Решение № 1563 от 5.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9255/2008 г.

Решение № 1563 от 5.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9255/2008 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационни жалби на Гергин Димитров Велев от гр. София и на Боян Григоров Милчев от с. Кокаляне срещу решение с дата 12.10.07 г. по адм. д. № 614/07 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците Василка Боянова Георгиева, Виолета Боянова Георгиева и кметът на СО, район "Панчарево" не са взели становище. Върховният административен съд намира допустимите, подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационните жалби основателни по следните съображения: С оспореното решение състав на Административен съд София-град по жалбата на Боян Григоров Милчев е изменил Заповед № РД-09-032/7.02.07 г. на кмета на район "Панчарево", СО, с която на основание чл. 179, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено премахването на телена ограда с дължина 13 м , находяща се в поземлен имот № 376 по плана на с. Кокаляне и навлизаща в съседния такъв № 243,съобразно скица към писменото заключение на назначената по делото техническа експертиза, неразделна част от решението. За да постанови този правен резултат, съдът е приел че в по-голямата си част оградата е монтирана по границата на двата поземлени имота, като в частта, отразена в зелено на изготвената от вещото лице скица навлиза в поземлен имот № 243. Решението е неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон и съществени съдопроизводствени правила, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Фактическите установявания по делото - досежно точното местонахождение на процесната ограда са опровергали констатациите по административната преписка. От писменото заключение на назначеното по делото вещо лице, прието от съда и неоспорено от страните, е установено, че по цялата си дължина от 13 линейни метра оградата нарушава имотната граница и навлиза в съседния поземлен имот в малък участък с 30 и 50 см. Това установяване е обуславяло извод за незаконосъобразност и отмяна на оспорената заповед, разпореждаща на основание чл. 179, ал. 2 ЗУТ премахването на оградата като неподходяща по местоположение. Разпоредбата на чл. 179, ал. 2 ЗУТ определя като компетентен да упражни конкретните визирани в нея правомощия кмета на общината. Ето защо като е изменил заповедта съобразно графичния материал към писменото заключение на приетата по делото техническа експертиза, съдът е допуснал нарушение по чл. 173, ал. 1 АПК. Предвид изложеното оспореното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК следва да бъде отменено и в хипотезата на чл. 222, ал. 1 АПК заменено с ново, отменително заповедта като незаконосъобразна и връщане на преписката на компетентния административен орган за ново процедиране, съобразно изложеното в мотивите и безспорното установяване на вещото лице относно точното местоположение на процесната ограда. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение