Решение № 5373 от 5.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10738/2019 г.

Решение № 5373 от 5.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10738/2019 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда чл. 208 и сл., и чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Долни чифлик, гр. Долни чифлик, пл. "Тича" № 1, обл. Варна, и по частна жалба на М. Тодоров от [населено място], [улица], обл. Варна, против решение № 1212 от 17.06.2019 г. на Административен съд - Варна, постановено по административно дело № 925 по описа за 2019 г.

Касационната жалба, подадена от Общински съвет - Долни чифлик, чрез председателя Ж. Жеков и пълномощника адв. Милянков, е против решение № 1212/17.06.2019 г. по адм. дело № 925/2019 г. на Административен съд - Варна в частта, в която са отменени чл. 17, ал. 1, т. 2 и ал. 2, и чл. 19, ал. 1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Долни чифлик, приета с решение № 264 по протокол № 20 от 29.11.2016 г. Касаторът релевира доводи за неправилност на първоинстанционното решение в оспорената част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането от съда е за отмяна на съдебния акт в тази част и за оставяне в сила на оспорените текстове от наредбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски - платен адвокатски хонорар в размер на 1 000 лв. за осъществяване на процесуална защита и съдействие пред Върховния административен съд съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. В съдебно заседание, чрез пълномощника си, поддържа касационната жалба и искането от съда. Представя писмени бележки, в които излага съображения по същество.

Ответникът по касационната жалба - М. Тодоров, оспорва същата като неоснователна и моли за отхвърлянето й от съда в представен писмен отговор. Прави възражение за прекомерност на предявените разноски за адвокатско възнаграждение.

Частният жалбоподател - М. Тодоров, оспорва решение № 1212/17.06.2019 г. по адм. дело № 925/2019 г. на Административен съд - Варна в частта, в която е прекратено производството по жалбата му против приложение № 5 към чл. 19, ал. 1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Долни чифлик, прието с решение № 578 от 28.12.2017 г. на Общински съвет - Долни чифлик. Релевира доводи за неправилност на първоинстанционното решение в оспорената част като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането от съда е за отмяна на съдебния акт в оспорената част и за прогласяване нищожността на приложение № 5 към чл. 19, ал. 1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Долни чифлик поради противоречието му с норми от по-висок ранг – чл. 7 от ЗМДТ, чл. 15, чл. 26, ал. 1 и ал. 2, и чл. 28, ал. 2 от ЗНА, чл. 17, ал. 3 от Конституцията на Република България, чл. 17, § 1 от ХОПЕС и чл. 1 от допълнителен протокол от ЕКЗПЧОС. Претендира присъждане на направените в производството разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът по частната жалба - Общински съвет - Долни чифлик, оспорва същата като неоснователна и моли за отхвърлянето й от съда в съдебно заседание, чрез пълномощника адв. Стефанова.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частна жалби и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема следното:

Касационната и частната жалби са подадени от надлежни страни, за които оспореното първоинстанционно съдебно решение в съответните части е неблагоприятно, и в законоустановените срокове по чл. 211, ал. 1 и чл. 230 от АПК.

Производството пред Административен съд - Варна е образувано по жалба на М. Тодоров против чл. 17, ал. 1, т. 2 и ал. 2, и чл. 19, ал. 1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Долни чифлик, изменени с решение № 264 от 29.11.2016 г. на Общински съвет - Долни чифлик, и приложение № 5 към чл. 19, ал. 1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Долни чифлик, изменено с решение № 578 от 28.12.2017 г. на Общински съвет - Долни чифлик.

Съдът е посочил в мотивите на решението съдържанието на оспорените от жалбоподателя Тодоров текстове на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Долни чифлик (Наредбата) в актуалните редакции на разпоредбите, изменени с решение № 264 от 29.11.2016 г. и решение № 578 от 28.12.2017 г. на Общински съвет - Долни чифлик, както следва:

Чл. 17. (1) (Изм. с решение на ОС № 264 от 29.11.2016 г.) Размерът на таксата за битови отпадъци се определя по следния начин:

1. според количеството на битовите отпадъци - брой и вид на използваните съдове;

2. пропорционално върху данъчната оценка на жилищни, вилни и нежилищни имоти на граждани и жилищни имоти на юридически лица и еднолични търговци и върху отчетната стойност на нежилищни имоти на юридически лица и еднолични търговци.

(2) (Изм. с решение на ОС № 264 от 29.11.2016 г.) Частта от таксата за битови отпадъци за почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и други територии от населените места, предназначени за обществено ползване се определя съгласно ал. 1, т. 2.

Чл. 19. (1) (Изм. с решение на ОС № 264 от 29.11.2016 г.) Размерът на таксата за битови отпадъци по чл. 17, ал. 1, т. 2 се изчислява съгласно приложение № 5.

Приложение № 5 към чл. 19, ал. 1 от Наредбата, в редакцията изменена с решение № 578 от 28.12.2017 г. на Общински съвет - Долни чифлик, представлява таблица, по която следва да се изчислява годишният размер на таксата за битови отпадъци на територията на община Долни чифлик в промили по дейности по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и чистота на териториите за обществено ползване. С приложението са обхванати седемнадесетте населени места на територията на община Долни чифлик, като в табличен вид са определени промилите, които са в различен размер за всяко населено място.

С решение № 1212/17.06.2019 г. по адм. дело № 925/2019 г., съставът на Административен съд - Варна е прекратено производството по жалбата на М. Тодоров в частта, в която е оспорено приложение № 5 към чл. 19, ал. 1 от Наредбата, изменено с решение № 578 от 28.12.2017 г. на Общински съвет - Долни чифлик, и е отменил чл. 17, ал. 1, т. 2 и ал. 2, и чл. 19, ал. 1 от Наредбата, изменени с решение № 264 от 29.11.2016 г. на Общински съвет - Долни чифлик. С решението е осъдена община Долни чифлик да заплати на М. Тодоров сумата от 30 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски.

За да постанови този резултат съдът е приел, че Тодоров има правен интерес да оспори само т. 5 на приложение № 5 към чл. 19, ал. 1 от Наредбата, с която е определен размерът на таксата за битови отпадъци за с. Горен чифлик, тъй като имотът, за който лицето плаща такса битови отпадъци се намира в с. Горен чифлик. Въпреки така изложените мотиви, съдът е прекратил производството по оспорването на приложение № 5 към чл. 19, ал. 1 от Наредбата изцяло. На следващо място, за да отмени чл. 17, ал. 1, т. 2 и ал. 2, и чл. 19, ал. 1 от Наредбата съдът е приел, че съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ таксата се определя с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка, но при приемането на решението не е спазена разпоредбата на чл. 7, ал. 1, вр. чл. 6, ал. 1, б. "а" от ЗМДТ, съгласно която местните такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата. Посочил е, че не е налице икономическа обоснованост на увеличението на такса битови отпадъци за 2018 г. на територията на с. Горен чифлик, а липсата на данни за предполагаемите разходи за 2018 г., както и на предполагаемите приходи по пера от различните източници на финансиране, подробно посочени в чл. 66, ал. 4 и ал. 9 от ЗМДТ, лишава от възможност обществеността да формира извод за необходимостта от исканото изменение и да изрази становище по него, поради което е приел, че не е изпълнено изискването на чл. 28, ал. 2 от ЗНА за мотивираност на акта.

Обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.

С разпоредбата на чл. 8 от ЗНА е указано, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Аналогични в своето съдържание са разпоредбите на чл. 76, ал. 3 от АПК и чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗМСМА. Задълженията за местни данъци и такси, редът за установяването им и сроковете за изпълнението им, органите, които осъществяват контрол за това, както и последиците от тяхното неизпълнение, са установени и регламентирани от специалния закон - ЗМДТ. Общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги - чл. 9 от ЗМДТ.

Предмет на първоинстанционното съдебно производство е валидността и законосъобразността на нормативен административен акт - приетата на основание чл. 9 от ЗМДТ Наредба на Общински съвет - Долни чифлик. Съгласно чл. 185, ал. 2 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да се оспорват изцяло или в отделни техни разпореди, а съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат правните субекти, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от акта или за които той поражда задължения, като това право не е ограничено със срок- чл. 187, ал. 1 от АПК.

Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 (изм. с решение на общинския съвет № 264 от 29.11.2016 г.) от Наредбата гласи, че размерът на таксата за битови отпадъци по чл. 17, ал. 1, т. 2 се изчислява съгласно приложение № 5. При това положение, доколкото оспорената разпоредба на чл. 19, ал. 1 от Наредбата препраща към приложение, което няма самостоятелно правно действие, съдът е следвало отменяйки нормата на чл. 19, ал. 1, да отмени и приложението към нея, а не да прекратява производството по оспорването му. В настоящия случай първоинстанционният съдебен състав не е отчел очертания от жалбоподателя предмет на спора. Отмяната на чл. 19, ал. 1 от Наредбата, извършена с обжалваното съдебно решение, означава и отмяна на приложение № 5 към нея, доколкото приложението не би могло да съществува самостоятелно. Отделно, на жалбоподателя в първоинстанционното производство са дадени от съда указания и за доказване наличието на правен интерес от оспорване на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Наредбата и приложение № 5, към което препраща, същият е представил доказателства, че е собственик на имот на територията на община Долни чифлик.

По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че неправилно първоинстанционният съд е прекратил производството по делото по отношение оспорването на приложение № 5 към чл. 19, ал. 1 от Наредбата.

При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК констатира друго основание за неправилност на атакувания съдебен акт.

Видно от мотивите на решението за отмяна на горецитираните текстове от Наредбата, Административен съд - Варна е приел, че при определянето на местните такси не е спазена разпоредбата на чл. 7, ал. 1, вр. чл. 6, ал. 1, б. "а" от ЗМДТ, съгласно която местните такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата, като не е налице икономическа обоснованост на увеличението на такса битови отпадъци за 2018 г. на територията на с. Горен чифлик. Позовал се е на чл. 67 от ЗМДТ (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.), съгласно който размерът на таксата се определя в левове според количеството битови отпадъци, а когато това количество не може да бъде установено, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Съгласно мотивите на съдебното решение с посочената разпоредба се установява основен критерий за начисляване на таксата, а именно - количеството битови отпадъци, както и вторични критерии - определяне на дължимата такса според броя на ползвателите или върху определена от общинския съвет основа. Според съда, ако не възприемат основния критерий за определяне на дължимата такса според количеството на битовите отпадъци, общинските съвети, при приемане на размера на таксата по реда на чл. 66 от ЗМДТ, следва да изложат мотиви за невъзможността за прилагане на този признак. Приел е, че липсата на обосновка за определяне на таксата не по количеството битови отпадъци, а по вторичен критерий - върху определена от общинския съвет основа съставлява процесуално нарушение.

Настоящият касационен състав не споделя изложените правни изводи.

Първоинстанционният съд неправилно се е позовал на редакцията на чл. 67 от ЗМДТ, изм. - ДВ, бр. 97 от 06.12.2016 г., в сила от 1.12.2017 г. Видно от приложената докладна записка за изменение на Наредбата, същата е постъпила в Общински съвет - Долни чифлик на 1.11.2016 г., а решението за изменение на чл. 17, ал. 1, т. 1 и ал. 2, и чл. 19, ал. 1 от Наредбата е взето от Общински съвет - Долни чифлик на 29.11.2016 г. Предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК, съгласно която законосъобразността на оспорения административен акт се преценява към момента на издаването му относно действащия и приложим правен режим, относимият към приемането й текст на чл. 67 от ЗМДТ е този, доп. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 1.01.2015 г. Административният съд неправилно е приел, че Общински съвет - Долни чифлик е определил в Наредбата единствено и само като способ за определяне на такса битови отпадъци пропорционална основа, определена от общинския съвет, без да се мотивира защо е избрал този способ и защо не може да приложи задължителният критерий - според количеството на битовите отпадъци.

Съгласно чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, в редакцията към датата на приемане на решение № 264/29.11.2016 г., размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци, а когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Измененият с решение № 264/29.11.2016 г. на общинския съвет текст на чл. 17, ал. 1 от Наредбата гласи: размерът на таксата за битови отпадъци се определя по следния начин: 1. според количеството на битовите отпадъци - брой и вид на използваните съдове; 2. пропорционално върху данъчната оценка на жилищни, вилни и нежилищни имоти на граждани и жилищни имоти на юридически лица и еднолични търговци и върху отчетната стойност на нежилищни имоти на юридически лица и еднолични търговци. От така цитираната норма е видно, че общинският съвет е съобразил изменението в Наредбата с разпоредбата на чл. 67 от ЗМДТ и е поставил като първи критерий за определянето на таксата - количеството на битовите отпадъци, а при невъзможност за определянето й по този начин да се прилага чл. 17, ал. 1, т. 2, а именно пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.

Определящо за прякото приложение на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ е наличието на обективна възможност за изчисляване на размера на задължението по количеството на битовите отпадъци с оглед на това дали съответния субект е подал декларация за целта. Подадените в срок декларации задължават община Долни чифлик да определи размера на таксата според количеството на битовите отпадъци. Видно от приетото от общинския съвет изменение на чл. 17, ал. 1, т. 1 от Наредбата, таксата се определя според количеството - в зависимост от брой и вид на използваните съдове. Няма пречка лицата, които желаят да заплащат такса битови отпадъци според количеството отпадъци, да заявят съдовете за събиране, с оглед на точното отчитане на количеството генериран отпадък. Неподаването на такава обосновава извод за невъзможност да се изчисли количеството и прави приложима разпоредбата на чл. 17, ал. 1, т. 2 от Наредбата - върху основа, определена от общинския съвет (в този смисъл решение № 3786 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. дело № 7385/2015 г. VII о.). Пропорционалното определяне на такса битови отпадъци е способ, определен от ЗМДТ, като съответствието на размера на таксата с разходите по предоставяне на услугите е гарантирано от чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, съгласно който общинските съвети определят размера на таксата въз основа на разходите, залегнали в одобрената план-сметка. В ал. 3 на чл. 17 от Наредбата е предвидено лицата по чл. 15, избрали като способ за определяне на таксата за битови отпадъци според вида и броя на използваните съдове, подават декларация по образец (Приложение № 1) в дирекция "Местни приходи" до 31 декември на предходната година. Ако няма промяна в обстоятелствата, не се налага ежегодни подаване на декларация. Съобразно чл. 17, ал. 6 от Наредбата, когато лицето по ал. 15 не е подало декларация в срок, то заплаща годишната такса за битови отпадъци пропорционално (в промили) съгласно чл. 17, ал. 1, т. 2 от Наредбата.

В ЗМДТ са регламентирани два способа за установяване размера на дължимата такса битови отпадъци - според количеството на битовите отпадъци, а когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци, същата се определя по реда на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ - в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Способите по чл. 67, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ за определяне размера на таксата за битови отпадъци не се прилагат алтернативно, а при условията на евентуалност - в посочената в закона последователност. Но във всички случаи прилагането на способа по ал. 1 е обвързано с подаването на нарочна декларация от задълженото лице в срока, определен в Наредбата, приета от общинския съвет. В съдебната практика безпротиворечиво се приема, че неподаването на такава декларация води до отпадане на възможността такса битови отпадъци да бъде определена според количеството на битовите отпадъци, както и че неизпълнението на задължението за подаване на такава декларация не следва да се тълкува в полза на задълженото лице. Видно от регламентираното в чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци, таксата се определя върху основа, определена от общинския съвет. Същата хипотеза, в пълно съответствие с чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, е предвидена в чл. 17, ал. 1, т. 2 от Наредбата (в този смисъл решение № 4852 от 25.04.2016 г. по адм. д. № 6473/2015 г. ВАС).

Неправилно решаващият съд е отменил и разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от Наредбата, без да изложи мотиви за незаконосъобразност на същата. Съгласно на чл. 67, ал. 4 от ЗМДТ, таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Цитираната разпоредба конкретно регламентира правомощие на общинския съвет, при условията на алтернативност, да избере един от двата посочени способа - на ползвател или пропорционално върху основа, определена от него. При тази правна регламентация настоящата касационна инстанция приема, че правилно, в условията на алтернативност, е изменена ал. 2 на чл. 17 от Наредбата, според която частта от таксата за битови отпадъци за почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и други територии от населените места, предназначени за обществено ползване се определя съгласно чл. 17, ал. 1, т. 2 - пропорционално върху данъчната оценка на жилищни, вилни и нежилищни имоти на граждани и жилищни имоти на юридически лица и еднолични търговци и върху отчетната стойност на нежилищни имоти на юридически лица и еднолични търговци.

Като мотиви за отмяна на чл. 17, ал. 1, т. 2 и ал. 2, както и на чл. 19, ал. 1 от Наредбата първоинсатнционният съд посочва, че липсата на данни за предполагаемите разходи за 2018 г., както и на предполагаемите приходи по пера от различните източници на финансиране, подробно посочени в чл. 66, ал. 4 и ал. 9 ЗМДТ за 2018 г., каквото е изискването на чл. 66, ал. 2 ЗМДТ, лишава от възможност обществеността да формира извод за необходимостта от исканото изменение и да изрази становище по него, поради което съдът намира, че не е изпълнено изискването по чл. 28, ал. 2 от ЗНА. Съдебният състав е приел, че липсата на такива мотиви в решението на общинския съвет води до невъзможност съдът да извърши съпоставка, включително чрез допускане на съдебно-счетоводна експертиза между прогнозните разходи и приходи и да изведе извод за необходимост от промяна на таксата за битови отпадъци за следващата календарна година.

По отношение на така изложените мотиви настоящият касационен състав съобразява факта, че решение № 578 от 28.12.2017 г. на Общински съвет - Долни чифлик за изменение на чл. 19, ал. 1 от Наредбата и приемане на ново приложение № 5 към него е взето на база план-сметка за дейностите по събиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци и чистота на териториите за обществено ползване в община Долни чифлик за 2018 г., одобрена с решение № 554/30.11.2017 г. на Общински съвет - Долни чифлик. Релевантната за процесния период редакция на чл. 66 от ЗМДТ (Изм. и доп. - ДВ, бр. 53 от 2012 г., в сила от 13.07.2012 г.) гласи: ал. 1 - таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за: 1. осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци - контейнери, кофи и други; 2. събиране, включително разделно на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за третирането им; 3. проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по чл. 60 и 64 от Закона за управление на отпадъците; 4. почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Ал. 3 - Когато до края на предходната година общинският съвет не е определил размер на таксата за битови отпадъци за текущата година, таксата се събира на база действащия размер към 31 декември на предходната година. Ал. 5 - Одобрената план-сметка за определяне разходите на общините по ал. 1 подлежи на проверка от Сметната палата.

В съответствие с посочените разпоредби Общински съвет - Долни чифлик е определил разходите по дейности, така както е разписано в нормата на чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ. За всеки предложен разход са обяснени причините, поради които се предлага неговата промяна в сравнение с предходната година. В докладната записка за приемане на план-сметката за 2018 г. подробно и в детайли са изложени обстоятелствата, които налагат увеличение на разходите по план-сметката, като това са разходи по транспортиране на битовите отпадъци до инсталация за механично и биологично третиране в с. Езерово, както и необходимостта от предвиждане на средства за изграждане на площадки за съхранение на строителните отпадъци до последващото им предаване за оползотворяване или обезвреждане. Цитираните от съда разпоредби чл. 66, ал. 4 и ал. 9 от ЗМДТ, според които в план-сметката следва да бъдат посочени данни за предполагаемите разходи за 2018 г., както и на предполагаемите приходи по пера от различните източници на финансиране, подробно посочени в чл. 66, ал. 4 и ал. 9 от ЗМДТ, са въведени след изменението на ЗМДТ с ДВ, бр. 88 от 2017 г. Към датата на одобряване на план-сметката за 2018 г. (31.11.2017 г.) все още не е влязла в сила разпоредбата, изискваща разходите от план-сметката да се финансират със средства от таксата за битови отпадъци и от други източници при спазване на изискванията, приложими за съответния източник на финансиране, като други източници на финансиране са средства от Оперативна програма "Околна среда", от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда и от други публични източници, както и приходите на общината от оползотворяване на битови отпадъци и другите общински средства и приходи, различни от приходите от таксата за битови отпадъци). Не е влязъл в сила и текстът, че неусвоените от предходната календарна година средства от таксата за битови отпадъци са друг източник за финансиране на разходите по ал. 2 при изготвяне на план-сметката по ал. 3. Приходите от глоби и имуществени санкции по Закона за управление на отпадъците наложени във връзка с нерегламентирано изхвърляне или третиране на битови отпадъци, са друг източник за финансиране на разходите от план-сметката. Пропорционалното определяне на такса битови отпадъци е един от установените в ЗМДТ способи, а съответствието на размера на таксата с разходите по предоставяне на услугите е гарантирано от чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, съгласно който общинските съвети ежегодно следва да определят размера на таксата въз основа на разходите, залегнали в одобрена план-сметка, необходими за сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистота на териториите за обществено ползване.

Отделно от икономическата обоснованост на размера на разходите в план-сметката по чл. 66, ал. 2 и ал. 3 от ЗМДТ, в мотивите за изменение на Наредбата (приложение № 5 към чл. 19, ал. 1) в т. 1. 1. са посочени причините, които налагат промените в размера на такса битови отпадъци. В същата е записано "с решение на Общинския съвет - Долни чифлик № 264 от 29.11.2016 г. е увеличен размерът на таксата за битови отпадъци за 2017 г. С промяната облогът с тази такса за общината се увеличава от 455 351 лв. на 656 512 лв. Даже с това увеличение предвидените с план-сметката за 2017 г. разходи за дейностите осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци; събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за третирането им; проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, както и за почистване на териториите за обществено ползване в община Долни чифлик в размер на 1 050 420 лв. не могат да се покрият от приходите от посочената такса. Този недостиг през 2017 г. е компенсиран от освободените с решение на Общинския съвет - Долни чифлик № 188 от 15.08.2016 г. средства от натрупаните отчисления от общината по реда на чл. 64 от Закона за управление на отпадъците в размер на 518 109 лв. Към настоящия момент всички тези средства са изчерпани".

С оглед изложените мотиви, настоящият състав счита, че изменението на текстовете на чл. 17, ал. 1, т. 2 и чл. 19, ал. 1 от Наредбата е извършено законосъобразно. При изменението им са спазени разпоредбите на чл. 26 и чл. 28 от ЗНА, същите са мотивирани и обосновани. Спазен е редът по приемането им, като решенията са приети от компетентен орган, съгласно чл. 21, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА, вр. чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, след проведено поименно гласуване и с необходимото мнозинство общински съветници, след внасяне на докладна за същото от кмета на общината, и оспорените разпоредби са приети от компетентен орган, при делегирана с чл. 9 от ЗМДТ нормотворческа компетентност. Като е приел обратното, административният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено и при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена изцяло.

При този изхода на спора касаторът Общински съвет - Долни чифлик има право на сторените по делото разноски в размер на 1 000 лв., съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие № 0000071133/24.06.2019 г. Пред касационната инстанция в проведеното открито съдебно заседание, общинският съвет е представляван от адвокат Стефанова, която е взела становище по съществото на спора. Представила е писмени бележки, в които аргументирано са развити и защитени доводите на страната. При тези данни и с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото съдът намира за неоснователно възражението на частния жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение. На касаторът М. Тодоров не се дължат разноски с оглед цялостното отхвърляне на жалбата.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение,