Решение № 5370 от 16.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10148/2013 г.

Решение № 5370 от 16.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10148/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационни жалби на "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД ("ОДПГ" ЕООД), гр. Велико Търново, и Красимир Тодоров Колев - инспектор ПНП ППС в "ОДПГ" ЕООД, гр. Велико Търново, срещу решение № 341 от 10.06.2013 г. по адм. д. № 435/2013 г. на Административен съд - Велико Търново. По наведени доводи за наличие на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. първо и второ АПК, се иска отмяна на първоинстанционното решение. Ответникът по жалбата - Райко Христов Коев от гр. Велико Търново е депозирал отговор на касационните жалби и писмено становище с доводи за неоснователност на жалбите. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мнение за основателност на жалбите. Върховният административен съд, седмо отделение, като провери правилността на решението, с оглед направените касационни оплаквания, намира жалбите за допустими, като подадени от надлежни страни - участници в първоинстанционното производство. Разгледани по същество жалбите са основателни. С обжалваното решение Административен съд - Велико Търново е прогласил за нищожен акт за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 5, б. б" от ЗДвП - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, наложена от служител на "ОДПГ" ЕООД по отношение на автомобил марка "Форд" с ДК№ ВТ 4255 АХ, обективиран в констативен протокол № 1624/17.04.2013 г., издаден от Красимир Тодоров Колев - инспектор ПНП ППС в "ОДПГ" ЕООД, гр. Велико Търново. Административен съд - Велико Търново е приел за установено, че по повод неправилно паркиране и на основание чл. 168 ЗДвП, вр. чл. 171, т. 5 ЗДвП и Глава III, раздел II от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на Община - Велико Търново е разпоредено от Красимир Тодоров Колев - инспектор ПНП ППС в "ОДПГ" ЕООД, гр. Велико Търново и е създадена организация, след което е преместен лек автомобил марка "Форд" с ДК№ ВТ 4255АХ, паркиран на ул. Любен Каравелов срещу магазин за месо в гр. Велико Търново в нарушение на пътна маркировка М-14. По делото са приети като доказателства Заповед № РД-22-31/11.01.2013 г. на кмета на Община - Велико Търново, както и посочената в констативния протокол Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на гр. Велико Търново. Видно от съдържанието на посочената заповед, кметът на Община - Велико Търново е упълномощил служители на "ОДПГ" ЕООД да съставят констативни протоколи при осъществяване на дейността по принудително преместване на неправилно престояващи и паркирани пътни превозни средства на територията на Община - Велико Търново, едно от които упълномощени за това лице е и Красимир Колев. В заповедта като правно основание за издаването й са посочени чл. 171, т. 5, б. "а" и "б" от ЗДвП и писмо с вх. № 5300-9516/14.12.2012 г. на Управителя на "ОДПГ" ЕООД - В. Търново, в което изрично е записано, че за посочените четири служители следва да се издаде заповед с оглед осъществяване на цялостната дейност по репатриране на неправилно паркирани и престояващи ППС. В констативния протокол като основание е посочена разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 5 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на Община - Велико Търново, според която определените длъжностни лица от службите за контрол, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено ППС на охраняем паркинг за принудително преместени ППС, без за това да е уведомен водача, в случаите, когато ППС е паркирано при условията на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП. Видно от длъжностната характеристика на инспектора (също приета като доказателство по делото), последният организира и контролира цялостната дейност по принудителното преместване на неправилно паркирани ППС. Първоинстанционният съд е приел за недоказана материалната компетентност на длъжностното лице Красимир Колев да налага мерки за административна принуда от посочения вид, както и за недоказани посочените фактически основания за прилагане на ПАМ. По тези съображения е прогласил за нищожен административния акт. Решението е неправилно. Заповед № РД-22-31/11.01.2013 г. на Кмета на Община - Велико Търново следва да се тълкува заедно с писмото на управителя на "ОДПГ" ЕООД и заповедта от 16.09.10 г. на кмета на общината, с която "ОДПГ" ЕООД е определено за служба за контрол по смисъла на цитираната по-горе Наредба и ЗДвП. Налице е и договор, сключен на основание чл. 74, ал. 1 от ЗОП между общината и "ОДПГ" ЕООД. На "ОДПГ" ЕООД е възложено от кмета на общината да осъществява функциите за цялостен контрол по смисъла на Наредбата - чрез упълномощени длъжностни лица. Настоящият състав на Върховен административен съд приема, че касационният жалбоподател Красимир Тодоров Колев е упълномощен да прилага ПАМ от вида на процесната, като възприетото стеснително тълкуване от първоинстанционният съд е неправилно. Част от административния акт са и предхождащи актове, които могат и да не бъдат административни такива, от които може точно да се изведат мотивите и волята на административния орган, както е и в настоящия случай. В писмото на управителя на "ОДПГ" ЕООД изрично се предлага да бъдат упълномощени четири длъжностни лица от това дружество да осъществяват дейността по репатриране на неправилно престрояващи и паркирани ППС. Както бе изложено по-горе, длъжностната характеристика на касационния жалбоподател е със задължения по организация и контрол на цялостната дейност по принудителното преместване на неправилно паркирани МПС. Да се приеме за правилна логиката на първоинстанционния съд, означава изкуствено да се стеснят правомощията на лицето до съставяне на констативен протокол, което обезсмисля упражняването на контрола като цяло. В този смисъл са налице достатъчно доказателства за това, че процесната ПАМ е приложена от компетентен орган по чл. 168, ал. 1 ЗДвП. Към административната преписка, приета по делото от първоинстанционния съд, са приложени констативен протокол с описана фактическа обстановка, чернобели и цветни снимки, на които ясно се вижда паркираният лек автомобил. Преценявайки законосъобразността на акта, първоинстанционният съд не е отчел, че МПС-то е паркирано на активна пътна лента и създава пречки за останалите участници в движението. Противно на възприетото от първоинстанционния съд, приложените към административната преписка доказателства (акт и снимков материал) установяват наличието на предпоставките по чл. 171, т. 5, б. "б", предл. първо ЗДвП за репатриране на лекия автомобил. В хода на съдебното производство гласни доказателства, с които да се опровергае съществуването на релевантните за приложението на ПАМ факти, т. к. касаят обстоятелства около физическото репатриране на МПС-то, не са събрани. С оглед на изложеното, първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон, изводите му са необосновани и противоречат на ангажирания доказателствен материал. Оспореното решение следва да бъде отменено и т. к. делото е напълно изяснено от фактическа страна, спорът следва да бъде пререшен с отхвърляне на жалбата срещу акта за прилагане на ПАМ. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,