Решение № 6768 от 7.7.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Oбразувано e по касационна жалба на Агенция за социално подпомагане София, подадена чрез упълномощен процесуален представител юрк. Р. Вачев и по насрещна касационна жалба, подадена от адв. Г. Георгиев, в качеството му на процесуален представител на Й. Иванова, срещу Решение 2 от 29.01.2021 г., постановено по адм. дело 245 по описа на Административния съд Ловеч за 2020 г. Касационният жалбоподател- Агенция за социално подпомагане София с адрес в София, ул. Триадица 2, обжалва решението в частта с която Агенцията е осъдена да заплати на Й. Иванова сумата от 3 000, 00 (три хиляди) лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, причинени й в периода от 21.09.2018 г. до 27.12.2018 г., от отменена, като незаконосъобразна Заповед ЗД/Д-ЕН-311/21.09.2018 г., издадена от директора на Дирекция Социално подпомагане Плевен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на Решение 222 от 22.04.2019 г. по адм. дело 924 по описа на Административния съд Плевен за 2018 г. 09.03.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и в частта за присъдените разноски. С решението, в обжалваната му от този касационнен жалбоподател част, частично е уважен предявеният от Й. Иванова срещу Агенция за социално подпомагане София, иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), като Агенцията е осъдена да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000, 00 (три хиляди) лв. от общо претендираното от 6 000, 00 (шест хиляди) лв., причинени й в периода 21.09.2018 г. 27.12.2018 г., когато е била лишена от детето й Д. Димитров, в резултат на незаконосъобразен административен акт Заповед ЗД/Д-ЕН-311/21.09.2018 г., издадена от директора на Дирекция Социално подпомагане Плевен, отменена с влязло в сила на 09.03.2020 г. Решение 222 от 22.04.2019 г. по адм. дело 924 по описа на Административния съд Плевен за 2018 г., ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 09.03.2020 г. до окончателното му изплащане, като искът на Иванова е отхвърлен в останалата му част за сумата над 3 000, 00 (три хиляди) лв. до пълния предявен размер от 6 000, 00 (шест хиляди) лв., ведно със законната лихва върху отхвърлената част от исковата претенция. Със същото решение, съобразно уважената част от исковата претенция, ответникът е осъден да заплати на адв. Г. Георгиев сумата от 500, 00 (петстотин) лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на ищцата безплатна правна помощ. Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението в обжалваната му част. От обстоятелствената част на касационната жалба следва, че възраженията са за неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изразява становище, че, при постановяване на атакуваното решение, Административният съд Ловеч не е съобразил представени от негова страна писмени доказателства. Счита, че, в случая, не е осъществен фактическият състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като не е налице настъпване на вреди за ищцата от незаконосъобразни действия, бездействия или административен акт на Дирекция Социално подпомагане Плевен и Иванова не се е справила с доказателствената тежест в исковия процес по ЗОДОВ. Твърди, че по делото е установено, че Иванова не е потърсила консултации, въпреки насочването й от служители на дирекция Социално подпомагане Ловеч, за реда и възможностите за евентуална реинтеграция (връщане) на сина й Д. Димитров в семейна среда. Твърди също, че за исковия период ищцата и бащата на детето Т. Тонов са подавали декларации за несъгласие да се грижат за сина си. По изложените съображения, иска отмяната на решението в осъдителната му част. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Й. Иванова с постоянен адрес в гр. Ловеч, [жк], [адрес], чрез процесуалния си представител адв. Г. Георгиев, в писмен отговор оспорва касационната жалба, като привежда аргументи за неоснователността й. Иска същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно, с изключение на частта, в която е определен размерът на присъденото обезщетение. В отговора на касационната жалба, адв. Георгиев претендира заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 500, 00 (петстотин) лв. за оказана от негова страна безплатна правна помощ на Иванова за производството пред настоящата инстанция. Насрещният касационен жалбоподател Й. Иванова обжалва атакуваното решение в частта му относно определения размер на обезщетението за неимуществени вреди и по-конкретно в отхвърлителната му част. Твърди неправилност на решението в тази част поради нарушение на материалния закон чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), както и поради необоснованост. Счита, че първоинстанционният съд е анализирал неправилно фактите по делото, съобразно критериите- характер на деянието, естество на увреждането и степен на претърпените морални страдания. Изразява становище, че с издаването на отменената, като незаконосъобразна, заповед, от която се претендират вредите, връзката майка-дете е разрушена в голяма степен. Посочва, че административният съд е формирал неправилни изводи, приемайки, че претърпените от нея душевни страдания са със среден интензитет. Поддържа, че съдът не е оценил достатъчно, изключителната й привързаност към сина й. Твърди, че размерът на присъденото обезщетение не е съобразен със стандарта на живот в Република България. По тези съображения иска уважаване на исковата й претенция в пълния предявен размер. Ответникът по насрещната касационна жалба Агенция за социално подпомагане София, в срока по чл. 287, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), не изразява становище по нея. Участващият по делото представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и насрещната касационна жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното: По касационната жалба на Агенция за социално подпомагане София: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение, предмет на касационен контрол е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Производството пред Административния съд Ловеч е образувано по искова молба на Й. Иванова с правно основание чл. 1, ал.1 ЗОДОВ за осъждането на Агенция за социално подпомагане София да й заплати обезщетение в размер на 6 000, 00 (шест хиляди) лв. за периода 21.09.2018 г. 27.12.2018 г. за причинени й неимуществени вреди, изразяващи се в душевни страдания, отрицателни емоции, силен стрес, безсъние, притеснение, загуба на мотивация за живот, отчаяние и тревога за живота и здравето на детето й Д. Димитров, в резултат на незаконосъобразен административен акт Заповед ЗД/Д-ЕН-311/21.09.2018 г., издадена от директора на Дирекция Социално подпомагане Плевен, по силата на която малолетният й син е настанен спешно в утвърдено професионално приемно семейство. Обезщетението се претендира ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.03.2020 г. датата на влизане в сила на Решение 222/22.04.2019 г. по адм. дело 924/2018 г. на Административния съд Плевен, с което тази заповед е отменена до окончателното му изплащане. Административният съд е приел от фактическа страна, че със Заповед ЗД/Д-ЕН-311/21.09.2018 г. директорът на Дирекция Социално подпомагане Плевен е наредил спешно настаняване на детето Д. Димитров с родители: майка Й. Иванова и баща Т. Тонов в утвърдено професионално приемно семейство това на К. Шукриева и Ш. Шукриев от [населено място], община Гулянци, област Плевен, до произнасяне на съда с решение по чл. 28, ал. 1 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.), неправилно посочен в административния акт, като Правилник за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет.). Ищцата и бащата на детето обжалвали заповедта пред Административния съд Плевен, който с Решение 222/22.04.2019г. постановено по образуваното пред него адм. дело 924/2018 г. е отменил оспорената заповед. Решението на Административния съд Плевен е било обжалвано от директора на Дирекция Социално подпомагане Плевен пред Върховния административен съд, който с Решение 3532/09.03.2020 г., постановено по адм. дело 6500 по описа на този съд за 2019 г. оставил в сила обжалвания съдебен акт. Установено е по делото, че Районен съд - Никопол с Решение 188 от 05.12.2018 г. по гр.д. 676/2018 г., образувано по молба на Дирекция Социално подпомагане Никопол за настаняване на детето Д. Димитров в професионалното приемно семейство на К. и Ш. Шукриеви от [населено място] за срок от една година, е взел на основание чл. 28, ал. 1 ЗЗДет. мярка за закрила на детето настаняване в професионално приемно семейство на семейство Шукриеви от [населено място] за срок до 21.01.2019 г. Решението е влязло в законна сила на 27.12.2018 г. Първоинстанционният съд е приел, като доказателство по делото, представено от ответника заверено копие на Решение 252 от 20.07.2020 г. по адм. дело 628/2020 г. на Районен съд Ловеч, влязло в сила на 04.08.2020 г. С него е постановено настаняване на детето Д. Димитров за срок от една година в семейството на Д. Йонкова и П. Йонков баба и дядо на детето по майчина линия. Съдът обсъдил посоченото в мотивите на това съдебно решение, че детето е останало без грижата на родителите си, които без основателна причина не полагат грижи за него. За изясняване на делото от фактическа страна, пред първата инстанция, по искане на ищцата, са допуснати до разпит в публично заседание свидетелите Д. Йонкова - майка на ищцата и баба на малолетния й син и И. Недков, живеещ на семейни начала със сестрата на ищцата. По искане на ответника по делото съдът е допуснал до разпит като свидетел, бащата на детето Т. Тонов. Като е преценил показанията на разпитаните по делото свидетели с оглед на всички други данни по делото, съдът е посочил, че същите допринасят за изясняване на фактическата обстановка по случая. Кредитирал ги, като обективни и достоверни. Първоинстанционният съд, по искане на ответника, е събрал по делото и обяснения на ищцата по реда на на чл. 176, ал. 1 и ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. При така установена фактическа обстановка, съдът е приел предявената от Й. Иванова искова молба за процесуално допустима, а по същество за частично основателна. Преценил е, че са налице всички предпоставки от сложния фактически състав за реализиране на отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ отменен по съдебен ред, като незаконосъобразен, индивидуален административен акт, издаден от държавен орган директора на Дирекция Социално подпомагане Плевен при или по повод изпълнение на административна дейност и причинени неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствена връзка с този незаконосъобразния акт. Установил е, че заповедта, от която ищцата претендира обезвредата, а именно Заповед ЗД/Д-ЕН-311/21.09.2018 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане Плевен, с която е наредено спешно настаняване на малолетното дете Д. Димитров в професионално приемно семейство в [населено място], община Гулянци, е била оспорена пред Административния съд Плевен, който с Решение 222 от 22.04.2019 г. по адм. дело 924 по описа на Административния съд Плевен за 2018 г. я отменил, като незаконосъобразна. Това решение на Административния съд Плевен било оспорено пред Върховния административен съд, който с Решение 3532/09.03.2020 г., постановено по адм. дело 6500/2019 г. оставил в сила обжалвания съдебен акт. Тъй като цитираното решение на Върховния административен съд е окончателно, Решение 222 от 22.04.2019 г. на Административния съд Плевен влязло в законна сила на 09.03.2020 г. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност, съдът е приел, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди. Приел е за установено, като се позовал на свидетелските показания на Д. Йонкова, И. Недков и Т. Тонов, че ищцата е преживяла тежко обстоятелството, че нейното малолетно дете е изпратено в [населено място]. Същата [заличен текст]. Потърсила лекарска помощ при личната лекарка, която й изписала лекарства. Изпадала в нервни кризи, страдала много, че детето й е взето. Преценил е също така, че претърпените от ищцата негативни преживявания и страдания несъмнено се явяват пряка последица от отменената, като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение, Заповед ЗД/Д-ЕН-311/21.09.2018 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане Плевен. Съдът е преценил, че периодът на претърпените вреди съвпада с исковия период, така както е заявен в исковата молба от датата на издаване на заповедта на Директора на Дирекция Социално подпомагане Плевен на 21.09.2018 г. до 27.12.2018 г. датата на влизане в сила на Решение 188 от 05.12.2018 г. по гр. дело 676 по описа на Районен съд Никопол за 2018 г., произнесено в производство по реда на чл. 28, ал. 1 ЗЗДет, с което е взета мярка за закрила на детето настаняване в професионално приемно семейство в [населено място], община Гулянци за срок до 21.01.2019 г. Определил е размера на обезщетението за неимуществени вреди, съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Приел е, че с издаването на незаконосъобразната заповед е частично нарушена връзката майка дете, за която посочил, че е една от най-силните емоционални връзки. Приел също, че след раждането имало опасност майката да загуби детето поради здравословни проблеми, като след преодоляването им, до момента на издаването на заповедта, тя е била спокойна и щастлива. Мотивирал се е, че предвид възрастта на малолетното дете Д. Димитров ([дата на раждане]), майката е тази, която трябва да изгради в него чувства на доверие, сигурност и привързаност към нея, като родител. Счел е, че за исковия период тази възможност е била ограничена. Приел е, че отнемането на детето влошило отношенията между двамата родители. Приел е също така, че претърпените от Иванова душевни страдания са със среден интензитет. За справедливо, в случая, определил обезщетение в размер на общо 3 000, 00 (три хиляди) лв. за целия исков период от три месеца по хиляда лева за всеки месец. В останалата част, за разликата над уважения размер до пълната претендирана сума от 6 000, 00 (шест хиялди) лв., отхвърлил предявения иск, като неоснователен. Съдът е отхвърлил доводите на ответника по отношение на отменената заповед, приемайки, че не се подкрепят от доказателствата по делото. Посочил е, че в отговора на исковата молба са изложени аргументи, голяма част от които се отнасят до заповед, различна от процесната и издадена от директора на Дирекция Социално подпомагане Ловеч, която е отменена с влязъл в сила съдебен акт на Административния съд Ловеч. Счел, че наведените от Агенция за социално подпомагане София доводи за това, че детето е дадено при бабата и дядото по майчина линия, тъй като родителите му не са подали декларация за връщането му в тяхната семейна среда, не се подкрепят от събраните гласни доказателства разпита на бащата на детето и обясненията на майката, дадени в съдебно заседание, от които се установявало, че те са се разделили и не живеят на съпружески начала. Според съда майката е преценила, че е необходимо детето й да живее при нейните родители, за да може да се успокои. Посочил е, че в мотивите на съдебното решение на Административния съд Плевен, с което е отменена незаконосъобразната заповед на директора на Дирекция Социално подпомагане Плевен изрично е отбелязано, че е допуснато съществено процесуално нарушение, като не е изследвана в административното производство възможността за настаняване на детето в семейството на близки или роднини, с оглед съблюдаване на неговия най-добър интерес. По изложените съображения уважил частично предявения от Й. Иванова иск за присъждане на неимуществени вреди. С оглед частичната основателност на главния иск, приел за частично основателен и акцесорния иск за присъждане на законната лихва върху определената сума на обезщетението, считано от 09.03.2020 г. датата на влизане в сила на Решение на Административния съд Плевен 222/22.04.2019 г. по адм. д. 924/2018 г. по описа на същия съд до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Присъдил разноски, съобразно изхода на спора и при съобразяване и прилагане на разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Касационният съдебен състав преценява решението в обжалваната част като валидно и допустимо, но неправилно. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визиран в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт/действие или бездействие и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действия или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да било от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Касационната инстанция, в настоящия съдебен състав на трето отделение, преценява като необоснован извода на съда, че ищцата е претърпяла вреда от отменената заповед. За този свой извод, съдът неправилно се е позовал на свидетелските показания на Т. Тонов и Д. Йонкова. Съдът не е следвало да кредитира показанията на тези двама свидетели с оглед заинтересоваността им от изхода на спора, което прави показанията им необективни. Видно от доказателствата по делото е ( лист 321-322 от делото пред административния съд), че Т. Тонов е предявил срещу АСП иск за заплащане на обезщетение за неимуществени причинени вреди от Заповед ЗД/Д-ОВ-003/23.01.2018г. на директора на дирекция Социално подпомагане гр. Ловеч. По повод на тази искова молба, настоящият съдебен състав извърши служебно справка в публичната база данни на ВАС, в резултат на което установи влязлото в сила решение 8220/07/6/21г. на ВАС по адм.д. 1424/21г., с което е оставено в сила Решение 222/16.11.2020г. на АС-Ловеч по адм.д. 205/20г., с което АСП е осъдена да заплати на Т. Тонов обезщетение в размер на 1200 лева за причинени му неимуществени вреди в резултат на отменената като незаконосъобразно Заповед ЗД/Д-ЕН-311/21.09.2018г. на директора на Дирекция СП -Плевен (процесната). От установеното следва, че Т. Тонов ( който е баща на детето) се е намирал с ответника по делото в граждански спор, за правото му на обезщетение за неимуществени вреди от същата заповед, което води до извод за неговата заинтересованост да свидетелства в полза на ищцата. До същият извод се стига и относно свидетелката Д. Йонкова, която е майка на ищцата и която отглежда детето към датата на снемане на показанията й. Поради заинтересоваността на тези двама свидетели от изхода на спора, настоящият съдебен състав преценява, че административният съд неправилно е кредитирал показанията им като достоверни. Показанията на третия свидетел - св. Недков, че Й.( ищцата) много е страдала за детето, не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. От писмените документи в изпратената по делото административната преписка, образуван във връзка с незаконосъобразната заповед се установява, че ищцата е демонстрирала желание да й се върне детето, както и че е осъществявала срещи с него през периода, през който то не е било при нея. Това поведение на ищцата е основание да се прецени, че детето й е липсвало, и тя е тъгувала за него, но не и, че много е страдала. Касационният състав приема, че нормална, присъща реакция на всяка майка е тъгата и липсата, която чувства, когато детето й принудително е отделено от нея. В конкретния случай обаче са налице данни ( които са останали необсъдени от административния съд), че претърпените от ищцата негативни изживявания във връзка с настаняването на детето й в приемно семейство се дължат на собственото й отношение и поведение към относно грижите за детето. Този извод следва от преценката на доказателствата по делото, от които се установява следното: След издаване от директора на Дирекция Социално подпомагане Ловеч на Заповед ЗД/Д-ОВ-003/23.01.2018 г. за спешно настаняване на детето Д. Димитров в Дом за медико-социални грижи за деца гр. Плевен за срок от шест месеца или до произнасяне на съда с решение по чл. 28 ЗЗДет, родителите са подали заявление до Дирекция Социално подпомагане Ловеч да бъдат насочени за ползване на социални услуги (л. 50 от адм. дело 245/2020 г. по описа на Административния съд Ловеч, том 1). Издадено им е Направление за ползване на социални услуги НП/Д-ОВ-006/14.02.2018 г. за предоставяне на социална услуга с код ДДД:000582 Център за обществена подкрепа Ловеч (СУ 000582) и продължителност от 6 месеца, до 14.08.2018 г. Целта на услугата е повишаване на родителския капацитет и умения на двамата родители, подобряване на уменията за общуване помежду им, развиване на умения по осигуряване на адекватна и сигурна среда, гарантиране на закрила на детето от вредни фактори и опасности, недопускане на лични ограничения, отговорности, свързани с задълженията им, като родители. За постигането на тази цел е започнала работа на родителите със специалист психолог и социален работник. От социален доклад предложение , към изх. 52/22.08.2018 г. (л. 121-122) за резултатите от работата на Центъра за обществена подкрепа Ловеч по издаденото на родителите направление за ползване на социални услуги е видно, че не са отчетени резултати, свързани с положителна промяна в семейната среда за отглеждане на детето. За периода 21.05.2018 г. 14.08.2018 г. Й. Иванова не е спазила графика за консултации с психолога и социален работник 11 пъти, като не е проявила активност и отговорност да се обади, за да промени установения график за консултации, нито за да съобщи, че отменя консултации. При проведените срещи е отчетено разминаване между заявеното от ищцата, че желае детето й да се отглежда в дома й и мотивацията й сама да полага грижи за него. Социалният работник, изготвил доклада, посочва, че у ищцата са налице очаквания към нейната майка да полага необходимите грижи за отглеждане на детето. Давани са й указания за самостоятелно приготвяне на храна за детето, но демонстрирала нежелание. Съгласно доклада, по думи на ищцата, същата разчита на майка си за приготвянето на храната на сина й. Споделя намеренията си детето Д. да се отглежда в жилището на родителите й, като разчита на помощта на майка си. Заявява, че хигиената в това жилище, където живее към момента на изготвяне на доклада, се поддържа от майка й и тя не е ангажирана с тези домакински задължения. На 17.09.2018 г. родителите на малолетното дете заявили, че вече не желаят да ползват услугите на Центъра за обществена подкрепа Ловеч (л. 125 от първоинстанционното дело, том 1). На 21.09.2018 г. била издадена процесната Заповед ЗД/Д-ЕН-311/21.09.2018 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане Плевен за спешно настаняване на малолетния Д. в утвърдено професионално приемно семейство. На 21.11.2018 г. майката е информирана отново за възможността да бъде насочена да ползва услугите на Центъра за обществена подкрепа Ловеч (л. 216). На 03.01.2019 г. (л. 245) бабата на детето заявява, че тъй като няма гаранции за родителите желае тя и съпругът й П. Йонков да се грижат за малолетния Д.. Подават декларации за съгласие по чл. 24, ал. 3 ППЗЗДет л. 249 и 250. Със Заявление, вх. СЛ/Д-ЕН-Н/239-021/17.01.2019 г. по описа на Дирекция Социално подпомагане Ловеч Й. Иванова и Т. Тонов изразяват желание да се прекрати настаняването на детето им в приемното семейство на сем. Шукриеви от [населено място], както и желание Д. да бъде настанен в семейството на баба му и дядо му по майчина линия (л. 262). На 21.01.2019 г. със Заповед ЗД/Д-ЕН-Н-004/21.01.2019 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане Никопол е наредено прекратяване настаняването на Д. Димитров в приемното семейство на сем. Шукриеви. На същата дата със Заповед ЗД/Д-ЕН-Н-005/21.01.2019 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане Никопол малолетния Д. е настанен за период от една година, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 ЗЗДет, в семейството на Д. Йонкова и П. Йонков негови баба и дядо по майчина линия. С Решение 252 от 20.07.2020 г. по адм. дело 628/2020 г. на Районен съд Ловеч, влязло в сила на 04.08.2020 г., е постановено настаняване на детето Д. Димитров за срок от една година в семейството на бабата и дядото на детето по майчина линия. При тази фактическа установеност може да се направи обоснован извод, че, както преди издаването на процесната заповед, така и по време на исковия период и след него майката, не е изразила готовност и старание за усвояване на родителски капаците за полагане на грижите, подобаващи на възрастта на детето Д.. Активност и съдействие относно грижите за сина й е проявявала нейната майка, ангажирана реално с отглеждането на детето от януари 2019 г. Поведението на ищцата в тези периоди е обусловено от прояви на нестабилност и липсата на сериозна ангажираност по отношение на отглеждането на сина й. По делото не е установено поемане на лична отговорност за отглеждането на сина й от страна на ищцата. Дори в решението на съда, с която въпросната вредоносна заповед е отменена, съдът е посочил в мотивите си, че От показанията на разпитаните свидетели се установява, че майката не е полагала самостоятелни грижи за детето, защото не е имала увереност и умения да се справи с приготвянето на храна, къпане, престой в болница, пазаруване, а е разчитала основно на майка си ( ), както и на чичото свидетелят Л. Лилов, който е живял в семейното жилище и се е грижел основно за приготвянето на храната, пране, почистване, къпане на детето, преди настаняването му в дом, както и на бащата Т. Тонов при пазаруване. , както и Може да се заключи, с оглед и данните в социалните доклади и свидетелските показания, че близките й не са имали доверие, че Й. може да се справя сама с ежедневните грижи за детето Неангажираността на ищцата с отглеждането и възпитанието на детето й се потвърждава и от собствените й обяснения, дадени пред първоинстанционния съд, че тя е решила детето да остане при майка й, а тя (ищцата) живее в друго населено място с друг мъж ( различен от бащата на детето). Като мотив за това, ищцата е посочила "Така прецених. Да остане там докато се успокоя." Настоящият съдебен състав на касационната инстанция приема, че това поведение на ищцата не кореспондира с твърденията й, че много е страдала за детето и се е тревожела за него, когато то й е било отнето по силата на процесната заповед. В случай, че ищцата действително е чувствала огромна липса и тъга по сина си, както и притеснения за здравето и живота му, тя би била най- спокойна, когато е непосредствено до него и сама му осигури нужните грижи за отглеждането и възпитанието му. При тези данни по делото, които не са обсъдени и взети предвид от първоинстанционния съд, не може да се приеме, че издаването на процесната заповед е довело до настъпването на твърдените в исковата молба вреди душевни страдания, силен стрес, безсъние, притеснение, загуба на мотивация за живот, отчаяние и тревога за живота и здравето на детето Д. Димитров. Посочените негативни изживявания с какъвто й интензитет да са провокирани у ищцата, са в резултат на нейното собствено поведение към детето и отношение към дължимите за него родителски грижи. Тоест, в конкретния случай е налице хипотезата на чл.5, ал.1 ЗОДОВ, при наличието на която ответникът се освобождава от отговорност. Въпросната заповед е отменена като незаконосъобразна, не защото, не е имало основание детето да се изведе от семейната средата на родителите му. Нещо повече, съдът, отменил заповедта е посочил в решението си правилно е преценено, че връщането на детето в семейната среда на биологичните родители след отмяната на първата заповед, представлява риск по смисъла на §1, т.11 от ДР на ЗЗД, тъй като застрашава неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие . Следователно, независимо от факта, че заповедта е отменена от съда като незаконосъобразна, сама по себе си тя не е вредоносна за ищцата. Като е стигнал до различен извод, първоинстанционния съд е постановил необосновано и неправилно решение в обжалваната му от АСП част. По изложените съображения решението на първоинстанционния съд в обжалваната част следва да се отмени, като неправилно, а вместо това предявеният от Иванова иск за обезщетение на неимуществени вреди, следва да се отхвърли изцяло. С оглед изхода на спора, следва да се отмени решението на първоинстанционния съд и в частта, в която АСП е осъдена да заплати на адвокат Г. Георгиев на осн. чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Също така, предвид съображенията, с които се уважава касационната жалба, следва да се отхвърли насрещната касационна жалба, подадена от Й. Иванова чрез пълномощника й адв. Георгиев срещу отхвърлителната част на първоинстанционното решение. При този изход на спора, своевременно заявената претенция на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство следва да се уважи, като основателна и на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ. Й. Иванова следва да бъде осъдена да заплати в полза на Агенция за социално подпомагане София сума в размер на 100, 00 (сто) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия