като същият е обозначен и със съответния идентификатор по кадастралната карта. Точно описание на процесния строеж се съдържа и в констативния акт, включително и в окомерната скица към него, въз основа на който е издадена оспорената заповед, който и акт съдържа всички задължителни реквизити. Настоящата съдебна инстанция намира също така, че правилно административният съд е приел, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, като направеното в този смисъл възражение от касационния жалбоподател е неоснователно. Видно от приетите по делото писмени доказателства от административния орган е била надлежно проведена процедура по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, в която процедура е съставен констативен акт 12/14.12.2023 г., който и акт изрично е посочен в оспорената заповед. От приетите по делото доказателства се установява също така, че този констативен акт е съставен в присъствието на касатора, на който е била предоставена възможност за възражения, право което последният не е упражнил. По отношение възражението на касатора, че заповедта е следвало да съдържа още един адресат, следва да се има предвид, че последният не може да се позовава на нарушение на чужди права. Правилен е и изводът на решаващия съд за постановяване на оспорената заповед при наличие на материално-правните основания, предвидени в текста на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно цитираната разпоредба незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на процесния строеж са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е строеж, представляващ постройка на допълващо застрояване, отразена в кадастралната карта като селскостопанска сграда, с размери 3.50м./3.05 м., със застроена площ 11 кв. м., изпълнена от тухлени ограждащи стени с дебелина 12.5 см. и покрив от стоманобетонова плоча, която постройка частично попада върху покривната стоманобетонова плоча на постройка с идентификатор 04796.51.70.3 и е разположена на 1 м. от съществуващата в имота жилищна сграда и на границата с имот с идентификатор 04796.51.1, които факти не са оборени в първоинстанционното производство от жалбоподателя касатор в настоящото съдебно производство. При тези факти административният съд правилно приема, че описаната в заповедта за премахване постройка на допълващо застрояване със селскостопанско предназначение представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е шеста категория по чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и за чието изграждане е необходимо издаване на разрешение за строеж в съответствие както с чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, така и с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от ППЗТСУ /отм., приложима редакция ДВ, бр. 48/1985 г/, приложим към периода на изграждане на процесната постройка. В случая строителни книжа не са издадени, обстоятелство, по което страните не спорят, поради което съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строежът е незаконен. Правилен е и крайния извод на първоинстанционния съд, че процесният строеж не е търпим по смисъла на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ с оглед установения по делото период на изграждане 1994 г. 1995 г. по данни на самия касатор. Релевантните обстоятелства за търпимост на един строеж съгласно приложимата разпоредба на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ са дали строежът е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ, и дали е бил деклариран от собствениците му пред одобряващите органи в срок до 31 декември 1998 г. В съответствие с цитираната разпоредба кумулативно с изискването за допустимост на строежа по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ, е предвидено и допълнително условие, за да се признае търпимостта на строежа, а именно строежът да е бил деклариран от собствениците пред одобряващите органи в срок до 31 декември 1998 г. По делото не се установява това изискване да е било изпълнено по отношение на процесната постройка, както и не се твърди това от касатора, поради което само на това основание процесният строеж не може да се квалифицира като търпим, доколкото предпоставката е кумулативна и неосъществяването й е достатъчно основание строежът да бъде изключен от категорията на ползващите се с търпимост, независимо дали е допустим по подробен устройствен план и по правилата и нормативите, действали към момента на извършването му или понастоящем, като в случая следва да се има предвид също така, че за процесната територия няма и одобрен подробен устройствен план и строежът е изграден в земеделска земя, без промяна на предназначението. Неоснователен се явява и доводът на касационния жалбоподател, че оспорената заповед е издадена в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. В процедурата по издаване на заповеди по чл. 225а от ЗУТ административният орган действа служебно, като при установен незаконен строеж, който не е търпим, за него не е налице друга законова възможност освен да разпореди премахването му. Доколкото целта на ЗУТ е да не се допуска и да се отстранява незаконното строителство, то намесата на държавата, съответно на общинската администрация в случая, е напълно пропорционална на предвидената в закона цел. Премахването на незаконния строеж, изпълнен без строителни книжа и при липса на предпоставките за търпимост е единственият способ, чрез който може да се постигне тази цел. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетата съдебно-техническа експертиза е обсъдена заедно с останалите доказателства. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Кюстендил е правилно и не е налице соченото от касатора основание за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което следва да бъде определено в размер на 100 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,